Archive for the 'Споделено' Category

The beauty of spring blocks my way (Thich Nhat Hanh)

01_DSC05356_asgr_softlight_cg


Пролетта идва бавно и тихо,
за да позволи на Зимата да се оттегли
бавно и тихо.

Цветът на планинския следобед
е с оттенък на носталгия.
Ужасна война сякаш
оставила е своите следи -
безброй венчелистчета на раздяла и смърт
в бяло и виолетово.
Много нежно раната се отваря
в дълбините на сърцето ми.
Цветът ѝ – цвят на кръв
Плътта ѝ е раздяла.

02_DSC05367_ill_look_cg

Красотата на Пролетта препречва моя път.
Как мога да намеря друга пътека нагоре в планината?

Толкова страдам. Душата ми е замръзнала.
Сърцето ми вибрира като крехката струна на лютня,
оставена навън в бурна нощ.
Да, наистина е там. Пролетта е дошла.
Но траурът кънти ясно, безпогрешно,
сред прекрасните звуци на птиците.
Сутрешната мъгла вече се ражда.
Бризът на пролетта в песента ѝ
е както моята любов, така и отчаянието ми.

03_DSC05364_asgr_cg

Вселената е толкова безразлична. Защо?
До пристанището дойдох сам,
и сега си тръгвам сам.
Има толкова много пътеки, които водят към дома.
Всички ми говорят в тишината.
Призовавам абсолютната чистота.

Пролетта е дошла до всеки ъгъл от десетте посоки.
Уви, нейната песен е само раздяла.

/Тик Нят Хан, 1951/

On the edge…

01_IMG_8698


None is travelling
Here along this way but I,
This autumn evening.

02_sky_pict3530

Stabs the darkness
Clouds come from time to time -
and bring to men a chance to rest
from looking at the moon.

03_DSC03121_as

Darting dragon-fly!
Wake! The sky is light!
let us to the road
again…

04_pict3106u_1

Swallow in the dusk…
spare my little
buzzing friends
Among the flowers

05_sand_3420

Floats and balances
In the sea-surf edge
mingling with
bright small shells ..

/Matsuo Bashō/

Мъгла

IMG_7758_as

Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

Презареждане

01_DSC02978_as

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.
Read more »

Зад завесата на магията

Дени

Тя е вълшебница! Дали с изисканата строгост на молива, или в задъхания танц на багрите. В еротичната мекота на въглена или с осезаемата перфектност на писалката на таблета. В нейните ръце и от нейната душа оживяват погледи и усмивка. Политат облачета и мечти! :) Пламенни жени танцуват болеро, полъхва вятъра и гали треви и коси, пъплят насекоми и паяци, пърхат птици и поглеждат дяволито.

collibri

Щастлива съм да споделя с вас, че точно на рождения си ден 19 май (четвъртък), Дени открива своята самостоятелна изложба! Тя е посветена на красотата на сътвореното от природата. “Илюстратория” включва научни и научно-популярни илюстрации и мястото и е избрано перфектно:

- Национален пририродонаучен музей, бул. Цар Освободител 1
- Откриване: 19 май, 19:00 ч.

Illustratoria

Такова великолепие не е за изпускане! :)

Честито, Дени! Да си жива и здрава, Магьоснице! Много те обичаме! :*

She is my sin

me с ножче и козина

Георгичка се готви за среща с Дракона! ;)
Бъдете борбени!
И влюбени!
Бъдете себе си!

A case of You

dew

/заедно с Ana Moura и Joni Mitchell/


Just before our love got lost you said
“I am as constant as a northern star”
And I said “Constantly in the darkness
Where’s that at?
If you want me I’ll be in the bar”

On the back of a cartoon coaster
In the blue TV screen light
I drew a map of Canada
Oh, Canada
With your face sketched on it twice

Oh, you’re in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

fallen blossom


I am a lonely painter
I live in a box of paints
I’m frightened by the devil
And I’m drawn to those ones that ain’t afraid

I remember that time you told me:
“Love is touching souls”
Surely you touched mine
‘Cause part of you pours out of me
In these lines from time to time

Oh, you’re in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

sunset


I met a woman
She had a mouth like yours
She knew your life
She knew your devils and your deeds
And she said
“Go to him, stay with him if you can
But be prepared to bleed”

Oh, but you are in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

Л. И. Кашиной

birch

(Вдъхновено от Дачи, Есенин и красивия спомен…)

Мене ме, мамо, Змей люби!

следите остават...

Де гиди либе, изгоро
Изгора на змей ме стори!

Нощ ми без тебе припада
Жар на душа ми довада
Не иде сън да разлади
В отмала клепки ми бляди

Биле ли с огън ми даде?
Така да се, Змейко, залюбим
Спомен-пожар ми накладе
Душа да ми в пламък лудува!

Да дойдеш, либе, как знаеш
Огъня с пламък да срещнеш
Или щеш да ми кротко изтраеш
С мисли по мене да вехнеш


Зора вдига румено чело
Змей към върхари възнася
А белег на лице и бело
Душа и със пролет оглася

/Floроза Трепетликова, 10.2012/

след змейова целувка

Lost star

PICT6045ucg

В зората на сътворението, когато звездите
Блестяха с великолепието на първото сияние
Събраха се боговете в небето и запяха
‘О, образ на съвършенството! Неподправена радост!’

Но един от тях внезапно извика
- ‘Прекъсната е някак веригата от светлина!’
И както изглежда, една от звездите
Изгубена била!

Секнаха златните струни на арфата им
Заглъхна песента им и вопъл се понесе
- ‘Да, изгубената звезда бе най-прекрасната
Славата на всички небеса!’

От този ден я търсеха непрестанно
С ридания споделяха един на друг
Че изгубвайки я, светът е загубил
Единствената си радост!

И само в дълбоката тишина на нощта
Звездите се усмихваха и шепнеха помежду си
- ‘Напразно е това търсене!
Неразрушимото съвършенство е над всички!’

/Рабиндранат Тагор, превод Flo/

Next Page »