Здравейте, здравейте и хубавейте, скъпи гости, великолепни клиенти на “Златен жълъд” – нашата къща за луксозна бижутерия и аксесоари! Както знаете, а може би малцина от вас все пак не са запознати и ще имат щастието да надникнат в нашия малък красив свят за пръв път, нашата бижутерска къща е единствена и ненадмината далеч отвъд пределите на Шарколес.

Днес на вашето внимание ще представим най-новите изделия, родени от музата на джуджета от сдружение РОСА. С настъпването на есента ежедневната им работа започва все по-рано, още в тъмни зори, тъй като това е най-подходящото време за осъществяване на техните творчески идеи и изява на ваятелските им и конструкторски качества.

Ще започнем с последните модели обеци, аксесоар без който нито една клиентка на “Златен жълъд” не може да излезе на улицата. Особено пък в мъглив есенен ден, когато е задължително да има нещо закачливо, проблясващо във вас, да улови крехките слънчеви лъчи. Нещо като този модел “Елхова сълза” например.

За дамите, които обичат обеци с клипс, предлагаме тези семпли, но ефектни перлички – “Целувката на мъглата”. Направени от висококачествената, еластична и светопречупваща материя, патент на РОСА. Обеците са леки, ефирни, много лесно се свалят – достатъчно е само да се докоснат до нещо достатъчно топло, като устни например…

Да преминем към пръстените, толкова нужни, когато ножът опре до кокала и се налага да вземете съдбовно решение да се лишите от така сладката свобода, за да я замените с уют и възможност за редовни тренировки … по словесна борба за голий жИвот! Един възможен избор е моделът “Орлов нокът”. Както подсказва името, майсторите джуджета са вложили загатването, че е необходимо да се носи на ръка с достатъчно ясно изразен маникюр.

За тези, които не държат на ноктестата агресия, а искат да подчертаят, че вярват в съвършенството на закръглените форми, предлагаме моделът “Овален сън”. Изпълнен е на подложка от фино пресован фиброхлорофил, като в зависимост от обиколката на пръста и предпочитанията, има разновидности с една или с две перли.

Особено майсторство се изисква в изработката на украшенията, чиято цел е да подчертаят изяществото на женската шия и деколте. За никого не е тайна каква е притегателната сила на тези участъци от анатомията, за който майсторите от РОСА много умело са подбрали материал и композиция. Огърлиците с кодово название “Зърната на нимфите” са изработени с различни по големина сфери от симфорикарпосин – лек, гладък, непрозрачен материал, с млечно бял до много бледо резедав или жълтеникав цвят. Гарнира се чудесно с аквадропин, чиято кристална прозрачност дава сиянието на огърлието.

Едни от най-търсените артикули на РОСА са изработените на специална подложка мрежовидни огърлици. Преди много години бе подписан договор за съвместна разработка между джуджешкото сдружение и Задругата на паякообразните в Шарколес. За този сезон предлаганият артикул се нарича “Очите на Арахна”. С такова бижу вие не само ще бъдете всевиждащи, но и няма начин да остане някой, който да не ви е забелязал.

Ето и два модела брошки, които някак си остават недостатъчно забелязвани от дамите в крехка възраст, макар че това не са бижута само за стари градски цинцифуции. Ето например, брошката “Перата на дъжда” спокойно би могла да се пригоди за шнола за коса.

Е, това трудно ще си позволите да направите с шедьовър като тази самотна перла, изискано оставила нежни власинки да проникнат в нея, като всяко напористо начало. “Сферата на живота” със сигурност би отивала на изискани дами, които са познали вкуса на битието (с всичките си сетива).

За край на нашата рекламна пресконференция сме приготвили два модела със специално предназначение. Това е нашият поглед напред, в близкото абитуриентско бъдеще, когато всички ще се втурнат да търсят тоалети и аксесоари за своите, изведнъж оказали се на прага на живота, деца. Това са два модела изискани дамски тоалети, инкрустирани по начин, който само РОСА може да сътвори. Единият носи многозначното име “Латино” – зашеметяващ цвят, раздвижена кройка и кристален детайл. И не се бойте, че по време на някоя салса стъпка фините капки могат да изпопадат!

Ако предишният модел беше подходящ за пишни и темпераментни брюнетки, този, наречен “Аврора”, е предназначен за крехките блондинки. В такава рокля, вие ще бъдете като зора, която на никой няма да му се иска да се превърне в ослепителен и жарък ден, и да загуби ефирната си свежест…

Скъпи гости! Радваме се, че с вашия интерес и търпение станахте част от представянето на есенната колекция на “Златен жълъд”! Очакваме ви в нашите магазини в Шарколес. Имате още малко време за топлите есенни промоции – има-няма около две седмици – след което внезапно някоя сутрин ще ви изненадаме с новите си изящни и кристални зимни модели!

…, а на цветове. Сега, когато е отминало времето на пролетното нетърпение и лятната страст, и преди да настъпи зимната напрегнатост, пълна с планове за бъдещ цъфтеж. Точно сега е време за тиха наслада и спокойствие.

Моментът, в който осъзнаваш, че може да оставиш сетивата ти сами да избират баграта, на която да се спрат. Не е тази плаха, бистра белота на кокичетата. Нито е напористо алената коприна на мака. Уж все е тази същата багра, такава каквато я помнят очите като есенно жълта, но всяка година различна. Така, както няма два листа еднакво златни…

На мястото на чистите цветове на розите, отварящи еднакви листенца всяко лятно утро, сега есенната нощ оставя след себе си всякакви експерименти на палитрата си. Сякаш като тръгне да изгрява, слънцето я кара да хукне и да повлече с тъмната си роба и четки, и бои, размазващи се в неподражаеми преливки.

Есента не е време за цъфтеж. Страстта е утихнала, няма я жарта в косите на слънчогледите и знойно поклащащите се тичинки. Угаснал е флирта с пчели и пеперуди. Време е за сока, налят в румените страни на ябълките, в лозите. В зрялата възраст на годината кипва виното. Както само зряла кръв може да кипне и преобърне света ти…

И не клепките на лилии и теменуги разкрасява сутрин росата. Листата са нейната есенна бижутерия. И огърлиците на изоставените паяжини…

Къде е тревата, с настръхналите глухарчета? Нима ти липсва чистата пътека, по която младостта сякаш те дърпа напред, понесена от впряга на ежедневието. Сега очите не спират с наслада да пият цветове, а слуха – да се наслаждава на тишината, нарушавана само от перкусиите на преобръщащите се с всяка крачка листа… Не очакваш вулкани и огнени пориви – природните стихии взривяват само спомените ти.

Не, есента не е време за цветя. Не е време да се влюбва небето в незабравки, нито езерото в цъфнали лотоси. Има време за страст, но и такова за тиха обич – нежно разливаща благодарност в кръвта ти – че те има, че усещаш пулса на дърветата, жертващи хиляди малки длани, за да има пролет отново… За да има отново любов…

След като вече придобихме представа за това какво представляват солниците и колко добре си живеят птици и микроорганизми там, можем да надникнем малко по-любопитно във вътрешния свят на едни малки, симпатични рачета, които са обект на специален интерес за много учени и аквакултуристи (хм…, ама че думичка! това не значи задължително да си представяте мускулести, загорели сърфисти, не че … е лошо, де ).

Sea monkeys

Да, така се наричат на английски солничните рачета или представителите на род Artemia. Тези животинки съществуват на планетата още от триас. Представете си, техни родственици са били свидетели на появата и разцвета на динозаврите! Днес солничните рачета са завладели всички континентални соленоводни басейни, но ги няма в откритите океани и морета.

Няколко думи за тяхната биология. Артемиите са ракообразни, тялото им достига около 1-1.3 см дължина. Състои се от глава, гръдна част, коремче и множество ветриловидни, ефирни крачка. На цвят варират от почти прозрачно-кафеникави или зеленикави до наситено розово-червени. Рачетата са отлични плувци, предпочитат различна дълбочина на басейна, като в рамките на денонощието мигрират вертикално. Жалко, че досега не съм правила клипче, да видите колко са забавни, какви пируети и лупинги правят във водата Хранят се докато плуват, като филтрират водата и поглъщат попадналите в устния апарат микроорганизми и главно водорасли. Размножават се полово (и/или партеногенетично), като при копулацията мъжкият, обхваща доста здраво женската в задния край на тялото посредством специални “щипки”. Случва се някои по-атрактивни женски да си влачат по двама мъжки, защипани за нея. Явно и тежат, ама … какво да се прави! Удоволствието иска жертви. Човещинка!

Солничните рачета могат да понесат доста екстремни условия на живот и различна соленост на водата, а техните яйца (цисти) са невероятно издръжливи. Обикновено образуват тънък, блестящ слой, стелещ се по крайбрежието на басейните – точно там, където обичат да щъпукат птиците. Цистите се полепват по крачката им и по този начин въздушните скитници ги разнасят по различни водоеми и континенти по време на миграциите си. Учените са установили, че цистите издържат температурни разлики от -196°С до +103°С. Запазват се живи и способни да се излюпят и развият в ларви (науплеуси) изключително дълго време. Максимално установената възраст на жизнеспособна циста е била около 10 000 г. Съвършен механизъм за преживяване, оцеляване в трудни условия и завладяване на нови територии. Ще речеш, че солниците са техния рай, далеч от всички врагове. Дааа, но … не би

Артемиите са основна храна за птиците, пребиваващи в солниците, главно фламинго, гмурци, дъждосвирци. Къде с преследване, къде с филтруване, пернатите великани използват богатия на рачета бульон, за да си натрупат необходимите запаси преди миграцията. Освен това, артемиите се използват в аквакултурите за храна на някои промишлено отглеждани видове риби (като ципура примерно) и мекотели. Малките рибки се изхранват с новоизлюпените науплеи на солничните рачета. Ето тук, мисля може да се включи Ники Цветков, понеже той по-добре от мен знае кой вид артемия се използва в акваристиката и за кои рибки?

Нашественикът

За голяма беля, именно човекът с неговите хобита и/или отглеждане на различни видове животни със стопанска цел, се превръща в основен фактор за появата на чуждоземни видове, наричани още инвазивни, или видове-нашественици. Такъв е и случаят с Artemia franciscana. Родината на този вид е Северна Америка. И до днес, основният материал от цисти, използван за аквакултура по цял свят се добива от Голямото Солено езеро в Юта. Artemia franciscana е бил донесен в Стария свят именно във вид на цисти за изхранване на промишлено отглежданите риби и ракообразни. Да, но се оказва, че цистите попадат в подходяща среда, извън фермите. Видът е изключително устойчив, живее в голям диапазон на соленост и температура и има значително по-бърз цикъл на размножаване, в сравнение с местните видове (A. salina и A. parthenogenetica, например). По този начин, за последните 30-ина години завладява вътрешните солници по цялото Средиземноморие, че и отвъд, в Азия, чак до Китай и Австралия. Проблемът е, че се оказва по-конкурентноспособен от местните рачета и по думите на Пако Амат (може би най-добрият в света специалист по артемии и наш колега и добър приятел), ако в някои солници се появи franciscana, до 3-4 години местните видове просто изчезват. Както е станало и в солниците La Trinidat, в делтата на Ебър. Не напразно, една от свeтовно признатите заплахи за загуба на биологично разнообразие са инвазивните видове

Врагът! В моя обяд?!

Но да се върнем в нашите солници, където артемиите плуват безгрижно и се опитват да се опазят от риби и птици с елегантни и чевръсти чупки в кръста, преобръщания и гмуркания надълбоко в солената вода. От тях може и да успеят да избягат, но… не и от дебнещият в самата вода (и в самото обедно меню) враг! Както споменах в предишната част, птиците гъмжат от паразити, чиито яйца попадат във водата. И те също имат приспособления, за да оцелеят в соления разтвор – здрави обвивки, издуващи се мембрани или допълнителни израстъци, които улесняват плуването им. Веднъж попаднали там, от тях се иска да оцелеят, а пък плувайки, малките рачета ги лапват като дете бонбони по коледа – без да ги броят и без да подозират какво ще им се случи.

Част от нашата основна работа в последните 5 години, заедно с колегите от Испания, е да видим какво се развива в нищо неподозиращите солнични рачета. Досега сме установили 12 вида тении, чиито ларви окупират вътрешния свят на артемиите, а крайният им гостоприемник са птиците. Накратко как става това. От яйцето на тенията, в червото на рачето се излюпва малка ларва с кукички (виждат се на снимката горе). Пробива стените на червото и мигрира в телесната празнина. Избира си някое свежо местенце, с повечко храна в хемолимфата, и започва да расте и хубавее. Така за около две седмици се превръща в готовата за заразяване на крайния гостоприемник, ларва. Обикновено тя е със здрава обвивка, вътре е оформения преден край на бъдещата тения (сколекс), на който се намират и куките, необходими за захващане към червото на крайния гостоприемник.

Тази хубавица на снимката се казва Confluaria podicipina (последното латинско име за деня, обещавам). Всяка тенийка си има специфични особености, нейни малки тайни – как да завладее гостоприемника, как да го използва максимално ефективно като местообитание и източник на храна, при това стратегиите им са различни за двата типа гостоприемници. Към крайния гостоприемник са толерантни и любвеобилни, докато на междинния му причиняват какво ли не, само и само да стане по-лесно поглъщането му от крайния гостоприемник. В случая, за изхранването на цистата на този вид се грижи нейната невероятно дълга “опашка” (нарича се церкомер), която е силно нагъната и пронизва тялото на рачето, подобно на гъбните хифи. Така заразената артемия попада в менюто на гмурците, в червото на птицата ларвата се ексцистира, залавя се с куките за стените му и започва да образува членчета, да расте, да се развива и процъфтява. Само за сведение на хората с по-здрави нерви – едно отворено черво на гмурец има вид на детска порция спагети.

Случайност или съвършенство?

В хода на дългата си еволюция, тениите са се специализирали в намирането на какви ли не хитри приспособления, за да осъществят жизнения си цикъл. Така, бърникайки из солниците на Испания и наблюдавайки хиляди артемии, групата ни попадна на някои интересни неща.

Първо установихме, че сред рачетата има някои по-интензивно червени и други, почти
прозрачни. Оказа се, че по-червените са с повече паразити от другите. Друго изследване пък показа, че артемиите, които са опаразитени имат навика много по-дълго да се задържат по повърхността на водата, в сравнение с неопаразитените. Как се обяснява това? Една възможна хипотеза е, че вероятно ларвите на тенийките предизвикват промени в химизма на артемиите, които водят до натрупване на повече каротеноиди, оттам и до промяната в цвета им. Освен това, въздействат и на поведението им, като ги карат да плуват по-близко до повърхността. По този начин, рачетата стават по-видими и по-лесно уловими за птиците – т.е. достигат по-лесно до крайния гостоприемник. Хитро, нали?

През последните 2-3 години се позанимавахме малко и с инвазивния вид. За него пък се оказа, че е доста по-държелив на паразити. A. franciscana е много по-слабо опаразитен от местните видове, което може би е част от неговия успех в колонизацията и в конкуренцията с другите артемии. Остават още много хиляди рачета за улавяне, за наблюдения, сравнения, анализи и мъдруване, за да дадем категоричен отговор – разкрили ли сме тайната на тези вазимоотношения.

Е, в края на тази рачешко-паразитна соленоводна приказка, се надявам поне мъничко да съм успяла да ви покажа какво става на сцената на тези уникални места – там, където се ражда морската сол. Да ви запозная с някои от основните актьори-екстремали, за които саламурата е любима родина. И да ви поразведа из кухнята, където отношенията между актьорите са се напасвали стотици хиляди години и са достигнали съвършенството на реплики и поведение, което е в основата на всеки спектакъл на живота.