Archive for June, 2010

The Lab

01_LAB_IMG_9790

Когато предишния път ми се случи да съм част от такава реформа, някак си не съм я чувствала така дълбоко и осезаемо. Сега е различно. Четиринадесет години тази сграда е събирала мечтите ни. Била е онзи съд, в който всекидневно сме смесвали особените съставки на всеки характер, пиперливи или ласкави думи, гневни или смеещи се погледи, потока на идеи и контравъпроси, за да се превърне всичко това в една сплав, способна да съгражда, да твори.

02_lab_PICT5638

Утре е последния ден на съществуването и. Не, не… съвсем не искам да звучи така сакрално. Институцията престава да съществува под тази форма, но ядрото и, хората, онова кълбо, оплетени в работа и споделеност, съдби – остава! Остава дотогава, докато ни има и нас. Твърде много ни е дал лаб-а. Много съпричастие, много работа, увереността, че до себе си винаги имаш ръка, готова да ти помогне. Доста трудности сме преодоляли, но и много съвместни радости сме изживявали, не просто като колеги, но като истински приятели. Много споделени мигове, без които нито работата ни щеше да успее, нито да го има това удовлетворение, с което сега поглеждаме назад.

03_lab_PICT7654

Нито пък надеждата, с която отваряме новата страница пред нас. Какво ще нахлуе през отворения прозорец, откъдето наднича бъдещето?… Е, да, няма да носи знойната светлина на есенно изобилие. Но каквото и да влезе, знам, че ще го посрещнем подобаващо. Защото сме се научили да работим, да се борим и да градим заедно…

ППЖ#7: Очакване

ppzh_expectance_3863u

За вещерите с любов

01_witch_pict9312u

Откакто съществува човешкото племе, хората с познания и умения във вещерското изкуство се делят на две групи, почти може да се каже враждуващи. И съвсем не са поделени по способности и особености някакви, като например да забъркват котел с емоции, да докарат гръмотевици със свиване на вежди или способност да предизвикват природни бедствия в малолитражни съдове…

02_witch_3761

Още от времето, когато първите човеци са се опитвали да си оправят стойката без космодиск, мъжките прояви във вещерството все са били свързани с лова. Със страстта и находчивостта на хищника. Затова и често най-силните мъже в племето са започвали да усвояват магьосничеството, въпреки че не всички са били даровити за тази професия (и това явление май е успяло да се пренесе през наносите на времето доста успешно ;) ). И на всичко отгоре дейността на шаманите е била считана за върховна, свещена, свързана с оцеляването на племето. Почит и уважение от всички!

03_witch_PICT7057_rt

За сметка на това, всички жени, включително и тези надарени с вещерски умения, имали далеч по-различно ежедневие. Вместо на лов, те ходели да събират плодове, гъби, корени и грудки и така постепенно някои от тях ставали вещи в билкарството. Болните и ранените също не ходели на лов и в грижите си за тях прото-вещиците ставали все по-добри в лечителството. Е, да, де ама … лечителството и храната, нерасла на корен и непокрита с козина или пера, не се считали за жизненоважни за племето. Отделно, че някои растения имали обратен ефект върху ранените… Та оттам и женската магия била заклеймена, чак до ден днешен. Когато се говори за вещи мъже, се казва “магьосници”, а когато иде реч за женско магьосничество, обикновено казваме “вещици” (понеже магьосници е многозначно някак си…). От времето на пещерните лъвове досега, изкуството на мъжете-магове е процъфтявало при всеобща почит и слава, вдъхновявано от чувството за превъзходство и непогрешимост. Да надникнем какви са точно техните умения и дали са толкова по-различни от нашите. ;)

04_witch_pict9317u

Магове-гадатели

Това, че най-великия гадател Нострадамус е бил мъж, не води до извода “Всички мъже могат да провидят бъдещето”. Даже по принцип мъжкото гадателство се простира най-често от залез до залез или от ден до пладне. Вътрешното им око е настроено на къси разстояния. Така хем не се затормозяват да правят планове за далечното бъдеще (нещо, което вещичките правят винаги с удоволствие и хъс), хем се застраховат от евентуални грешки.

05_witch_PICT5170

Ето при такъв залез, маговете отишли с вас на море, обикновено гадаят, че утре ще е слънчев ден, но ще има една особена лека мъгла, която ще ви попречи да отидете на съседния плаж с колата. Но за сметка на това рибата ще кълве великолепно. Или например, с едно поглеждане към небето могат да отгатнат, че в събота със сигурност ще вали дъжд, така че… “Скъпа! Нали ще отложим тупането на килими за неделя?” (не е ясно коя точно, чак дотам вътрешното око не фърля). Пак на маговете-гадатели принадлежи фразата “Работата не е заек да избяга!”, както и отговора на въпроса “Кога?” – “Ами друг път”.

06_witch_PICT3798

В женското прорицателство се използват куп магически предмети: кости, камъчета, бобови растения, кристални кълба. В мъжкото гадателство, естествено, такива почти няма. Реденето на пасианси за проверка на късмета, обаче, е любим похват в почивката между магически сеанси и за двете групи. Маговете гадаят по някои особени визуално-звуково-мирисни признаци. Като например тип на “дима от ауспуха” или “звука на двигателя” – предпочитани от авто-мото-маговете АММ (да не се бърка със системата Ако-Мине-Мине, не че понякога не се прилага и от тях). Само по типа на струята, изхвъргаща се от една метла, те могат да ти кажат какво ще ти се случи в (близко) бъдеще. Колко близко – зависи от инфлацията. Поклащат компетентно глави, почесват се с магическия жезъл (омаслен гаечен ключ 8мм) и изричат заклинанието “След седмица най-много трябва да се смени маслото”… “Скоростната кутия нещо.. така, ами.. месец и давам”… “С този амортисьор, ще подскачате като на кокоши крак – след десетина дни ще клекне съвсем!”… От което следва, че ще трябва да прибегнете до изпитания транспорт, подобен на този, с който една пра-пра-вещица спасила Пепеляшка…

07_witch_SEV_STR

Майсторите на призоваването

В това подразделение на магията са най-силни едни вещери тип “домашен дух”. Специалисти са в призоваване на бутилирани течности на къси разстояния. Обикновено заклинанието се изрича с висок, ясен глас “Маре, една бира!” и в зависимост от околната температура и головата ситуация пред противниковата врата, се добавя катализаторното “Веднага!”…

08_potion_4922

Хм, много често, ако въпросното Маре е минало маги-курса за начинаещи МАМБА (Магически Аламинути за Млади Булки в Адаптация), призователят може да си докара вместо запотена бутилка, запотена булка, искрометна, черновежда и … чувал с боклук за хвърляне, и “Да! Точно сега е момента! И да вземеш един хляб на връщане!”

Ръката на майстора

Към така наречените “Магьосници на ръката” принадлежат всички признати майстори, които умеят да накарат ръцете им да се подчиняват на вещите заповеди на мозъка. За разлика от членуващите в клуба РМП (Ръцете ми пречат), при които тази цефало-карпусна връзка се е прекъснала още по рождение.

09_IMG_3944

Та майсторите на ръката могат с голи ръце или магически инструменти да се разправят с развихрената ентропия на жици, тоци, канали, кабели, задръстени печки, ЗММ (зидаро мазачески магии) и пр. Признавам, има истински виртуози на тези магии! Но… възможно е, по време на свещенодействия с четка и шпакла, магьосникът така да се увлече, че да не забележи все по-увеличаващия се коло него хаос. Спокойно, важно е вие да не забъркате гипса. Ако сте патили и сте привърженик на заклинанието “Да не ти влиза майстор в къщата!”, ще трябва да се опитате да омагьосате половинката си да надене дочения комбинезон. Тогава вече вълшебствата валят като конфети – сменената плоча на котлона работи… само на 1, ама като на 4 , лампите превръщат дома в дискотека, тапетите след месец придобиват вида на домашно приготвена юфка. Какво пък, все е магия – при това собствено производство.

10_witch_ECM

bash Mаговете

Това е може би най-трудната за възприемане и най-близка до древното шаманство магия! В това изкуство, който е истински маг – се справя. Който не вдява от раз, а и не внимава, и не чете в дебелите форумни папируси, забърква каши. Нямам предвид каши като отвари с по-висок вискозитет, не че маговете не ги правят. Изобщо, в това изкуство (както и в много други) и вещиците, и маговете могат да се справят с предизвикателства, ако наистина поискат. Не са малко и вещиците, които обичат да си натикат закривените нослета сред схеми и кабели, или да редят конзолни заклинания. Но, все пак, точно в магьосничеството за “общуване” с машините, вещерите са всепризнати.

11_witch_2883

Сред най-известните чародейства, с които магITерите се справят всекидневно (придружено с някои специфични заклинания) са:

- намиране на изчезнала паяжина (“Да, бе! Баба ви на времето само в нет е висяла!”)

- възстановяване на неработеща поща (“Забравили сте май, че писмата се лепят с език!”)

- профилактика и лечение на вирусясали PCиенти (“Изобщо не пускайте ъпдейтите на M$ или най-добре си сложете linux!”)

- всякакъв род джамджийски манипулации (“При малък проблем – reboot, при голям – reinstall”).

МагITерите са огромна и все по-разрастваща се група чародеи! Сред тях има такива, които много обичат магическите играчки. Всяка нова джаджа, която произведат вещерските работилници, трябва да се пробва и да се притежава (т. нар. ТГ1 – технологични гъзари). А други пък, искат да използват докрай възможностите на старите инструменти (ТГ2 или технологични геронтофили). Всеки стар чарколак бива старателно прибиран, оглеждан, пробван и дори и да не става, в един следващ момент може да потрябва. Характерно за тях е още, че умеят да правят чародейства с всякакви подръчни средства, стига да знаят точно каква магия правят ;)

12_witch_Nick_03a

Всички bash магове намират своето място в този континиум между ТГ1 и ТГ2. На голяма почит са и специалната група вещери, кодиращи заклинания. Те са тези, които могат да накарат куп железа, пластмаси и жици, да вади картина и глас по определен, въздействащ начин.

13_witch_PICT1812

Освен изброените групи, има магове омагьосващи с думи и рими, с цветове, с танц или звук. Но…, хм, знаете ли. Ще ви издам накрая една малка тайна. А тя е… няма разлика в мъжката и женска магия. Е, може вещерите да са малко по-търпеливи от вещичките или заклинанията им да са с по-малко думички :D Но най-хубавото е, че и едните и другите магьосници (ако владеят изкуството наистина) могат да предизвикат радост, смях, или поне усмивка. Да те накарат да се почувстваш обичан, нужен. Да те направят щастлив и по-добър. Въздействието е важно, резултата. Има ли го, значи магията е факт. Какво значение магьосник или вещица са я направили. Важно е, че нещо добро и силно е задействало химията в нас. Нали? ;)

14_Alhimik

Високо, високо…

05_ani_pict2553


“… Високо днес бъди, ти, Обич Синеока
Звездите са звезди, защото са високо!”
/Е. Евтимов/

Честит да е рождения Ти ден, Сестричке!
Докосната от феникс, светлина да озарява пътя Ти!

Целувки! :*****

Да идва наистина…

summer_pict2693

… лятото! С омарата сутрин, която прави небето опалено. С аромата на липи, който привечер те обвива заедно с рояка мушици над тревите, пропуснали коситбата. С окапалите черници и лутащите се сред сладко великолепие гълъби. С бурите, след които локвите са синеоки, а въздуха вади всичко тъмно извън теб, като зимен юрган. С припяващите вълни на морето, с крясък на чайки, с шуртящи пръскачки в парка, с шляпащите крака в джапанки и еклив смях на децата до тъмни доби…

02_summer_pict3147

А в момента искам капка! Една единствена! Не просто да утоли жаждата ми, не само за да видя отражението на зеленина и синева, нито дори на слънцето. Просто… да отплувам в нея :)

Blur Beauties

pict1689uu

Красотата не е задължително да бъде винаги “на фокус”. Но е така лесно различима на фона на стотици подобни светлинки наоколо. По нещичко особено, понякога неуловимо за дефинициите на разума, но достатъчно за сетивата да ти издиктуват “различно е”!

pict1769u

Хубавото почти винаги свързваме с младостта. Дивата, разкрепостена, ненаситна, винаги напред, на върха. Бързаща да разпукне цвят и омае света с красота и очарование.

pict1833u

Красиви може да бъдете, когато сте заедно. Когато стръкчета емоции и смях се оплитат в цветна вихрушка, в хармонично сътворена мозайка, в която всяко късче е незаменимо.

pict1941u

Красотата не винаги е съвършенство на форма и цвят. Понякога е само цветно петно, по-различно от останалите с това, че просто ти си го открил. Ти си повярвал в ценността му и си помогнал да избуи от обвивката си.

pict2910u

Но за да стане това трябва да се вгледаш. Да поемеш в шепи света на другия, малкия свят, в който той намира сила, радост, покой или убежище. И ако в прашеца по крилете на пеперудите му, разчетеш името си, ако откриеш своя прилив, там, където неговото море целува брега,… намерил си своето стръкче неповторима красота.

ППЖ#6: В очите ти откривам…

01_ppzh6

Според една (не много позната ;) ) легенда, първият прозорец се е появил преди хиляди години, още по време на крехкото съществуване на кроманьонските прадеди. Една сутрин, в пещерата се промъкнала огромна кафява мечка. Древните хора наскачали, настанала суматоха, звярът се уплашил, вдигнал се на задните си крака и оголол зъби, запристъпвал към най-близките човеци. Развикали се, заразмахвали копия, някой донесъл запалена главня, но животното все повече освирепявало. Когато надало поредния си гръмовен рев, част от скалната стена на пещерата се срутила, по главата на мечката се посипали отломъци сред гъсти кълбета прах… Когато се разнесъл, древните видяли, че мечката си е отишла, а горе, някъде сред гънките на скалния корниз, се процеждала вълшебната светлина на утрото, улавяща прашинките в прозрачен сноп… Оттогава, човеците започнали да оставят отвори в стените – очите на дома.

02_ppzh6

Отначало ги покривали с кожа. Но… може ли да заставиш очите, веднъж прогледнали, да не се отварят? Завинаги клепачи да спират пътя на светлината? И започнал да дири човешкият дух как да направи така, че очите да виждат постоянно. Може би това е вечния стремеж на човека да споделя, копнежа да вижда и усеща света около себе си, да се чувства частица от цялото, и да държи далеч страха от самота.

03_ppzh6_8663

Къщи без прозорци, безоки самотници, заличени съдби, но с бродещи спомени. Винаги успяват да докоснат някоя струна дълбоко в нас. Някои ги считат за грозни, жалки, безполезни. Но какво пък… аз ги чувам. Разбирам какво ми шепнат листата, завихрени от последната лятна буря по пустите первази. Търся и откривам следи в помръкналите очи — живецът покълнал в лозите…

04_ppzh6_pict2781a

Изтървано, в пукнатина между разкривените плочки, семенце пак връща зелените къдрици. Блясва синеоко късче небе, проблясват зениците — прелитащи лястовици.

05_ppzh6_MEL

А в нечии очи блика ненаситност за светлина, нетърпение за радост, спомен за разкош. Широко отворени, с клепачи от гроздове цветя… И колкото повече се развива човека, толкова по-ненаситен става за светлината. Страх да не я загуби, или да не би да не открие все по-изтъняващите нюанси между черно и бяло…

06_ppzh6_2182

Многоок става човешкия дом, многолик. Очите се менят, подвласни на настроенията на природата. В тях блести сняг или пурпур и злато. Ветрове размятат плитките на облаците и срещат клоните.

07_ppzh6_pict6749

Кестени се разлистват, жици разчертават геометрията на града, стъкло замества старите клепачи, от дървени дъсчици, боядисани обикновено в зелено…

08_ppzh6_IMG_3916

Стройно наредени преградки, прави ъгли, стандартни размери и профили — пъзела на живота, който всеки сам си реди, подбирайки съответстващ на пъстротата му елемент. Както реди и дома, неговия уют и настроение, което се открива в очите му. Цикламен сакъс, провесил кичеста глава над сандъчето, … перде, заиграло се с вятъра, … котарак, вглъбен да преброи врабчетата, които каканижат от висотата на старата джанка…

09_ppzh6

Очите на дома разказват за хората толкова много, че само вечер стига да вдигнеш поглед и ще прочетеш приказката, витаеща около силуета на лампата, някъде там – лека, ефирна като нощна пеперуда, с крила от прашец.

10_ppzh6_8742

За очите на къщата нивга няма тъма. В тях се ваят силуетите на дърветата, осветени от нощните цветя на лампите, лунният ореол, в чиято периферия облаците приличат на топящо се сребро…

Те никога не спят! Заспиват само ако ги изоставим, зазидани, затворени завинаги. Къщи без прозорци, безцветни души, самотни съдби… Нека не го правим. Нека не затваряме душите си в безоки стени. Да влезе светлината в дома! В очите му откривам… живота.

11_ppzh6

Sukha

01_sukha_2901u

Колко дълъг е един миг щастие? Когато не го очакваш, когато си забравил аромата на оная вълшебна мъгла, която нечие присъствие завихря около теб… Колко бързо идва чувството, че душата ти попива близостта с жад, събирана години, едва сега измерима в цялата и болезненост. Когато всяка усмивка обгръща като прилив твоето крайбрежие, осеяно с кратери от болка, липса и несподеленост, и един подир друг ги изпълва с отражения небе.

02_sukha_pict1694

В коя секунда се чувстваш отново по-цял от цялото, което си повярвал, че си. Цялото, в което съществуваш и се доказваш, но най-често с липсващия ореол на споделена радост, която те обгръща в сияние. Тръпното докосване, любимия звук, прегръдката, в която изгубваш уютния контур на реалността, но намираш хармонията от сливането.

03_sukha_pict1726

Миговете се редят, неуловими, като сливащи се капки в сладка глътка. Оная дрога, зависимостта от която с годините си мислиш, че си преодолял. А дори спомена за нея ти е давал живот. Толкова щастие за търсещия взор, че очите заболяват и в сълзите отново блясва дъга. Толкова радост, че се чувстваш отделен от света и погълнал цялата му красота наведнъж, като че никога не си я усещал около себе си.

04_sukha_pict2889u

Часове, минута, секунда само… щастието не се измерва с време, а с пълнота. С дълбочина на проникването един в друг, и на теб самия – в смисъла на съществуването. Не е навеки, не е дори един живот, и месец дори. Но една прегръдка щастие е достатъчна да те зареди за хиляди километри път сред лабиринта. Една уловена щастлива усмивка – да го освети. Едно докосване – да те накара да докоснеш небето…

Soledad

04_pict0312


~ ~ ~
Може хиляди капки
С поглед да пиеш
И пак да не стигнеш една
Най-чаканата
Най-жадуваната
Тази – която спира дъха
Улици без ехо
Стъпки без следи
И пейките остават сами
под дъжда…

/Flo, 06.2010/