I touch God in my song
as the hill touches the far-away sea
with its waterfall
The butterfly counts not months but moments,
and has time enough

Let my love, like sunlight, surround you
and yet give you illumined freedom

Love remains a secret even when spoken,
for only a lover truly knows that he is loved

Emancipation from the bondage of the soil
is no freedom for the tree

In love I pay my endless debt to thee
for what thou art

/Rabindranath Tagore/

~~~
Увлича в играта с вълните
Вятърът-самотник
Потъват платната на дните
Отвъд хоризонта…

Нежност е, цветът на вълната, когато целува брега
Ласка – крилото на чайка, обагрено в залез
Въздишка е, вятърът с аромат на смокини
Нетърпение – песъчинки, заиграли се в боса следа
Желание – морза на звездите под фара запален
Така ми липсваш! Заплитам в красота
Всеки миг без теб – по-бързо да минава…

/Flo, 08.2012/

“Да имаше поне една хамсийка вътре!… Тая диета ще ме довърши”

“Карагьоооооз! Пресен, пресен!”

“Сега следваща стъпка в степ-гимнастиката за млади гларуси! Плавник на покрива, крилата прибрани!”

“Тцц, ще си счупя маникюра! Кой ги прави толкова хлъзгави тез покриви?!”

“Няма ли кой да поизмие тук? Ей, младежа с маркуча! Докога ще давиш тия хилави петунии?!”

“Как не внимават тия хора, така да солят цацата! Изгоря ми езика!”

“Друго си е качествения фризьор. Водорасли, сол, вода хвърчи.., а перчемът все по-гот стърчи!”

“Ей, конфетик! Болгарский понимаеш? Искаш ли да се погушкаме, да ти почистя пухоядите?”

“Ама, моля ви се! Имах запазено място тук някъде, за вечерната прожекция!”

Да знаеш – със Слънцето сме се разбрали
Ще му намигна утре на здрачаване
И то намигването ще ти предаде…
Да не забравиш да погледнеш в него, мила!
От диска ще те стрелне любовта ми
И никой друг не ще да разбере!

/K., 08.2012/