Понеделник

“Като дойде този период и настъпва тотално пощръкляване!” – мислеше си Жижи, пристъпвайки от крак на крак, на опашката в супермаркета. Влизаш за един хляб и като се почне… Една избира брашно двайсе минути. Жижи реши да пита лелята какво толкова се е зачела в етикета. Ма гледала колко глутен имат брашната! Жижи качи вежди до рошавия си бретон, ама накрая си вика, що пък не. Я и аз като жените да взема едно кило. Най-хубавото брашно за козунаци било това за баници, а не онова там – дето е “за козунаци” и е на промоция. Ай ся де! Какво им костваше да си напишат кое за какво е, да не се объркват хората! Не, че Янаки ще разбере от какво брашно са козунаците. Жижи пуска в количката и два пакета стафиди. И за всеки случай, по една кутийка от всеки вид локум. Че и на неговата опаковка пише “Локум едно време”, ама знае ли човек. А Янаки дори не яде локум, камо ли да прави разлика. Че и се е тръшнал нещо сополив последните дни… Жижи помисли малко, па сложи и бутилка ром. Така де, за козунака трябвало (и да не вземе да я тръшне и нея хремата на другарчето)…

След още половин час, Жижи акостира вкъщи. Остави торбите и.. хукна да гони двама съседи, на които не беше събрала таксата за входа за март. Аман от заетости, че и входен бирник! Страстна седмица, че и кучи студ, на всичко отгоре!

Вторник

“Завършвам протокола и го меткам на мъжете – да четат! Няма само да пазаруват, я!” – с вид на веган пред зелева леха, Жижи поставя последния акорд на мейла – “Поздрави и весели Празници!” Сега вече може да мисли за… цъфнали магнолии! В тоя миг, влита един от по-малко флегматичните колеги. От течението прозореца се отваря с трясък и свирепият вятър напомня, че.. и в апРил има “Р”. И магнолиите тая година са също така леко пообветрени, разпарцаливени и нефризирани. Ама пак се води, че е пролет. Жижи слага шапката и тръгва към аптеката… за нови дози тера-флу за половинката.

Сряда

Реши да си пусне отпуска два дни. Гледа, всички си пускат, няма само тя да следи да не падне тавана, я! Ама някой искал подпис, задължително било, дедлайн! Бе кой слага дедлайни в страстната седмица, безбожници ньедни! Набира се пак сутринта до работата… А навън цвъркат синигери! Косове извиват неравноделни трели, оплетени като бодлива тел по 30-годишна дворна ограда. Облаците се извиват … досущ като навдигащо се тесто! Жижи тръсва глава “Аман бе, начи! Айде да идва там деня за месене, че само това ми е пред очите”. Купува 2 кубчета мая, 4 ванилии. Айде, и един пакет суха мая – да има.

Следобяд. Духа зверски, та се завихря чак под бабешкото яке (Янаки вика, че такива якета имали всички баби у квартала). Много важно! Не на всяка баба и отива мораво… Среща с приятели! Хубаво, ведро, смях, цъфнали череши и девойки… Небе – като ултрамарин с 3 капки мляко! Плуват едни накъдрени облаци, а встрани… диалог:
- Я, вижте какви облаци! Що не ги снимате?
- Абе не… И облаците се изпедерастиха нещо напоследък!…

Четвъртък

Почивка… Фигуративно казано. Дори не е хипотетично, че по план има пазаруване и яйца! Ма трябвало преди изгрев да се боядисат. Чакайте, бе, аз дори изгрева не мога да видя от строежи наоколо…. Жижи успява да стигне до банята, ма нещо хептен носов блокаж тая нощ. Странно, сапуна не мирише. Влиза в хола – няма го обичайния лек парфюмен аромат на орхидариума (набъбнал до скромната бройка 8, в най-различни етапи на жизнен цикъл и цъфтеж). Абе изобщо, нищо не е в ред – ни нос, ни гърло! Няма време за драми, отиват на пазар. След много избиране, Жижи награбва две кори от най-осраните, НО български бели яйца. Поне се надява да са бели като ги измие… В багажа има и някакво парче от чифтокопитно, което впоследствие ще се разбере на каква възраст е. И още две орхидеи (ми нямам Dendrobium, какво пък).

А, и най-важното – кутия гръцки локум с мастикс (ама нали купи 3 кутии с рози!). Връщат се и от вратата още Жижи разпаря кутийката и лапва едно парче… Нищо! Със същия успех можеше да сдъвче и плужек. Сред пудрата захар цъфва най-нещастната физиономия на света. Няма, бе! Няма грам вкус и мирис! Тотал щета! Иде и да удуши Янаки.

- Как можа, бе, как можа баш сега! Ти ми го докара това!
- Ма аз имах само хрема, не съм си губил вкуса – Янаки се опитва да се промуши през вратата на кухнята на заден ход, невредим.
- Да бе! Ти по принцип си нямаш вкус, антигурме такова! И да го загубиш, няма да разбереш.

Армагедон! Страстний четвъртък!
- Знаеш ли какво е да правиш козунаци и да нямаш вкус и мирис!! А? А? Цяло пакетче ванилия изсмърках и нищо! Как можа така да ме накаже майката природа и да ми вземе звука!!…
- Ахмм.., добре ще е и тва да ти вземе – вече се виждат петичките му да се подхвърлят към спалнята, където поне може да се барикадира.

След малко е изваден от там и натирен пак навън:
- Отивай да ми вземеш тест.
- Оня зеления? Аахм, от кой супер?
- Какъв супер?!?
- Тест – за миене на чинии!?
- ?? … Тест за ковид!
Една черта. Уф… Айде, да ходи да се оправя с яйцата, че цели 60 броя са това!

Настава цапотене. Жижи пухти и разтваря поне 5 вида боички. Рембранд би фъргал слюнки. След малко – и тя фърга! Бонбонената боя на Д-р Йоткер като че от разтворени желирани бонбони са я правили. Накапва тя по памука, слага яйцето, завива,.. изчаква, отвива и… яйцето получило авангарден рошав декупаж. Памука не ще да се отлепва! Жижи пустосва, олепена вече изцяло – памук, салфетки, ръце, коса, ръкавици. Айде всичко в мивката. След второто варено и къпано яйце, Д-ра замина в кофата… Ей, начи! Да си беше запарила лучени люспи. Нейсе, готови са. Янаки идва на инспекция. Наднича над натюрморта от шарени яйца, подредени по пода върху листа от супермаркетни брошури:
- Хубави са!… Ама нещщо ми малеят!?

Петък

Днес не се работило,… ама аз няма да копам в градината. Жижи уцелва пантофите и отива към банята. Стой! Миризмата на цигари едва не я събаря. От месеци на съседката и е объркан изхода на абсорбатора – не е в комина, ми в отдушника на тоалетните. И редовно в тоалетната у Жижини ухае я на пържени филии, я на запръжка, а най-често на цигарите на съседката. Аман! Обаче, точно днес, точно в тоя миг, Жижи беше готова да изтича да напрегръща коминката! Мирис, вкус, звук всичко си е на място. Давай да месиме!

Всичко по масата е като по готварска книга. На стайна температура – яйца, мляко, масло. Шупва маята. Жижи благоговейно пълни купата с неща, надничайки в рецептата. Люсва 1-2 супени лъжици от рома, гаврътва 1-2 капачки – за кураж. И се почва!.. Брех, лепи, къса се, тегава работа. Как да е, става на топка и започва едно дълго втасване. И дългото месене след това. Разстилаш тестото, загребваш мазнина, намазваш, вплиташ пръсти в него.. Масажираш, въртиш, разгъваш го и пак го събираш. В тоя момент Жижи почувства, че се отнася някъде, в друго измерение…

Мачка с длани, разпъва, потъват пръстите в плътта на мекото, оживяло тесто. Еластично, топло, с избиващи мехурчета, когато поредното движение с натиск напред, изпъва тези така лелеяни конци. Ритмично, лявата ръка с длан напред, връщаш назад топката. Подхващаш с дясната длан, натискаш напред, после връщаш. Търкаля се, омеква още, събира се и зрее. Глутени, млутени, стайни температури… А важното е ей, това сливане! Да усетиш точно колко трябва да натискаш, и колко секунди да му дадеш да си събере нишките. И пак, и пак отначало в ритъма, в който те води тази уж,.. нежива субстанция от брашно и яйца! Но всичко сякаш е в нея! В хляба насъщен! Жижи затвори очи… Даа, така трябва. Най-добре е да изключиш останалите сетива и само с ръце, само с допира на длани и пръсти да усещаш мекотата, топлината, гъвкавостта. Ей за този миг на единение, на тайнство, си струва да пробва всеки, мисли си тя. Да омесиш хляб, да видиш как се излюпва пиленце от яйце, да гушнеш мокро новородено бебе, да погалиш поникнало дръвче или развил се лист и цвят… Това дава надежда, смисъл на всичко.

Все още с унесена физиономия, Жижи оформя гъвкавата топка и я оставя да почива (тестото почивало!… никой не я пита как е раменния пояс и кръста). Като дойде ред на оплитането, настанаха сухи тренировки. Брех, да му се не види, в тубата много лесно изглежда. И с два усукани шала – също. Верно, че при последния опит върза двата шала на възел и бая зор видя да ги отмотае – като влюбени кобри! А пък като се изправиш пред тия еластични, мърдащи фитили, съвсем трудно става. Нейсе, как да е вкарахме ги във формите и във фурната. Резултатът – феноменален. Жижи ухилена и горда, подскача и се чуди как да го чофне, че да провери конците

Събота, неделя…

Децата на гости. Смях, обич, топлина, цветни яйчени черупки… Като живота – цветен и крехък, и безценен. Няма по-хубаво, да знаеш че кълнове има и ще цъфтят и след теб. Жижи държи с две ръце чашата с жасминов чай. “Усмивката на гейшата”…, така се казва тая вълшебна смес. Не, че успява да се превърне в гейша, но е забавно да пробва усмивки. На загадъчност поне може да го докара.

Великден! Блажена тишина, мир в цветната градина в душата и. Така да е, в края на всяка седмица, че страстни са и всички напоследък…

Вратата на балкона се открехва – величествено като камъка пред пещерата на Иисусовата гробница. Жижи изтръпва – ей, сега ще чуе въпроса “Ко ще ядем? Гладен съм”. Янаки провира ухилена глава с вид на д-р Уотсън, изненадал Шерлок по бели гащи:
- Жекова отиде до магазина. Инспектирах и люляците…

“Има надежда” – Жижи се ухилва с всичкото UV на което е способна. Заравя лице в дъхавите цветчета. Хубаво е да знаеш, че някои неща си остават неизменни. А други…, е и на Великден ставали чудеса.

Толкова много време мина от последното отваряне на онова древно четиво с разкривени букви и позацапани рисунки на коренища, венчелистчета и крачка на насекоми, изсъхнали под особен ъгъл, че вече не помня какво съм чела и споделяла с вас. Знам само, че за последните 10 г. (десет! не може да бъде!!!), “Рецептурник на отварите” не е мръднал и си е все така свеж (в смисъл, не се разпада съвсем като го отвориш на съдържанието), докато за себе си не знам дали мога да го кажа (в смисъл, ако се сгъна за да си прибера разпиляно съдържание по пода, има известен риск от разпад). И това въпреки тоновете изпити отвари за лечение на депресия, за повишаване на самочувствието, любовно биле и въпреки педантичното взимане на дозата (3 х 3 суп. л.) вивалавидавин. А десет години за една вещица са доста представителен период за улягане (приспособяване на рошавостта на мислите към разположението на снопчетата по метлата), стабилизиране (количеството на изпитите отвари отговарят на емоционалния титър при запазване на широчината на усмивката и липса на поражения върху околната посуда), и помъдряване (самочувствието е право пропорционално на качеството на направените магии с положителен резултат, а не на количеството селф-магии в една или друга посока по скàлата за одобрение ЯС (”Яга – Снежанка”). Та след толкова време, мога вече по-спокойно да отгърна пожълтелите страници, защото този път немирно кръжащите дрозофилки на мислите ме водят към раздел, предназначен “само за мъже”! … Хм, учудващо малко странички, обаче. Явно мъжката половина е с доста пестеливи нужди и се справя без намеса на дроги със съмнителен произход, т.е. забъркани от вещици (изключая манджите на собствените им такива, прелитащи в кухнята).

Read more »

Воят на прахосмукачката плавно се сниши до дрезгав шепот, подобно на последните акорди на “Бели ружи, нежни ружи”, изпълнени с много чувство от пушач с поне 30-тина години стаж. Тананикайки в кресчендо “По-добре да НЕ ги вииииидя!”, Жижи изтръгна шнура от контакта. Мисълта ѝ литна към скубането на пресен лук от лехите в двора…, когато живееше в бащината си къща. По това време в градината се бяха изпружили поне две лехи с марули, от оная … бялата маруля, не тия къдрави, тънколистни слаботелесни сортове сега! И поне леха с лук, в чиито щръкнали пера се криеха червеношийките, с надежда за нещо месно и червейовидно, което да поднесе обедното изтръгване на глава лук, с влажни корени и полепнала пръст. По това време смокинята още не се е разлистила, а усещането за стипчивото мляко, което пускаха зрелите смокини напълни устата ѝ със слюнка.
Read more »

Ако трябва да изброя музикалните си предпочитания, със сигурност ще се затрудня да опиша стотиците изпълнители и аранжименти, които ми предизвикват какви ли не емоции… Разплакват, усмихват, карат ме да танцувам или ме отнасят отвъд въображението. Въпреки многообразието от жанрове и песни (а то е променливо също като настроенията ми), ако някой преди година ме беше попитал “Слушаш ли готик метъл или индъстриал метъл?”, със сигурност щеше да види насреща израз на пълно неведение. И така до онзи хубав ден, когато (не)случайно един приятел ми пусна “Children of the dark”. Мисля, че от мига, в който ме разтърси ритъмът на тази песен, откакто нежният женски вокал “разтвори” сетивата ми, а умелото съчетание на мъжки гласове извика усмивката ми, тази песен трайно разпростря великолепието си в спомените ми. И не само това, ами започна да дърпа невидими нишки, разкривайки една напълно непозната, сияеща радост, сякаш се опитвах да разплета графитено черен и лъскав пашкул на копринена буба. Така стигнах до MONO Inc. и този първи за мен албум, който успя да ме грабне безвъзвратно – “Symphonic Live”.
Read more »

Не е като да изпитвам специална страст към равносметките в края на всяка година, но 2019-та си заслужава да се отбележи. Първо, защото в последните три месеца от нея успях да се отърся (не без участието на видни представители на древните раси ) от близо 4-годишна кома (ни образ, ни говор). Второ, защото установих болезнено, че причините да се вкарам в емоционална дупка от тип ВРЕД (Вещерска-Регресивна-Емоционална-Депресия) идват от факта, че айсберг с гола тиква се не бута, защото след удара се сяда по дупЕ и то под ожидаемия уровень на приземяването по подразбиране. После дойде осъзнаването, че сам човек, каквото си направи,… не само може да се вкара в дупка, ами и да се загърне в тригодишно (отлежало, та чак ферментирало) самосъжаление, защото никой в тоя свят (хеле, па това младите!) не е благодарен за мазолите и за окъсаната плетка на невроните ти. Най-важното, обаче, е че за пореден път се убедих, че излизането от това състояние става с още повече мазоли, съвсем реалистично получени вследствие на къртовски усилия, защото няма по-добър начин една вещица да повярва в себе си от това да сътвори собственоръчно реална магия, с резултат, който може да се види, да се пипне, да се вкуси.
Read more »

Свят пъстър, хора всякакви! Някои, щом наближи рождената им дата, просто сами се мятат в тая дупка, изгубвайки образ и настроение. Други са толкова залисани с подготовка на купон, че дори и да паднат в нея, ще се заемат да украсяват стените и с балони. Трети просто си попадат в дупка на всеки 45 дни, така някак… методично, през цялата година. Четвърти стават някоя сутрин и ей, така, изневиделица, хвърлят сънен поглед в огледалото и заключават “За нищо не ставам!”.
Read more »

Само тая топлинка ми остана! Не, не съм аз от ония вещици, дето ги рисуват кацнали по висулките на ледени замъци. Замръзна ми двигателя на метлата, какво остава за върха на носа ми! Ама така е, като се назландисват и чакат да се затопли по Димитровден… Ще! Има да чакат! Ама какво си мислят тия от топлофикация, бре? Нали си имаме кранчета, който иска да си го спре! Който като мен вирее само на > 24 градуса, ще си се пържи с кеф и уважение към далновидността и грижата за човека. А сега какво? Иде ми да нацепя оня кютук… миндерчето на маминка. Па да си стъкна един пращящ огин насред хола…
Read more »

Като гледам отдавна не съм се появявала на тази така любима честота. Ама то е поради факта, че трансформацията от фея във вещица може за известно време да зацикли, по ред причини. Една от тях е носталгия по безгрижния, розово-фейски период. Да не мислите, че е лесно за една пъстра гъсеница да се превърне в какавида, че и в пеперуда. Да не говорим пък за метаморфозата на поповите лъжички, весело пърполещи в локвата, които в един момент ги изненадват с поникване на крайници и изведнъж им се налага да излизат и на сушата.
Read more »

Едва ли има по-велик програмист на планетата от Природата (или Създателя Бог). Както и няма по-съвършено изградена мрежа от тази, наречена Живот. Създателят е успял да прекодира мрака и да създаде светлина. Да сглоби хардуера на живите същества, комбинирайки CPU-то на клетъчното ядро, с надеждния, (почти) безпогрешен RAID на двойноверижната спирала, съвършените батерии на митохондриите, бързия пренос на протеиновите сигнали и всичко това, разположено в уютното дъно на ендоплазматичната мрежа и цитоплазмата. Впоследствие, както се случва от онзи първи ден на светлина, та досега с технологиите, апетитът идва с експеримента. Появили се дву-три-четириядрени и многоядрени процесори от архаичните типове Volvox и след това Медуза и Хидра, малко по-късно и Червей Създателят решил за разнообразие на едните да даде специални батерии, с които да могат да трансформират слънчевата светлина. И понеже тя била навсякъде, нямало нужда да се местят в пространството, та така се появили зелените, стационарни създания. С всеки следващ модел, ставали все по-съвършени, все по-интересни и по-впечатляващи…
Read more »

Откакто съществува човешкото племе, хората с познания и умения във вещерското изкуство се делят на две групи, почти може да се каже враждуващи. И съвсем не са поделени по способности и особености някакви, като например да забъркват котел с емоции, да докарат гръмотевици със свиване на вежди или способност да предизвикват природни бедствия в малолитражни съдове…

Read more »