~ ~ ~
Ще дойда – нито рано, нито късно
Преди да се събудиш – призори
Когато робата на сенките разкъсват
Едва родени, рехави лъчи
Ще ме усетиш – нито хладна, ни гореща
Достатъчна
И тук съм, и сега
Без вчера и без утре – просто среща
Дърво целува утрото
В дъжда…

/Flo, 08.2011/

- Госпожо! Госпожо! Госпоожо, ето от тук, от тук ще стане най-страхотната снимка! Ей, сега ще ви пусна още една пръскачка…. Само внимавайте – да не ви измокри! Професионален е, нали? Не! Никон ли е?
- .?!… – следва фееричен отскок назад, преди обективът да се срещне със свистящата струя…

Тази година някак твърде лесно успях да приема, че не ми се ходи на море. Може би защото последните няколко години подред ми идваха в повече суетнята, еднообразието на дните или миризмата на гьозлеметата, служеща за фон на поредния поп-фолк хит из нашето южно Черноморие. Този път съвсем целенасочено исках да избягам от него, да се предам в прегръдката на една Вълшебница, която от дълги години ме примамваше.
Read more »

Не онова, което ме кара да сънувам косите си разрошени, а кожата – покрита с фина, сипеща се корица от солени кристалчета, подредени с виртуозната прецизност, която само ласката на крайбрежния бриз може да създаде.
Read more »

The nature of man
the moongazers vanish
more quickly than the moon

/Kobayashi Issa/