Archive for April, 2009

Каравели

… И плуват тежко сиви каравели
Последна ласка слънцето замята
За тучно лято и за птичи трели
Пази спомен гръдта на земята…

Раждането на един цвят

Дълго време се стаяваше младата пъпка зад плътната зимна люспа. Така и не разбра как успя да надвие любопитството, което я гъделичкаше, да отгърне кожестото връхче и да надзърне. Да види как по оградата се лепят снежинките, или как е затънал в пряспа двора и навъсения съсед-кипарис се е докарал, ще не ще, с бяла гугла. Завиждаше мъничко на бръшляна, че все се перчи с вечнозелените си листа, способни да преживеят зимата. Майка и, старата ипомея, плъзнала с величествени стъбла по жилите на оградата, често казваше “По-добре едно лято в бурен цъфтеж, вместо цял живот кожесто-зеленикава скука!”

Сега по разклонените вени на майката пъплеха неспокойни капки. Небето се усмихваше лазурно и малката пъпка ставаше все по-неудържима. “Почакай! – изпращаше тревожни сигнали майката – Има още какво да ти стори зимата, задръж устрема си! Всеки, който бърза да живее, повяхва пак така бързо. Колкото по-дълго време забавяш насладата, с толкова по-истинска радост ще я изживееш. Може много пъпки след това да родиш, и много ласки на крила да те докосват, но разпукването на първия цвят никога няма се повтори.”

Така капка подир капка живителен сок изпълваше малката пъпка. Тя все повече розовееше от нетърпение и жажда, особено като гледаше как наоколо са избуяли нарцисите. “Не ги гледай тях – самовлюбени аристократи!” – поучаваше я дядо и, плъзнал възлестите си пръсти дълбоко в земята, малко под основите на вкопаната железна мрежа на двора. “Всяка пролет се перчат, ненаситни да изгълтат цялата ранна слънчева топлина. И с корони се закичват – да наподобяват слънцето, но пекне ли по-силно – бързат да се свият обратно в земята. Да не загине свещената им луковица. Така и не смеят да дочакат лятото, като нас, да ги поопърли жегата, да ги поизцеди сушата…”

“Не бързай да живееш, дете! Следвай пътя на всяка живителна глътка влага, която достига до теб, радвай и се, цени я, слей се с нея”. Тези думи така бяха попили в клетките на малката нетърпелива пъпка, че тя започна все по-внимателно да се вглежда в света около нея – да не изпусне мигa, неповторим и единствен.

Един ден, кълбета от сиви облаци се скупчиха над раззеленилия се двор. Блесна кратка светкавица – първата за тази пролет, крехка още, нерешителна. Като приятелско намигване от небето, сякаш да подскаже на жужащите, пъплещи, разтварящи се под него същества “Внимание! Малко ще ви понамокрим! Вардете си тичинките! :D “. Това беше нотката, която очакваше и младата ипомея. Тя цяла се напрегна, после усети как една, после още една, едрите капки пролетен дъжд започнаха да се целят в асфалтовите плочки. Хоп! Уцелиха я и нея! Весело е! Хей, щуро е, страхотно, живо, лудешко и младо! Звукът от леещия се дъжд и тътнещите в далечината гръмотевици я изпълваха с такъв неописуем екстаз, какъвто само зараждащия се живот може да дари!

Малката пъпка не се пазеше от капките, а от цялото същество на майчиния храст се усещаше единствено кипящата радост на живота, който връща вибрирането във вените, в тревите, в стъблата, дори в бодлите на розите, или в кожестите доспехи на стария бръшлян. Тежки и сладки, последните капки се гмуркаха в локвите и образуваха прозрачни полусфери, в които облаците оглеждаха разпокъсаните си дрешки и бързаха да се скрият зад планината, да се позакърпят. А малката пъпка усети едно приятно хладно гъделичкане – няколко капки се полюшваха пъстрооки по нея, а тя.. тя самата не беше вече малката розова пъпка!

Беше се удължила, стройна, ефирно бяла, от мъхнатата си чашка. А завитото и ръбче постепенно попиваше капките и разтваряше цвета още повече… , докато не блесна в цялата си ослепителна красота и свежест. По гръбчето на новия цвят още се спускаха ситни капчици…

…, когато новороденото цвете усети пак някой да го гъделичка. Разтвори още повече цикламената си чашка и какво да види – в нея вече се беше намърдало едно мъхнато, крехко създанийце, с щръкнали антенки. “Не бой се! Няма да те омачкам, виждам, че си съвсем нова. Само да се скрия от капките, мислят си, че е забавно да ми мокрят антенките и крилцата!”

Цветето толкова се зарадва, че още руменина изби по листенцата. Спомни си как майка и разказваше, че няма нищо по-прекрасно от приятелите – тези пернати и мъхнати същества, които пъплят около теб. Понякога весели, друг път забързани, някои тъжни, други досадни, леки или тежки, красиви или грозновати. Всички, обединени с една дума – приятелите! “Те не се подбират така, както градинаря обира най-зрелите и красиви ябълки! Не са само красивите, гразциозните. Те са тези, които ще разпознаеш по топлите лъчи на усмивката им. Тези, без които денят ти би бил сив и незрачен. Които споделят радостта ти и са готови да ти бъдат опора, да помогнат, ако някой иска да прекърши крехкото ти стъбло. И на които ти си готов да помогнеш, за да направиш живота им светъл и цветен.”

Тогава разбрал новороденият цвят какво значи истинското щастие, тази радостна тръпка, която изпълва всяка клетка с живот и те кара да засветиш…

Скоро оградата сияеше цяла, обсипана в разтварящите се всеки ден нови и нови цикламено-виолетови грамофончета. “Щастлива майка си ти – каза на ипомеята старият кипарис – Ако домът ви скоро отеснее, … може да се прехвърлите при мен. Клони много, има място за всички.”

“Всяка пролет стават чудеса!” – избоботи под земята дядо и плъзна ново разклонение, крехко като бебешко пръстче, в съседния двор… :)


Честит Рожден Ден, Лелино Вещерче!!! Запази душата си все така пъстра и чиста! :-*

Шепоти над езерото

Възседнали облак и вятър, пътуват сезони, мени се небето.
Клони преобличат, да наваксат, оглеждащите се дървета

“И в сянката ти топла светлина сияе!”
“Стой до мен! В подножието на всяко лято, есента витае”.

Златни нишки в росата запридат листа и лъчи
В злато огрян ли е пътят на птиците, с взрени на запад очи?

Тих е леда – пазителите неми, ококорени във транс
На мъглата воалите само, танцуват в забавен каданс

Пламнали пръстчета, нетърпеливи огледалото пробождат
Водата се къдри в усмивка – “Животът отново прохожда!”

Бъбриви буболечки

“Знам си аз… че пролетта е време да започна диета.”

“Поне да бяха предупредили Краля, че ще вали! Синоптици!”

“Ама моля ви се, не е лакомия! Казаха ми, че имам авитаминоза”

“Първа, втора – сега на смукач!”

“Уф, забравих да си мазна антенките с UV-лосиона…”

“Мразя пролетни ремонти >:/ “

“Странно! Само няколко стъпки – и направих всичко в руини…”

“Първо работата!”

“Първо удоволствието!”

“Цикория-1, Цикория-1, тук Небесен Тигър. Дайте разрешение за кацане!”

Fairy Fashion

“FF” – модна притурка на списание “Аз – магьосницата

Издателска къща “24шарки

Здравейте, Дами, магични и магнетични!

Това, че в къщи ви карат да прелитате ниско над уютно къкрещите тенджери, че прането напира от пералнята, в отчаяно търсене на някой, който да го поръси с вълшебен прах “Ариел и седемте петна” и да стартира магията с бутона… Това, че шефът отново ви възлага купища бумаги за оправяне, докато някоя цинцифуцийка в секретарския офис страда за счупен нокът, или че метлата ви пак е отмъкната от паяк, промъкнал се незнайно как в тясното и тъмно кътче, където сте успяли да паркирате сутринта, и където знаете, че и паяците дори не се… хм, срещат ;) Та, това, че сте поставени при такива немагически условия на труд и “отдих” хич не значи, че не трябва да изглеждате подобаващо! Уважаващите (преди всичко) себе си, занаята и името, вещици трябва винаги да изглеждат как???… Като ФЕИ! Запомнете тези три буквички, уважаеми вещи красавици! ФЕИ – това значи Фантастични Елегантни Изключителни! И още Фатални Екстравагантни Изпепеляващи!

За вас, в днешната ни притурка, предлагаме няколко специално подбрани пролетни модела на Модна къща “Шик-Шок“. Ще започнем с нещо … пухкаво! Знаете, зимата си отиде, но дойде пролетта; дните стават дълги, но нощите – все по-къси; все по-къси, но все по-топли. Далеч сме все още от летния зной, звън на хавайски китари и шепнещи вълни… Ах, отплеснах се! Та, за сегашния сезон предлагаме модела “Пухкав гъдел” – вечерна рокля за по-прохладни нощи, горната част е богато подплатена с пух. Не се препоръчва за млади магьосници с гъдел и алергия към косми, пух, пера и глухарчета.

Трябва ви тоалет за делови обяд с важни особи, в компания, където задължително трябва да приковете вниманието? Нищо по-лесно! Това е “Игрив сатен” – рокля от тъмно-синя коприна (имаме и вариант в лилаво); горната част е силно изрязана; полата е особено игрива, състои се от пет части, които са скрепени на коланчето достатъчно лежерно, така че и най-лекият полъх на пролетния бриз разкрива деликатните ви, нежно-жълти до агресивно-оранжеви … реснички от подплатата.

Няма да се усетите как ще се изтъркулят всички лунни фази, оставащи до абитуриентските балове. А знаете, че няма как да ви се размине – магьосниците-орисници са задължителен елемент в дипломирането на зрелостниците. Първо, има да се познават теми на матурите! Да не говорим колко се измъчват всички роднини, които се чудят до последно накъде ще поеме детето, което пред очите им се превръща от тийнейджър със смъкнати дънки в пригладен младеж с вратовръзка (за какво ли ги мъчат с тези нашийници!) или изискана феичка с тънки като антенки на пеперуда, токчета и свенлив поглед ;)

Та, поканени сте на бал, имате работа да вършите, да орисвате – какво ще облечете?! Рокля “Последен валс“, разбира се! Каква красота, каква свежест, каква смелост във формата и съчетанието на нежно зелена горна част, с падаща яка, и плисираната, богато разкроена жълта фуста!

Както знаем, неизбежна част от всеки бал са танците. Ако искате да блеснете в латино-фиеста стил, предлагаме ви ето тази лека разновидност на предишната рокля – не се губи нито сантиметър от авангардния вид на горната част, но тя е съчетана с далеч по-олекотен вариант на полата. Прибрана, стесняваща се в тип “буренце”, сексапилно подчертаващ формата на тялото – тоалет “Conga Fury“.

Цел на нашата модна къща е да подчертаваме винаги индивидуалността на клиентките. За тъмнокоси вещици предлагаме един зашеметяващ тоалет – “Златен миг” – истинското съкровище в колекцията ни! Ненадмината по красотата си рокля от жълта коприна! Пачката е от две части, по-ефирната горна част е предназначена елегантно да скрива едва забележими несъвършенства при някои в областта на талията. Обикновено предлагаме и ефирен шарф от тюл, в цвят старо злато.

За вещици, които желаят да изглеждат по младежки закръгленки, сочни като прасковки, гладки като медени питки, предлагаме един много свеж тоалет. “Захарен памук” е най-закачливото и пухкаво розово творение на нашите дизайнери, предназначено да покрие по магичен начин всякакви щръкнали кокали, изпъкнали лакти, ключици, а кльощавите крачка се превръщат в част от многобройните “тичинки”.

Ако пролетта изпълва кръвта ви с огън, пулсът ви с нетърпение, а погледът – с жажда, няма нищо по-подходящо за вас от роклята “Огнен залез“. Не е ли магия! Докато пристъпвате с плъзгаща се походка през фоайето на залата, преди концерта на някoй виден фламенковист, (който после ще помолите изискано за автограф в гримьорната), светлините отразени в лъснатия под, меко ще огряват златистия ръб на богатия фустанел, нарочно по-светъл, оставящ впечатлението на “лизнат” от залязващото слънце… Ах, не автограф – сърцето си, ще ви даде! Барабар с кастанетите и опашката на последния дал фира бик…

Ще завършим днешния преглед на мода за изискани вещици с един аксесоар. Знаете, че сам по себе си един тоалет не би имал този магически ефект, ако не са съпътстващите го обеци, колиета, коланчета, шалчета и шапки. За екстравагантните дами, които са привърженички на срещи със същества от други планети, предлагаме една шапка – “Първичен контакт“. Това е един шедьовър на авангардната мода и технологиите. Трите пищно овласени антенки приличат на перископи и всъщност предлагаме услугата за вграждане на уреди за подслушване и наблюдение в тях. Вътрешното министерство направи наскоро поръчка за 9 945 бр. шапки от този вид. Въпреки, дошлата в редакцията на “24шарки” новина, че ползуването им се отлага временно, предполагаме, че тези, които са пуснати да се подвизават свободно по градинки и паркове, вече са с инсталирани устройства.

Това беше всичко за днес, мили дами! Не забравяйте да пишете в редакцията, ако искате да поръчате на преференциални цени. И не збравяйте да бъдете винаги – Фамозни Електризиращи Изумителни!

Искрено Ваш: Дюс Семпъл а ла Басти (моден експерт)

Годинка

Като се замисля, май винаги съм си водила нещо като дневник, още от ученическите си години. Все е имало някакво място, тетрадка или тефтерче, в което съм нахвърляла мисли, позволили си да протегнат пипалца извън черупката ми. Много е неприятно да те гъделичкат отвътре и да не ти дават мира, затова и все съм намирала някакъв начин да се “отърва” от тях.

До преди една година, обаче, никога не се осмелявах да си помисля, че мога да ги споделя. Ей, така, да ги кажа на глас, но не в уютната прохлада на собствения ми лабиринт, a да ги изстрелям в пространството. Зад собствените си стени всеки може, по-лесно е, не и по-безболезнено, особено когато мислите са толкова тъмни, че се сливат с фона и не можеш да ги хванеш и обезвредиш. Оказа се, обаче, че преди година, едни добронамерени люде успяха да ме накарат да повярвам, че има начин хем да се чувстваш у дома, в собствения си малък свят, хем да споделяш нападенията на рошави мисли и още по-невчесани и непредвидени емоции, във вид на отражения, образи, изтървани рими…

Макар, че не е малко време тази една година, продължавам да си мисля, че choku-geri все още търси себе си. Ами така си е, нито е блог като блог, нито е съвсем дневник, че хронологичния ред … само той си знае какъв е точно. Не е и само фотоблог, макар че често ми се случва да виждам, че се възприема основно като такъв. Лошо няма, основната част от мислите ми са скрити в снимките. Идеята ми беше да превръщам думите в илюстрации на снимките, да могат да наредят стъпалата, по които да се влиза в един друг свят – на светлина, чародейства, на въображение, което играе подобно на сенките от танцуващите листа в Шарколес.

И цяла една година все си мислех, че съм приказвала твърде много, а в края на всеки пост си казвах “Не, в следващия ще има само едно-две изречения!”. Сега, обаче (явно се помъдрява с възрастта или пък човек му пуска края :D ), вече си мисля, че това променящо се лице най-много му отива на choku-geri. Затова май и през следващата година ще си го оставя да търси себе си, да се ровичка в шумата на спомените, да се гмурка сред чувства, да попива сълзи и да ражда усмивки, да се връща назад или нетърпеливо да се опитва да се учи на мъдрост.

С други думи, ще оставя въображението му на спокойствие. Още повече, за една година блогът ми е помагал много често да се върна, да намеря себе себе си. Когато се наканя отново да се свия в някое дълбоко, тъмно място, едно минаване през написаното досега, винаги ми връща вярата и ме изстрелва от дъното обратно в синевата :D

На вас, приятели, които се отбивате тук, ми се иска да пожелая пак, да успявате да намирате по нещичко свое сред щрихи, думи и образи, което да ви усмихне деня. Щастлива съм, че ви има и ви чувствам около себе си! :D