След последния вдъховяващ и емоционален полетопис на Дачи е време да се взема в ръце и аз, и да пусна малко снимки от въздуха. Неустоимо удоволствие е снимаш от самолет. На планер сигурно няма да се кача, но в някоя по-ниско летяща машина – може и да се престраша… с апарата в ръце

Снимките са правени при последното ми пътуване до Словакия. Облаците ме грабнаха още на нашето летище:

Особено любим момент е излитането и кацането, по-малката височина позволява много по-добра видимост, а пък наклонът дава допълнителен ефект (imho). Полетата на Австрия са такива пъстри черги!

Следващите снимки са на любимите разнообразни пухкавели, или както са им казвали първите хора – Пазителите на Купола.

Има нещо магнетично и магическо в тези плаващи флотилии, грабва те, увлича те, така както ефирната мелодия на песента на Мария Салгадо те зове: