Archive for the 'Вещеризми' Category

Рецептурник на отварите #4: мъжки билета

Толкова много време мина от последното отваряне на онова древно четиво с разкривени букви и позацапани рисунки на коренища, венчелистчета и крачка на насекоми, изсъхнали под особен ъгъл, че вече не помня какво съм чела и споделяла с вас. Знам само, че за последните 10 г. (десет! не може да бъде!!!), “Рецептурник на отварите” не е мръднал и си е все така свеж (в смисъл, не се разпада съвсем като го отвориш на съдържанието), докато за себе си не знам дали мога да го кажа (в смисъл, ако се сгъна за да си прибера разпиляно съдържание по пода, има известен риск от разпад). И това въпреки тоновете изпити отвари за лечение на депресия, за повишаване на самочувствието, любовно биле и въпреки педантичното взимане на дозата (3 х 3 суп. л.) вивалавидавин. А десет години за една вещица са доста представителен период за улягане (приспособяване на рошавостта на мислите към разположението на снопчетата по метлата), стабилизиране (количеството на изпитите отвари отговарят на емоционалния титър при запазване на широчината на усмивката и липса на поражения върху околната посуда), и помъдряване (самочувствието е право пропорционално на качеството на направените магии с положителен резултат, а не на количеството селф-магии в една или друга посока по скàлата за одобрение ЯС (”Яга – Снежанка”). Та след толкова време, мога вече по-спокойно да отгърна пожълтелите страници, защото този път немирно кръжащите дрозофилки на мислите ме водят към раздел, предназначен “само за мъже”! … Хм, учудващо малко странички, обаче. Явно мъжката половина е с доста пестеливи нужди и се справя без намеса на дроги със съмнителен произход, т.е. забъркани от вещици (изключая манджите на собствените им такива, прелитащи в кухнята).

01_3758acg

Read more »

Един следобед на Жижи (в изолация)

01_1125439u

Воят на прахосмукачката плавно се сниши до дрезгав шепот, подобно на последните акорди на “Бели ружи, нежни ружи”, изпълнени с много чувство от пушач с поне 30-тина години стаж. Тананикайки в кресчендо “По-добре да НЕ ги вииииидя!”, Жижи изтръгна шнура от контакта. Мисълта ѝ литна към скубането на пресен лук от лехите в двора…, когато живееше в бащината си къща. По това време в градината се бяха изпружили поне две лехи с марули, от оная … бялата маруля, не тия къдрави, тънколистни слаботелесни сортове сега! И поне леха с лук, в чиито щръкнали пера се криеха червеношийките, с надежда за нещо месно и червейовидно, което да поднесе обедното изтръгване на глава лук, с влажни корени и полепнала пръст. По това време смокинята още не се е разлистила, а усещането за стипчивото мляко, което пускаха зрелите смокини напълни устата ѝ със слюнка.
Read more »

Огнената книга

01_Mono

“Когато неразбирането срещне великото, страхът от времето заплашва да изригне и да погълне майсторството”
/Огнената книга – историята на една вещица/

Ако трябва да изброя музикалните си предпочитания, със сигурност ще се затрудня да опиша стотиците изпълнители и аранжименти, които ми предизвикват какви ли не емоции… Разплакват, усмихват, карат ме да танцувам или ме отнасят отвъд въображението. Въпреки многообразието от жанрове и песни (а то е променливо също като настроенията ми), ако някой преди година ме беше попитал “Слушаш ли готик метъл или индъстриал метъл?”, със сигурност щеше да види насреща израз на пълно неведение. И така до онзи хубав ден, когато (не)случайно един приятел ми пусна “Children of the dark”. Мисля, че от мига, в който ме разтърси ритъмът на тази песен, откакто нежният женски вокал “разтвори” сетивата ми, а умелото съчетание на мъжки гласове извика усмивката ми, тази песен трайно разпростря великолепието си в спомените ми. И не само това, ами започна да дърпа невидими нишки, разкривайки една напълно непозната, сияеща радост, сякаш се опитвах да разплета графитено черен и лъскав пашкул на копринена буба. Така стигнах до MONO Inc. и този първи за мен албум, който успя да ме грабне безвъзвратно – “Symphonic Live”.
Read more »

Вещици и хобита: между сладкарската шпатула и маламашката

01_before

Не е като да изпитвам специална страст към равносметките в края на всяка година, но 2019-та си заслужава да се отбележи. Първо, защото в последните три месеца от нея успях да се отърся (не без участието на видни представители на древните раси ;) ) от близо 4-годишна кома (ни образ, ни говор). Второ, защото установих болезнено, че причините да се вкарам в емоционална дупка от тип ВРЕД (Вещерска-Регресивна-Емоционална-Депресия) идват от факта, че айсберг с гола тиква се не бута, защото след удара се сяда по дупЕ и то под ожидаемия уровень на приземяването по подразбиране. После дойде осъзнаването, че сам човек, каквото си направи,… не само може да се вкара в дупка, ами и да се загърне в тригодишно (отлежало, та чак ферментирало) самосъжаление, защото никой в тоя свят (хеле, па това младите!) не е благодарен за мазолите и за окъсаната плетка на невроните ти. Най-важното, обаче, е че за пореден път се убедих, че излизането от това състояние става с още повече мазоли, съвсем реалистично получени вследствие на къртовски усилия, защото няма по-добър начин една вещица да повярва в себе си от това да сътвори собственоръчно реална магия, с резултат, който може да се види, да се пипне, да се вкуси.
Read more »

Из дебрите на Сатурновата дупка

вселена под микроскопа

Свят пъстър, хора всякакви! Някои, щом наближи рождената им дата, просто сами се мятат в тая дупка, изгубвайки образ и настроение. Други са толкова залисани с подготовка на купон, че дори и да паднат в нея, ще се заемат да украсяват стените и с балони. Трети просто си попадат в дупка на всеки 45 дни, така някак… методично, през цялата година. Четвърти стават някоя сутрин и ей, така, изневиделица, хвърлят сънен поглед в огледалото и заключават “За нищо не ставам!”.
Read more »

Студено

tea

Само тая топлинка ми остана! Не, не съм аз от ония вещици, дето ги рисуват кацнали по висулките на ледени замъци. Замръзна ми двигателя на метлата, какво остава за върха на носа ми! Ама така е, като се назландисват и чакат да се затопли по Димитровден… Ще! Има да чакат! Ама какво си мислят тия от топлофикация, бре? Нали си имаме кранчета, който иска да си го спре! Който като мен вирее само на > 24 градуса, ще си се пържи с кеф и уважение към далновидността и грижата за човека. А сега какво? Иде ми да нацепя оня кютук… миндерчето на маминка. Па да си стъкна един пращящ огин насред хола…
Read more »

Вещици и хобита

01_witch_pict3256u

Като гледам отдавна не съм се появявала на тази така любима честота. Ама то е поради факта, че трансформацията от фея във вещица може за известно време да зацикли, по ред причини. Една от тях е носталгия по безгрижния, розово-фейски период. Да не мислите, че е лесно за една пъстра гъсеница да се превърне в какавида, че и в пеперуда. Да не говорим пък за метаморфозата на поповите лъжички, весело пърполещи в локвата, които в един момент ги изненадват с поникване на крайници и изведнъж им се налага да излизат и на сушата.
Read more »

ШегITе на сътворението

01_pict1294

Едва ли има по-велик програмист на планетата от Природата (или Създателя Бог). Както и няма по-съвършено изградена мрежа от тази, наречена Живот. Създателят е успял да прекодира мрака и да създаде светлина. Да сглоби хардуера на живите същества, комбинирайки CPU-то на клетъчното ядро, с надеждния, (почти) безпогрешен RAID на двойноверижната спирала, съвършените батерии на митохондриите, бързия пренос на протеиновите сигнали и всичко това, разположено в уютното дъно на ендоплазматичната мрежа и цитоплазмата. Впоследствие, както се случва от онзи първи ден на светлина, та досега с технологиите, апетитът идва с експеримента. Появили се дву-три-четириядрени и многоядрени процесори от архаичните типове Volvox и след това Медуза и Хидра, малко по-късно и Червей ;) Създателят решил за разнообразие на едните да даде специални батерии, с които да могат да трансформират слънчевата светлина. И понеже тя била навсякъде, нямало нужда да се местят в пространството, та така се появили зелените, стационарни създания. С всеки следващ модел, ставали все по-съвършени, все по-интересни и по-впечатляващи…
Read more »

За вещерите с любов

01_witch_pict9312u

Откакто съществува човешкото племе, хората с познания и умения във вещерското изкуство се делят на две групи, почти може да се каже враждуващи. И съвсем не са поделени по способности и особености някакви, като например да забъркват котел с емоции, да докарат гръмотевици със свиване на вежди или способност да предизвикват природни бедствия в малолитражни съдове…

02_witch_3761

Read more »

В града на приказките #4: Бира!

Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! :D И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла ;)
Read more »

Next Page »