Ехх, де го туй небе! Ако до вниманието ви е достигнала новината, че зимата е дошла в Западна Европа, сигурно ще си помислите, че като е вълшебен град, Женева ще да се е спасила от студената вълна. Да, ама не. Снимката е от лятото, а мен така жадно чаканият уикенд ме посрещна с дъжд в събота. Един такъв приятен, не много силен, но постоянен есенен дъждец. И кротко снижили се температури (не като тези в София, дето още ви позволяват да се разпищолите следобяд по къси панталони и джапанки!).

Read more »

Появят ли се гледки от въздуха, грабне ли вещичката куфара, ясно е поне в половината от случаите, накъде е поела! Винаги прекрасна, винаги гостоприемна, пъстра, усмихваща, успокояваща и незабравима Женева! Тази година ми се отдаде да видя дори и истинско, горещо лято тук. Но май най-много си я обичам през есента. Сега все още дърветата не са наситено златни или пурпурни. Само по връхчетата на короните на повечето някой си е пробвал четките. Небето цяла седмица беше обвито в една фина прозрачна пелена, която филтрираше светлината и правеше любимия фонтан да изглежда още по-мистично, с висящия посред ефира воден стълб…
Read more »

Ръката – без часовник
Куфарът – празен…
Вестник – без новини
Пътуване към себе си
Al Aire! Al Aire!…

Abriendo mi alma de par en par,
junto a las olas del mar
sintiendo esta alegría.
Etapa de transición,
a mil por hora el corazón,
alegre canto a la vida…

Лети душата ми освободена
Заедно със океанските вълни
Трепета на онази радост
С която изминава
Миля в минута сърцето
Радостта да възпяваш живота…

Твоите пръсти – вплетени в косите ми
Ръката ми – по долината на гърдите ти

Твоите устни – жарта на сърцето ми
Моята усмивка – сиянието на очите ти

Къде завършвам аз?
Къде започваш ти?
Слети сме в един екстаз
В една Вселена от мечти

~ * ~
… Знам къде започва Вселената!
Там, където устните ми срещат твоята материя,
А взривовете никога не се превръщат
В баналност…

/К & F, 10.2012/

Де гиди либе, изгоро
Изгора на змей ме стори!

Нощ ми без тебе припада
Жар на душа ми довада
Не иде сън да разлади
В отмала клепки ми бляди

Биле ли с огън ми даде?
Така да се, Змейко, залюбим
Спомен-пожар ми накладе
Душа да ми в пламък лудува!

Да дойдеш, либе, как знаеш
Огъня с пламък да срещнеш
Или щеш да ми кротко изтраеш
С мисли по мене да вехнеш

…
Зора вдига румено чело
Змей към върхари възнася
А белег на лице и бело
Душа и със пролет оглася

/Floроза Трепетликова, 10.2012/

Сезонът с чайките, приплясването на отегчени от безветрие, вълни, и бира, така и не ще да си ходи! Независимо от носещите се из въздуха листа, разпукнати кестени и аромат на печени чушки. А обичам есента! С всичките и цветове и кристално избистрените утрини. И още, поради това, че игроорците в лаб-а започват един по един да се завръщат от терена, който за един е долината на Струма, за друг – водораслово-косматия Созополски залив, а за трети – пространството под перките на Тюленово.

И тъй, като отговорна класна , и аз реших да подгрея настроението за (евентуална) утрешна тренировка на групата, с малко снимки от една тренировка с ръченица. Снимките от такива събития ги пускам в Picasa, която хич, ама никак не ми е любима платформа за качване на снимки. В случая, обаче, се оказа зверско попадение! Качвам си снимките, и (моя грешка! почти спя!) мислейки, че им слагам заглавия, всъщност им бодвам коментар… Стигам до края, връщам се на първата и о, ужас! Чичко решил да ме улесни. С какво – вижте сами ето тук. Аз вече нямам сили – коремът ме сви от смях Изкушавам се само с най-свежите попадения:

Страхо си ни е от търпеливите… (Страхо от Страхил, бел. фотографа )
My fear is our steadfast …

Центростремителни закачки
Centripetal teasers

С цървули лесно се подхвръква
With sandals easily podhvrakva

И накрая…

Корените на ръченицата са явно в хард-рока
Rachenitsa roots are evident in the hard-rock