Archive for the 'Вещеризми' Category

Из дебрите на Сатурновата дупка

вселена под микроскопа

Свят пъстър, хора всякакви! Някои, щом наближи рождената им дата, просто сами се мятат в тая дупка, изгубвайки образ и настроение. Други са толкова залисани с подготовка на купон, че дори и да паднат в нея, ще се заемат да украсяват стените и с балони. Трети просто си попадат в дупка на всеки 45 дни, така някак… методично, през цялата година. Четвърти стават някоя сутрин и ей, така, изневиделица, хвърлят сънен поглед в огледалото и заключават “За нищо не ставам!”.
Read more »

Студено

tea

Само тая топлинка ми остана! Не, не съм аз от ония вещици, дето ги рисуват кацнали по висулките на ледени замъци. Замръзна ми двигателя на метлата, какво остава за върха на носа ми! Ама така е, като се назландисват и чакат да се затопли по Димитровден… Ще! Има да чакат! Ама какво си мислят тия от топлофикация, бре? Нали си имаме кранчета, който иска да си го спре! Който като мен вирее само на > 24 градуса, ще си се пържи с кеф и уважение към далновидността и грижата за човека. А сега какво? Иде ми да нацепя оня кютук… миндерчето на маминка. Па да си стъкна един пращящ огин насред хола…

искаш огън да ти дам...

Ама не, бе, това не се търпи! Цял ден заради студа съм принудена да паля метлата. Час по час, въртя из кухнята, виражи, акробатики между мивката и пералнята. Остъргах латекса, окръглиха ми се стените. Не една, цели три манджи чак излязоха от тоя зор – белким се стопля. Само за баница не се сетих. А това най-сгрява. Месиш, мачкаш, стискаш, докато усетиш да се изпотява топката тесто. И като го заудряш по масата – до 30 пъти! Като чуя отдолу колежката да чука с дръжката на метлата по тръбата на парното, значи минала съм 30 удара. А тестенцето е станало едно меко, меко… като бебешко ушенце :)

баница (ама с готови кори ;))

Трябваше да спретна аз една баница, ама нейсе. Е, то верно, че с козунак даже повече се затопляш. Ама то пък няма да втаса на тоя студ! В горен ляв ъгъл на кухнята, благоверния на Опилия Тънкокракова се опитва да се омотае, белким се стопли. Ама нали е градско чедо завалията, все ърбан-мухи лапа – не знае, че и нишката му афиф, грам вълна няма. ПАН и целволе, и тук-таме ликра.

spider

Като пуснат парното и той намазва! Чак до напролет го оставям, нека се кефи животинката. Само да не ми се закача по метлата, че много мразя да чистя двигател. Ей, на, оня ден ходих при един ВеЩер да ми изчисти компютърчето. Милото, взе да хърка, да кашля, а да врътне вентилятора, а да врътне – не ще! Посинях да му духам във всички дупки дето видях, ама не помогна. Само дето успях малко да се сгрея. Занесох го, ВеЩерът го погледна, попипа тук-там, оставих му го. Сега е добре, мърка като коте, само че… Ох, преди ми топлеше коленцата, цял радиатор си беше! А сега – охладня към мен машината проклета :( Ще взема да си търся някоя с голям вентилятор.

coresnet

Аз се гърча от студ, а китките ми баш сега решиха да цъфнат! Коя как можа се окичи, като че ли Цветница иде, а не Димитровден. Или може и те да са чули за онова затопляне дето идело, та да се подготвят. Да, бе! Те и пчелите се скриха, седят на топка в центъра на кошера, лющят греяна ракия с много захар и обсъждат антените на царицата… Да не мислят тия мушкати и циклами, че аз ще хвана да ги опрашвам?

ciclamen

Та понеже до димитровското затопляне има цял един ледников период, дето няма да съм наоколо, рекох да ги преместя на другия балкон. Па тежки тия сандъци, бре! Пак помага да се сгрееш. И на мушкато замирисваш, поокаляш се. Мъкна аз саксиите и си мечтая за топлите струйки на душа, които се стичат по раменете ми и се залоквят около петичките ми, превърнали се в ледени блокчета, подрънкващи в запотена чаша с джин и тоник…

и лимонче

Мечтая си аз, дотръсквам последната саксия, тръшвам капака на свинското със зеле, чиято миризма упорито се просмуква чак по стълбите, и се шмугвам в банята. Миг по-късно, канският ми рев се емва подир миризмата на зелето, превзема входната врата и се юрва към строените в калта багери и фадроми, самосвали и асфалтопробивачи. Да ви се не видят на строежите и на ремонтите! Па като изгребвате половин улица, поне не трошете стария водопровод, преди да сте прокопали за новия! … Ох, ще бегам от тоя студ! Не се издържа вече! Паля утре рано и … айде! Към морето! Ама тая вечер трябва да се изкара някак си. Само едно последно средство ми остана в рецептурника. Отивам да си сипя. Пък вие не бързайте с “Наздраве-то!” преди да съм се върнала… Бавно прелитам, с тия три пуловера!

и все пак, предпочитам metaxa

Вещици и хобита

01_witch_pict3256u

Като гледам отдавна не съм се появявала на тази така любима честота. Ама то е поради факта, че трансформацията от фея във вещица може за известно време да зацикли, по ред причини. Една от тях е носталгия по безгрижния, розово-фейски период. Да не мислите, че е лесно за една пъстра гъсеница да се превърне в какавида, че и в пеперуда. Да не говорим пък за метаморфозата на поповите лъжички, весело пърполещи в локвата, които в един момент ги изненадват с поникване на крайници и изведнъж им се налага да излизат и на сушата.
Read more »

ШегITе на сътворението

01_pict1294

Едва ли има по-велик програмист на планетата от Природата (или Създателя Бог). Както и няма по-съвършено изградена мрежа от тази, наречена Живот. Създателят е успял да прекодира мрака и да създаде светлина. Да сглоби хардуера на живите същества, комбинирайки CPU-то на клетъчното ядро, с надеждния, (почти) безпогрешен RAID на двойноверижната спирала, съвършените батерии на митохондриите, бързия пренос на протеиновите сигнали и всичко това, разположено в уютното дъно на ендоплазматичната мрежа и цитоплазмата. Впоследствие, както се случва от онзи първи ден на светлина, та досега с технологиите, апетитът идва с експеримента. Появили се дву-три-четириядрени и многоядрени процесори от архаичните типове Volvox и след това Медуза и Хидра, малко по-късно и Червей ;) Създателят решил за разнообразие на едните да даде специални батерии, с които да могат да трансформират слънчевата светлина. И понеже тя била навсякъде, нямало нужда да се местят в пространството, та така се появили зелените, стационарни създания. С всеки следващ модел, ставали все по-съвършени, все по-интересни и по-впечатляващи…

02_pict3142u

На други конфигурации, Господ дарил мобилността, за да могат да търсят и намират източника на енергия. И тук настъпвали все повече изменения в стандартния интерфейс, защитни периферни устройства против студ, или за издържане на горещини. Усъвършенствали се механизмите за пренос от единичните неврони и ганглии към все по-широколентовите кабели на нервите. Но всичката тази информация трябвало някъде да се съхрани, така се появил харддиска на мозъка, и неговата оперативна сестричка RAM-та, свързана с инстинкти и разум.

03_pict7798a

Появявали се, разбира се и бъгове в системите. Както се вика, Бог за седем дни създал света, а после цяла вечност оправя бъгове. Та често някои от тях водели до несъвършенства и непоправими сривове, след което съставните хардуерни части се освобождавали и отново попадали в кръговрата на динамичната технология на живота. Други бъгове пък давали предимства – къде със създаване на по-нестандартен и атрактивен интерфейс…

04_pict3609u

…, къде с възникване на по-високоскоростна връзка с ресурсите, с по-добра енергийна обезпеченост, с увеличаване обема на харддиска или RAM-та. Стигнало се до там, че най-накрая Създателят решил, че за по-лесен достъп до неговия ресурс от знания и мощ, трябва да си направи mirror на зелената планета. И създал той конфигурацията на сървър с подходящ интерфейс, мощни високоскоростни процесори, обемен харддиск и чевръста RAM, усъвършенствани рецептори и богат набор USB-изходи, за връзка с околния свят. Нарекъл го Човек.

05_pict3341u

Веднъж появил се, човекът започнал да оцелява, да се самовъзпроизвежда, и не само това! Стараел се да се самоусъвършенства. И както светът се развива по спирала, така и човекът започнал да създава и твори, подобно на своя Създател. И подобно на неговите творения, започнали да се появяват на бял свят машини, макар и близки до живота, все пак лишени от емоционалното, високоволтово натоварване на душата.

Отначало по-простички, свързани с провеждане на елементарни аритметични действия, машините претърпели скоростна еволюция. Градивните им клетки ставали все по-миниатюрни и все по-натоварени с функции. Възникнала нуждата от специални езици, на които човекът да се разбира с машините. И не само езици, ами и вградени транслатори, които да предават точно командите и да задвижват сложните и фини механизми. И появил се на белия свят unix и BASIC, че после и DOS. Така лека полека, се появила ниша, в която удобно се наместило едно малко и меко зрънце. С развитието на връзката на човека и машините, зрънцето растяло върху златна купчинка, заемало все повече пространство, израстъците му хвърляли уютна сянка, която все повече хора използвали и попадали в плен на липсата на избор, на зависимостта от този “уют”, с всичките му несъвършенства.

06_error_message

Така все повече и повече люде започвали да черпят благата и използват машините, но не всички знаели как точно да го правят. И започнали едни страдания, понесли се вопли ту към Създателя, ту към неговата черна противоположност, в равни количества:


- Ох, боже! Пак заби! Дори и safe mode не мога да пусна?!

- Господи, по-синьо небе няма и в рая!

- За какъв дявол иска да се рестартира сега?!?

- Боже мой! Няма място на диска, за да ми изтрие файла!?

- Access is denied! Сменете юзера! Ей, това си е моята машина! Гаче искам при свети Петър да вляза!

- Абе няма ли чалъм да разкарам тоя ухилен кламер по дяволите!?


В добавка над планетата се плъзнала една паяжина, изградена от ефирни нишки информация, изблик на знания, емоции, мнения, състояния и събития, която много скоро се превърнала в неделима и жизненоважна част от ежедневието на човека.

07_pict3107

Но връзката с паяжината чезнела понякога, което се превръщало в повод за вайкане и съмнения за намеса на тъмните сили. Воплите от несъвършенствата я, на машините, я на човешките способности да си комуникират с тях, съвсем провалили мирните дни на кроткия Създател. Какво мислеше той за неговия наместник на земята, каква стана тя!

Надигна се Бог от облачната си постеля, понамръщи се… разписа няколко страници заплетен код, вкара базите си от данни за машинно-човешкия разговорник, добави намръщени веждички, насипа доволно количество чувство за хумор, накрая допълни с бърза реакция, гъкавост и търпение. И създаде… Системния Администратор!

08_ibb.chervarium

Дали след това Създателят блажено се е усмихнал и отпуснал морна беловласа глава, лишена от грижи по земните му подопечни? Митовете мълчат. Едно е ясно – днес е Денят! В който да се обърнете към вашия Сисадмин и да му благодарите. За това, че макар и да не го виждате наоколо постоянно, знаете че благодарение на него получавате писмата си, проверявате домашните на детенцето през skype-а, грижите се за счетоводството си, пишете си статиите, консултирате се с колегите си отвъд океаните, съхранявате работата си, обменяте я, учите, и се радвате … особено ако е в добро настроение :P

09_sail_away

Да сте живи и здрави, момчета и момичета! Винаги вдигнати сървъри, по-малко сривове, повече разумни потребители! Наздраве и безавариен празник! :D

П.П. Специално тъмно пиво за NeeAnn, с благодарност за чудесната снимка! ;)

За вещерите с любов

01_witch_pict9312u

Откакто съществува човешкото племе, хората с познания и умения във вещерското изкуство се делят на две групи, почти може да се каже враждуващи. И съвсем не са поделени по способности и особености някакви, като например да забъркват котел с емоции, да докарат гръмотевици със свиване на вежди или способност да предизвикват природни бедствия в малолитражни съдове…

02_witch_3761

Още от времето, когато първите човеци са се опитвали да си оправят стойката без космодиск, мъжките прояви във вещерството все са били свързани с лова. Със страстта и находчивостта на хищника. Затова и често най-силните мъже в племето са започвали да усвояват магьосничеството, въпреки че не всички са били даровити за тази професия (и това явление май е успяло да се пренесе през наносите на времето доста успешно ;) ). И на всичко отгоре дейността на шаманите е била считана за върховна, свещена, свързана с оцеляването на племето. Почит и уважение от всички!

03_witch_PICT7057_rt

За сметка на това, всички жени, включително и тези надарени с вещерски умения, имали далеч по-различно ежедневие. Вместо на лов, те ходели да събират плодове, гъби, корени и грудки и така постепенно някои от тях ставали вещи в билкарството. Болните и ранените също не ходели на лов и в грижите си за тях прото-вещиците ставали все по-добри в лечителството. Е, да, де ама … лечителството и храната, нерасла на корен и непокрита с козина или пера, не се считали за жизненоважни за племето. Отделно, че някои растения имали обратен ефект върху ранените… Та оттам и женската магия била заклеймена, чак до ден днешен. Когато се говори за вещи мъже, се казва “магьосници”, а когато иде реч за женско магьосничество, обикновено казваме “вещици” (понеже магьосници е многозначно някак си…). От времето на пещерните лъвове досега, изкуството на мъжете-магове е процъфтявало при всеобща почит и слава, вдъхновявано от чувството за превъзходство и непогрешимост. Да надникнем какви са точно техните умения и дали са толкова по-различни от нашите. ;)

04_witch_pict9317u

Магове-гадатели

Това, че най-великия гадател Нострадамус е бил мъж, не води до извода “Всички мъже могат да провидят бъдещето”. Даже по принцип мъжкото гадателство се простира най-често от залез до залез или от ден до пладне. Вътрешното им око е настроено на къси разстояния. Така хем не се затормозяват да правят планове за далечното бъдеще (нещо, което вещичките правят винаги с удоволствие и хъс), хем се застраховат от евентуални грешки.

05_witch_PICT5170

Ето при такъв залез, маговете отишли с вас на море, обикновено гадаят, че утре ще е слънчев ден, но ще има една особена лека мъгла, която ще ви попречи да отидете на съседния плаж с колата. Но за сметка на това рибата ще кълве великолепно. Или например, с едно поглеждане към небето могат да отгатнат, че в събота със сигурност ще вали дъжд, така че… “Скъпа! Нали ще отложим тупането на килими за неделя?” (не е ясно коя точно, чак дотам вътрешното око не фърля). Пак на маговете-гадатели принадлежи фразата “Работата не е заек да избяга!”, както и отговора на въпроса “Кога?” – “Ами друг път”.

06_witch_PICT3798

В женското прорицателство се използват куп магически предмети: кости, камъчета, бобови растения, кристални кълба. В мъжкото гадателство, естествено, такива почти няма. Реденето на пасианси за проверка на късмета, обаче, е любим похват в почивката между магически сеанси и за двете групи. Маговете гадаят по някои особени визуално-звуково-мирисни признаци. Като например тип на “дима от ауспуха” или “звука на двигателя” – предпочитани от авто-мото-маговете АММ (да не се бърка със системата Ако-Мине-Мине, не че понякога не се прилага и от тях). Само по типа на струята, изхвъргаща се от една метла, те могат да ти кажат какво ще ти се случи в (близко) бъдеще. Колко близко – зависи от инфлацията. Поклащат компетентно глави, почесват се с магическия жезъл (омаслен гаечен ключ 8мм) и изричат заклинанието “След седмица най-много трябва да се смени маслото”… “Скоростната кутия нещо.. така, ами.. месец и давам”… “С този амортисьор, ще подскачате като на кокоши крак – след десетина дни ще клекне съвсем!”… От което следва, че ще трябва да прибегнете до изпитания транспорт, подобен на този, с който една пра-пра-вещица спасила Пепеляшка…

07_witch_SEV_STR

Майсторите на призоваването

В това подразделение на магията са най-силни едни вещери тип “домашен дух”. Специалисти са в призоваване на бутилирани течности на къси разстояния. Обикновено заклинанието се изрича с висок, ясен глас “Маре, една бира!” и в зависимост от околната температура и головата ситуация пред противниковата врата, се добавя катализаторното “Веднага!”…

08_potion_4922

Хм, много често, ако въпросното Маре е минало маги-курса за начинаещи МАМБА (Магически Аламинути за Млади Булки в Адаптация), призователят може да си докара вместо запотена бутилка, запотена булка, искрометна, черновежда и … чувал с боклук за хвърляне, и “Да! Точно сега е момента! И да вземеш един хляб на връщане!”

Ръката на майстора

Към така наречените “Магьосници на ръката” принадлежат всички признати майстори, които умеят да накарат ръцете им да се подчиняват на вещите заповеди на мозъка. За разлика от членуващите в клуба РМП (Ръцете ми пречат), при които тази цефало-карпусна връзка се е прекъснала още по рождение.

09_IMG_3944

Та майсторите на ръката могат с голи ръце или магически инструменти да се разправят с развихрената ентропия на жици, тоци, канали, кабели, задръстени печки, ЗММ (зидаро мазачески магии) и пр. Признавам, има истински виртуози на тези магии! Но… възможно е, по време на свещенодействия с четка и шпакла, магьосникът така да се увлече, че да не забележи все по-увеличаващия се коло него хаос. Спокойно, важно е вие да не забъркате гипса. Ако сте патили и сте привърженик на заклинанието “Да не ти влиза майстор в къщата!”, ще трябва да се опитате да омагьосате половинката си да надене дочения комбинезон. Тогава вече вълшебствата валят като конфети – сменената плоча на котлона работи… само на 1, ама като на 4 , лампите превръщат дома в дискотека, тапетите след месец придобиват вида на домашно приготвена юфка. Какво пък, все е магия – при това собствено производство.

10_witch_ECM

bash Mаговете

Това е може би най-трудната за възприемане и най-близка до древното шаманство магия! В това изкуство, който е истински маг – се справя. Който не вдява от раз, а и не внимава, и не чете в дебелите форумни папируси, забърква каши. Нямам предвид каши като отвари с по-висок вискозитет, не че маговете не ги правят. Изобщо, в това изкуство (както и в много други) и вещиците, и маговете могат да се справят с предизвикателства, ако наистина поискат. Не са малко и вещиците, които обичат да си натикат закривените нослета сред схеми и кабели, или да редят конзолни заклинания. Но, все пак, точно в магьосничеството за “общуване” с машините, вещерите са всепризнати.

11_witch_2883

Сред най-известните чародейства, с които магITерите се справят всекидневно (придружено с някои специфични заклинания) са:

- намиране на изчезнала паяжина (“Да, бе! Баба ви на времето само в нет е висяла!”)

- възстановяване на неработеща поща (“Забравили сте май, че писмата се лепят с език!”)

- профилактика и лечение на вирусясали PCиенти (“Изобщо не пускайте ъпдейтите на M$ или най-добре си сложете linux!”)

- всякакъв род джамджийски манипулации (“При малък проблем – reboot, при голям – reinstall”).

МагITерите са огромна и все по-разрастваща се група чародеи! Сред тях има такива, които много обичат магическите играчки. Всяка нова джаджа, която произведат вещерските работилници, трябва да се пробва и да се притежава (т. нар. ТГ1 – технологични гъзари). А други пък, искат да използват докрай възможностите на старите инструменти (ТГ2 или технологични геронтофили). Всеки стар чарколак бива старателно прибиран, оглеждан, пробван и дори и да не става, в един следващ момент може да потрябва. Характерно за тях е още, че умеят да правят чародейства с всякакви подръчни средства, стига да знаят точно каква магия правят ;)

12_witch_Nick_03a

Всички bash магове намират своето място в този континиум между ТГ1 и ТГ2. На голяма почит са и специалната група вещери, кодиращи заклинания. Те са тези, които могат да накарат куп железа, пластмаси и жици, да вади картина и глас по определен, въздействащ начин.

13_witch_PICT1812

Освен изброените групи, има магове омагьосващи с думи и рими, с цветове, с танц или звук. Но…, хм, знаете ли. Ще ви издам накрая една малка тайна. А тя е… няма разлика в мъжката и женска магия. Е, може вещерите да са малко по-търпеливи от вещичките или заклинанията им да са с по-малко думички :D Но най-хубавото е, че и едните и другите магьосници (ако владеят изкуството наистина) могат да предизвикат радост, смях, или поне усмивка. Да те накарат да се почувстваш обичан, нужен. Да те направят щастлив и по-добър. Въздействието е важно, резултата. Има ли го, значи магията е факт. Какво значение магьосник или вещица са я направили. Важно е, че нещо добро и силно е задействало химията в нас. Нали? ;)

14_Alhimik

В града на приказките #4: Бира!

Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! :D И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла ;)
Read more »

В града на приказките #3

01_pict8225

Предната вечер се разделихме точно в момента, когато посиняла реших да си отскоча до колибката, за да се поосвестя. Май не съм споменала, че къщурката ми е в самите основи на Музея, с голям прозорец, премрежил око с метални щори и ред рехави храсти. Прозореца е на кръстопът и ако не ги спусна вечер (щорите, не храстите), всяка кола или автобус превръщат стаята в купол на цирк! Такива щрихи започват да се гонят по стените, все едно съм сред стадо зебри в саваната по време на ураган.
Read more »

В града на приказките #2

01_pano_lescalade

Леле, каква я мислех, пък тя каква стана дълга и широка! Как можаха да ме пратят назад във времето с цели… чакай да сметна… цели 4 века!!! Хмм, такааа! Нищо не се разбра… я, втори опит :D

Да започна по-отдалече, малко за целите на посещението ми в Музея за история и природа на магията. Музеят разполага с невероятна Колекция от стари материали, събирани и съхранявани най-прилежно в кутийки, с лъскави закопчалки. Какви материали ще питате? По тясната ми специалност – разкриване на тайните на магическите свойства на съдържимото в телесната празнина на плоски червеи. Простичко казано – красотата е навсякъде по тоя шарен свят и във всяка нейна проява се крие по щипка магия. Точно толкова, колкото ви е необходима, че да видите съвършенството в косматите и пъргави крачка на хлебарките ;)

Read more »

В града на приказките #1

01_geneva_pict7558

Мине се не мине някой и друг месец в блажено спокойствие и вземат, та дойдат празници. Не знам защо така е решил тоя свят, ама по Коледа и Нова година всички ги избива на търговия с разни куклички, с адски неугледен вид, с чорлави косички изпод черни широкополи шапки, смъкнати чорапи, островърхи обувки и задължително с гърбица и метла. Забравих брадавицата на носа… Вещици им викат. Е, да ама не знаят, че ни една магия по Коледа няма да хване корен, ако не прелита някъде там над облаците по някоя истинска… магьосница да я наречем, че вещицата вече я свързахме с тоя нелицеприятен имидж, който освен това е тоооолкова демоде (с изключение на обувките, де)!

02_geneva_pict6389

Read more »

Съновник за начинаещи вещици #2

01_witch_2117

Ако предишната част, посветена на ефирни сънища с птици (големи бели, малки цветни и комбинации), ви е донесла само приятни емоции, надявам се да си ги запазите и сега. Ще ви трябват! Още с обръщането на следващата страница от Съновника, насреща ни цъфва едно многокрако, космато, антенесто и членесто същество, което в 77.8% от случаите бива веднага посрещнато с крясък “Хлебарка!!!”. Мдаа, следващите страници са посветени на…
Read more »

Next Page »