Да, да, знам какво ще кажете! Не е каквото си мислите! Няма да омажа любимото си местенце със сметана, въпреки настойчивите намеци на някои зевзеци. И понеже същите звезеци изказаха съмнения за мобилните способности (и желания) на трибуквията на аристократичните особи от женски пол, бях принудена да спретна бета-версия на тортата-предизвикателство (или поне на 1/4 част от нея)…
Read more »

Липсваха ми блогосрещите! Ама колко точно ми липсваха разбрах едва днес, когато ви видях накуп, мили души, след 4 години! Още не мога да си събера крайчетата на ухилената като нахапан геврек физиономия! Невероятно е колко много общи спомени имаме, все прекрасни, кой от кой по-забавни! И все още можем страхотно да се веселим заедно и да споделяме радостите и промените. Е, малко сме пораснали, един се сдобил със снаха или зет, друг с внуче, трети с ишиас, четвърти с ново гадже – кой каквото има А най-веселото беше, че хвърлихме далеч напред шепа светулки – определихме място и дата за следваща среща. Пиша го тук, защото забравяте да си пиете онези там, известните листья, …. за подсещането, начи! Несериозници!

18 март, Дианабад

На всичко отгоре, се сдобих с ново Предизвикателство, отправено от Велин. Цитирам по памет:

- Виж сега… Еднаква торта всеки може да направи! В смисъл, еднаква отвсякъде. Ама защо не опиташ да направиш торта на сектори? Всеки сектор да е различен вид торта.
- Хмм… – вдигам заинтригувано вежди – Искаш да кажеш нещо като торта “Четири сезона”?
- Е, не знам сега, сезони ли ще се нарекат. Ама да са четири различни вида.
- Става!

В добавка Сан Антонио започна артистично да сгъва пръст след пръст, в опит да ме сплаши колко публикации в блога означава това: една за идеята (демек, това е #21а, сър, разбрахме ли се?), втора за измисляне на рецептата, трета за самото правене на тортата, и четвърта за … оценка на изпълнението на ППЖ-то.

Ама много ви обичам! Съгласявам се на всичко и закачливите ми импулси вече са се понесли към генератора на сладко свещенодействие (и рецептурника на отварите е от там ), запазено само за нетрадиционни идеи (любимите ми!). Че то живот без предизвикателства, живот ли е?

Като треска в душата ми забита
Дай покой на мислите ранени
Животът ми диктуваш скрито
И гинат демоните ми, обезглавени

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

Въже задушава ме и спира дъха
В свят на ненавист и уплаха
Остави ме да дишам и не забравяй това
Не си ти! Моя е тази заплаха

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

/Don’t Lie to Me
MoonSun/

“Виж сега, Жельо! Колкото и втренчено да ме зяпаш, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи…”

“Ох, не! Няма да гледам много е високо!”

“За по-високо място май ще трябва да чакам комбайна”

Член на гастролиращия ансамбъл на дудукистите направи кратко представление на малката сцена на театър “Цикорато”

“Чудя се защо никой не вдява колко много нежни прегръдки мога да дам … да не ми е името слънчев паяк ако лъжа!”

“Казвах аз на фризьора да внимава с перхидрола ама той… като видя грива и давай, давай…”

“А, не, не, мамо! Това… не е сина на комшията! Това е сянката ми”

“Хей, вие там – Ниво#2! Пратете една капачка бира, че голема жега, бе!”

“Разговори, разговори… каква досада! Ше взема да го клъвна тоя син пощенски гълъб!”

На една слънчева рожденичка с пожелания да е нестандартно-рошава в мислите и решенията си, рошаво-впечатляваща в интерфейса и РОШСКОШНО слънчева, припечна, привличаща, обична и раздаваща се!

Целувки, Рошле!!! :******