Voz do Alentejo
Можехме и да се разминем, без да се познаем. Ако я нямаше намесата на добрата Светлина, която винаги, в най-подходящия момент, огрява пътя ми. Без да е натрапчиво ослепителна, нито монотонно оммръзваща. Просто кратък отблясък, колкото да се отрази в очите ти. Тогава разбрах, че ще се срещнем. Не минаваше и ден, в който да остана далеч от теб. Когато дойде мига да те видя, не помня как препускаше утрото, нито как успях да преплувам следобеда. Пак с твоето вълшебство, витаещо над мен като мараня над изрусели треви.
Когато мина край мен, улови всяка невидима сянка, подобно на лъч в пещера, в който танцуват прашинки. После заръмя! Всеки звук е капка, в която отраженията на света се отронват. Исках да те видя, а сега, когато си пред мен, така копнея да затворя очи! Да усетя ритъма на пръстите ти – потрепването на макове, когато дъждът ги целува.
Да потъна в синевата, която самото ти присъствие насища с живот. С всяка усмивка, родена от теб, с всеки полъх на протегнати за прегръдка ръце, и всяко докосване, което остава след свенливо скрилото се слънце, ми казваш, че животът е хубав!
Имам нужда от тишина след теб… Невъзможно! По-скоро искам да протегна ръка, да привлека вниманието на слънцето. Да споделя с него и с вятъра, който днес сякаш иска да грабне напиращата от душата ми задъхана радост и да я раздаде. Нося те като най-нежната обич в сърцето си. Бих искала да мога да вплета магията ти в светлината, за да може да достигне до всяка нежна душа.
Ти… сигурно не подозираш, че струните, които докосна, още трептят. Не знаеш, че усмивката преобразява очите ми, нито че във всяко докосване намирам нота от твоята нежност, глътка от желанието, което си съживил. Може и да си далеч сега, но бъди сигурен. След залеза, нишките на разстоянията ще изтънеят и сънят ми ще се роди отново в Твоята прегръдка, и шепотът ми ще добавя към гласа ти отраженията на онези четири луни… “Duas rosas, vinho e mel”…
“… В завръщането на носталгията
Да откривам щастието
Заради Теб ще се науча…”
/заедно с Антонио Замбужо/
Поклон и ръкопляскане.
Беше неописуемо!!!
Ей, колко си гадна. Айде разкажи малко повече, деее!!!! (мрън,мрън)
Че малко ли е това?! Антонио и останалите сладури от бандата му изнесоха невероятен, взривяващ концерт! Изключителен певец, естествен, чаровен и магически въздействащ човек!
Няма нищо за разказване. Просто се отпускаш в прегръдката му и слушаш…
ох – изобщо не ставаш за клюкарска агенция (това е заяждане – много готино представяне на емоцията от този концерт, но нали се сещаш, че трябва да си мрънкотя)
… изобщо не ставаш за клюкарска агенция
хахаха, това ми хареса! Веднага го пускам на всички, дето имат мерак да ме натоварят с PR-ски активности
Ааайде, от мен да мине! Ето тук малко инфо за музикантите и снимков материал. Аз нарочно не носех Дейна, понеже не исках нищо да ме разсейва и да смесвам удоволствията
)
Само щото и Ружин е сладур като теб – разминава ти се останалото мрънкане