Дали съм споделяла, че освен птичета и всякакви останали живинки, обожавам да снимам деца!? Дечурлигата са невероятни! Никога не позират като паметници, истинско предизвикателство е да ги хванеш на фокус (особено по-енергичните дребни фарфалаци). Но пък винаги излизат естествени и заразително усмихващи. Единственото неудобство е, че най-често, съпровождащите възрастни в парка гледат накриво. Затова, с дълго оръдие, отдалече, да не се притеснява обекта и субектите наоколо! Е, другият вариант е да снимаш малките сладури на роднини и приятели. При всички положения, веселието е гарантирано, особено ако си представим какви мисли текат “зад кадър”. Enjoy!

“Какво да правя като тиквата беше заета!? Аз изоббщо не съм от тая приказка, пък!!!”

“Всички нинджи, ей, така, се правят на невидими!”

“Оооооооооранжево небето, орааанжевите маааами, оранжеви чертички… зад мене се редят!”

“Толкова е интересно навън, какви облаци има! А тая пък… какво е седнала да щрака!?”

“Ооо, я не ми се перчи, а си виж розовите гащи! Момичетата не играят с футболни топки! Ясно?!”

“- Блу-1, не мислиш ли, че малко преиграват с изтърсака?
- Естествено, Блу-2! И вуйчо – излага се с тая розова кичария!”

“Още малко и ще мина на такова – само с две гуми!! Добре, че излязох от онова там, с четирите…”

“Мамо, мамо, тати май го е страх от високото!!?”

“Какво и стана на леля?!… Сигурно е от слънцето. Добре, че ми слагат шапката навреме!”

Здравейте, скъпи приятели! Януари е, средата на зимата, студ и лед са сковали езерото в Шарколес, чашкодрян и дъб, смърч и липа, не смеят да помръднат, да изтръскат рехавата снежна завивка. Въпреки леда, синигерите си подмятат язвителни чирикания, на кой колко му е мутирал гласа през време на голямото зимно мълчание. А гномчетата са настроили пеленгаторите си по дънерите, че конкурсът за дочуване на първите стъпки на пролетта вече започна!
Read more »

/ППЖ #14: за Лю/

От няколко дни гъста мъгла беше обвила долината. Толкова смразяваща и плътна, че стволовете на дърветата изглеждаха все по-изтънели, сякаш всяка сутрин господаря на снежните мамути остъргваше пласт от кората им. Дори по пладне, когато Големия пламък беше най-високо, изглеждаше досущ като лицето на Предвестника – бледо, студено, с мътен ореол, само плах опит да наподоби могъщата му, огнена грива.
Read more »

Като гледам отдавна не съм се появявала на тази така любима честота. Ама то е поради факта, че трансформацията от фея във вещица може за известно време да зацикли, по ред причини. Една от тях е носталгия по безгрижния, розово-фейски период. Да не мислите, че е лесно за една пъстра гъсеница да се превърне в какавида, че и в пеперуда. Да не говорим пък за метаморфозата на поповите лъжички, весело пърполещи в локвата, които в един момент ги изненадват с поникване на крайници и изведнъж им се налага да излизат и на сушата.
Read more »

Мили хора!

Всички вие, които с изключителна топлина сте откликвали на споделените мисли и пиксели, и сте се радвали и преживявали тежки мигове заедно с мен! Всички вие, които сте искали да ми кажете нещо повече, или сте имали предложения да споделим заедно красотата, или просто сте искали да ме прегърнете и да ми кажете “С теб сме!”…

Вие, които сте ми писали на служебния адрес… Хиляди, хиляди извинения за пропуснатата навременна реакция от моя страна!

Благодарение на напомнянето на Призрачния Принц, вече съм на линия и ще бъда редовно! Извинявайте отново! Обявявам нова сесия на ППЖ – free от всякакви ограничения! Unleashed, както се вика, пък ДДМЕЯ (дупе-да-ми-е-яко )

choku-geri

П.П. … отивам да питам колежката Гертруд за някоя по-питателна отвара за памет, че само с чай не се помни тая парола