Баш на мен ли тоз съклет
Се за тебе да бленувам
Када ден да е проклет
Нощем сам да си хортувам

Гиди гюле немирисан
Гиди чок-гюзел-серсем!
Га погледнеш – все ме втриса
Гебердясвам хем хептен!

Бол кахър – в сърце чивия
Ем си арна, ем – зевзек
Грабвам те по икиндия!
Зер – и аз па съм човек!?

/Пишман Поет Аджамия/

Не искаш да си тръгнеш…
Страх те е, нали?
Затова даде на Есента
Последното си богатство
Шепа пъстроципести крила
На водни кончета
Нахрани я с плодове
Узрели от влюбения цвъркот
На дроздовете

Затова ли остави следи
По устните, слепени от смокиново мляко
Пътя на въздишките изгуби
И спомена затули в злак?
Не бой се, Лято! Обещавам!
Тази есен няма да се влюбя
Пак…

/Flo, 09.2011/

~~~
That snail –
one long horn, one short,
what’s on his mind?
- Buson

/на скъпият ми приятел Дедов, с пожелание за разнообразие в мислите и консенсус в действията )

Какви горещини, какво слънце тия дни, уважаеми по-читатели на Шарко-Нюз! А първият учебен ден винаги е изпълнен с толкова спомени! Не ви ли напада една такава слънчева носталгия на 15-ти септември, лека като паяжина, забравена от кръстоносец между клоните на изсъхналия бял равнец? Вашите училищни спомени, цветята, всички приятели накуп. Не ви ли се иска изведнъж да споделите избилите отвътре вълнения? Затова съм тук при вас, добре познатата ви Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Като казахме вълнения и срещи, време е да ви кажа къде се намираме днес и с кого ще се срещнем.
Read more »

* * *
Нощно тъмни са
Храстите по синора
В златна мараня

Синеок облак
В косите на вятъра
Бляскат осили

Ще ме настигнеш
В сенките танцуващи
На облаци в ръжта

Не знам дали съм споменавала някъде из “Вещеризми”-те, че случайностите са все закономерни Днешният весел ден беше решил да започне с мокри изпълнения в парка. Мисля, че не само шефът ми ще започне да ми вика “Гери-пръскачката”
Read more »