Archive for July, 2009

Ден на системния администратор

01_sysadm_1304

Кои са те – системните администратори? Особена категория магьосници, забележими тогава, когато връзката изчезне или екранът е черен, и веднага след справяне с проблема отново превръщащи се в невидими. Непредвидими, също като проблемите, които всеки момент могат да им сервират девайси и софт. Всеки миг различни – за да имат достатъчен набор решения за справяне с всякакви ситуации, дори и с подръчни или нетипични средства.

С особено умилително чувство към всяка джаджа, през която може да премине, макар и един бит информация, независимо от възрастта и степента на разпад. Наред с тази консервативност (”с елементи на геронтофилия”), те винаги следят изкъсо новините в развитието на технолъгиите, понеже по подразбиране са любознателни и всяка нова дистрибуция, чарк, скрипт и кръпка трябва да се пробват. Ненаситно любопитни – все трябва да “надзърнат под капаците” и да разберат “принципната схема”, да намерят устройството, брънката, кабелчето или редчето в кода, което създава ситуациите. Винаги готови да помогнат, не само защото просто има някоя забила машина, прецакан маршрутизатор или изчезнал кабел, не само защото им виси на главата някой отчаян юзер с изпарила се поща (естествено “младото и крехкото” се обслужват с особено внимание и предимство ;) ). А просто, защото всичко в подопечния им локален мрежови вилает трябва да работи добре.

04_sysadm_1324

Такива ли са админите около вас? Мисля си, че за да бъдат повечето с такъв поетичен образ, във всеки от тях трябва да е вграден с цялата си естественост и пълнокръвност по един Балабан. С неподлежащото на предвиждане поведение, готовност за реагиране на изненади, проницателност, незамъглена от зъркелите и човъркащо любопитство. С всичките си “особености”, с “представата за плаващо работно време”, в което мисълта ти тече и не е възможно да се вкара в рамки.

За тези, които са чели тази невероятна книга, става ясно, че все още съм под шокиращото и въздействие. :D Не съм си представяла, че съвременният ни свят може да бъде така леко, елегантно, полу-шеговито, но и безпощадно разчленен на основните си части. Не бях виждала досега нашата действителност така добре зашамарена и запратена върху листа, заедно с цхазъма, с нахлупените капаци, с “организираната реалност”, която така великодушно крепи емоционалния ежедневен уют на охлоса, лишавайки го от способност да мисли различно, … или изобщо да мисли.

Но покрай днешния празник, се сещам най-вече за тези нахитряли “усери”, които неволята е научила да не се задоволяват да гледат картинката, а да рискуват да бръкнат в дълбокото. Тези, които захвърлят “зъркелите” и се стремят да разсъждават и разчупят стереотипите. Хакерите на всяка капсулирана система, автокефалните, генераторите на случайни събития, които “не дават на историята да прекрати течението си”, защото светът се развива и еволюира, биологически и духовно.

Съвсем се отплеснах, а ми се щеше просто да поздравя всички приятели системни администратори с празника! Да им пожелая повече безаварийни дни, добре вдигнати сървъри, здраво опънати кабели, послушни комутатори и маршрутизатори, безбъгови дистрибуции и навременни кръпки. Бих добавила и пожелание за потребителите ви,… но имам питане ;)

Има различни потребители. Послушни симпъл-юзери, които се задоволяват да гледат екрана на смъртта и търпеливо да чакат админа да намери време да мине, и които просто отказват да прочетат (камо ли разберат) какво точно им казва съобщението за грешка. Има и непокорни – нетърпеливковци и любопитковци, “разбиратели”, които често ги повлича да хванат отвертка и да надникнат под капака, защото искат да се научат да се справят сами. Или забиват нос във форумите, които чичко Гугъл им изсипва, готови да пробват някоя от предложените панацеи, макар, че понякога рискуват да забъркат още по-големи каши от самия проблем ;)

Сигурно има и още много категории, та затова питането ми е – какви предпочитате да са вашите потребители, господа системни администратори (настоящи, бивши или просто с мерак да се занимават с този тип магьосничество)? :D

И наздраве! :D

tux_01

Wearing the inside out…

01_home_PICT3311

Чувствам се изтъняла. Износена, като изчегъртана отвътре. Толкова изтъняла, че дори полъх и ласка могат да ме наранят. Като лист, останал от миналата есен, който вятърът всеки миг ще отнесе. Като тънката ивица залез, която до последно подгрява хоризонта преди да заспи. Като нетраен плод, който от едно докосване загнива. Като рана, едва зараснала, която и от целувка кърви…

Власинка, самопровъзгласила се за бодил. Въобразява си, че е твърда и силна, а всъщност един миг дели цъфтежа на неземно щастие до сгърчване от болка. Нерв, мазохистично напъпващ всеки път, когато чернилката на натрапчивите мисли задълбае като изпусната мръсна вада в жадна пръст.

Имам нужда от промяна, от презареждане. Да се откъсна от всичко, да се изключа. Да знам, че няма как да протегна ръка и екранът да ми взима светлината. С един замах да ми дава слънчева безбрежност, а с друг – задушлива тъга.

Има, обаче, място, където все още е винаги светло! Където вечерта ухае на влажна пръст от полятите с маркуч лехи. Където звездите ме познават, а цимента на балкона бавно отдава събраната през деня топлина. Където щурците никога не забравят, че е дошъл Август. Мястото, което привечер ухае на печени чушки, а хлябът е топъл и винаги с отчупено крайче. Където усмивките винаги извират от дълбокото на душата, чисти и искрени и обичта не поражда никога съмнения и въпроси.

Просто… у дома!

02_home_PICT7960

Дзен-мараня

01_dzen_PICT1306

“Аз съм насаме с туптенето на моето сърце” /Луей Чжи/”

02_dzen_PICT2758

“Забелязали ли сте колко лъскави и чисти са камъчетата след дъжд? А цветята? Няма думи, които да ги опишат. Човек може само да ахне от възхита. Трябва да откриваме това “Ах!” във всяко нещо” /Ан Банкрофт/”

03_dzen_PICT2615

“Тайната да виждаш нещата такива, каквито са, е да си свалиш цветните очила.Този живот, сам по себе си – без нищо необичайно, нищо чудодейно, е великото чудо” /Учителят Сесан/

04_dzen_PICT2272

“Научи се да държиш хлабаво всичко, което не е вечно” /Мод Ройдън/

05_dzen_PICT4976

“Птиците се претопиха в синевата. Ето, и облакът последен излинява.
Заедно седим – аз и планината, докато накрая не остане само тя” /Ли Бо/

06_dzen_PICT2490

“Розата е най-съвършена като роза, лилията – като лилия. Всеки индивид е най-съвършеният на света. Дългът на човека е да изяви своето съвършенство” /Г. Кюбоуз/

07_dzen_PICT7143

“Дай си миг спокойствие и ще осъзнаеш колко глупаво си препускал насам и натам”
/Цън Шиджу/

08_dzen_PICT2422

“Все се надяваме, че някой друг знае отговорите, че някое друго място ще е по-добро, някой друг път нещата ще се подредят. Но животът е тук и сега. Никой не знае отговорите, няма по-добро място, а нещата – вече са подредени” /Лао Дзъ/

У Microsoftомория

“У Лукоморья дуб зеленый…”

pict2958a

Какъв ден за потребителите и феновете на M$! Началото на края, първи опити за вдигане на завесата или пък началото на това, които някои предричат – сливане на шареното флагче с пингвина? ;) Какво ще последва след освобождаването на 20000 реда код, ще бъде грижа на някой друг, а ние мисля, че можем да се поздравим с нещо леко и безгрижно :D


* * *
У Microsoft-омория

Прозорец имат в Микрософт
По-скъп от злато, ала черчеве
И денем-нощем бръмбар нов
По кода обикаля и гризе
Наляво свърне – рестартира
Надясно – help-ът зацвърчи

Там драйвъри, там вируси извират
И във засада GPF седи
Там, по неведоми пътечки
Невинни юзери се лутат в бяс
И Офис с кирилски засечки
Примигва с кламер в пълен пас

Там дескове с полянки са богати
Зареждат плискащи вълни крилати

И екрана небесно-лазурен пулсира
Драйвъри триста – вълци великански
Едни със други се разправят кански
Ни кернела, ни swap-a ги разбира

Там леймър семпъл мимоходом
През флопи с вирус заразил…
Зареждаш кротко пак safe modе’а
Пак палците в юмрука свил

В прозорче тихо MS-DOS тъгува
И стар BIOS все още и слугува
Там скриптове от слънчевата Java
Ходят-бродят сам-сами
Там Били Гейтс над злато крее
И в дух на back и SUX вирее

И аз бях там, бозичка пих
И вя се на екрана флаг износен
Седя и пуля се, а help-ът нескопосан
Пред мене свойте приказки реди…

/фриволен превод от руски на намерени в мрежата подпури
от “Руслан и Людмила” на Александър Сергеевич Пушкин :D /

Изпепеляване

PICT2208_a


Колко секунди трябват на една клечка кибрит да изгори?
Не мога да запазя огъня – само с клечици
Безпомощни! Бледи сенки на лава
в шепата скътани

Няма да ни стигне това
След кръвта в един кратер кипяла

Остава ми да дочакам дъжда
пречистващ, и вятъра, който клоните кърши
Да осъмна – къс гола скала
Тази – дето от лава се ражда без страх
И студена остава, погребала огъня
Но не и началото, с пламъка плах…

/Flo, 07.2009/

Да повярваш

01_luz_PICT7043

Тази година лятото пристъпваше на странни подскоци, като че драконите се надбягваха по алеята на времето. Ту Синия избързваше с една-две стъпки, изпридайки безконечни дъждовни ресни върху килима от оризови насаждения, приели вече цвета на жаба дървесница. Или пък Огнения поглъщаше всяка капка с парещия си дъх, образувайки заливчета и архипелази с къдрави брегове от по-издигнатите пясъчни ивици в езерата.

02_luz_PICT1125

Сега беше крачката на Червения дракон. Слъцето се въртеше в нажежената си корона, сякаш му беше тясна и трудно побираше лавата, напираща в него. Монахът Лин попоглеждаше с присвити очи горещата топка и се наслаждаваше на кратките и пъстри отблясъци, които пробягваха през плътта и. “Никой не може да го гледа втренчено – помисли си той с усмивка – А толкова са галещи лъчите му! Няма как да не го забележиш, нито да го пренебрегнеш. Всяко създание се протяга към него, пие от силата му, създаваща живот.”

03_luz_PICT4115

Погледът на учителя се спусна по виещата се сред тревата пътека, нетърпеливо устремена към свода на гората. “Любимо е то, слънцето, но колко живи твари избират сянката. Теменужките щяха ли да са толкова нежни, красиви и ароматни ако бяха цял ден на слънце? Как са се разпределили тогава всички живи същества – да са толкова различни едно от друго, че да намерят мястото си под слънце или под сянка. Шарката! Тя е тази, която е позволила на живота да бъде навсякъде…”.

04_luz_PICT0966

Тъй си разсъждаваше монахът, докато робата му с цвят на латинка си проправяше път сред стъблата на репеи, равнец и диви цветя, запълнили мозайката на слънчевите петна, сякаш по съвета на изречените почти на глас мисли. Рязко чукане го извади от унеса. Гората имаше стари и величествени дъбове, с разстлани като шатрата на някой древен халиф корони, с неизбродими дебри от къдрави листа. На клона на едно от тези дървета се беше настанила врана и яростно се опитваше да строши черупката на един орех.

- Трудно ти е май? Искаш ли помощ, Чернокрила? – попита монахът.

Враната спря да млати ореха и метна едно око на човека.
- Добре съм си, ще се справя и сама. Като те няма наоколо кой ще ми помага?
- Поне мога да ти кажа как най-лесно ще го направиш и следващият път ще се справиш много по-добре и сама – отвърна благо учителят Лин – Не е добре да отхвърляш с пренебрежение подадена ръка за помощ.

05_luz_2830

След едно-две мигвания, орехът тупна в протегнатата длан на монаха.
- Мрачна ми изглеждаш или по-скоро ядосана някак си.
- Всичко виждаш, а пък очите ти такива едни тесни и само напред гледат – враната попристъпи сконфузено от крак на крак – Ядосана съм, ама на себе си. Мразя се от човката до последното махово перо.
- Хей, недей така. Нима е възможно едно създание, пълно с живот и мъдрост, създадено от любовта на светлината и мрака да е изпълнено с такава жестокост към сътворението!?

- Ами … така се очертава. Виждаш ли, човече, чудя се понякога за какво са ме създали точно мен? Никой не ми обръща внимание, направо мога да си кажа, че съм незабележима. Не е така с другите твари, например и с тези от моето семейство. Сойката всички я познават, възхищават се на ума и, на находчивостта. Свраката също, всички я харесват, от бялата и наметка чак до закачливия нрав. За всички е интересна и остроумна, посещават я приятели или тя ги навестява. Постоянно има някой около нея. А аз …

- Какво ти? Нима не си красива? Та погледни колко лъскаво черни са крилата ти! Колко блестящи очите ти…

06_luz_PICT9608

- А не, моля ти се! – враната хвръкна с подобаващата за момента грация и се приземи пируетно на пътеката пред Лин – Хайде сега, не ме четкай като с катерича опашка, забравила съм вече вкуса на такива комплименти… А беше хубаво едно време с моя Сивоклюн.
- Сега какво става с него, нима не сте добре? – след леко двуумене, дали е удобно, попита монахът.
- Уф, ами… Сега ме избягва, търси винаги нещо ново, нови пернати запознанства, нови крилати закачки… Не му е до мен, явно съм му омръзнала вече или не съм му достатъчна.

- Знаеш ли, остави го за малко сам. Нека полети на воля, нека опита какво значи да бъде сред чужди клони, заобиколен с друга перушина. Ще видиш, че скоро ще се убеди, че тя нито е по-красива от твоята, нито добрината и ласките ти може да ги замени с нечии чужди, колкото и да му изглеждат интригуващи. Просто му обръщаш твърде много внимание!

07_luz_PICT9257

- Добре казваш, май точно това ще направя. Ама ми е тежко, човече! Защо другите са заобиколени от внимание, а мен не ме забелязват. Нима са по-добри, по-умни, по-красиви и по-находчиви от мен? Все се сравнявам с някоя друга птица, понякога ми се иска да съм я, някоя сврака, я… И патиците например се радват на такова обкръжение! Винаги ухилени, все бъбриви, шумни, весели едни такива, пъстри. А около мен – тъма.

Сякаш сенчест хлад обгърна учителя Лин след тези думи. Болно му стана, затърси най-добрите думи в себе си, с които да помогне на обезверената птица.

08_luz_PICT9272_u

- Знаеш ли, Чернокрила, всяко живо създание си има своето място, създадено е неслучайно на този свят. И когато сме се появявали, невидим творец се е вглеждал дълго, дълго в играта на светлини и сенки. В Шарката, която вече е била нарисувана преди нас – да прецени какво да вплете в характера на новото творение. В неговия вид, в смеха му, в очите или в мислите му, така че да се намери най-доброто място, където то да вирее, пък било то дъб, катеричка или мравка. Затова и сме толкова различни! И от едно семейство да сме, пак сме различни! Но всеки е добър такъв, какъвто е…

- А не, не сме всички добри – унило изграчи враната – Такива като мен са само плява сред останалите. Все ми се иска да се бях излюпила като някой друг. Жадувам за малко нежност и досаждам, и ревнувам, когато я няма. А и изобщо, за нищо не ме бива.

- Недей така, не е вярно! Кой успя да намери миналата зима скритите залежи на Кори, дето спасиха цялото семейство от гладна смърт?
- Е, това си беше чиста случайност! Аз просто… спомних си дървото.

09_luz_PICT9067

- Ето виждаш ли! Ама не си го спомниха свраката или сойката, въпреки цялото им остроумие. Кой умее най-добре да упътва в гората странниците, като се загубят? И кой успява така храбро да защитава малките си, когато семейството ви беше нападнато от Стуб, котаракът на манастира?
- Ха! Гадииината! Жив ли е този звяр още? Така успях да му оскубя темето тогава – Чернокрила заподскача, потраквайки с яката си човка, като си спомняше как пикираше над оголилия зъби и нокти котарак, драпащ за някое от едва излезлите от гнездото вранчета.
- Жив е, още помни случката и опашката му става на четка като се сети за тебе – ухили се монахът.

10_luz_PICT8341

- Аха! Е да… ама все си мисля, че и другите щяха така да направят, да се защитават. Това нищо не доказва и пак ще продължа да се чудя с какво съм по-лоша от другите и с какво ме превъзхождат…
- Ха, така – плесна с ръце доволно Лин – Ще се чудиш, защото няма да ти е лесно да намериш отговора! И той всъщност е само един – не е възможно и не бива да се сравняваме във всичко! Различни сме, това ни прави интересни, единствени и неподражаеми! Един е добър в едно, но пък не го бива в друго! Свраката е приказлива, но дали е толкова сладкодумна като славея? Орелът е могъщ, но червеношийката е по-находчива да намира храната си. Сойката е красива, но дали пък синигерите не са по-сръчни и чевръсти от нея?

11_luz_PICT9838

Враната замислено сведе очи към земята. Жегата я беше изсушила и няколко дълбоки пукнатини заплитаха пръсти в гръбнака на пътеката.

- Какво да направя тогава, че да спра да се самоизтезавам така, да спра да се мразя, че не съм …
- Спри! Просто спри да мислиш какво НЕ СИ! Мисли за това, което СИ. Всеки е уникален и добър поне в едно нещо. А ти си с добро сърце, силна, всеотдайна и любвеобвилна…

Свистене на крила през зелената завеса на дъбовите листа прекъсна учителя. Сред облак сиви пера, един гълъб кацна до враната.
- Чернокрила! Здравей, Теснооки! Имаме проблем! Татко Руди хвана пиявична треска!

12_luz_KM3578u

- Пак ли е пил вода от Езерото на нимфите? – веждите на монаха се свиха ядосано, миг след това грижа изплете бръчици по лицето му – Трябва му слуз от кръглите охлюви, дето живеят в езерото!
- Знам, знам, затова търся тази приятелка под лист и жълъд! – изгъгна гълъбът – Чернокрила, ти си най-добра в ловенето на тези кръгли черупковци. Моля те, ела да помогнеш!

Враната се стъписа за миг-два, понечи да литне, но се спря и хвърли последен поглед на Лин.

- Върви, приятелко! Дано завинаги съм изгонил съмненията и терзанията в душата ти. После да ми кажеш какво сте направили, че Руди е един-единствен! Както и всеки един от вас, нали? Както и ти, Чернокрила! Важно е само да повярваш в себе си!

Враната разпери блестящите си криле и литна над пътеката, вдигайки златисти, топли прашинки.

- Ах, да, и да знаеш! Удряй черупката винаги в горната вдлъбнатина, там дето е била дръжчицата – извика след нея монахът, вдигнал високо ореха в ръката си…

Franco Funghi

03_FF_2912

Вярвам в закономерните случайности. Тези дребни неща, които те връхлитат най-неочаквано, а едва в един по-късен момент започваш да разбираш колко много си имал нужда точно от това, точно в този момент! Дали ще е събитие, среща, поглед или дума, нещо, което може да е толкова мъничко късче от ежедневния пъзел, че да не го и забележиш. А пък да събори стена, която да разкрие цял един свят, за който не си и подозирал.

Когато си инсталирах lenny на служебната машина не предполагах, че в rhythmbox-a ще ме чакат няколко готови връзки за радиостанции в различни стилове. Бях приятно изненадана и започнах да ги преслушвам една по една…, докато не замръзнах само на една – dream factory (ambient). Този тип музика, както и електронната, са ми много на сърце и някак си необходими. Има моменти, в които просто нищо друго (а аз харесвам много и различни стилове музика) не пасва така добре на душевното ми състояние, на ритъма на работата. Лека, ненатрапваща се, неангажираща, но чудесно вписваща се сред вибрациите на ефира.

03_franco_pict3105

Започнах постепенно да се вглеждам в информацията за миксираните сетове и едно име определено ми направи впечатление – francofunghi.es – може би покрай асоциацията за “гъба отровна” :D . Брък в гугъл и на бял свят излезе, че Франко Фунги е младеж, роден в Германия, понастоящем работи и живее в Испания (по точно Тенерифе). Още 15-годишен попада под магията на електронната музика, Pink Floyd, Jean Michel Jarre, Vangelis и др. На 18 г. вече започва да се проявява като диджей, а от 2000 – излиза на ambient сцената. Всъщност, това, което ме впечатли още от началото беше колко много и разнообразни стилове забърква този младеж!

Безспорно, едно от най-великите му постижения според мен е микса на Shine on you crazy diamond на Pink Floyd. Ако мога да се изразя с няколко думи – той удължава насладата! Така както привечер слънцето удължава сенките, за да попие сладкия дъх на лятната нощ в порите ти. Всеки акорд на китарата е някак си … разтеглен, плавен, изтъняващ и едновременно с това става още по-проникващ и въздействащ. Съумял е да пипне най-силните детайли много стилно и без да се натрапва в тези 12 завладяващи минути. Винаги ми се струва, че файлът ми е къс и ми се иска още :)

02_franco_PICT2475

’scuse me while i kiss the sky ми е безспорно една от любимите му творби. Три часа полет, три часа капчици търкулнати в синевата. Сблъскват се облаци, мъгла забулва жадни планински върхове. Убягва ти усещането за земната твърд, макар и нито за миг да не я изпускаш от поглед. Усмихва, грабва, увлича като вихър пред буря. И къде ли не те запраща! Както си над наредения акуратно урбанизиран пъзел на запада, изведнъж писък на флейта, звън на дайре и вече следваш извивките на Ганг.

В този ред на мисли, с най-много world-music елементи е може би Aequilibrium. В него самото начало е керван от якове, монотонно и целеустремено следващо извивките в нозете на Хималаите. И колкото по-напред се движи плъзгача на плейъра, толкова повече ти се иска да не свършва пъстротата, която неминуемо изниква пред очите ти. Плиснати в езерата облаци, цветовете на лотосите, надвиснали мангрови корени, Тадж Махал, снегове, по което слънцето посипва звезди, грабнало ги, докато унесено са слизали ниско да се полюбуват на залеза…

Преди няколко дни, Любо ме пита защо все за вещици говоря, няма ли вещери? Има, моето момче, има! И пак по някаква (закономерна) случайност все са ми добри приятели! :D Един от тях, като особено добър гугъл-магьосник, успя да намери връзката, от която да сваля най-известните миксове на Franco Funghi. С което днес ме замая от щастие! :-* :D

04_franco_pict2740

Мога още дълго и дълго да описвам какво виждам и усещам, докато слушам Франко, но по-добре е да го чуете сами. Най-често се появява на радиостанцията dream factory, а миксовете можете да свалите от тук.

Enjoy! :D

Cage

04_rust_PICT3881


~*~
роса по розите
в гърлото сълзите се стичат
ръжда

Съновник за начинаещи вещици #1

00_witch_9370

Какво ли не може да открие човешкото въображение, ако изведнъж се окаже оставено на произвола на собствените си прищевки. Докато сме в реалния свят (пак с уточнението, че твърде често границите между магия и реалност са много трудно установими и слава богу, че съществува цветната магическа реалност), винаги се намира нещо, което да спъва въображението ни. Да го държи в границите, било на принципите и нормите на заобикалящия ни свят, било от рамките на собственото ни възпитание. И много рядко може да видиш някой с отнесен поглед, зареян някъде навътре и нагоре, който в този момент хич не може да чуе, че запотена контрольорка му иска билет в превърнатия в сауна мерцедес номер 76…

Та по време на бдителна будност, въображението ни си остава абсолютно в плен на ежедневието. Затова пък, когато ни упои нощта (някои щастливци успяват да се поотпуснат и в следобедна сиеста) и попаднем във владенията на Господарката на смарагдовия сън, въображението ни се отскубва от клетката си, изпълзява, полита, гмурка се, отприщва се цялата му енергия, която е сковавал деня! Тогава е неговият миг на свобода! Тогава се раждат невероятните приключения, посещават се неземни светове, случват се лелеяни желания или шокиращи изненади. Но много често въображението и неговите палавости в съня си остават, за далеч по-мудното и изоставащо съзнание, неразбираем низ от хаотични форми, действия, цветове и събития.

01_witch_PICT6685

Тогава още в древния свят се е появила и нуждата от преводач, от посредник между въображение и разум, между сън и съзнание. Кой друг да се наеме с тази задача освен вещерското войнство! :D Нелека задача, твърде тънка и трудна дисциплина във вещерското обучение. Затова и намирането на друга оръфана книга на тавана на баба ми, с пленителното заглавие “Съновник за начинаещи вещици“, направо ми отвя всякакви други търсения сред паяжините (като например стария ми ученически дневник, в който бях отбелязала точно кога съм изпитала онова особено парване и дръпване, някъде там зад гръдната гост, което било сигурен белег за появата на най-първата любов ;) )

Книгата е разделена на няколко части, в зависимост от типа на сънищата. Изключително помагало, както за още неопитните млади вещици, така и за по-улегналите, които от дългото време, прекарано на метлите, постоянно подлагани на вятърни своеволия, започват по някое време да страдат от СКЛЕРОЗИС (Синдром на Кратковременна Липса на Елементарен Опит, Знания И Способности). Бързам да споделя някои от основните раздели в разгадаването на сънищата, преди някоя по-оперена блюстителка на вещерския ред да ме е хванала за фитилчетата, че издавам тайни на занаята ;)

Сънища с животни

Ако сънувате животни, това значи че въображението ви е било под голям стрес, сънят е единственият му отдушник и като такъв служи за отприщване на най-древните инстинкти и безгранични, понякога безпощадни щения. Четем следното…

Птици ако сънуваш – сигурен знак, че искаш да си свободен, щото натрапчиво чувство те обладава, че някой постоянно ти подрязва крилцата. Ако сънуваш пеещи или летящи птички, радост и хармония те очаква. От птица до птица, обаче, има разлика! Особено внимание с категория Големи Бели Птици!

02_witch_PICT4427

Ако видиш бухал в съня си – значи не се чувстваш уверен в умствените си качества. Спасението е да повярваш в себе си. Трудна работа, постоянство иска и някое от средствата, както следва: (1) три пъти на ден по две капки отвара за поумняване; (2) курс по висша математика и квантова физика (поне ще ти докаже, че си неспасяемо в златната среда по ум и разум, да не се напъваш за още); (3) прави това, в което си най-добър (това особено важи за някои много напористи млади вещици, които обичат да се пробват да правят всичко).

03_witch_PICT9272_u

Ако сънуваш врана летяща – някъде те чакат да споделят клюка с тебе. Ако е бяла врана – огледай се, дали не се правиш на интересен повече, отколкото трябва! Умна птица, бъбрива, хитра, символ на вредни навици. За отърваване от хапане на устни, чоплене на пъпки, гризане на кожички и пресукване на бретон, виж раздел “Билки и корени за изкореняване на вредни навици” в “Рецептурник на отварите“. За отърваване от прекалена бъбривост – три пъти на ден “Дързост и красота” 2315-ти епизод.

04_witch_3578u

Ако видиш гълъб в съня си, значи в мир със себе си живееш. Очаквай поща, мейл или посещение, ако е бял гълъб – посещение от изгора, ако е тъмен – свекърва/тъща. Внимание, да се прави разлика, гугутката не е гълъб! Ако има черна ивица на шийката, гугутка си сънувал, значи скоро тайна среща с нов любим ще имаш. Да се внимава да не се забравят на таквиз места после обеци, часовници, нашийници (да се чете герданчета, колиета, бел. авт.)

05_witch_PICT0403

Голяма Бяла Птица ако сънуваш въображението ти още е у дома, в плен на домашния уют и под влияние на семейните символи (и прякори). Внимание, да се прави разлика в различните ГБП! Гъската значи плодородие – заплождане чакай, ако не ти, то куче, котка, хамстер, гупи или костенурки, каквото си си завъдил. Патка ако сънуваш – изпускаш важна възможност да използваш настроенията на благоверния. Сега е момента да го хванеш да смени тапетите или да купи нова миялна машина. Лебед ако видиш насън – готви се за изненада! Сигурно ще ти искат милно-жално парлама-позволение за участие в среща с приятели, с кодово название УКШМТ (уроци карти, шах, мешана табла).

06_witch_PICT4244

Паунът в сънищата значи успех и издигане в кариерата. Повишение чакай и промени. Добър знак, ако се внимава за прекомерно повишение на самочувствието. Препоръчва се до седмица след като си се оперил като паун насън, да се тренира рязко сядане на табуретка – тренира глутеусите за евентуално внезапно падане. Масаж на носа със сок от чорбаджийски чушки помага против навирване на последния.

07_witch_PICT0418

Да видиш щраус в съня си, означава че нависоко се рееш, живееш в свой си свят извън реалността. Особено вредно за начинаещи вещици и вещери с едва получени лицензи за метлоуправление. За приземяване се препоръчва: (1) готвене – препоръчително с дълги подготвителни мероприятия (яхнии, картофени ястия); (2) курсове по народни танци за напреднали.

За тази вечер ви стига, мисля аз. Очаквайте следващата ни среща в смарагдовия сън, с други животни и природни феномени. Приятни и цветни чуруликащи сънища! :D

Птичи поглед над София

pano_floor_02a

Понеже все си търпя майтапи с моята ориентация, не че съм чак такъв топокретен, ама нали трябва да направим живота закачлив и интересен ;) , особено пък на по-добре ориентиращите се представители от мъжки пол :P (истина е, btw), да внеса и аз малко хаос в посоките на и над София. Гледам аз, LeeAnn се опитва да обясни на NeeAnn, че не е лесно планината да ти иде изотзадзе някак си, а той пак ни кара да се напъваме да мислим, че Витоша трябвало все да ни е отдолу (т.е. на юг :P ). Е да, ама ей, така като ти излязат така две планини от двете страни, става още по-нервозно. <:О

Помогнете с идеи, кое в коя посока е сега на картинката? Според мен, погледът се рее отляво надясно в посока югозапад -> запад -> северозапад -> почти чист север. Ама аз имам отличната способност да уцелвам грешния отговор, та внимавайте! ;)

Next Page »