Не знам как е успяла видеокамерата да се спре, ей, така случайно, точно на този кадър. Обаче, ако има нещо, което най-вярно да отразява състоянието ми в тези няколко години, желанието да прегърна целия свят, искрите и нежността, които искам да разпръсна, това е точно този миг!

Щастлива съм, че ви срещнах, че ви има, такива невероятни съчетания на сърца и души! И че сте до мен, не само през тези 6 години, както подсказва архива, а и през останалите “зад кадър” моменти. В които усещаме присъствието си и топлината, дори да сме на километри един от друг.

Не си мислете, че Шарколес е изоставен, редовно следя развитието на Шарката. Само, че все повече усещам как ми се иска да я оставя да се заплете сама в сетивата. Чакам отново да открия онази игра на светлина, която да ме накара да я уловя в обектива. И кроманьонците изчезнаха, но ще е временно, понеже страшно много си ги обичам. И скоро ще потърся дирите им по летните пасища на елените. За завръщане на вещиците ще трябва яко дръпване за опашката, ама за това си имам приятели И ако най-сетне успея да вкарам в текст приказката за тенията-агент Шистирлиц, че и да напредна достатъчно с рисуването, може да се възстанови и рубриката ППЖ… Предстоят и пътувания, надявам се много интересни, до два други континента. А вие ще пътувате с мен, както винаги!

И понеже взех да се развихрям, съвсем в духа на паметната рождена дата на choku-geri , мисля да спра до тук. Да разтворя ръце и да ви прегърна всички! Обичам ви!