Ако можеха да говорят #5
Comments(4) 
Дъжделива пролет, хладна някаква такава. Ни е да се разхвърляш, ни е да си пуфтиш с полар всеки ден. Все повече заприличваме на луковици и всеки следобед половината ми люспи са в раницата. Има едни създания, обаче, за които времето е райско! Изобщо не бива да се заблуждавате, че са бавни и флегматични. Приказката “Докато го хвана … и се шмугна в храстите” е на 100% истина. Enjoy! 
“Е, как може да се гризе така безогледно! Оставил ми е само проводяща тъкан! Съ-се-ди!”
“Добре, че тренирах за височини по стената на 6-етажната панелка, та сега ми е лесно… Малко лизгаво, обаче”
“Стига си шавал! Наште казаха да не слизаме от това листо, чак до следващия дъжд”
“Ооо, късорог пубер! Само ще погледна отдолу…”
“… обърнатото хрупане не е толкова вкусно. Охлюгургитирам! Губя ценна слуз”
“Младежи! Постоянно искат да си пробват лепливостта на слузта. Ама така е, като са ги оставили да пасат на самотек…”
“Ей, Смърф! Ела да се раздвижиш, вместо да фъргаш плюнки по младежта! Демонстрирам – подмушване… ”
“Отдолу не става, ще ми се контузи темето. С приплъзване тип “горен етаж”?…”
“Разположете рогцата успоредно, право напред и … приплъзване! Nice and gently! Готов съм за Пистата!”
“Ей, фитнесджията! Ти ли си сервирал закуска на пистата! Ми разсейващо е,… някак неколегиално!”
“Аз пък се чудя на зиг-заг дали по-бързо ще я мина. Много добро сцепление има, а и масаж на крака!”
“На мен все ми се пада най-оглозгания външен коридор!”
“Няма страшно, дребен! Наблегни на листа от ирис – пълни са с фибри и микроелементи! И на тренировките! Показвам приплъзване с коремоного претъркаляне – тип “Матадор”!”
“Оле! Диви и рогати смЕ”
“Проучване на петурата за приземяване. Жилкуване подходящо. Наклон – приличен! Политамее!”
“Абе, като ти гледам размерите и обема на изпасания треволяк… Трудно ще е това излитане”
“Къш бе, ципокрил досадник! Какво ти разбира хитина на теб от мекота и грация!”
“Колегата добре се вихри по петурите, ама … аз съм си най-добре на земята. Не съм някой … Жан Клодлюв Ван Дам”
Свят голям, мокри треви, синеоки локви… Бързат в сочната зеленина, преди да се е измъкнало слънцето от облаците и да превърне тревите в чироз.
А докато текат всички тези разговори, на пътечката пред входа се чува доволно примляскване…
Кой пък не харесва зелени джанки?!
