Е, лятото с неговите жеги, прашни улици, мириса на изгорели от сушата листа, солена кожа с полепнали песъчинки, аромат на пъпеш и ухилени слънчогледи, прелитащи покрай шосето, вече е към края си. Идва времето, в което пилците се броят, прави се равносметка за най-различни неща и току-виж някой се сетил, че е имал цяло лято на разположение пък … не е успял да си почине достатъчно, да почернее или да се втали, или да прочете всичко , което е искал и изобщо… лято-лято, ама самочувствието под нулата <:/. Или пък, не дай си боже, цяло лято флирт на кристали, а резултат - никакъв! Или по-точно - ОХнеПОП (Обектът на Харесване НЕ Подлежи на Обработка и Превземане). Да не говорим за фрапиращи случаи на летни закачки, довели съпружеското тяло до умопомрачителна ревност! А и иде есен, нова учебна година - нов късмет, ама друго си е да си сигурен! За такива и други подобни случаи могат да помогнат пак вещиците, с техните отвари за внушение и лечение на чувства и мисли, или т.нар. отвари за емоционален баланс.

Какво могат да внушават смесените по подходящ начин елемнти от заобикалящия ни свят?

1) Отвара за повишаване на самочувствието и тонуса – особено подходяща за маго-пациенти, които са използвали лятната отпуска за кърпеж на покрива, боядисване, смяна на тапети, дограми и пр. ремонтни майсторлъци с “лак и дочени панталони”:

• – 2 с.л. мед от борови иглички (сладкото веднага повдига самочувствието, а ароматът ви напомня, че и да не сте били на море и на вилата в планината е хубаво)
• – 5-10 см изсушени нерви от едър рогат добитък (вол, примерно), с диаметър 0.5 см (изключително важна добавка за непукизъм, че каквото и да се случи с боята или лака, вие се чувствате страхотно и …и утре е ден!)
• – щипка стрит сребърен нитрат (подпомага качеството на изображението, което намирате всяка сутрин в огледалото)

Вари се на силен огън, с енергично разбъркване в такт с “I feel good!”

2) Oтвара за късмет – много необходима преди изпити, женитби, пътувания, започване на нова работа, ръкопашен бой с началници и пр. Поради това, макар съставките да са простички, варенето е доста сложно:

• – 3 бр. ситно стрити четирилистни детелини (не си мислете, че като докарате общия брой на листчетата до 12, чрез 4 бр. трилистни, ще ви мине номера )
• – 1 ч.ч. сок от нар (гледайте да не пуснете някое семенце, че води до запичане на късмета)
• – 1 дребна монета, стара пендара или 1 стотинка, докато още са в употреба

Отварата се вари в стъклен съд, на водна баня и през 7 минути се бърка по часовниковата стрелка с първо махово перо от бяла лястовица (от гълъб не става, дори и да е бял, така че не скубете домашния любимец на съседа или кокошките му!). След 3 минути къкрене, стъкления съд се чупи, после отварата се филтрува и се пие на глътки. Музикален съпровод “Детелини” (Л. Иванова).

3) Oтвара за поумняване – в направата и употребата на тази отвара е концентрирана рекламната идея “Не става само с ядене!! Трябва … и пиене!”. Макар, че основния елемент тук е сухата смеска:

• – 2 с.л. смлени орехи, лешници или бадеми (по избор, може и смесено от трите)
• – 1 бр. стрит нокът от сова, по възможност от бухал (ако смятате да минете с РоКоКО от собствени кератинови субстанции, поумняването няма да се получи скоро, колкото и да си скубете брадата или да си гризкате ноктите, докато четете, пишете и учите)
• – сухата смес се разтваря в 1 ч.ч. бистра водица

Отварата къкри на слаб огън по пълнолуние. Бърка се бавно, с поглед вперен сред изгряващите звезди и Луната. Подходящия съпровод е “Brain Damage” (Pink Floyd, of course).

4) Любовно биле – адски трудна отвара! Много да се внимава! Проблемът идва от нещо, което е дълбоко вкопано в нас – човешката слабост и склонноста да се поддаваме на изкушенията. Има опасност, докато я варите да я провате на вкус, с което моментално, дълбоко, непоправимо и фатално ще се окажете влюбен в някой … ОХнеПОП. А пък ако варите отварата като услуга за някой приятел/ка и се окажете хлътнали в гаджето му… не искам да ви мисля!

• – 1 ч.л. прашец от пеперудени крилца (за да може мисълта ви леко да долети и погали любимия)
• – 100 гр. стопен на слънце шоколад – вариациите са много, в зависимост от обекта, на който ще прилагате билето (аеро-шоколад LZ за българин, Lindt за швейцарец, десерт “Родопче” за по-пълничък избраник, шоколадови пури – за кльощав, десерт “Холидейка” или “Baunty” за флирт по време на отпуска, стопен “Mars” – за прилагане върху извънземни)
• – 1 ч.ч. шампанско (може и газирана вода, но ефектът е по-слаб)

Тази отвара се вари само две минути от съображения за сигурност, за да не се изкусите да пробвате, на много слаб огън, за да не излети аурата на разтварящия агент. Естествено, по време на приготвянето и особено, когато я прилагате на обекта на вашите мечти, звучи “I wanna know what love is” (Foreigner) или “Hello” (Lionel Richie) или “Канят ме, мамо, на тежка сватба”, според вашите предпочитания.

5) Лекуване на ревност – много полезна отварка, всяка жена трябва да си я има в долапа, още повече доста е трайна. Така де, човек никога не знае, кога един благ и хрисим мъж може да се превърне в Отело. Тук трудността е в набавянето на съставките:

• – 1 ч.ч. сок от черен бъз или шепа пресни боровинки за подсилване на зрението или така да се каже за “проглеждане” (както знаете ревността заслепява и води до халюцинации)
• – 3 с.л. прясно изцеден сок от лук (плачът води до пречистване, покаяние и осъзнаване на болката, която причиняваме)
• – 1 гр. РоКоКо – внимание! ако ще лекувате ревнив мъж, това може да е пърхут (предполагам знаете, носи му се славата, че представлява рога на прах) или косъм от брада или мустаци. Ако сте мъж и подготвяте отвара за ревнивата си любима, работа върши косъм от сакото ви, оставен от колежка, който най-вероятно ще е рус и мноооого дълъг (тъкмо ще ви свърши работа на два пъти )

Вари се дълго, около два часа. Може да я варите докато прелитате ниско над килима с прахосмукачката и разбърквате честичко, в такт с “I want to break free” и Qeen или “What do you want from me?!” (PF).

И преди да завърша с днешните рецепти, от ЦИКЛОПИ (Централна Изследователско-Клинична Лаборатория за Отвари: Приготвяне и Изпитване) ми обадиха, че е постъпило искане за рецепта на смехоуспокоителна отвара. Не можем да не изпълним тази така любезна молба. Съставките са елементарни:

• – 1 ч.л. уиски (или коняк, по желание. аз използвам метакса )
• – 3 капки сок от лимон (за стягане на усмивките)
• – 1 л. прясно изтискан сок от червено грозде

Дотук с лесното! Отварата всъщност не се вари, а ферментира около месец. През това време слушате всеки ден Луис Армстронг и “When you’re smiling” (The whole world smiles with you) . И ако за това време не сте спрели да се кискате, я прилагате съвсем спокойно в доволни количества на компанията около вас. Гаранирано, до половин час, под нейно въздействие напълно ще се слеете с околната еуфория.

За интересуващите се от рецепти за специални отвари, адреса на вещерската лаборатория е:

ЦИКЛОПИ

Отдел: “Отвари по желание на клиента”
София
жк. (Вечна) Младост
ул. “Тинтява (глог и мента)”, No. 99

Бавно пролазва слънцето към хоризонта. Сякаш си знае, че е стръмно и се плаши да не се търкулне изведнъж и да се стреснат всички от внезапно настъпилата тъма. Добре, че са Пазителите, за които да се позадържи. Те винаги някак си успяват да омекотят плавното спускане зад хълмовете.

Нощта е по петите му – гладна, задъхана, примамливо притворила очи преди да заблещукат хилядите и зеници. Чака слънцето да отлепи последен поглед от напечената земя, че да раздипли завесата – тънка като воал, ефирна като капка син туш, паднала в бакърено котле с вода…

И ето, златната глава вече се е търкулнала зад хребета и сцената е готова! Пурпурната сцена за театър “Привечер”. В края на всеки ден се играе любимата постановка на силуетите, наречена “И бавно се спуска нощта”. Тази вечер зад кулисите е тихо и горещо. Не помръдва декора, ветровете са на турне някъде из Скандинавия, лятно време. Дори и специалните ефекти на сценичните работници не сполучват, няма изпарения от жадната земя. Време е за танц! Сцената се превръща в скалист морски бряг. Започва танцът на митичните Медузи, които ще се опитат да повикат живителната влага…

Нощта удължава сенките и призовава хищниците. Космати, рошави, саблезъби, с глави, увенчани с рога и щръкнали уши. Тук пантера, възседнала митичен многорог елен, там птица качулата дърпа сбруята на конски впряг…

След тях трима музиканти се опитват да достигнат вечерния синхрон на цикадите. Приседнали кротко един до друг, струните дърпат, мелодии запридат слон и куче, и петел с крила размахва – да ги разхлади

А Царят величествено следи купола и чака да удари неговия час. Че негови са стъпките на антилопите, едва забележими по спечената пръст. Негова е сянката денем, под чадърите на рехавите акации и негов е ревът, огласил края на представлението и началото на нощния лов.

Завесата е спусната. Игриво примигват най-нетърпеливите очи. Пурпурната сцена е празна…
И бавно се спуска Нощта!…

Лятото си отивало?!? Друг път! И в този задух се сещам за една серийка снимки, които да освежат въздуха и утолят жаждата. Какво друго, ако не многоликата, пееща, танцуваща, гъвкава, трансформираща се, живителна и спасителна вода…

Има някаква особена тръпка в заснемането и сглобаването на панорами. Дали е от чувството за простор и свобода, което те обзема като успееш да побереш в една рамка дълбочината на небето, докосването до хоризонта и промяната в цветовете. Но сигурно не е само въздушната перспектива, която гъделичка възприятията, разтваря дроба и те кара да се заиграваш, припомняйки си гланцовите блокчета, ножички със заешки ушета и лепило “Рила” Защото тръпката гони и когато лепиш нещо съвсем различно от пейзажи, например… графити.

Read more »

“Здравей, Мило Мое!

Трябваше сякаш да мине малко време, да осъзная още по-пълно колко ми липсваш! Макар, че така съм устроена, любимите започват да ми липсват още преди да съм се разделила с тях. Самата мисъл за раздяла прокарва онази невидима бразда през настоящия момент, все още хубав, изпълнен с взаимност и щастие, която ще отдели спомена от мечтите.

Винаги някак си помня минутата, в която съм се разделила с теб, начинът по който съм те целунала за последно, последната ласка… И никога първата! Защото толкова обичам този миг, когато тихо слизам при теб, след дълга раздяла, и не зная за какво копнея повече – да те изпива зажаднелия ми взор или да се плъзна по прохладната ти гръд. Да направя първата крачка и с всяко докосване все по-нагоре, все по-навътре, да усещам настръхнала как ме гали лекия бриз на дъха ти. И все по-набъбващо да усещам как пулсира нетърпението да се гмурна в прегръдката ти – в живата ти плът, галеща и нежно обгръщаща ме като коприна…

Тогава, в началото така и не забелязвам подробностите, които се крият в палавата ти усмивка. Винаги първо искам да изпитам докрай мига на първата наслада. Да усещам всеки твой, неуморим тласък и да се чувствам лека, истинска, залюляна уютно в прегръдката ти. Легнала на гърдите ти, да усещам ритъма на сърцето ти, вибрациите от някое далечно витло или топлината, преливаща от дланите ми, които плавно те галят… И слънцето, опитващо се лакомо да изпие капките, които са останали от твоята ласка…

Едва след този вълшебен миг, идва ред да се порадвам на това, което е създадено от теб. С всяка година все пресяваш, пресяваш пясъците на времето. Търкулваш камъчетата, за да отгатнеш накъде ще ни отведат теченията. Тази година пак ми показа къде русалките са сваляли зелените си перуки и са вчесвали косите си. Така и не можа да ми обясниш какъв е естествения им цвят, каза ми пак “Ами, прозрачни са, блестящи, като пяната!”. Като гледах, обаче, можех да предположа, че си ги изненадал и те от страх са ги забравили коя където свари

И тази година ми помогна да построим копие на един от замъците им, който бил отвъд Белия остров. Натъжих се, че мидите загиват, за да им дадат украса. Но ти побърза да ме успокоиш, че това са само избрани миди. Тези, които се превръщат в силфиди и отлитат на повърхността, да погледат облаците. Обикновено слънцето ги забелязва бързо и ги прибира в своя замък. Затова, останалите сред вълните русалки украсяват замъка с черупките от тези свои сестри, да им напомня за тях.

Всяка вечер трябваше да те оставям, но не без да те погледам отдалеч. Нямаше как да те взема с мен, нито ти да ме откраднеш завинаги. Но усещах присъствието ти с лекия ветрец, с аромата на мидени черупки, мокри треви и смокини, на които винаги завиждах, че можеха да се закрепят по-близо до теб и да се посрещат всяка нощ отражението на луната в синьо-зелените ти очи…

Трудно се разделях с теб всяка вечер, едва откъсвах очи от тайнствените бразди, който ме зовеше да последвам Оставя ли следа една сълза в такава необятнoст?

Искам да съм тревите, които сутрин даряват росата си, за те утолят! Искам да съм чайката, полетяла над теб, като мисълта по следите на несбъднат сън. Искам да съм слънцето, което заспива в прегръдката ти!

Липсваш ми, Мило Мое Море!”