Archive for January, 2011

Edges

pict7692u


* * *
По-бавна е минутата по ръба на изгрева
По-дълга крачката, с която достигаш брега
По-мудни са дните, между два сезона
По-различни сме, погледнем ли отвъд ръба
Отвъд мембраната, наречена его…
Дали бездна след ръба ще се отвори
Или водопад и кротка след него река
Зависи на мембраната от порите
Пропускливи за любов и доброта.

/Flo, 01.2011/

Дечурлига

01_Alex_pict1355u

Дали съм споделяла, че освен птичета и всякакви останали живинки, обожавам да снимам деца!? Дечурлигата са невероятни! Никога не позират като паметници, истинско предизвикателство е да ги хванеш на фокус (особено по-енергичните дребни фарфалаци). Но пък винаги излизат естествени и заразително усмихващи. Единственото неудобство е, че най-често, съпровождащите възрастни в парка гледат накриво. Затова, с дълго оръдие, отдалече, да не се притеснява обекта и субектите наоколо! Е, другият вариант е да снимаш малките сладури на роднини и приятели. При всички положения, веселието е гарантирано, особено ако си представим какви мисли текат “зад кадър”. Enjoy! :D

02_3215

“Какво да правя като тиквата беше заета!? Аз изоббщо не съм от тая приказка, пък!!!”

03_4809

“Всички нинджи, ей, така, се правят на невидими!”

04_pict5338u

“Оооооооооранжево небето, орааанжевите маааами, оранжеви чертички… зад мене се редят!”

05_2977

“Толкова е интересно навън, какви облаци има! А тая пък… какво е седнала да щрака!?”

06_KM3290g

“Ооо, я не ми се перчи, а си виж розовите гащи! Момичетата не играят с футболни топки! Ясно?!”

07_pict0836

“- Блу-1, не мислиш ли, че малко преиграват с изтърсака?
- Естествено, Блу-2! И вуйчо – излага се с тая розова кичария!”

08_pict3065u

“Още малко и ще мина на такова – само с две гуми!! Добре, че излязох от онова там, с четирите…”

09_pict0850u

“Мамо, мамо, тати май го е страх от високото!!?”

10_Alex+Ani_pict1361u

“Какво и стана на леля?!… Сигурно е от слънцето. Добре, че ми слагат шапката навреме!”

ППЖ #15: Здрава и готова за щуротийки и магийки

IMG_6336


Втечнена светлина
Дъх на лозе, на пладне
На цикади и напечена земя
Допирa на топлo зрънце
Следи от устни
Аромат на слънце
В глътка… metaxa ;)

03_me

На бяло сладко при щерката на зимата

01_FF_8288

Здравейте, скъпи приятели! Януари е, средата на зимата, студ и лед са сковали езерото в Шарколес, чашкодрян и дъб, смърч и липа, не смеят да помръднат, да изтръскат рехавата снежна завивка. Въпреки леда, синигерите си подмятат язвителни чирикания, на кой колко му е мутирал гласа през време на голямото зимно мълчание. А гномчетата са настроили пеленгаторите си по дънерите, че конкурсът за дочуване на първите стъпки на пролетта вече започна!
Read more »

Кабир

01_kabir_PICT2753


~ * ~
“Капката, сливаща се с морето
Всеки може да види
Рядко някой вижда
Морето, погълнато от една капка!”

02_kabir_pict5756


~ * ~
“Когато настъпи Денят –
Този, за който съм живял
И за който бих дал живота си
Денят, който го няма в нито един календар –
Облаците – натежали от любовна нега
Ме обливаха с дива щедрост
В мен преливаше душата ми напоена
Около мен – дори пустинята раззеленя.”

03_kabir_pict3666


~ * ~
“Не съм индус
Нито мюсюлманин!
Аз съм това тяло
Игра – на пет елемента
Драма на духа
Танцуващ в радост и скръб.”

/Кабир/

Неосъществимата мечта

/ППЖ #14: за Лю/

01_cm_PICT9200

От няколко дни гъста мъгла беше обвила долината. Толкова смразяваща и плътна, че стволовете на дърветата изглеждаха все по-изтънели, сякаш всяка сутрин господаря на снежните мамути остъргваше пласт от кората им. Дори по пладне, когато Големия пламък беше най-високо, изглеждаше досущ като лицето на Предвестника – бледо, студено, с мътен ореол, само плах опит да наподоби могъщата му, огнена грива.
Read more »

ППЖ#13 (за малкото Дениче): тъмното със звезди

pict0781


* * *
Tрепкат звездите
Като ги гледаш усмихнат
Небе с трапчинки!

Вещици и хобита

01_witch_pict3256u

Като гледам отдавна не съм се появявала на тази така любима честота. Ама то е поради факта, че трансформацията от фея във вещица може за известно време да зацикли, по ред причини. Една от тях е носталгия по безгрижния, розово-фейски период. Да не мислите, че е лесно за една пъстра гъсеница да се превърне в какавида, че и в пеперуда. Да не говорим пък за метаморфозата на поповите лъжички, весело пърполещи в локвата, които в един момент ги изненадват с поникване на крайници и изведнъж им се налага да излизат и на сушата.
Read more »

choku.geri – служебен адрес

choku_passwd

Мили хора!

Всички вие, които с изключителна топлина сте откликвали на споделените мисли и пиксели, и сте се радвали и преживявали тежки мигове заедно с мен! Всички вие, които сте искали да ми кажете нещо повече, или сте имали предложения да споделим заедно красотата, или просто сте искали да ме прегърнете и да ми кажете “С теб сме!”…

Вие, които сте ми писали на служебния адрес… Хиляди, хиляди извинения за пропуснатата навременна реакция от моя страна! :oops:

Благодарение на напомнянето на Призрачния Принц, вече съм на линия и ще бъда редовно! Извинявайте отново! Обявявам нова сесия на ППЖ – free от всякакви ограничения! Unleashed, както се вика, пък ДДМЕЯ (дупе-да-ми-е-яко :) )

choku-geri

П.П. … отивам да питам колежката Гертруд за някоя по-питателна отвара за памет, че само с чай не се помни тая парола :roll:

ППЖ#12: Ще намеря смисъл да остана

01_ch12_PICT3293



Няма, няма да вървя с наведена глава,
ще намеря смисъл да остана
Няма, няма да вървя с наведена глава,
нали съм тук – не съм избягал…

02_ch12_pict7613u

Next Page »