Звън – в подскока на синигер
Хрип – през утринна мъгла
Скок – листата на купчина
Бляс – окото на роса

Лист – по шапката се плъзнал
Кал – в подметка и педал
Спираш, дишаш и почиваш
На есента кристалния вокал…

/Flo, 10.2016/

Ако все чакаш зло – не ще разцъфнеш в синева
С толкова възли е – на живота градежа
Успяват да избягат само стружки ръжда
Осмелили да се пуснат от крепежа…

/Flo, 09.2016/

Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!

Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега

Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!

Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа

А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…

/Flo, 01.2016/

- Огромен, рошав, с човка остра
Що дириш в храста разцъфтял?
Цветчетата си ми опоскал
Като ли червей не видял?!

- Нима си само ти крилата?
И на цветята господар?
Нима е твоя красотата
А не на всички твари дар?

- На мене са цветята и прашеца
Да го превръщам в сладък мед
За тебе пръснал е Отеца
Трохи и семена навред!

- И вярваш си, че всичко знаеш
Защо и как светът е сътворен
Нима не можеш нивга да мечтаеш
За нова роля някой ден?

Да си щастлив не само трябва
Медец в корема да сладни
Очи да имаш трябва – да се радваш
На всяка твар що пърха и кълни!

Крила – не само за цветята медоносни
И жилото – прашеца да не даваш!
Да можеш с тях небето да докоснеш
Сърце да имаш – годно да прощава.

* * *
Не тъгувай, Слънце
Утре пак е ден!
Зората пак тъмата ще примами
И като обелен портокал
Ще те търкулне
В мойте длани

Имам нежност
Света да прегърна
Да запаля любов във скала
И сокът ти живителен да върна
На всички оцелели под снега…

/Flo, 01.2014/

* * *
Да си спомням за теб – сладък огън
Да чувам шепота ти – цяла в твоя власт
Да те милвам, да ме имаш – само твоя
Да си пролет – ще съм див, разцъфнал храст…

/Flo, 05.2013

Когато превръщаш сълзите в дъга
Когато посрещаш въздишката с устни
И стапяш със нежност всяка тъга
Моля се мига да не изпусна

И зората ме буди по-жадна
С мисълта да те видя до мен
От тъмата с усмивка се ражда
Всеки ден със теб, благословен

/Flo, 04.2013/

Искам да избягам със нощта
Там, където няма други звуци
Да ме буди само твоя шепот
Отмаляло топла във ръцете ти
Луната любопитно ще надникне
С ореол, поруменял от гледката…

Копнея да посрещна изгрева
С теб, на топло под завивките
Усмихнат слънчев лъч ще се откъсне
Ще влезе през прозореца
Ще скочи във леглото ни
Да го стоплим между нас
… и да го пуснем

/F & К, 02.2013/