Archive for October, 2011

Триптих

platanus

* * *
Все още следва
Пътят на облаците
В пурпурния сън

дива лоза

Кипнала кръв
Под ресници сведени
Стъпки по залез

platanus

Равновесие
Далече е новото утре
Прегръдка в рубин

Есен и неговата рода

autumn leaf

“Ама, че странна работа! Обърка се света, омесиха се сезоните като латинките в лехата на баба ми! – мърмореше си тихо дребосъчето, докато лъкатушеше между купчинките опадала шума – До преди седмица виелици, а сега – тревата по-зелена от майската. Сухо стръкче няма къде да намериш, леглото да си застелеш!” Read more »

Дъното и то двойно било

..., а оптимистът казал "А, може, може и по-лошо!"


Май не е здравословно да си остана оптимист… :roll:

По пътя

мечтател

Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

(Дж. Р. Р. Толкин)

Момчето, което говори с морето

... на някакъв странен език

Следи

след Витиня

Когато се случи така, че поредица от събития се навързват по този единствен и неповторим начин, който не може да пусне усмивката да слезе от лицето ти, започваш да вярваш в предначертанията на съдбата. И в това, че когато нещо не е предназначено да се появи, когато му е времето, просто отминава. Като снега, избързал да засипе жаждата за оная златиста кристална светлина, която я има само през октомври.
Read more »

Студено

tea

Само тая топлинка ми остана! Не, не съм аз от ония вещици, дето ги рисуват кацнали по висулките на ледени замъци. Замръзна ми двигателя на метлата, какво остава за върха на носа ми! Ама така е, като се назландисват и чакат да се затопли по Димитровден… Ще! Има да чакат! Ама какво си мислят тия от топлофикация, бре? Нали си имаме кранчета, който иска да си го спре! Който като мен вирее само на > 24 градуса, ще си се пържи с кеф и уважение към далновидността и грижата за човека. А сега какво? Иде ми да нацепя оня кютук… миндерчето на маминка. Па да си стъкна един пращящ огин насред хола…

искаш огън да ти дам...

Ама не, бе, това не се търпи! Цял ден заради студа съм принудена да паля метлата. Час по час, въртя из кухнята, виражи, акробатики между мивката и пералнята. Остъргах латекса, окръглиха ми се стените. Не една, цели три манджи чак излязоха от тоя зор – белким се стопля. Само за баница не се сетих. А това най-сгрява. Месиш, мачкаш, стискаш, докато усетиш да се изпотява топката тесто. И като го заудряш по масата – до 30 пъти! Като чуя отдолу колежката да чука с дръжката на метлата по тръбата на парното, значи минала съм 30 удара. А тестенцето е станало едно меко, меко… като бебешко ушенце :)

баница (ама с готови кори ;))

Трябваше да спретна аз една баница, ама нейсе. Е, то верно, че с козунак даже повече се затопляш. Ама то пък няма да втаса на тоя студ! В горен ляв ъгъл на кухнята, благоверния на Опилия Тънкокракова се опитва да се омотае, белким се стопли. Ама нали е градско чедо завалията, все ърбан-мухи лапа – не знае, че и нишката му афиф, грам вълна няма. ПАН и целволе, и тук-таме ликра.

spider

Като пуснат парното и той намазва! Чак до напролет го оставям, нека се кефи животинката. Само да не ми се закача по метлата, че много мразя да чистя двигател. Ей, на, оня ден ходих при един ВеЩер да ми изчисти компютърчето. Милото, взе да хърка, да кашля, а да врътне вентилятора, а да врътне – не ще! Посинях да му духам във всички дупки дето видях, ама не помогна. Само дето успях малко да се сгрея. Занесох го, ВеЩерът го погледна, попипа тук-там, оставих му го. Сега е добре, мърка като коте, само че… Ох, преди ми топлеше коленцата, цял радиатор си беше! А сега – охладня към мен машината проклета :( Ще взема да си търся някоя с голям вентилятор.

coresnet

Аз се гърча от студ, а китките ми баш сега решиха да цъфнат! Коя как можа се окичи, като че ли Цветница иде, а не Димитровден. Или може и те да са чули за онова затопляне дето идело, та да се подготвят. Да, бе! Те и пчелите се скриха, седят на топка в центъра на кошера, лющят греяна ракия с много захар и обсъждат антените на царицата… Да не мислят тия мушкати и циклами, че аз ще хвана да ги опрашвам?

ciclamen

Та понеже до димитровското затопляне има цял един ледников период, дето няма да съм наоколо, рекох да ги преместя на другия балкон. Па тежки тия сандъци, бре! Пак помага да се сгрееш. И на мушкато замирисваш, поокаляш се. Мъкна аз саксиите и си мечтая за топлите струйки на душа, които се стичат по раменете ми и се залоквят около петичките ми, превърнали се в ледени блокчета, подрънкващи в запотена чаша с джин и тоник…

и лимонче

Мечтая си аз, дотръсквам последната саксия, тръшвам капака на свинското със зеле, чиято миризма упорито се просмуква чак по стълбите, и се шмугвам в банята. Миг по-късно, канският ми рев се емва подир миризмата на зелето, превзема входната врата и се юрва към строените в калта багери и фадроми, самосвали и асфалтопробивачи. Да ви се не видят на строежите и на ремонтите! Па като изгребвате половин улица, поне не трошете стария водопровод, преди да сте прокопали за новия! … Ох, ще бегам от тоя студ! Не се издържа вече! Паля утре рано и … айде! Към морето! Ама тая вечер трябва да се изкара някак си. Само едно последно средство ми остана в рецептурника. Отивам да си сипя. Пък вие не бързайте с “Наздраве-то!” преди да съм се върнала… Бавно прелитам, с тия три пуловера!

и все пак, предпочитам metaxa

Echoes

да поседнем с есента

… заедно с Mostly Autumn

Last leaf

acer

~ ~ ~
Внезапен порив
Последният лист реши
Да си отиде

/R. H. Poulin/

Клюнчести в ефир #3

голям синигер

“Никога няма достатъчно големи за мене! Изродиха се сортовете тикви…”

пощенски гълъб в конфузна ситуация :)

“Да имате нужда от бърза поща? Мъжът ми по погрешка изкълва един RJ-45 за вашия вход… Та ако сте вие…”

чохи, кукумявчето ни

“Хей, хеей! Аз да не съм ви… тесто за калцоне!!?”

египетска гъска(и)

“Минах на диета – само зрънчо и снакс! Белким ми изчезне едната двойка крака.”

чистотен гълъб

“Мама ме е учила винаги да си мия краката преди лягане”

кукумяу-оптик

“Лещи модел “КАМАЗ” може да намерите в магазин “Совите са това, което си искат!”

ай-ай и потапница

“Извинявай, комшу, ама това е част от холната ми гарнитура – не някой екзотичен червей!”

Н § П

“Обърни се към слънцето, де! Да не искаш да хвана рахит?!”

Next Page »