Наздраве! :D
Въпреки огромния зор напоследък и всичките дини, дето ми се изплъзват из-под-мишниците (като че съм ги киснала в глицеринов сапун), днес ме е обхванало някакво зверско спокойствие. И кво като са 48? 4х2=8… Лъха едно равновесие, сякаш. Напористост с ведро спокойствие. Дързост с плахо съмнение. Мързел с превъзбудена дееспособност. Мъдрост с борбена стеноразбивност… Едно и също си остава питието и вечното състояние на влюбеност, като неделима част от генотипа ми Само дето вече не ми се изчервяват ушите.
Наздраве и както казва Древния “Оставете си въображението на спокойствие” (все ще ги свърши по-добре от вас, добавка от мен )