Archive for the 'Dentro de mim' Category

Нейната песен…

DSC1395_rt


Гледай ме дълго…
Да запомниш всяка извивка
Всяка капка и блясък
Да се разтвориш в светлина
Дарил ме е създателя
С твърдост на метална отливка
Родена
Сред огнения плясък
Съживена
С целувката на слънце и вода

DSC1400_rt


Не мога да докосна лицето ти
Освен с капките, от вятъра понесени
Не мога да те хвана за ръка
Но ще ме носиш с тебе – като песен
И спомен за любов и красота…

/Flo, 07.2022/

На пръсти

DSC2629_rtbw


Бяло, по-бяло,.. сняг, от пряспата изригнал
Още по-бял облакът! В памука захарта
Окото на бик – излетял на корида
Пръстите! На ръба на пропастта

Преждата, която баба е запрела
Очакване за лято… морска пяна!
Остава само сива мантинела
Разделяща – тревогата от бляна

DSC2636_rtbw

В недрата

Pano_Blgrd_10_2013


Де да можех като слънцето!
В недрата на залеза
спокойствието на изгрева
да предрека

Де да можех като реката
да съм сигурна, че море
от нежност ще посреща
всяка моя капка

Де да можех като птиците!
Да се връщам всяка пролет
и да знам, че в клоните
ще ме сгуши гнездо

Щях да посрещам изгрева
с птича песен!
Пуснала по течението
оковите си!

Борба

DSC09342_rt


Винаги си бил в мен
Звяр безподобен!
Грозен, огромен
Пухкав наглед…
Уж невинен и блед
А безпощадно постоянен
Ти, чудовище!
Махни се от душата ми!
Не дълбай със пръст прояден
Не закривай слънцето ми
Вярата да ми унищожиш!
И един-единствен лъч да има
Да ме стопли, да ме озари
Ще се усмихна -
Жива и ранима
И пак ще те накарам да гориш!

На лов

PICT0327_rt

***
Из архивите ловя
Нишките на спомените
Лъч подир лъч
Следа по следа
Свързвам двата края
Да намеря бримката
На новия спомен
За онези след мен – да изпреда

PICT3002u

По вятъра…

DSC0257_rt


***
В деня, в който без болка
Приемеш полета
На поредния отронен лист
Разбираш… готов си!
За смяната на сезоните

Заключено…

10_DSC1245_rt


Хладни утрини
Жеги по обед
Печени кестени
Жерави в полет

Сандалите в скрина
Мушмули, нар
Листата на злато
Грозде – кехлибар

Плажното масло
Хваща кора
Търсиш пътечка
В шумящи листа

С усмивка изпращаш
Поелото ято
Заключваш рапанче
До другото лято

Необраната ябълка

DSC0154_rt2


На път за зимата
Асмата грее в злато
Цвърчат синигери
Над тарги с трахана

Една сред двора
В спомена за лято
Остава ябълката
Необрана и сама…

Слани ще минат
Вятър ще я брули
Сняг ще я глазира
Нощ и ден

Но все ще чака
Някъде дочула
Че споменът за нея
Топли мен

Морето…

01_DSC08492_rt

Върнах се… уж. И не съвсем! Странно нещо е това Морето. Толкова огромно, необятно, обсебващо. Втурва се в теб преди още да си го доближил. С прилива на всички детски спомени за плясъка и пяната на вълните, за аромата на водорасли, за приятното чегъртане на черупчици и камъчета под босите стъпала. И с писъците на чайките.

02_DSC08528_rt

Като го видиш ти иде цялото да го поемеш в себе си! Няма други такива мигове в живота с по-отворени сетива от тези, в които пристъпваш за прегръдка след дълга раздяла с любимия… И с Морето – най-любимото сред любимите.

03_pano_03_Balchik

Гледаш с душата си, слушаш с очи, уханията поемаш през кожата си, целия си мозък си му отдал. Нима можеш от раз да поемеш всички разцветки на това “синьо”. Всяка сутрин започваше с тази гледка. И час по час, докато си бях в стаята, излизах да видя как се е преоцветило. Кога смогва небесния художник да топне връхчето на четката и с небрежно мацване да добави зелено. Да пръсне златисто и да извае релеф и шарки по залез.

04_DSC08632_rt

Един единствен ден времето позволи на облаците да потанцуват над тази сцена. Да се огледат кипро във водите, да оплетат вятъра в крилата на гларусите, колкото да объркат урока по летене на малките. И за тях ще стане дума, че те пък са една отделна вселена – пернатите властелини!

05_pano_11

А когато маранята се изпружи по хълбок и разлее жарта над залива по пладне, морето се изпъва под нея, сивозеленикаво, металическо почти, сякаш да отблъсне горещината и задуха. Да спре водните капчици, устремили се към включване в кръговратния си бяг.

06_DSC09215_rt

Мислиш си, че всичко си запомнил? И че лесно ще можеш да си тръгнеш?! Ей, тъй, както рибарят оставя лодката за през нощта – добре завързана, сигурно закрепена, както са спомените ми за всички нюанси, аромати и усещания. Нищо общо няма, освен че са еднакво цветни и прекрасни и тази лодка, и другата до нея, и новите лъскави яхти, и старите коритца с очукана боя… Всичко е в мен и напира да струи през кожата ми. Свири в ушите ми, както вятъра в реите. Гъделичка притворените ми клепачи, когато се опитвам да заспя. Измества останалите мисли, хваща ги и ги размята като плавеи с всяка следваща вълна.

07_DSC08630_rt

Само морето може така да се раздаде. Всеки път да ми дава толкова много, да идва и остава с мен. И при следващата ни среща да е все така великодушно и любящо. С най-сладката, солената целувка. А аз си мислех, че съм се върнала… :)

Лятото

01_PICT6585_rtcg


Първи изгрев в розе
Първи поглед във синьо
Първо чисто небе
Палав ден като кино

02_DSC05843_rt

Първа хапка от диня
Слънчоглед, мараня
Първа зряла смокиня
И скорци в суетня

03_PICT6594_rtcg

Първа печена чушка!
Първа сол от море
Пак си млад!
Пак си пушка!
Просто лято
с очи на дете

04_PICT1517u

Някои остаряват като катедрали
Други като галоши
Трети изобщо не остаряват – Феите!
Срещу бръчки – прашец от пеперудени крилца
Червилце, руж – топнат пръстче в изгрева
Слънцето им е в косите
И в душите – Лято!

Честита да си, Систър! :*

Next Page »