/една приказка от Thich Nhat Hanh/

Имало едно време една красива река, лъкатушеща между хълмове, гори и ливади. Тя се родила като жизнерадостен ручей. Изворът и винаги танцувал и пеел, докато се спускал от висините на планината. По това време, реката била още твърде млада, но постепенно се укротила, когато се спуснала в низината. Искала да намери път към океана. Станала пълноводна река, научила се как да изглежда красива като прави грациозни извивки между хълмове и ливади.
Read more »

Мислех си, че първия ден след пристигането ни, ще мине в спане до обяд, с наваксване на осемчасовата разлика. Нищо подобно! Въпреки плътно спуснатите щори, ослепителният ден успя да проникне, пък дори и само с приятно нагрятия възДух. Понеже веднага спрях климатика в стаята на хотела (тия хора са луди! във фоайето беше 18 градуса и преходът от външните 45 направо удря в главата), топлината успешно си проправи път през барикадата от безумно много на брой възглавници, до леглото, достойно по размери за Санта Клаус, барабар с впряга!
Read more »

* * *
Все същият си – като водата!
Чиста, естествена, утоляваща
Все същата – жаждата ми!
Благодаря Ти, че смени рехавия съд
От който се страхувах капка да не изтърва
С две шепи спуснати – по течението на река

/Flo, 07.2011/

Скоро не съм препрочитала тази много любима книга, но първото за което се сетих като видях къде се намира мястото на следващата ни конференция, беше въртящата се в не много ласкавата прегъдка на циклона, къщичка на Дороти. Вярно, че по това време, през май, имаше и тревожни новини за смерчове в Канзас и околията, та честно казано, със страх си мислех, че ще ми се наложи да отпътувам и аз в тая посока, пък макар и само за една седмица. Е, за мое (и ваше ) успокоение – вече съм тук, в Лоурънс (Lawrence), небето е като излъскано, а слънцето безмилостно пържи червените покриви и тухлите на сградите, направени така, че да пресъздават историческия дух на древни замъци (не много успешно). Във всеки случай – ветрец има, колкото да ти грабне потта, която веднага ти избива от тези 40+ градуси (по целзий, все пак).
Read more »

“Няколко души ми разказваха една история за хора, които са чули вълшебна музика в два часа сутринта, в първия ден на Новата година. Нещо повече, всички твърдяха, че хората са я чували отново на всеки осми ден след това. Описвали са много точно кога и къде са я долавяли.

Някои се смееха, приемаха случилото се за измама на вятъра, но аз не съм склонен да го приема или отхвърля без доказателства. Небето и земята са пълни с мистерии. Всички ние знаем историите за танцуващите девойки, които всяка сутрин сипят роса от небесната шир.

Може би в душите, които наблюдават от коридорите на небесата и виждат покоя на този свят, извира музика, призвана да дарява радост. И може би ние, които не успяваме да я чуем, сме оглушали от собствените си страдания.”

/Кобаяши Исса/

***
Отронени цветове
Нецелунати устни
Като копнежа по Теб…
Уж ме напуска
И тъкмо повярвам
Че не свършва света
С нецелунати устни
Цветчета в пръстта
Отново е лято
И жадно, и сляпо
Копнея за Теб
Все така…

/Flo, 06.2011/

Здравейте, скъпи читатели! С вас е отново репортерката на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! В тези невероятно дълги дни, когато над Шарколес се разнасят уханията на липи и на узрели дуди, капещи най-прахоснически и образуващи сладки петна по алеите, в жарките следобеди, когато двуногите създания с мъка се тътрят след работа по стъпките на дебелите сенки, и замаяно търсят някоя по-запотена бутилка подръка, дойде време Цветята да се развихрят!
Read more »

“Исках да Ти кажа…

Не излизай тази вечер късно!
Луната пръска сребърни лъчи
С тях бърза облаците да разкъса
Да грабне иска Твоите очи!

Не оставяй Твоя прозорец отворен!
Че палав нощен вятър вее
Алчен като сладък грях несторен
В ръцете Ти ще иска да се сгрее

Не забравяй лампата да свети!
Че нощем пърхат гладни пеперуди
Нектарните Ти устни ще усетят
Ще Те изпият със наслада луда!

Кажи тази нощ да не бърза съня!
От спомена пусни ме да изплувам
В ръцете и в очите Ти да се топя
И дълго… дълго, пак да Те целувам!

/Flo, 09.2003/

Можехме и да се разминем, без да се познаем. Ако я нямаше намесата на добрата Светлина, която винаги, в най-подходящия момент, огрява пътя ми. Без да е натрапчиво ослепителна, нито монотонно оммръзваща. Просто кратък отблясък, колкото да се отрази в очите ти. Тогава разбрах, че ще се срещнем. Не минаваше и ден, в който да остана далеч от теб. Когато дойде мига да те видя, не помня как препускаше утрото, нито как успях да преплувам следобеда. Пак с твоето вълшебство, витаещо над мен като мараня над изрусели треви.
Read more »