Archive for the 'Споделено' Category

Някои подранили коледни подаръци

01_DSC09811_rt

Ами то е така – като падне първия сняг и вземе, че изпадне някоя възможност, която си чакал почти десетилетие! За единия ми коледен подарък тази година (Lenovo Thinkpad P50) нямах ясно очертана мечта… Тя просто изведнъж разцъфна, узря и се появи на ръка разстояние…

02_DSC09816_rt

Дали от екрана с нечовешка резолюция или от това, че доста повече внимавам какво си причинявам на снимките в RawTherapee, но от седмица-две си гледам снимките доста ококорено и с някакво топло, недотам познато одобрение. :D А може и да е от това, че режа всичко, което не прескача оградата…

03_DSC09810_rt

Вторият ми подранил подарък не беше неочакван. Напротив! Чаках го много дълго, повече от 10 години. Гледах за него, търсех го, питах,.. но който и да имаше скътано това малко бижу, не го пускаше. Досущ като калина, пазеща си плодчетата специално за прииждащите със снега орешарки и червенушки…

04_DSC09824_rt2

И дочаках мига най-сетне този малък кристал да се утаи меко в пазвата на Ал и на Кони. А пък за късмет – дойде и първия сняг! Днес съм ходила по поледицата с вниманието на въжеиграч, който в миг на умопомрачение е стъпил на рибарски конец! Викам, аз може и да се ожуля и натъртя, ама техниката! Техниката е злато!!!

05_DSC5401_rt

Подозирам, че Велин вече се сеща кое е това малко бижу, което ме направи толкова щастлива и замаяна тези два дни ;) Ами… празници идат. Да се отпуснем малко, да се порадваме, да уловим милиардите светлинки, всяка заредена с ухилени звездички.

06_DSC5433_rt

От сърце ви го пожелавам! Защото… какво е фотограф, макар и любител, без това … леко, малко, удобно, кристално и толкова светло… 50/f 1.4 ;)

Выхожу один я на дорогу…

01_DSC5167_rtbw


Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустыня внемлет богу,
И звезда с звездою говорит.

02_PICT5111bw

В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сиянье голубом…
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? жалею ли о чем?

03_DSC5029_rtbw

Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!

04_DSC03237_bw

Но не тем холодным сном могилы…
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь;

05_DSC5191_rtbw

Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.

/…заедно с Борис Штоколов/

“We All Write”: боички с дъх на водорасли

01_PICT6604_rt

Не, не, не съм за завиждане все още. Не съм там (ясно е къде е това там, сигурно няма втори такъв фар като Ахтополския). Но покрай необходимостта да седя повече вкъщи, да пиша отчет и одитни таблици, взе съвсем да ми личи, че морето ми е избило и от поричките. То е така – свърши се аромата на липи и следващия, който усещаш без изобщо да си там .. е дъх на водорасли.

02_PICT6536_rt

Това ме накара да поразровя архивите и се сетих, че не съм пуснала в целия им блясък графитите на Ахтопол отпреди 5 години. Нали с моя късмет пак попаднах тогава тъкмо след като графити-сборището “We All Write 2017” беше преминало и оцветило града.

02_PICT6690_rt

Все колоритни майстори от България и отвъд се бяха събрали да създадат това бижу. Целият град беше гъсто осеян с рисунки! Всякакви теми, големини, размах, цветове и техники, във всяко възможно кътче, вкл. кейовете! Първата ми изненада дойде от 140-ideas и техния “Рибар”, който замислено подръпваше мрежите си на стената на хубавата къща на леля Мария (там бяхме на квартира преди 14 години, аз още разцъквах Дейна с кеф).

04_PICT6540_rt

Основните монументални изпълнения се бяха плиснали по главния пешеходен маршрут по новите къщи на баирчето, откъдето всяка вечер дебнех залеза. И като се тръгне по пътечката, дъха ти спира на всяко от тези неща!… Девойката с пеликана (автор Tretze)

05_PICT6553_rt

“На море с октопод” и с Arsec & Erase…

06_PICT6556_rt

Малкият гмуркач – естествено че JahOne!!! Тогава, през 2017 изобщо не познавах почерка. Но сега вече, след няколко Граффопоста (ще им дойде времето и на тях…), вече познавам стила на художника. Няма друг, който така уникално да пресъздава мокра, блестяща, почти люспеста кожа! А и тия живи цветове!

07_PICT6569_rt

“Морякът” на Esteo:

08_PICT6571_rt

На стената на един супермаркет се мъдри паното “Гарваните” – съвместна творба на GLOW, Tretze и Corte Art Works. И да не знае човек имената им, не може да сбърка това птиче ОКО! И тук, и при пеликана… Tretze!

09_PICT6533_rt

Рисунки имаше и по скалите, и по сгради от кейовете… Това са “Мидите” на GLOW

10_PICT6676_rt

В интерес на истината, останаха за обработка графитите от стената покрай рибарския пристан. В София колите се пречкат като се снимат графити. Е, на морето – лодките ;) Ще им дойде времето (може да пусна втора част).

Продължаваме навътре из уличките. Едно също монументално творение на Pyrotechnix Crew, аз си го кръстих Момичето със сепията…

11_PICT6657_rt

Близо до улицата, която води към плажа, дрънкат шпаги и шпори – “Конниците” на Manolo Mesa…

12_PICT6543u

А това е сигурно най-любимият ми графит – Deep waters на Corte Art Works. Привечер, по залез, тази огромна рисунка излъчва такова невероятно сияние, че можех да стоя и да я съзерцавам с часове. Естествено, бяха се и постарали да са осветени графитите по възможно най-подходящ начин. Изобщо – чудо!

13_PICT6612u

Това пък е фрагмент от “Native Americans” на Trasher ART. За съжаление, пак коли… и нямам останалата част :(

14_PICT6763_rt

Пръснати тук и там по малките улички, надничат пъстро и слънчево изпод дланите на смокини, мустачки на диви лози или.. просто се съчетават прекрасно с екстериора (или интериора?) на специфичната градска среда на курорта. Отражението…

15_PICT6746_rt

… “Shark summer” на Lazy Eve.

16_PICT6748_rt

Желираните “Риби – чудовища” на Esteo… Ами на мен си ми приличат на желирани бонбони :roll:

17_PICT6749+59_sm

И още един творец, за когото през 2017 не бях чувала, но сега знам отлично къде са пръснати негови графити из София – Алекси Иванов. Още ще има да пиша за него – неподражаем, адски креативен, разпознаваем от километри! И много оригинално успява да съчетае елементите от сгради и фасади с рисунките си… “Водолазът”:

18_PICT6753_rt

И още две неща от него, които пак аз ги накръщавах… Кафе-експрес

19_PICT6755_rt

… и Майстор Сръчко

20_PICT6754_rt

И едно разгънато пано на SUNSHINERS & 140ideas, което оставям на фантазията на читателите да му дадат име ;)

21_pano_graffiti_03

Всеки ден зарязвах домочадието да спи и обикалях. По карта, разбира се! Хиляди благодарности на хората, които я бяха направили! Обикаляне, снимане с тая замаяна щастлива усмивка! Двойно щастлива – и като фотограф, и като човек, който е рисувал 7-8 години активно. Нямах насита да гледам, да търся детайли, които не съм видяла вчера или онзи ден… И най-вече всеки ден и светлината е различна.

23_PICT6694_rt

И пак виждам сега, че имам няколко изтървани, но … основното, неповторимото, атмосферата вярвам вече е тук – на сигурно място…

И да не мислите, че лодките са се отървали ;)

22_PICT6634_rtilook

По щрихите на Morio

01_DSC1978_rt

Може да го срещнете най-ненадейно иззад някой ъгъл. Необикновен, уникален, злободневен. И някак небрежен в щрихите си, сякаш виждаш уголемена рисунка от ученическа тетрадка…

02_DSC_20220511_105500_rt

Read more »

Тест 2: рододендрони

01_DSC3529_rt

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

02_DSC3533_rt

Read more »

Голямата бира

01_DSC3416_rt

Решихме да съберем цялата серия бирени кенчета на Минолта. И как не – то няма ни едно калпаво кенче от тях! Та, днес сред много дъжд и локви, добавихме и голямата бира – Minolta AF 75-300mm F/4.5-5.6 “Big Beercan”.
Read more »

Хрониките на Жижидик-19

01_pano_08_rt

(Из записките на Кухненския Корабен дневник):

20-ти ноември. Очертаваше се Втори Ден за размисъл. Време – преобладаващо, с висока, рехава облачност, филтрирана светлина и температури, подходящи за загащване на раницата. Но – Ден Втори за размисъл (и стрийт) се превърна в:

Ден първи

Read more »

Ни Бунгсу и златната рибка

(по Индонезийска приказка)

01_IMG_5545

Живели някога в едно царство седем сестри. Най-малката се казвала Ни Бунгсу. Родителите им отдавна били починали. По-големите сестри се задомили и живеели богато. Само Ни Бунгсу останала да живее в старата схлупена къщурка на своите родители. Често си лягала гладна, защото каквото припечелвала, сестрите ѝ го вземали. Тя имала добро сърце и не можела да им откаже. Нещастно било клетото сираче. Рано сутрин излизало и тръгвало, накъдето му видят очите. Просело или ходело по чужди къщи да чука и чисти ориз. За труда хората му давали малко натрошен ориз и шепа чай.
Read more »

Медовик и ароматните му производни

01_IMG_20200923_154336_as

Тази торта няма начин да не сте я опитвали, пък макар и под различни имена: йогурт торта, френска селска, медена торта. Прекрасна и ароматна във всички форми, стига да се прави с много мерак и любов.

02_IMG_20200923_104649

От рецептата на медовик ми се отвори апетита за сладкарски подвизи. И вече 7 години няма спирка. Първите две – следвах рецепти с усърдие на прогимназистка. След това започнах да вадя всички продукти от долапа и хладилника, които ми роди въображението (и ги има в наличност). После вече следвам интуицията и пробвам смело. Та оттогава досега медовик съм правила може би над десетина пъти, в различни варианти.

03_IMG_20210718_090356

Класиката си остава в направата на блатовете. С риск Сан Антонио да плъзне язвителното “я! нов кулинарен блог!”, давам накратко рецептата за блатовете от блога на федорка (линк).

Моите допълнения са малко тук:
- захарта – непълна чаена чаша
- мед – цели 6 суп. л.! без компромис! Ако искате намалявайте захарта, но меда никой да не ми го пипа.
- 150 гр. масло – правим сериозна торта, не си играем на кукли

От сайта може да се види как точно се прави тестото. Точенето си е тънка работа, но не е чак толкова трудно. А предимствата пред готовите 5 блата от руските магазини са безспорни – и във вкус, и в аромат, и в количество! Както се вижда на снимките – правим истинска голяма торта, обикновено с 8 платки. Деветата се смила за поръска.

04_IMG_20200923_154434_as

След като се изпекат блатовете, се тутате още поне час в кухнята, защото обикновено остава тесто, а Янаки не яде такава торта, понеже е шоко-маниак :roll: Та останалото тесто се превръща в меденки. В един момент може да скриете десетина с кардиологична форма, за украса.

Кремът е семпъл, свеж, със заквасена сметана. Такъв и трябва да е, за да могат да попият блатчетата, защото докато сглобявате тортата, те са чупливи и сухи като чироз. Но кремът е магически! Сега, моят вариант на крема освен заквасена сметана, съдържа и 250 гр. маскарпоне и ок. 200 гр. разбита на сняг сладкарска сметана. Дава обем, пухкавост и така успява да ми стигне. Освен крема, между блатовете се ръсят смлени ядки.

Тук вече започват ароматните производни:
1) Ако е класически медовик – смлени орехи и тук-там течен мед, върху крема между блатовете;
2) Вариант “Френска селска” – смлени орехи и сладко от боровинки (снимките по-горе)

05_IMG_20190506_161724

3) Вариант “Рожден ден” – моя запазена марка. Печени, смлени бадеми и сладко от зелени смокини. Аромат неустоим, вкусът – балансиран! Трайно оставя следи между малкия мозък и последния ред вкусови луковици. И в сърцата на целия ми фенклуб.

06_IMG_20190507_094349

Отвън може да украсите или с поръска от деветия блат, или със смлени или филирани бадеми. Кой изобщо ви гледа поръската!? След първата хапка от тази торта настава … тишина! И после взрив от междуметия! :lol:

Защо я наричам “Медовик Рожден ден“? Ами все тя ме спасява, когато трябва да направя стратегически ход с ефектна, вкусна торта за повода. И достатъчно голяма! “Торта за наяждане” по думите на рожденика, който получи ей тази…

07_IMG_20201109_114452

По правило, рождения ден на Систър е Денят, в който започва Лятото – с пек и задух, после гръмотевици и порой! Традицията беше спазена и тази година. И естествено, осъществяването на тортата беше поверено на мен. Освен всички други качества, медовикът е стабилна торта! Не е някоя дето ще се лашка, ще се размести, ще се разтече и накрая, с гузно-виновен вид, подавате лъжички на гостите, обяснявайки че тортата е пропътувала до Сандански при около 35 градуса в колата (и 41 навън) :mrgreen:

08_DSC08345_as

4) Вариант “Коледно настроение” – това правих днес. Смлени орехи и златисти отблясъци между блатовете от едно чудесно, домашно сладко от портокалови корички. Закачката в блатовете – чаена лъжичка канела. Уханията в кухнята не подлежат на описание. Очаквам всеки момент да нахлуе някой съсед с внезапен остър пристъп на язва, която само хапка може да оправи. За съжаление, нямам все още снимка, но точно този варинат ще се прави пак – задължително.

Е, ако ви е дошъл мерака да се пробвате – действайте! Ако на вкус и вид съм си спечелила славата с Медовика, откъм качество на снимките има още доста да се желае.

08_IMG_20201109_115811

… ама пък от друга страна – няма да се превръщаме в кулинарен блог, все пак :lol:

The beauty of spring blocks my way (Thich Nhat Hanh)

01_DSC05356_asgr_softlight_cg


Пролетта идва бавно и тихо,
за да позволи на Зимата да се оттегли
бавно и тихо.

Цветът на планинския следобед
е с оттенък на носталгия.
Ужасна война сякаш
оставила е своите следи -
безброй венчелистчета на раздяла и смърт
в бяло и виолетово.
Много нежно раната се отваря
в дълбините на сърцето ми.
Цветът ѝ – цвят на кръв
Плътта ѝ е раздяла.

02_DSC05367_ill_look_cg

Красотата на Пролетта препречва моя път.
Как мога да намеря друга пътека нагоре в планината?

Толкова страдам. Душата ми е замръзнала.
Сърцето ми вибрира като крехката струна на лютня,
оставена навън в бурна нощ.
Да, наистина е там. Пролетта е дошла.
Но траурът кънти ясно, безпогрешно,
сред прекрасните звуци на птиците.
Сутрешната мъгла вече се ражда.
Бризът на пролетта в песента ѝ
е както моята любов, така и отчаянието ми.

03_DSC05364_asgr_cg

Вселената е толкова безразлична. Защо?
До пристанището дойдох сам,
и сега си тръгвам сам.
Има толкова много пътеки, които водят към дома.
Всички ми говорят в тишината.
Призовавам абсолютната чистота.

Пролетта е дошла до всеки ъгъл от десетте посоки.
Уви, нейната песен е само раздяла.

/Тик Нят Хан, 1951/

Next Page »