Здравейте, скъпи читатели! С вас е отново репортерката на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! В тези невероятно дълги дни, когато над Шарколес се разнасят уханията на липи и на узрели дуди, капещи най-прахоснически и образуващи сладки петна по алеите, в жарките следобеди, когато двуногите създания с мъка се тътрят след работа по стъпките на дебелите сенки, и замаяно търсят някоя по-запотена бутилка подръка, дойде време Цветята да се развихрят!

Новината първо бе съобщена по иридиостанцията, разполагаща с богат капацитет от разноцветни маркировки за новини. В случая, трио “Перунико-Китко” успя да предаде съобщението, даже преди да разтвори лазурните си антени. В Шарколес стартира Седмица на танцуващите цветя!

В мига, в който до нас достигна полъха на събитието, ето ме тук, на самото място, където ще се развихри феерията от цветове и звуци – в сърцето на Шарколес! На импровизираната сцена (от подредени един до друг незасадени цветарници) вече са настанили озвучаващите съоръжения. Атмосферата е толкова великолепна! Ухания, цветове и сред всичко това, ефирните звуци на група “Морнинг глорифон”!

Първа на сцената е една феерична дама в бяла коприна! Винаги на гребена на вълната, самата тя като морска пяна – Ирида ла Белла! Маестро – валс!

Каква красота! Дори вятърът влиза в ритъм и завихря в лудешки танц цветовете на каталпата. Така и така, още не започнал конкурса и Шарко-Нюз вече има новина за драми зад кулисите! Каталпа била лишена от право на участие, драги читатели, по причина – била голямо дърво, моля ви се! В конкурса участват само цветя! Ох, справедливо, но така жестоко! Вероятно и Роки Астер не може да понесе тази трагедия или валсът му е твърде кротък, но над сцената се понася взривяващ рок!

- Оо, каква фльориволност! Как може ДенсУийк без класическа музика! – почти подскачам от изненада, уважаеми зрители. Та това е самият балетмайстор Волфганг Глухарски и неговите балерини! Тази пролет дълго се задържаха на сцена заедно със Северняк Ненаситков и мюзикъла “Надуходоносор”. Ще има какво да видим и сега, понеже сър Джоуви вече изтръсква потни тичинки. Ха, иде ред на Чайковски и танц за четири полетяли семенца!

Грамофонът леее обой и флейта, а сцената вече нетърпеливо е обградена от цяла леха адски пъстри красавици. Шум и глъч сред редиците им и доколкото успявам да чуя, спори се за точния вид на танца, който ще последва. Едни искат кизомба, но други, които не успяват да си хванат партньор в последния момент, надделяват и … “So danco samba, so danco samba – vai, vai, vai, vai, vai!”…

Йеаа! Алворада до Бразил, дами и господа! При нас е горещо! При нас е цветно! Диво, феерично, макар микроскопично, може пак да е епично! Танците изкарват на показ всички тайни (дарби) на душата ми! Добре, че полъхва свеж ветрец, който успява да укроти латино-страстите и да ни омотае в нешната паяжина на един лежерен, меланхолично-отнасящ и потрепващ блус.

Охх, ако и вие се чувствате така замаяни като мен, не знам какво да ви кажа, но тези, които имат проблеми с кръвнишкото налягане, да вземат да полегнат на някоя пейка. Ако си намерите суха, че по това време пускат пръскачките. И не ви го казвам заради магнитните бури, а понеже на сцената излизат дервишите! Внимавайте в шарката, повтаряйте си наум, че здраво сте стъпили на земята, а най-добре, ако усетите виене на свят – затворете очи. Ще усетите, че чувате тревата… отблизо.

- Ole! Palmas! Guitarrrras! Muchachita! Хей, ти, с писалката!
- Ммоля? – едвам се съвземам от дервишките зурни и вдигам вежди, напълно заслепена от колорит и нахалство! – Какво обичате?
- Бихте ли проверили дойде ли време за нас? Тревата трябва да е здраво утъпкана, че няма да се чува тропането!
Ах, каква била работата! Ухилвам се, протягам ръка и усещам, че сцената се е спекла след въртенето на дервишите като тридневна пърленка на “Нилана”. Така и трябва да е, понеже скоро там се изсипва цялата група “Ел Фуего и Пеня” с тяхното румба- фламенко “Ентре дос Шаркас“!

Невиждан фурор! Хвърчат пъстри венчелистчета, прашец от всякакви разновидности се вихри на кълбета, драги читатели! Ако някой има сенна хрема, със сигурност вече трябва да се е излекувал, понеже антителата му сигурно препускат тотално полудели. Както и публиката, която вече приветства дует “Милонга-Флор” – майсторите на тангото.

Много цветя, много настроение на естрадата в Шарколес! Но няма нищо по-хубаво от това, което ще видим сега, уважаеми почитатели на танцовото изкуство! Защото има ритъм, който е много дълбоко втъкан във всеки от нас. Този, който сме поели, още когато са ни обличали бебешките дрешки, ухаещи на слънце и липов прашец. Или с цветчетата на кестените, които сме махали уж случайно от косите на някоя съученичка – адска мадама. Сещате се сигурно, че на сцената вече са танцов състав “Тученички” и … а бе, я всички на хорото!

И пак, и още следват танците един след друг. Хора, ръченици, фокстроти, салси и задушевни румби, чак докато слънцето най-сетне реши да откъсне поглед и да се тръшне и то препотило се от цвят и жар! Време е да се разделям с вас, уважаеми дами и господа! Сега вече, мога да си призная, че днешният ни репортаж и старта на тази изключителна, щура, цветна, ярка и слънценосна, емоционална седмица, са посветени на рождения ден на Феята на Музикалните Цветя – Ани!

Честит Рожден Ден, Ваша Лъчезарност!
Да сте все така емоционално-въздействаща, раздаващо-слънчева и щуро-естествена!
Целувки от цял цветен Шарколес!

На всички вас, скъпи почитатели на танца, пожелавам Слънце! И палав Вятър, който да ви роши и да ви дава ритъм и настроение през следващите летни дни! До нови срещи!