Archive for the 'Dentro de mim' Category

Мразовец

otono

По кожата ми драскат жилки скрити
Есента не е сезон за влюбване, не е!
Спят дълбоко някъде убити
Мечтаещи за слънце цветове
И корените ми са нейде там в пръстта
Разкривени от страст и от борби
Все още свежи, топли и с мъзга
Все мислех, че и Ти си там, уви
Надежди заслепени
Ти бродиш бодро по повърхността
Отпиваш жадно от бутилки с надпис “Ново”
И не знаеш, че отекват в дълбина
Стъпките ти – тежко и сурово
Далеч, далеч от корен и роса…
Време е!
Да посадя отново луковици есенни
Да почувствам крехък пукот на кора
Да знам, че кълнът ще пробие стари плесени
И да не чувам стъпки от повърхността

Феникс

blog_pict3846

Счупен стрък не покълва – оголяла душа
И лесно не изплуват ни вяра, ни мечти
Но утре пак е ден! Ще се родиш от пепелта
Кални стъпки по слънцето не оставят следи

/Flo, 09.2019/

Все още…

vinha

Все още съм жива
Стопена свещ припламваща
Забързана стъпка в снега

Все още нетърпелива съм
Капчук предколедно припяващ
И езиче на огън в жарта

Все още искам да мога
Облак да свия във шепа
Да го усуча на тънка дъга…

А чака в душата ми ложе
За умора, за гняв, суета
Стискам щипките вън, от простора
Да прихвана дрипите на възрастта…

/Flo, 02.12.2018/

… през есента

есен, шарколес

Звън – в подскока на синигер
Хрип – през утринна мъгла
Скок – листата на купчина
Бляс – окото на роса

Лист – по шапката се плъзнал
Кал – в подметка и педал
Спираш, дишаш и почиваш
На есента кристалния вокал…

/Flo, 10.2016/

Недей!…

езерото на нимфите


Тръгни си, лято! Тръгни си сега!
Не чакай да чуеш стъпки босоноги
Тръгвай преди да изсъхне мъзга
От спомен за вълните белороги

Преди да натежат от сбора жиците
И екота на жмичка да заглъхне
Тръгни сега, тръгни със птиците!
Преди солта по кожа да изпръхне

Не чакай сетна слънчогледна пита
И да осъмне пътя ти в мъгла
Остани си младо, недопито
Неукротимо, като дъхава шира

Тръгни, не чакай гладна нощ да тегне
И да ръфа на деня ти от безкрая!
Едно осилче остави ми, да ме жегва!…
Тръгни си!… И не ме чети до края!

/Flo, 09.2016/

Бягство

01_rain_PICT8255u

Ако все чакаш зло – не ще разцъфнеш в синева
С толкова възли е – на живота градежа
Успяват да избягат само стружки ръжда
Осмелили да се пуснат от крепежа…

/Flo, 09.2016/

Като…

dew


* * *
Като среща си – изневиделица сбъдната
Дъха задържала в прегръдка
Като страст- утолена до спазъм
И гора си, и извор във тъмното
Уловена сред мъхове глътка
Като огън на грях неизказан…

/Flo, 06.2016/

Като…

река

Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!

Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега

Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!

Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа

А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…

/Flo, 01.2016/

Притча за хвъркатите

Врабец и пчела

- Огромен, рошав, с човка остра
Що дириш в храста разцъфтял?
Цветчетата си ми опоскал
Като ли червей не видял?!

- Нима си само ти крилата?
И на цветята господар?
Нима е твоя красотата
А не на всички твари дар?

- На мене са цветята и прашеца
Да го превръщам в сладък мед
За тебе пръснал е Отеца
Трохи и семена навред!

- И вярваш си, че всичко знаеш
Защо и как светът е сътворен
Нима не можеш нивга да мечтаеш
За нова роля някой ден?

Да си щастлив не само трябва
Медец в корема да сладни
Очи да имаш трябва – да се радваш
На всяка твар що пърха и кълни!

Крила – не само за цветята медоносни
И жилото – прашеца да не даваш!
Да можеш с тях небето да докоснеш
Сърце да имаш – годно да прощава.

Залез

панорама залез

* * *
Не тъгувай, Слънце
Утре пак е ден!
Зората пак тъмата ще примами
И като обелен портокал
Ще те търкулне
В мойте длани

Имам нежност
Света да прегърна
Да запаля любов във скала
И сокът ти живителен да върна
На всички оцелели под снега…

/Flo, 01.2014/

Next Page »