Archive for the 'Споделено' Category

Медовик и ароматните му производни

01_IMG_20200923_154336_as

Тази торта няма начин да не сте я опитвали, пък макар и под различни имена: йогурт торта, френска селска, медена торта. Прекрасна и ароматна във всички форми, стига да се прави с много мерак и любов.

02_IMG_20200923_104649

От рецептата на медовик ми се отвори апетита за сладкарски подвизи. И вече 7 години няма спирка. Първите две – следвах рецепти с усърдие на прогимназистка. След това започнах да вадя всички продукти от долапа и хладилника, които ми роди въображението (и ги има в наличност). После вече следвам интуицията и пробвам смело. Та оттогава досега медовик съм правила може би над десетина пъти, в различни варианти.

03_IMG_20210718_090356

Класиката си остава в направата на блатовете. С риск Сан Антонио да плъзне язвителното “я! нов кулинарен блог!”, давам накратко рецептата за блатовете от блога на федорка (линк).

Моите допълнения са малко тук:
- захарта – непълна чаена чаша
- мед – цели 6 суп. л.! без компромис! Ако искате намалявайте захарта, но меда никой да не ми го пипа.
- 150 гр. масло – правим сериозна торта, не си играем на кукли

От сайта може да се види как точно се прави тестото. Точенето си е тънка работа, но не е чак толкова трудно. А предимствата пред готовите 5 блата от руските магазини са безспорни – и във вкус, и в аромат, и в количество! Както се вижда на снимките – правим истинска голяма торта, обикновено с 8 платки. Деветата се смила за поръска.

04_IMG_20200923_154434_as

След като се изпекат блатовете, се тутате още поне час в кухнята, защото обикновено остава тесто, а Янаки не яде такава торта, понеже е шоко-маниак :roll: Та останалото тесто се превръща в меденки. В един момент може да скриете десетина с кардиологична форма, за украса.

Кремът е семпъл, свеж, със заквасена сметана. Такъв и трябва да е, за да могат да попият блатчетата, защото докато сглобявате тортата, те са чупливи и сухи като чироз. Но кремът е магически! Сега, моят вариант на крема освен заквасена сметана, съдържа и 250 гр. маскарпоне и ок. 200 гр. разбита на сняг сладкарска сметана. Дава обем, пухкавост и така успява да ми стигне. Освен крема, между блатовете се ръсят смлени ядки.

Тук вече започват ароматните производни:
1) Ако е класически медовик – смлени орехи и тук-там течен мед, върху крема между блатовете;
2) Вариант “Френска селска” – смлени орехи и сладко от боровинки (снимките по-горе)

05_IMG_20190506_161724

3) Вариант “Рожден ден” – моя запазена марка. Печени, смлени бадеми и сладко от зелени смокини. Аромат неустоим, вкусът – балансиран! Трайно оставя следи между малкия мозък и последния ред вкусови луковици. И в сърцата на целия ми фенклуб.

06_IMG_20190507_094349

Отвън може да украсите или с поръска от деветия блат, или със смлени или филирани бадеми. Кой изобщо ви гледа поръската!? След първата хапка от тази торта настава … тишина! И после взрив от междуметия! :lol:

Защо я наричам “Медовик Рожден ден“? Ами все тя ме спасява, когато трябва да направя стратегически ход с ефектна, вкусна торта за повода. И достатъчно голяма! “Торта за наяждане” по думите на рожденика, който получи ей тази…

07_IMG_20201109_114452

По правило, рождения ден на Систър е Денят, в който започва Лятото – с пек и задух, после гръмотевици и порой! Традицията беше спазена и тази година. И естествено, осъществяването на тортата беше поверено на мен. Освен всички други качества, медовикът е стабилна торта! Не е някоя дето ще се лашка, ще се размести, ще се разтече и накрая, с гузно-виновен вид, подавате лъжички на гостите, обяснявайки че тортата е пропътувала до Сандански при около 35 градуса в колата (и 41 навън) :mrgreen:

08_DSC08345_as

4) Вариант “Коледно настроение” – това правих днес. Смлени орехи и златисти отблясъци между блатовете от едно чудесно, домашно сладко от портокалови корички. Закачката в блатовете – чаена лъжичка канела. Уханията в кухнята не подлежат на описание. Очаквам всеки момент да нахлуе някой съсед с внезапен остър пристъп на язва, която само хапка може да оправи. За съжаление, нямам все още снимка, но точно този варинат ще се прави пак – задължително.

Е, ако ви е дошъл мерака да се пробвате – действайте! Ако на вкус и вид съм си спечелила славата с Медовика, откъм качество на снимките има още доста да се желае.

08_IMG_20201109_115811

… ама пък от друга страна – няма да се превръщаме в кулинарен блог, все пак :lol:

The beauty of spring blocks my way (Thich Nhat Hanh)

01_DSC05356_asgr_softlight_cg


Пролетта идва бавно и тихо,
за да позволи на Зимата да се оттегли
бавно и тихо.

Цветът на планинския следобед
е с оттенък на носталгия.
Ужасна война сякаш
оставила е своите следи -
безброй венчелистчета на раздяла и смърт
в бяло и виолетово.
Много нежно раната се отваря
в дълбините на сърцето ми.
Цветът ѝ – цвят на кръв
Плътта ѝ е раздяла.

02_DSC05367_ill_look_cg

Красотата на Пролетта препречва моя път.
Как мога да намеря друга пътека нагоре в планината?

Толкова страдам. Душата ми е замръзнала.
Сърцето ми вибрира като крехката струна на лютня,
оставена навън в бурна нощ.
Да, наистина е там. Пролетта е дошла.
Но траурът кънти ясно, безпогрешно,
сред прекрасните звуци на птиците.
Сутрешната мъгла вече се ражда.
Бризът на пролетта в песента ѝ
е както моята любов, така и отчаянието ми.

03_DSC05364_asgr_cg

Вселената е толкова безразлична. Защо?
До пристанището дойдох сам,
и сега си тръгвам сам.
Има толкова много пътеки, които водят към дома.
Всички ми говорят в тишината.
Призовавам абсолютната чистота.

Пролетта е дошла до всеки ъгъл от десетте посоки.
Уви, нейната песен е само раздяла.

/Тик Нят Хан, 1951/

On the edge…

01_IMG_8698


None is travelling
Here along this way but I,
This autumn evening.

02_sky_pict3530

Stabs the darkness
Clouds come from time to time -
and bring to men a chance to rest
from looking at the moon.

03_DSC03121_as

Darting dragon-fly!
Wake! The sky is light!
let us to the road
again…

04_pict3106u_1

Swallow in the dusk…
spare my little
buzzing friends
Among the flowers

05_sand_3420

Floats and balances
In the sea-surf edge
mingling with
bright small shells ..

/Matsuo Bashō/

Мъгла

IMG_7758_as

Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

Презареждане

01_DSC02978_as

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.
Read more »

Зад завесата на магията

Дени

Тя е вълшебница! Дали с изисканата строгост на молива, или в задъхания танц на багрите. В еротичната мекота на въглена или с осезаемата перфектност на писалката на таблета. В нейните ръце и от нейната душа оживяват погледи и усмивка. Политат облачета и мечти! :) Пламенни жени танцуват болеро, полъхва вятъра и гали треви и коси, пъплят насекоми и паяци, пърхат птици и поглеждат дяволито.

collibri

Щастлива съм да споделя с вас, че точно на рождения си ден 19 май (четвъртък), Дени открива своята самостоятелна изложба! Тя е посветена на красотата на сътвореното от природата. “Илюстратория” включва научни и научно-популярни илюстрации и мястото и е избрано перфектно:

- Национален пририродонаучен музей, бул. Цар Освободител 1
- Откриване: 19 май, 19:00 ч.

Illustratoria

Такова великолепие не е за изпускане! :)

Честито, Дени! Да си жива и здрава, Магьоснице! Много те обичаме! :*

She is my sin

me с ножче и козина

Георгичка се готви за среща с Дракона! ;)
Бъдете борбени!
И влюбени!
Бъдете себе си!

A case of You

dew

/заедно с Ana Moura и Joni Mitchell/


Just before our love got lost you said
“I am as constant as a northern star”
And I said “Constantly in the darkness
Where’s that at?
If you want me I’ll be in the bar”

On the back of a cartoon coaster
In the blue TV screen light
I drew a map of Canada
Oh, Canada
With your face sketched on it twice

Oh, you’re in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

fallen blossom


I am a lonely painter
I live in a box of paints
I’m frightened by the devil
And I’m drawn to those ones that ain’t afraid

I remember that time you told me:
“Love is touching souls”
Surely you touched mine
‘Cause part of you pours out of me
In these lines from time to time

Oh, you’re in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

sunset


I met a woman
She had a mouth like yours
She knew your life
She knew your devils and your deeds
And she said
“Go to him, stay with him if you can
But be prepared to bleed”

Oh, but you are in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

Л. И. Кашиной

birch

(Вдъхновено от Дачи, Есенин и красивия спомен…)

Мене ме, мамо, Змей люби!

следите остават...

Де гиди либе, изгоро
Изгора на змей ме стори!

Нощ ми без тебе припада
Жар на душа ми довада
Не иде сън да разлади
В отмала клепки ми бляди

Биле ли с огън ми даде?
Така да се, Змейко, залюбим
Спомен-пожар ми накладе
Душа да ми в пламък лудува!

Да дойдеш, либе, как знаеш
Огъня с пламък да срещнеш
Или щеш да ми кротко изтраеш
С мисли по мене да вехнеш


Зора вдига румено чело
Змей към върхари възнася
А белег на лице и бело
Душа и със пролет оглася

/Floроза Трепетликова, 10.2012/

след змейова целувка

Next Page »