Реката и облаците

/една приказка от Thich Nhat Hanh/

clouds floating

Имало едно време една красива река, лъкатушеща между хълмове, гори и ливади. Тя се родила като жизнерадостен ручей. Изворът и винаги танцувал и пеел, докато се спускал от висините на планината. По това време, реката била още твърде млада, но постепенно се укротила, когато се спуснала в низината. Искала да намери път към океана. Станала пълноводна река, научила се как да изглежда красива като прави грациозни извивки между хълмове и ливади.

Missouri

Един ден, открила облаците в себе си. Облаци с всякакви цветове и форми! От този ден забравила за всичко друго, освен да се впуска в преследване на облаците. Искала да притежава поне един, да го задържи единствено за себе си. Но облаците се реят и пътуват в небето, постоянно променяйки формата си. Понякога приличат на ямурлук, а друг път – на препускащи коне.

riders

Реката страдала много заради непостоянната природа на облаците. Да ги преследва, един подир друг, било нейно единствено желание и радост, но с това животът и се изпълнил в отчаяние, гняв и омраза.

Един ден отнякъде се появил силен вятър и отвял всички облаци от небето. Оставил го абсолютно чисто. Реката помислила, че е загубила смисъла на живота си, облаците изчезнали и вече нямало кого да преследва. Поискала да умре. “За какво ми е тоя живот, като облаците вече ги няма?” Но как би могла една река да посегне на живота си?

trees reflections

Tази нощ, реката се опитала да се върне назад, да се вгледа в себе си. Толкова дълго време бе тичала подир неща, които са извън нея, че досега не беше успяла да види сама себе си. Тази нощ тя имала възможността да чуе собствените си вопли, гласът на водите, разбиващи се в бреговете. И понеже най-сетне успяла да чуе собствения си глас, открила нещо изключително важно.

Разбрала, че това, което търси така настойчиво, вече е в самата нея. Реката открила, че облаците не са нищо друго, освен вода. Те са родени от водата и пак се връщат в нея, и самата река е също вода.

agua

На следващата сутрин, когато слънцето озарило небето, реката открила нещо изумително красиво. Видяла чистото синьо небе за пръв път. Досега не го била забелязвала. Нали винаги се интересувала само от облаците, досега не била виждала небето, което е техен дом. Облаците са нетрайни, но небето е постоянно. Реката разбрала, че необхватното небе е било в сърцето и от самото начало. Това велико прозрение и донесло успокоение и щастие. Когато погледнела безкрайното, прекрасно синьо небе, реката била сигурна, че никога вече няма да загуби своя покой и хармония.

river & sun

Същият следобяд облаците се завърнали, но този път, реката не пожелала да притежава никой от тях. Тя можела да се наслаждава на красотата на всеки един, и да посрещне всички. Когато някой се оглеждал отблизо в нея, тя го приветствала с милосърдие. Когато искал да си отиде, тя му помахвала щастливо с вълна, изпълнена с любяща доброта. Реката открила, че всички облаци са нейни. Не трябвало да избира вече между облаците и себе си. Между нея и тях съществували покой и разбирателство.

moon floating

А на вечерта се случило нещо прекрасно. Когато реката разтворила напълно сърцето си за нощното небе, видяла отражението на пълноликата луна в себе си – прекрасна, цяла, блестяща като скъпоценен камък. Никога не си представяла, че може да види такава красива картина в себе си. Един китайски поет е казал “Младата и красива луна плува в зенита на пустия небосвод. Когато реките на съзнанието на живите същества текат свободно, картината на красивата луна се отразява във всеки един от нас”.

Това се случило със съзнанието на реката в този вълшебен миг. Тя поела образа на красивата луна в сърцето си, и всички заедно – реката, реещите се облаци и ярката луна, отплували бавно, бавно към океана.

how deep is the ocean, how high is the sky

“Няма какво да преследваме. Да се върнем към себе си, да се радваме на дъха си, на усмивките, на нас самите и на красотата около нас” /Thich Nhat Hanh/

2 Comments so far

  1. зори on July 27th, 2011

    Тази река май не съм я срещала по картите, но ми се ще да я видя ;)

  2. Geri on July 27th, 2011

    А аз съм я срещала, пила съм водите и, когато бяха най-горчиви и когато опияняваха като медовина :)

    Сигурно има няколко причини да се появи точно сега тази приказка, но най-много ми се искаше да дам моята представа за отговор на въпроса на “Змейчето

    А той беше – ако копнеете другия да е щастлив, ако си дарявате свободата на космоса, без преследване, без обсебване, без вкопчване един в друг – любов е.

Leave a reply