Archive for the 'Предизвикателство по желание' Category

Beta version

DSC04679_as

Да, да, знам какво ще кажете! Не е каквото си мислите! :roll: Няма да омажа любимото си местенце със сметана, въпреки настойчивите намеци на някои зевзеци. И понеже същите звезеци изказаха съмнения за мобилните способности (и желания) на трибуквията на аристократичните особи от женски пол, бях принудена да спретна бета-версия на тортата-предизвикателство (или поне на 1/4 част от нея)…

IMG_20200218_082918_as

Понеже 18-ти март взе да наближава скоростно, започнаха да ми се роят разни идеи за състава и вида на ППЖ-четверотортието, което трябва да измайсторя. Преди това, обаче, имаше една хвърлена ръкавица от Сан Антонио за торта, предназначена за една особена компания. Така че това е тортата бета-версия на една от четвъртинките, заложени като идея – шарлота с фин, лек маскарпонен мус, в който небрежно са разхвърляни парченца черен шоколад. А по средата, в полу-слой от бишкоти, лежерно чака в засада портокалово желе. Ганаш от бял шоколад с паяжина от черен завършва визията… Панделката се не яде! :roll:

Месец преди изпълнението на ППЖ-то, това произведение беше доставено на адрес “123″ (а.к.а. Университетски изчислителен център, ФМИ), за да стане свидетел на няколко … силно ококорени физиономии! :roll:

IMG_20200218_094320_as

За сметка на ошашавените петима сисадмини, мрежари и пр. УИЦ-ови шлагерни никнеймове, шарлотата достолепно се чувстваше като у дома си сред намотаните с небрежна грация оптични кабели и друга сисадминска утвар по изглеждащото най-свободно бюро.

Отзивите за вкуса:

- един глас – възторжено одобрение;
- два гласа – задоволствено промъркване на първа хапка;
- два гласа – “Ей, много сладко, бе! Ще ми докарате диабет със сигурност!…” :roll:
- един глас с шлагерно, мъжко признание (”Яде се”)
- един отсъстващ (от когото по принцип очаквах най-компетентна и безпристрастна словесна гурме-дисекция, за да напасна рецептата).

Пробването на идеи продължава! Ако някой от тези, които предстои да опитват четверобуквието на 18 март, има непоносимост към някоя от изброените по-долу хрумки, да се обажда навреме:

- “Фереро Роше”
- Червено кадифе
- Храна за Дявола
- Рафаело
- Плодово парфе (сезонни плодове, напр. ягоди :roll: )
- Лимонов чийзкейк

… Салфетки? ;)

ППЖ #21а: Идеята

Blogosreshta_21.01.2020

Липсваха ми блогосрещите! Ама колко точно ми липсваха разбрах едва днес, когато ви видях накуп, мили души, след 4 години! Още не мога да си събера крайчетата на ухилената като нахапан геврек физиономия! Невероятно е колко много общи спомени имаме, все прекрасни, кой от кой по-забавни! И все още можем страхотно да се веселим заедно и да споделяме радостите и промените. Е, малко сме пораснали, един се сдобил със снаха или зет, друг с внуче, трети с ишиас, четвърти с ново гадже – кой каквото има :roll: А най-веселото беше, че хвърлихме далеч напред шепа светулки – определихме място и дата за следваща среща. Пиша го тук, защото забравяте да си пиете онези там, известните листья, …. за подсещането, начи! Несериозници!

18 март, Дианабад

На всичко отгоре, се сдобих с ново Предизвикателство, отправено от Велин. Цитирам по памет:

- Виж сега… Еднаква торта всеки може да направи! В смисъл, еднаква отвсякъде. Ама защо не опиташ да направиш торта на сектори? Всеки сектор да е различен вид торта.
- Хмм… – вдигам заинтригувано вежди – Искаш да кажеш нещо като торта “Четири сезона”?
- Е, не знам сега, сезони ли ще се нарекат. Ама да са четири различни вида.
- Става!

В добавка Сан Антонио започна артистично да сгъва пръст след пръст, в опит да ме сплаши колко публикации в блога означава това: една за идеята (демек, това е #21а, сър, разбрахме ли се?), втора за измисляне на рецептата, трета за самото правене на тортата, и четвърта за … оценка на изпълнението на ППЖ-то.

Ама много ви обичам! Съгласявам се на всичко и закачливите ми импулси вече са се понесли към генератора на сладко свещенодействие (и рецептурника на отварите е от там :P ), запазено само за нетрадиционни идеи (любимите ми!). Че то живот без предизвикателства, живот ли е? :lol:

ППЖ #20: Don’t Lie to Me

01_PICT8261ubw

Като треска в душата ми забита
Дай покой на мислите ранени
Животът ми диктуваш скрито
И гинат демоните ми, обезглавени

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

Въже задушава ме и спира дъха
В свят на ненавист и уплаха
Остави ме да дишам и не забравяй това
Не си ти! Моя е тази заплаха

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

/Don’t Lie to Me
MoonSun/

02_IMG_4102

ППЖ #19: Careful with that axe…

Eugene

ППЖ #18: Животинки на припек

пролетни жабешки неволи

“Виж сега, Жельо! Колкото и втренчено да ме зяпаш, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи…”

златоочица без бънджи

“Ох, не! Няма да гледам много е високо!”

bug

“За по-високо място май ще трябва да чакам комбайна”

дудукист он да флай

Член на гастролиращия ансамбъл на дудукистите направи кратко представление на малката сцена на театър “Цикорато”

паяк в готовност за прегръдка

“Чудя се защо никой не вдява колко много нежни прегръдки мога да дам … да не ми е името слънчев паяк ако лъжа!”

блонд кобилка

“Казвах аз на фризьора да внимава с перхидрола ама той… като видя грива и давай, давай…”

котки на калъп

“А, не, не, мамо! Това… не е сина на комшията! Това е сянката ми”

мравешки синдикат

“Хей, вие там – Ниво#2! Пратете една капачка бира, че голема жега, бе!”

09_pict2194cg

“Разговори, разговори… каква досада! Ше взема да го клъвна тоя син пощенски гълъб!”

На една слънчева рожденичка с пожелания да е нестандартно-рошава в мислите и решенията си, рошаво-впечатляваща в интерфейса и РОШСКОШНО слънчева, припечна, привличаща, обична и раздаваща се!

Целувки, Рошле!!! :******

ППЖ #17: Гонитба на кифли

garota do Ipanema

- Момчета, тъкмо сте ми паднали двамата. Я, да ви попитам, като по-светнати по въпроса. Как определяте една девойка като “кифла”? – използвам момента да питам тандем Жоро и син. Да си помогна за непосилната задача, дето ми спретнахТЕ Ваше Рошавомислие и Ваше Спаскосиятелство.
- Амми такава, дето се маже много – смело откликва единия младеж – Яко нагримирана, обикновено има огромни обеци.
- Носи си чантата преметната така, а ръчичката и стои като чучур, викат им и чайничета. Прическите им са все такива, еднакви. Или са изрусени, или яко черни…
Read more »

ППЖ #16: Чай

01_tea_PICT8167u

~ * ~
Drink your tea slowly and reverently,
as if it is the axis
on which the world earth revolves
- slowly, evenly, without
rushing toward the future;
Live the actual moment.
Only this moment is life.

/Thich Nhat Hahn/

02_tea_PICT8081u

ППЖ #15: Здрава и готова за щуротийки и магийки

IMG_6336


Втечнена светлина
Дъх на лозе, на пладне
На цикади и напечена земя
Допирa на топлo зрънце
Следи от устни
Аромат на слънце
В глътка… metaxa ;)

03_me

Неосъществимата мечта

/ППЖ #14: за Лю/

01_cm_PICT9200

От няколко дни гъста мъгла беше обвила долината. Толкова смразяваща и плътна, че стволовете на дърветата изглеждаха все по-изтънели, сякаш всяка сутрин господаря на снежните мамути остъргваше пласт от кората им. Дори по пладне, когато Големия пламък беше най-високо, изглеждаше досущ като лицето на Предвестника – бледо, студено, с мътен ореол, само плах опит да наподоби могъщата му, огнена грива.
Read more »

ППЖ#13 (за малкото Дениче): тъмното със звезди

pict0781


* * *
Tрепкат звездите
Като ги гледаш усмихнат
Небе с трапчинки!

Next Page »