Archive for October, 2011
Есен и неговата рода
“Ама, че странна работа! Обърка се света, омесиха се сезоните като латинките в лехата на баба ми! – мърмореше си тихо дребосъчето, докато лъкатушеше между купчинките опадала шума – До преди седмица виелици, а сега – тревата по-зелена от майската. Сухо стръкче няма къде да намериш, леглото да си застелеш!” Read more »
Следи
Когато се случи така, че поредица от събития се навързват по този единствен и неповторим начин, който не може да пусне усмивката да слезе от лицето ти, започваш да вярваш в предначертанията на съдбата. И в това, че когато нещо не е предназначено да се появи, когато му е времето, просто отминава. Като снега, избързал да засипе жаждата за оная златиста кристална светлина, която я има само през октомври.
Read more »
Студено
Само тая топлинка ми остана! Не, не съм аз от ония вещици, дето ги рисуват кацнали по висулките на ледени замъци. Замръзна ми двигателя на метлата, какво остава за върха на носа ми! Ама така е, като се назландисват и чакат да се затопли по Димитровден… Ще! Има да чакат! Ама какво си мислят тия от топлофикация, бре? Нали си имаме кранчета, който иска да си го спре! Който като мен вирее само на > 24 градуса, ще си се пържи с кеф и уважение към далновидността и грижата за човека. А сега какво? Иде ми да нацепя оня кютук… миндерчето на маминка. Па да си стъкна един пращящ огин насред хола…
Read more »
Echoes
… заедно с Mostly Autumn…
Клюнчести в ефир #3
“Никога няма достатъчно големи за мене! Изродиха се сортовете тикви…”
“Да имате нужда от бърза поща? Мъжът ми по погрешка изкълва един RJ-45 за вашия вход… Та ако сте вие…”
“Хей, хеей! Аз да не съм ви… тесто за калцоне!!?”
“Минах на диета – само зрънчо и снакс! Белким ми изчезне едната двойка крака.”
“Мама ме е учила винаги да си мия краката преди лягане”
“Лещи модел “КАМАЗ” може да намерите в магазин “Совите са това, което си искат!”
“Извинявай, комшу, ама това е част от холната ми гарнитура – не някой екзотичен червей!”
“Обърни се към слънцето, де! Да не искаш да хвана рахит?!”