Archive for the 'Dentro de mim' Category

В твоята прегръдка…

01_DSC04849_dt


При теб съм пак – душата ми ликува!
В сиянието на погледа ти благ
Солени пръски слънцето целуват
Очите ми превръщат в цъфнал злак

02_DSC04936_dt

Прегръдката ти – дълга до забрава
И хлад, и огън слели се в едно
И твоя ритъм – вечен и влудяващ
На нашето си, синьото танго!

03_PICT5693_dt

Едно напред – вълната ме обгръща
И падам в плен на пяната сама
Сърцето като песъчинка се обръща
Потъвам в теб и в сладката нега

04_pict4433_dt

И после пак на рамо ме понесъл
Безумно лека като птичето перо
Лежа и слушам – ритъм отдалеко
Екстаз и страст – небесно болеро

05_PICT5074_jgr

В едно си ти – опиянение, полуда
И после болката, желанието, страха…
Но зная, че без твойто сладко Чудо
Животът нямаше да има светлина.

/Flo, 08.2024/

Every Day is a New Life

DSC04160_dt


Обещавам си…
Да си го казвам всеки ден по три пъти
Поне по три пъти, до обяд!
И още толкова, и пак…
По пътя, осеян с паднали цветчета

DSC04158_dt


Да пусна дъжда!
Да изглади сенките
Да влезе в съня ми
Да ме отнесе и да разтвори
Устните ми в усмивка…

DSC04159_dt


Обещавам (си)
Да поискам пак
Да съм Пролет!
Отново, всеки път!
Както онзи – първият път!
Когато съм поела дъх
Орисана за Щастие…

Писма от Дневника #1

01_DSC8108_dtcg

В зеления тунел е толкова хладно, почти бих казала – студено. Сякаш окъпаната нощ не иска да повярва, че все пак утрото е настъпило. Тънките пръсти на слънцето разравят мокрите корони на дърветата и достигнали до сплъстените, влажни кичури, изпридат от влагата тънки струи пара.

02_PICT3377g

Ароматът на булчинския венец се опитва да надделее над всички останали, докато накрая примирено поляга над влагата, намерил място някъде между острия дъх на загниваща, окосена трева, натрапчивия сладникав мирис на орлови нокти и далечния привкус на първите цъфнали липи.

03_DSC8124_dtcg

Бюстът на Пейо, черен и лъскаво мокър, ме следи насмешливо с релефните си очи и съжалява, че няма ръце, за да ми покаже, че има още много хляб да ям (черен, faz favor!) и вода да пия (по 2 л. минимум!), докато стиховете ми станат толкова леки и изчистени, колкото ми се иска…

04_DSC7751_rtcg

Тежки, сладки, огромни капки се стичат от зелените пръсти на тревите, които чак сега са се съгласили да ги освободят от нощната си прегръдка. И ако слушах Hevia в този момент, сигурно щях да чуя как се търкулват капките – от най-горния лист, който не трепва, към по-долните, и с добавянето на още и още капки, скоростта на тупването им расте… Докато накрая цопнат в чакащата ги, небесносиня локва, която от радост разтваря обятия в концентрични, затихващи прегръдки…

05_DSC5617_rtcg

/Flo, 8 юни 2001 г./

Когато не спира дъжда…

01_DSC00946_rt


… и тревите потрепват от всяка капка
От жажда ли, от нетърпение и страст?…

02_DSC00933_rt


А младите – вирнали пъпки – лежерно развиват роби ефирни
На старите в пазвите – уютни и мирни…

03_DSC00951_rt


Мечтаят за слънце, за ласки топли, луди
Да блеснат сияйни – като опиянени пеперуди…

04_DSC00914_rt


Валсират воали, потрепват капките – бокали от прашец
Зов за вятъра, ресните им свил на венец…

05_DSC00920_rt


С мокри клепки заспиват, в прозрачна самота
Да мечтаят в съня си не спират
Когато не спира дъжда


/Flo, 05.2023/

Вяра

01_DSC6786_rt


Всеки път се обръща сърцето
Когато поглеждам назад
Все още си търся детето
Превърнато в порасналото “аз”

02_DSC6745_rt


И с всеки удар моля се да имам
Сили да посрещам пролетта
Вятъра, дъжда да снимам
В жилите и мислите да я вплета

03_DSC6756_rt


Щастлива съм, че в пролет съм родена
В едно съм сняг и полет на скорец
Дори да чувам ставите да стенат
Жадувам Лято, слънце и синчец…

/Flo, 03.2023/

Молитва

01_DSC04668_ascg


Майко на живота!
Дарителко на свобода
Утолила всяка жажда
Възкресител на пустиня
И душа…

02_DSC3031_cgrt

Ти – преобразяваща се и вечна
С хилядите лица във всяка капка
С хилядите чертози от вълни
С хилядите преспи
Победителко на канари
Господарката на пещери и ледници!

03_DSC1963_rt

Дай ми твоята сила
Пречисти ме в твойта прегръдка
С мен скочи от урвите
Отнеси и плавеите, и калта
С пяната ти да отпия глътка
Да отмия на живота пепелта

04_DSC3038_cgrt

Тихото гнездо

DSC2244_rtbw


Под керемиди и лози
Под варовика бял
Под небесните бразди
Времето е спряло

DSC2265_rtbw

Смокините зреят отново
Отново пищят бързолети
Всеки порта кована е спомен
Вплетен в шепота на Морето…

Нейната песен…

DSC1395_rt


Гледай ме дълго…
Да запомниш всяка извивка
Всяка капка и блясък
Да се разтвориш в светлина
Дарил ме е създателя
С твърдост на метална отливка
Родена
Сред огнения плясък
Съживена
С целувката на слънце и вода

DSC1400_rt


Не мога да докосна лицето ти
Освен с капките, от вятъра понесени
Не мога да те хвана за ръка
Но ще ме носиш с тебе – като песен
И спомен за любов и красота…

/Flo, 07.2022/

На пръсти

DSC2629_rtbw


Бяло, по-бяло,.. сняг, от пряспата изригнал
Още по-бял облакът! В памука захарта
Окото на бик – излетял на корида
Пръстите! На ръба на пропастта

Преждата, която баба е запрела
Очакване за лято… морска пяна!
Остава само сива мантинела
Разделяща – тревогата от бляна

DSC2636_rtbw

В недрата

Pano_Blgrd_10_2013


Де да можех като слънцето!
В недрата на залеза
спокойствието на изгрева
да предрека

Де да можех като реката
да съм сигурна, че море
от нежност ще посреща
всяка моя капка

Де да можех като птиците!
Да се връщам всяка пролет
и да знам, че в клоните
ще ме сгуши гнездо

Щях да посрещам изгрева
с птича песен!
Пуснала по течението
оковите си!

Next Page »