Archive for October, 2020

Veinte años

Posted October 25, 2020 * Comments(0)

01_DSC03631_ascg


Двадесет години
(Diego el Cigala, Bebo Valdés)

Какво те интересува, че те обичам
След като не ме обичаш ти
Отминала любов е, не отричам
Далеч от мислите ми нека да стои

В живота ти илюзията бях
За ден, там някога… далече
И да си спомням миналото пак
Не може с жар да ме затопли вече

02_PICT7851

Ако нещата, за които топим се в нега
Могат някога да се достигнат
Ако някога в твойто сърце любовта
Пламтеше преди двадесет години…

04_DSC04135_ascg_1

Гледаме двама с толкоз тъга
Как любовта ни избледнява
Всяка една е парче от душа
Която тя безжалостно дарява

/превод Flo, 10.2020/

Сигурно сте слушали разкошното изпълнение на Buena Vista Social Club, но днес това, което провокира превода и подбора на снимките, са ето тези двама сладури и техния кавър. Enjoy! :*

“Isaac & Nora – Veinte Años”

Posted in Музика в рими и цвят

Moody in BW

Posted October 24, 2020 * Comments(2)

01_DSC03654_as_lomoB2

Защо не ми стига топлината тази есен? Изведнъж ли ме връхлетя, та съм се свила като хванат по тънки масти лалугер, не успял да инкрустира подземното си жилище със запаси. Или не ми стига куража да проверя докъде е стигнала шарката на кленовете. Дали съм изпуснала онова първо близване на връхчетата на листата, от което лумват клоните после. Всяка сутрин посягам и все оставям Ал,… за да наместя в джоба маската ли,… страха ли? Толкова малко ни е нужно, че да ни изкарат от равновесието. От лекия щит на вярата в себе си, който уж мислим, че е от стомана пък то,… тънкокор орех. Всеки може да го счупи с пръсти.
Read more »

Posted in Daily

Есен

Posted October 16, 2020 * Comments(4)

IMG_20200507_133551_1


И да искаш, не мога да ти дам пролетната синева
Нито пороя, ни омарата на лятната утрин
И маранята, знойно обагрила погледа

Не чакай кълнове да преобръщат душата ми
Да те бръснат осили на гняв и тревоги
И градушка спомен да забие в кал

Есен съм! Лозите в косите ми свиха венец
В сянката ми – узрели мечти
Шумолят листата палаво в очите ми

Всичките сезони съм събрала
Шепа кестени – пропукани съдби
През всичките любови оцеляла
… и още жадна, тъй че… се пази!

Posted in Dentro de mim