Здравейте, здравейте и хубавейте, скъпи гости, великолепни клиенти на “Златен жълъд” – нашата къща за луксозна бижутерия и аксесоари! Както знаете, а може би малцина от вас все пак не са запознати и ще имат щастието да надникнат в нашия малък красив свят за пръв път, нашата бижутерска къща е единствена и ненадмината далеч отвъд пределите на Шарколес.
Read more »

…, а на цветове. Сега, когато е отминало времето на пролетното нетърпение и лятната страст, и преди да настъпи зимната напрегнатост, пълна с планове за бъдещ цъфтеж. Точно сега е време за тиха наслада и спокойствие.

Моментът, в който осъзнаваш, че може да оставиш сетивата ти сами да избират баграта, на която да се спрат. Не е тази плаха, бистра белота на кокичетата. Нито е напористо алената коприна на мака. Уж все е тази същата багра, такава каквато я помнят очите като есенно жълта, но всяка година различна. Така, както няма два листа еднакво златни…

На мястото на чистите цветове на розите, отварящи еднакви листенца всяко лятно утро, сега есенната нощ оставя след себе си всякакви експерименти на палитрата си. Сякаш като тръгне да изгрява, слънцето я кара да хукне и да повлече с тъмната си роба и четки, и бои, размазващи се в неподражаеми преливки.

Есента не е време за цъфтеж. Страстта е утихнала, няма я жарта в косите на слънчогледите и знойно поклащащите се тичинки. Угаснал е флирта с пчели и пеперуди. Време е за сока, налят в румените страни на ябълките, в лозите. В зрялата възраст на годината кипва виното. Както само зряла кръв може да кипне и преобърне света ти…

И не клепките на лилии и теменуги разкрасява сутрин росата. Листата са нейната есенна бижутерия. И огърлиците на изоставените паяжини…

Къде е тревата, с настръхналите глухарчета? Нима ти липсва чистата пътека, по която младостта сякаш те дърпа напред, понесена от впряга на ежедневието. Сега очите не спират с наслада да пият цветове, а слуха – да се наслаждава на тишината, нарушавана само от перкусиите на преобръщащите се с всяка крачка листа… Не очакваш вулкани и огнени пориви – природните стихии взривяват само спомените ти.

Не, есента не е време за цветя. Не е време да се влюбва небето в незабравки, нито езерото в цъфнали лотоси. Има време за страст, но и такова за тиха обич – нежно разливаща благодарност в кръвта ти – че те има, че усещаш пулса на дърветата, жертващи хиляди малки длани, за да има пролет отново… За да има отново любов…

След като вече придобихме представа за това какво представляват солниците и колко добре си живеят птици и микроорганизми там, можем да надникнем малко по-любопитно във вътрешния свят на едни малки, симпатични рачета, които са обект на специален интерес за много учени и аквакултуристи (хм…, ама че думичка! това не значи задължително да си представяте мускулести, загорели сърфисти, не че … е лошо, де ).
Read more »