Е, лятото с неговите жеги, прашни улици, мириса на изгорели от сушата листа, солена кожа с полепнали песъчинки, аромат на пъпеш и ухилени слънчогледи, прелитащи покрай шосето, вече е към края си. Идва времето, в което пилците се броят, прави се равносметка за най-различни неща и току-виж някой се сетил, че е имал цяло лято на разположение пък … не е успял да си почине достатъчно, да почернее или да се втали, или да прочете всичко , което е искал и изобщо… лято-лято, ама самочувствието под нулата <:/. Или пък, не дай си боже, цяло лято флирт на кристали, а резултат - никакъв! Или по-точно - ОХнеПОП (Обектът на Харесване НЕ Подлежи на Обработка и Превземане). Да не говорим за фрапиращи случаи на летни закачки, довели съпружеското тяло до умопомрачителна ревност! А и иде есен, нова учебна година - нов късмет, ама друго си е да си сигурен! За такива и други подобни случаи могат да помогнат пак вещиците, с техните отвари за внушение и лечение на чувства и мисли.

Какво могат да внушават смесените по подходящ начин елемнти от заобикалящия ни свят?

1) Отвара за повишаване на самочувствието и тонуса – особено подходяща за маго-пациенти, които са използвали лятната отпуска за кърпеж на покрива, боядисване, смяна на тапети, дограми и пр. ремонтни майсторлъци с “лак и дочени панталони”:

• – 2 с.л. мед от борови иглички (сладкото веднага повдига самочувствието, а ароматът ви напомня, че и да не сте били на море и на вилата в планината е хубаво)
• – 5-10 см изсушени нерви от едър рогат добитък (вол, примерно), с диаметър 0.5 см (изключително важна добавка за непукизъм, че каквото и да се случи с боята или лака, вие се чувствате страхотно и …и утре е ден!)
• – щипка стрит сребърен нитрат (подпомага качеството на изображението, което намирате всяка сутрин в огледалото)

Вари се на силен огън, с енергично разбъркване в такт с “I feel good!”

2) Oтвара за късмет – много необходима преди изпити, женитби, пътувания, започване на нова работа, ръкопашен бой с началници и пр. Поради това, макар съставките да са простички, варенето е доста сложно:

• – 3 бр. ситно стрити четирилистни детелини (не си мислете, че като докарате общия брой на листчетата до 12, чрез 4 бр. трилистни, ще ви мине номера )
• – 1 ч.ч. сок от нар (гледайте да не пуснете някое семенце, че води до запичане на късмета)
• – 1 дребна монета, стара пендара или 1 стотинка, докато още са в употреба

Отварата се вари в стъклен съд, на водна баня и през 7 минути се бърка по часовниковата стрелка с първо махово перо от бяла лястовица (от гълъб не става, дори и да е бял, така че не скубете домашния любимец на съседа или кокошките му!). След 3 минути къкрене, стъкления съд се чупи, после отварата се филтрува и се пие на глътки. Музикален съпровод “Детелини” (Л. Иванова).

3) Oтвара за поумняване – в направата и употребата на тази отвара е концентрирана рекламната идея “Не става само с ядене!! Трябва … и пиене!”. Макар, че основния елемент тук е сухата смеска:

• – 2 с.л. смлени орехи, лешници или бадеми (по избор, може и смесено от трите)
• – 1 бр. стрит нокът от сова, по възможност от бухал (ако смятате да минете с РоКоКО от собствени кератинови субстанции, поумняването няма да се получи скоро, колкото и да си скубете брадата или да си гризкате ноктите, докато четете, пишете и учите)
• – сухата смес се разтваря в 1 ч.ч. бистра водица

Отварата къкри на слаб огън по пълнолуние. Бърка се бавно, с поглед вперен сред изгряващите звезди и Луната. Подходящия съпровод е “Brain Damage” (Pink Floyd, of course).

4) Любовно биле – адски трудна отвара! Много да се внимава! Проблемът идва от нещо, което е дълбоко вкопано в нас – човешката слабост и склонноста да се поддаваме на изкушенията. Има опасност, докато я варите да я провате на вкус, с което моментално, дълбоко, непоправимо и фатално ще се окажете влюбен в някой … ОХнеПОП. А пък ако варите отварата като услуга за някой приятел/ка и се окажете хлътнали в гаджето му… не искам да ви мисля!

• – 1 ч.л. прашец от пеперудени крилца (за да може мисълта ви леко да долети и погали любимия)
• – 100 гр. стопен на слънце шоколад – вариациите са много, в зависимост от обекта, на който ще прилагате билето (аеро-шоколад LZ за българин, Lindt за швейцарец, десерт “Родопче” за по-пълничък избраник, шоколадови пури – за кльощав, десерт “Холидейка” или “Baunty” за флирт по време на отпуска, стопен “Mars” – за прилагане върху извънземни)
• – 1 ч.ч. шампанско (може и газирана вода, но ефектът е по-слаб)

Тази отвара се вари само две минути от съображения за сигурност, за да не се изкусите да пробвате, на много слаб огън, за да не излети аурата на разтварящия агент. Естествено, по време на приготвянето и особено, когато я прилагате на обекта на вашите мечти, звучи “I wanna know what love is” (Foreigner) или “Hello” (Lionel Richie) или “Канят ме, мамо, на тежка сватба”, според вашите предпочитания.

5) Лекуване на ревност – много полезна отварка, всяка жена трябва да си я има в долапа, още повече доста е трайна. Така де, човек никога не знае, кога един благ и хрисим мъж може да се превърне в Отело. Тук трудността е в набавянето на съставките:

• – 1 ч.ч. сок от черен бъз или шепа пресни боровинки за подсилване на зрението или така да се каже за “проглеждане” (както знаете ревността заслепява и води до халюцинации)
• – 3 с.л. прясно изцеден сок от лук (плачът води до пречистване, покаяние и осъзнаване на болката, която причиняваме)
• – 1 гр. РоКоКо – внимание! ако ще лекувате ревнив мъж, това може да е пърхут (предполагам знаете, носи му се славата, че представлява рога на прах) или косъм от брада или мустаци. Ако сте мъж и подготвяте отвара за ревнивата си любима, работа върши косъм от сакото ви, оставен от колежка, който най-вероятно ще е рус и мноооого дълъг (тъкмо ще ви свърши работа на два пъти )

Вари се дълго, около два часа. Може да я варите докато прелитате ниско над килима с прахосмукачката и разбърквате честичко, в такт с “I want to break free” и Qeen или “What do you want from me?!” (PF).

И преди да завърша с днешните рецепти, от ЦИКЛОПИ (Централна Изследователско-Клинична Лаборатория за Отвари: Приготвяне и Изпитване) ми обадиха, че е постъпило искане за рецепта на смехоуспокоителна отвара. Не можем да не изпълним тази така любезна молба. Съставките са елементарни:

• – 1 ч.л. уиски (или коняк, по желание. аз използвам метакса )
• – 3 капки сок от лимон (за стягане на усмивките)
• – 1 л. прясно изтискан сок от червено грозде

Дотук с лесното! Отварата всъщност не се вари, а ферментира около месец. През това време слушате всеки ден Луис Армстронг и “When you’re smiling” (The whole world smiles with you) . И ако за това време не сте спрели да се кискате, я прилагате съвсем спокойно в доволни количества на компанията около вас. Гаранирано, до половин час, под нейно въздействие напълно ще се слеете с околната еуфория.

За интересуващите се от рецепти за специални отвари, адреса на вещерската лаборатория е:

ЦИКЛОПИ

Отдел: “Отвари по желание на клиента”
София
жк. (Вечна) Младост
ул. “Тинтява (глог и мента)”, No. 99

Бавно пролазва слънцето към хоризонта. Сякаш си знае, че е стръмно и се плаши да не се търкулне изведнъж и да се стреснат всички от внезапно настъпилата тъма. Добре, че са Пазителите, за които да се позадържи. Те винаги някак си успяват да омекотят плавното спускане зад хълмовете.

Нощта е по петите му – гладна, задъхана, примамливо притворила очи преди да заблещукат хилядите и зеници. Чака слънцето да отлепи последен поглед от напечената земя, че да раздипли завесата – тънка като воал, ефирна като капка син туш, паднала в бакърено котле с вода…

И ето, златната глава вече се е търкулнала зад хребета и сцената е готова! Пурпурната сцена за театър “Привечер”. В края на всеки ден се играе любимата постановка на силуетите, наречена “И бавно се спуска нощта”. Тази вечер зад кулисите е тихо и горещо. Не помръдва декора, ветровете са на турне някъде из Скандинавия, лятно време. Дори и специалните ефекти на сценичните работници не сполучват, няма изпарения от жадната земя. Време е за танц! Сцената се превръща в скалист морски бряг. Започва танцът на митичните Медузи, които ще се опитат да повикат живителната влага…

Нощта удължава сенките и призовава хищниците. Космати, рошави, саблезъби, с глави, увенчани с рога и щръкнали уши. Тук пантера, възседнала митичен многорог елен, там птица качулата дърпа сбруята на конски впряг…

След тях трима музиканти се опитват да достигнат вечерния синхрон на цикадите. Приседнали кротко един до друг, струните дърпат, мелодии запридат слон и куче, и петел с крила размахва – да ги разхлади

А Царят величествено следи купола и чака да удари неговия час. Че негови са стъпките на антилопите, едва забележими по спечената пръст. Негова е сянката денем, под чадърите на рехавите акации и негов е ревът, огласил края на представлението и началото на нощния лов.

Завесата е спусната. Игриво примигват най-нетърпеливите очи. Пурпурната сцена е празна…
И бавно се спуска Нощта!…

Лятото си отивало?!? Друг път! И в този задух се сещам за една серийка снимки, които да освежат въздуха и утолят жаждата. Какво друго, ако не многоликата, пееща, танцуваща, гъвкава, трансформираща се, живителна и спасителна вода…

Има някаква особена тръпка в заснемането и сглобаването на панорами. Дали е от чувството за простор и свобода, което те обзема като успееш да побереш в една рамка дълбочината на небето, докосването до хоризонта и промяната в цветовете. Но сигурно не е само въздушната перспектива, която гъделичка възприятията, разтваря дроба и те кара да се заиграваш, припомняйки си гланцовите блокчета, ножички със заешки ушета и лепило “Рила” Защото тръпката гони и когато лепиш нещо съвсем различно от пейзажи, например… графити.

А може би тази пано-мания (наричам я така, защото от време на време мен специално, ме обхваща много натрапчиво ) е породена от горещото желание да предадеш това, което двете ти очи (плюс периферното зрение) възприемат, в неговата цялост, широта и красота. Най-трудното, според мен, когато се заемаш да правиш панорама, е да осъзнаеш къде да спреш. От колко кадъра да я сглобиш? Как да намериш хармонията в размера и резолюцията на паното, така че хем да не се губят детайлите, хем да не е прекалено дълга и да се налага неистово скролиране, че да се види цялата.

В следващите кадри ще споделя моя скромен опит в правенето на панорами “ръчно” , т.е. без помощта на специализиран софтуеър като autostitch, hugin и др.

Заснемане на кадрите

Най-важният етап! Откъде да започнем? Какъв процент припокриване да има между съседните кадри? В какъв режим снимаме? Спомням си, че в началото доста се чудех за всичко това, но постепенно нещата започнаха да се избистрят. Не без помощта на малко търсене на литература, четене и прилагане на челния опит. Компактното ми апаратче (от което съм наистина безкрайно доволна) Canon PowerShot A510 има специален режим за заснемане на панорами, който и аз използвам често. Покрай него, попаднах на обясненията на Кен Рокуел за програмката photostitch. Честно казано, не съм я използвала никога, но в текста е обяснено, че като се заснемат кадри за панорама се започва от най-осветения участък. В такъв случай дори и най-тъмния да остане недоекспониран, все нещо може да се направи.

И така, избираме си централната точка и решаваме в каква посока ще снимаме, в зависимост от светлината. В светлата точка подбираме баланса на бялото и подходящите параметри (апертура, скорост), т.е. използваме ръчен режим. Започваме да заснемаме кадрите, един след друг, с еднакви настройки и с припокриване около 25% (20-30% на око). В режима за панорами на Канона, екранът се разделя на две и дава възможност да виждаш предишния заснет кадър, за да си прецениш как да дойде следващия. Избирането на центъра, където да застанем е много важно, както и това да движим апарата в една хоризонтална равнина. Е, за майсторите са направени и специални стативи и глави за панорами Още информация, много полезна при това за заснемането на кадри за панорама има тук.

Шев и кройка с GIMP

Имаме снимките, имаме и gimp. Обикновено преглеждам поредицата кадри внимателно, за да преценя как точно да стане сглобяването. В повечето случаи сглобявам пак в посоката, в която съм ги заснела. За по-дълги панорами, обаче, е добре да се започне от средата, защото най-често в краищата се получава изкривяване, което изисква повече корекции. Ако я започнем от единия край има опасност другия да излети в облаците. Ето тази я започвах няклко пъти поради подобна причина

За пример ще използвам една (отдавна чакаща ред ) панорама на езерото “Ариана”. И така, отварям първия кадър. Обикновено него го оставям цял, но намалявам размера. С колко – зависи от това колко кадъра ще сглобяваме. В случая, имам три снимки и намалявам размерите на всички по еднакъв начин (до height = 1024).

В следващата стъпка избирам цялата снимка, копирам и я пренасям в нов файл, като му задавам достатъчно големи размери, че да побере и останалите кадри.

И така се сдобихме с нов файл. NB! понякога е доста голям и ако нямате достатъчно оперативна памет, gimp може и да се позадъха, но ще се справи. Кръщаваме го тържествено, записваме и отваряме следващия кадър.

Намаляваме му размера и го съпоставяме с вече започнатото пано, за да преценим каква част от него да копираме и къде точно да стане залепянето. В случая, може спокойно да се копира цялата снимка-2, да се пренесе върху панорамата и да се донапасне. Много често, въпреки еднаквите настройки, като цяло тоналността на следващия кадър е различна от предишния. Неприятно, нали? :/ Както е маркиран втория кадър, може да се отворят нивата (или кривите) на gimp и да се поиграе с тях, че да постигнете най-добро съответствие в цвета на небето, например. От личен опит знам, че с облаците човек може да си играе на воля, но най-трудно е да се напасне панорама с чисто синьо небе. Поне за мен.

Да се върнем на езерото. Остана ни още един кадър за обработка. От него копирам само чаровния и съсредоточен колега (пролетно пано правим, както се досещате по мартениците ) и го добавям, за да разкраси цялата ни картинка.

На този етап, всичко е наред. Да не забравим да записваме паното от време на време. Както се вижда по-надолу – поизсилили сме се в задаването на размера на панорамата, затова подбираме внимателно да си я орежем от прозрачните краища. Вляво сме особено внимателни, че не ни се иска да отрежем точно тези коси, нали

Дотук паното е сглобено, остава козметиката. За изглаждане на ръбовете и заличаване на шевовете използвам “печатчето” на gimp (clone tool), с пухкава четка (”circle fuzy”), като за целта увеличавам снимката до около 250-300%. Доста често това изисква много време, око на художник и най-вече – търпение в промишлени количества.

Когато се налага, копирам малки детайли, измествам ги и ги залепям пак на правилното им място. В случая двете лодки се движат, докато съм снимала и след сглобяването едната си нямаше нос, наложи се да и бъде присаден. Ето го и крайния резултат:

А сега – верният отговор!

Разбира се, има доста по-елегантен начин за правене на панорами и това го знаят хора, които са ползвали “джина Хю”. Може би, в скоро време ще взема и аз да го пробвам, главно заради доста бавното донапасване на шевовете на ръка. Друго основно предимство на hugin е корекцията на перспективата, което само с gimp става с много мъка, въртене и напасване, какъвто беше случая с тази изрисувана стена:

Много интересни трикове (вкл. панорами с макро-снимки или панорами на 360 градуса) може да се намерят тук.

И още информация, за тези, които се интересуват от hugin.

И накрая, да не забравя, чувствайте се поканени да споделите увличате ли се по правене на панорами и какви чалъми използвате

“Здравей, Мило Мое!

Трябваше сякаш да мине малко време, да осъзная още по-пълно колко ми липсваш! Макар, че така съм устроена, любимите започват да ми липсват още преди да съм се разделила с тях. Самата мисъл за раздяла прокарва онази невидима бразда през настоящия момент, все още хубав, изпълнен с взаимност и щастие, която ще отдели спомена от мечтите.

Винаги някак си помня минутата, в която съм се разделила с теб, начинът по който съм те целунала за последно, последната ласка… И никога първата! Защото толкова обичам този миг, когато тихо слизам при теб, след дълга раздяла, и не зная за какво копнея повече – да те изпива зажаднелия ми взор или да се плъзна по прохладната ти гръд. Да направя първата крачка и с всяко докосване все по-нагоре, все по-навътре, да усещам настръхнала как ме гали лекия бриз на дъха ти. И все по-набъбващо да усещам как пулсира нетърпението да се гмурна в прегръдката ти – в живата ти плът, галеща и нежно обгръщаща ме като коприна…

Тогава, в началото така и не забелязвам подробностите, които се крият в палавата ти усмивка. Винаги първо искам да изпитам докрай мига на първата наслада. Да усещам всеки твой, неуморим тласък и да се чувствам лека, истинска, залюляна уютно в прегръдката ти. Легнала на гърдите ти, да усещам ритъма на сърцето ти, вибрациите от някое далечно витло или топлината, преливаща от дланите ми, които плавно те галят… И слънцето, опитващо се лакомо да изпие капките, които са останали от твоята ласка…

Едва след този вълшебен миг, идва ред да се порадвам на това, което е създадено от теб. С всяка година все пресяваш, пресяваш пясъците на времето. Търкулваш камъчетата, за да отгатнеш накъде ще ни отведат теченията. Тази година пак ми показа къде русалките са сваляли зелените си перуки и са вчесвали косите си. Така и не можа да ми обясниш какъв е естествения им цвят, каза ми пак “Ами, прозрачни са, блестящи, като пяната!”. Като гледах, обаче, можех да предположа, че си ги изненадал и те от страх са ги забравили коя където свари

И тази година ми помогна да построим копие на един от замъците им, който бил отвъд Белия остров. Натъжих се, че мидите загиват, за да им дадат украса. Но ти побърза да ме успокоиш, че това са само избрани миди. Тези, които се превръщат в силфиди и отлитат на повърхността, да погледат облаците. Обикновено слънцето ги забелязва бързо и ги прибира в своя замък. Затова, останалите сред вълните русалки украсяват замъка с черупките от тези свои сестри, да им напомня за тях.

Всяка вечер трябваше да те оставям, но не без да те погледам отдалеч. Нямаше как да те взема с мен, нито ти да ме откраднеш завинаги. Но усещах присъствието ти с лекия ветрец, с аромата на мидени черупки, мокри треви и смокини, на които винаги завиждах, че можеха да се закрепят по-близо до теб и да се посрещат всяка нощ отражението на луната в синьо-зелените ти очи…

Трудно се разделях с теб всяка вечер, едва откъсвах очи от тайнствените бразди, който ме зовеше да последвам Оставя ли следа една сълза в такава необятнoст?

Искам да съм тревите, които сутрин даряват росата си, за те утолят! Искам да съм чайката, полетяла над теб, като мисълта по следите на несбъднат сън. Искам да съм слънцето, което заспива в прегръдката ти!

Липсваш ми, Мило Мое Море!”