В твоята прегръдка…
При теб съм пак – душата ми ликува!
В сиянието на погледа ти благ
Солени пръски слънцето целуват
Очите ми превръщат в цъфнал злак
Прегръдката ти – дълга до забрава
И хлад, и огън слели се в едно
И твоя ритъм – вечен и влудяващ
На нашето си, синьото танго!
Едно напред – вълната ме обгръща
И падам в плен на пяната сама
Сърцето като песъчинка се обръща
Потъвам в теб и в сладката нега
И после пак на рамо ме понесъл
Безумно лека като птичето перо
Лежа и слушам – ритъм отдалеко
Екстаз и страст – небесно болеро
В едно си ти – опиянение, полуда
И после болката, желанието, страха…
Но зная, че без твойто сладко Чудо
Животът нямаше да има светлина.
/Flo, 08.2024/