Много е – времето, когато те няма
Малко – зноят на лятото
Много са – листата, неразрошени
От твоята страна на пътеката
Все по-малко – търпението ми да дочакам
Ръката ми да свие гнездо в твоята
Колкото времето трупа сребро
И спомени в туптящо слепоочие
Все повече се сливаме в едно
И секундата без теб е денонощие…

/Flo, 11.2012/

Благодарение на превърналият се в рутина (явно) занаят на авиокомпаниите да се занимават с изгубени куфари и да намират собствениците им, разхождащи се (в най-добрия случай) едно денонощие в състояние на кипяща сярна киселина, насипана в прекалено вталена колба, остатъкът от снимките е спасен. Както и непомрачимите ми впечатления, трепета от докосването до красотата, една вълшебна приказка, от която трудно се излиза… Но която е изпълнена с толкова нежност и топлота, че дори липсата и е съпроводена не с тъга, а с благодарност, пълнокръвен спомен и усмивка…

Read more »