Едва ли има по-велик програмист на планетата от Природата (или Създателя Бог). Както и няма по-съвършено изградена мрежа от тази, наречена Живот. Създателят е успял да прекодира мрака и да създаде светлина. Да сглоби хардуера на живите същества, комбинирайки CPU-то на клетъчното ядро, с надеждния, (почти) безпогрешен RAID на двойноверижната спирала, съвършените батерии на митохондриите, бързия пренос на протеиновите сигнали и всичко това, разположено в уютното дъно на ендоплазматичната мрежа и цитоплазмата. Впоследствие, както се случва от онзи първи ден на светлина, та досега с технологиите, апетитът идва с експеримента. Появили се дву-три-четириядрени и многоядрени процесори от архаичните типове Volvox и след това Медуза и Хидра, малко по-късно и Червей Създателят решил за разнообразие на едните да даде специални батерии, с които да могат да трансформират слънчевата светлина. И понеже тя била навсякъде, нямало нужда да се местят в пространството, та така се появили зелените, стационарни създания. С всеки следващ модел, ставали все по-съвършени, все по-интересни и по-впечатляващи…

На други конфигурации, Господ дарил мобилността, за да могат да търсят и намират източника на енергия. И тук настъпвали все повече изменения в стандартния интерфейс, защитни периферни устройства против студ, или за издържане на горещини. Усъвършенствали се механизмите за пренос от единичните неврони и ганглии към все по-широколентовите кабели на нервите. Но всичката тази информация трябвало някъде да се съхрани, така се появил харддиска на мозъка, и неговата оперативна сестричка RAM-та, свързана с инстинкти и разум.

Появявали се, разбира се и бъгове в системите. Както се вика, Бог за седем дни създал света, а после цяла вечност оправя бъгове. Та често някои от тях водели до несъвършенства и непоправими сривове, след което съставните хардуерни части се освобождавали и отново попадали в кръговрата на динамичната технология на живота. Други бъгове пък давали предимства – къде със създаване на по-нестандартен и атрактивен интерфейс…

…, къде с възникване на по-високоскоростна връзка с ресурсите, с по-добра енергийна обезпеченост, с увеличаване обема на харддиска или RAM-та. Стигнало се до там, че най-накрая Създателят решил, че за по-лесен достъп до неговия ресурс от знания и мощ, трябва да си направи mirror на зелената планета. И създал той конфигурацията на сървър с подходящ интерфейс, мощни високоскоростни процесори, обемен харддиск и чевръста RAM, усъвършенствани рецептори и богат набор USB-изходи, за връзка с околния свят. Нарекъл го Човек.

Веднъж появил се, човекът започнал да оцелява, да се самовъзпроизвежда, и не само това! Стараел се да се самоусъвършенства. И както светът се развива по спирала, така и човекът започнал да създава и твори, подобно на своя Създател. И подобно на неговите творения, започнали да се появяват на бял свят машини, макар и близки до живота, все пак лишени от емоционалното, високоволтово натоварване на душата.

Отначало по-простички, свързани с провеждане на елементарни аритметични действия, машините претърпели скоростна еволюция. Градивните им клетки ставали все по-миниатюрни и все по-натоварени с функции. Възникнала нуждата от специални езици, на които човекът да се разбира с машините. И не само езици, ами и вградени транслатори, които да предават точно командите и да задвижват сложните и фини механизми. И появил се на белия свят unix и BASIC, че после и DOS. Така лека полека, се появила ниша, в която удобно се наместило едно малко и меко зрънце. С развитието на връзката на човека и машините, зрънцето растяло върху златна купчинка, заемало все повече пространство, израстъците му хвърляли уютна сянка, която все повече хора използвали и попадали в плен на липсата на избор, на зависимостта от този “уют”, с всичките му несъвършенства.

Така все повече и повече люде започвали да черпят благата и използват машините, но не всички знаели как точно да го правят. И започнали едни страдания, понесли се вопли ту към Създателя, ту към неговата черна противоположност, в равни количества:


- Ох, боже! Пак заби! Дори и safe mode не мога да пусна?!

- Господи, по-синьо небе няма и в рая!

- За какъв дявол иска да се рестартира сега?!?

- Боже мой! Няма място на диска, за да ми изтрие файла!?

- Access is denied! Сменете юзера! Ей, това си е моята машина! Гаче искам при свети Петър да вляза!

- Абе няма ли чалъм да разкарам тоя ухилен кламер по дяволите!?


В добавка над планетата се плъзнала една паяжина, изградена от ефирни нишки информация, изблик на знания, емоции, мнения, състояния и събития, която много скоро се превърнала в неделима и жизненоважна част от ежедневието на човека.

Но връзката с паяжината чезнела понякога, което се превръщало в повод за вайкане и съмнения за намеса на тъмните сили. Воплите от несъвършенствата я, на машините, я на човешките способности да си комуникират с тях, съвсем провалили мирните дни на кроткия Създател. Какво мислеше той за неговия наместник на земята, каква стана тя!

Надигна се Бог от облачната си постеля, понамръщи се… разписа няколко страници заплетен код, вкара базите си от данни за машинно-човешкия разговорник, добави намръщени веждички, насипа доволно количество чувство за хумор, накрая допълни с бърза реакция, гъкавост и търпение. И създаде… Системния Администратор!

Дали след това Създателят блажено се е усмихнал и отпуснал морна беловласа глава, лишена от грижи по земните му подопечни? Митовете мълчат. Едно е ясно – днес е Денят! В който да се обърнете към вашия Сисадмин и да му благодарите. За това, че макар и да не го виждате наоколо постоянно, знаете че благодарение на него получавате писмата си, проверявате домашните на детенцето през skype-а, грижите се за счетоводството си, пишете си статиите, консултирате се с колегите си отвъд океаните, съхранявате работата си, обменяте я, учите, и се радвате … особено ако е в добро настроение

Да сте живи и здрави, момчета и момичета! Винаги вдигнати сървъри, по-малко сривове, повече разумни потребители! Наздраве и безавариен празник!

П.П. Специално тъмно пиво за NeeAnn, с благодарност за чудесната снимка!

Откакто съществува човешкото племе, хората с познания и умения във вещерското изкуство се делят на две групи, почти може да се каже враждуващи. И съвсем не са поделени по способности и особености някакви, като например да забъркват котел с емоции, да докарат гръмотевици със свиване на вежди или способност да предизвикват природни бедствия в малолитражни съдове…

Още от времето, когато първите човеци са се опитвали да си оправят стойката без космодиск, мъжките прояви във вещерството все са били свързани с лова. Със страстта и находчивостта на хищника. Затова и често най-силните мъже в племето са започвали да усвояват магьосничеството, въпреки че не всички са били даровити за тази професия (и това явление май е успяло да се пренесе през наносите на времето доста успешно ). И на всичко отгоре дейността на шаманите е била считана за върховна, свещена, свързана с оцеляването на племето. Почит и уважение от всички!

За сметка на това, всички жени, включително и тези надарени с вещерски умения, имали далеч по-различно ежедневие. Вместо на лов, те ходели да събират плодове, гъби, корени и грудки и така постепенно някои от тях ставали вещи в билкарството. Болните и ранените също не ходели на лов и в грижите си за тях прото-вещиците ставали все по-добри в лечителството. Е, да, де ама … лечителството и храната, нерасла на корен и непокрита с козина или пера, не се считали за жизненоважни за племето. Отделно, че някои растения имали обратен ефект върху ранените… Та оттам и женската магия била заклеймена, чак до ден днешен. Когато се говори за вещи мъже, се казва “магьосници”, а когато иде реч за женско магьосничество, обикновено казваме “вещици” (понеже магьосници е многозначно някак си…). От времето на пещерните лъвове досега, изкуството на мъжете-магове е процъфтявало при всеобща почит и слава, вдъхновявано от чувството за превъзходство и непогрешимост. Да надникнем какви са точно техните умения и дали са толкова по-различни от нашите.

Магове-гадатели

Това, че най-великия гадател Нострадамус е бил мъж, не води до извода “Всички мъже могат да провидят бъдещето”. Даже по принцип мъжкото гадателство се простира най-често от залез до залез или от ден до пладне. Вътрешното им око е настроено на къси разстояния. Така хем не се затормозяват да правят планове за далечното бъдеще (нещо, което вещичките правят винаги с удоволствие и хъс), хем се застраховат от евентуални грешки.

Ето при такъв залез, маговете отишли с вас на море, обикновено гадаят, че утре ще е слънчев ден, но ще има една особена лека мъгла, която ще ви попречи да отидете на съседния плаж с колата. Но за сметка на това рибата ще кълве великолепно. Или например, с едно поглеждане към небето могат да отгатнат, че в събота със сигурност ще вали дъжд, така че… “Скъпа! Нали ще отложим тупането на килими за неделя?” (не е ясно коя точно, чак дотам вътрешното око не фърля). Пак на маговете-гадатели принадлежи фразата “Работата не е заек да избяга!”, както и отговора на въпроса “Кога?” – “Ами друг път”.

В женското прорицателство се използват куп магически предмети: кости, камъчета, бобови растения, кристални кълба. В мъжкото гадателство, естествено, такива почти няма. Реденето на пасианси за проверка на късмета, обаче, е любим похват в почивката между магически сеанси и за двете групи. Маговете гадаят по някои особени визуално-звуково-мирисни признаци. Като например тип на “дима от ауспуха” или “звука на двигателя” – предпочитани от авто-мото-маговете АММ (да не се бърка със системата Ако-Мине-Мине, не че понякога не се прилага и от тях). Само по типа на струята, изхвъргаща се от една метла, те могат да ти кажат какво ще ти се случи в (близко) бъдеще. Колко близко – зависи от инфлацията. Поклащат компетентно глави, почесват се с магическия жезъл (омаслен гаечен ключ 8мм) и изричат заклинанието “След седмица най-много трябва да се смени маслото”… “Скоростната кутия нещо.. така, ами.. месец и давам”… “С този амортисьор, ще подскачате като на кокоши крак – след десетина дни ще клекне съвсем!”… От което следва, че ще трябва да прибегнете до изпитания транспорт, подобен на този, с който една пра-пра-вещица спасила Пепеляшка…

Майсторите на призоваването

В това подразделение на магията са най-силни едни вещери тип “домашен дух”. Специалисти са в призоваване на бутилирани течности на къси разстояния. Обикновено заклинанието се изрича с висок, ясен глас “Маре, една бира!” и в зависимост от околната температура и головата ситуация пред противниковата врата, се добавя катализаторното “Веднага!”…

Хм, много често, ако въпросното Маре е минало маги-курса за начинаещи МАМБА (Магически Аламинути за Млади Булки в Адаптация), призователят може да си докара вместо запотена бутилка, запотена булка, искрометна, черновежда и … чувал с боклук за хвърляне, и “Да! Точно сега е момента! И да вземеш един хляб на връщане!”

Ръката на майстора

Към така наречените “Магьосници на ръката” принадлежат всички признати майстори, които умеят да накарат ръцете им да се подчиняват на вещите заповеди на мозъка. За разлика от членуващите в клуба РМП (Ръцете ми пречат), при които тази цефало-карпусна връзка се е прекъснала още по рождение.

Та майсторите на ръката могат с голи ръце или магически инструменти да се разправят с развихрената ентропия на жици, тоци, канали, кабели, задръстени печки, ЗММ (зидаро мазачески магии) и пр. Признавам, има истински виртуози на тези магии! Но… възможно е, по време на свещенодействия с четка и шпакла, магьосникът така да се увлече, че да не забележи все по-увеличаващия се коло него хаос. Спокойно, важно е вие да не забъркате гипса. Ако сте патили и сте привърженик на заклинанието “Да не ти влиза майстор в къщата!”, ще трябва да се опитате да омагьосате половинката си да надене дочения комбинезон. Тогава вече вълшебствата валят като конфети – сменената плоча на котлона работи… само на 1, ама като на 4 , лампите превръщат дома в дискотека, тапетите след месец придобиват вида на домашно приготвена юфка. Какво пък, все е магия – при това собствено производство.

bash Mаговете

Това е може би най-трудната за възприемане и най-близка до древното шаманство магия! В това изкуство, който е истински маг – се справя. Който не вдява от раз, а и не внимава, и не чете в дебелите форумни папируси, забърква каши. Нямам предвид каши като отвари с по-висок вискозитет, не че маговете не ги правят. Изобщо, в това изкуство (както и в много други) и вещиците, и маговете могат да се справят с предизвикателства, ако наистина поискат. Не са малко и вещиците, които обичат да си натикат закривените нослета сред схеми и кабели, или да редят конзолни заклинания. Но, все пак, точно в магьосничеството за “общуване” с машините, вещерите са всепризнати.

Сред най-известните чародейства, с които магITерите се справят всекидневно (придружено с някои специфични заклинания) са:

- намиране на изчезнала паяжина (“Да, бе! Баба ви на времето само в нет е висяла!”)

- възстановяване на неработеща поща (“Забравили сте май, че писмата се лепят с език!”)

- профилактика и лечение на вирусясали PCиенти (“Изобщо не пускайте ъпдейтите на M$ или най-добре си сложете linux!”)

- всякакъв род джамджийски манипулации (“При малък проблем – reboot, при голям – reinstall”).

МагITерите са огромна и все по-разрастваща се група чародеи! Сред тях има такива, които много обичат магическите играчки. Всяка нова джаджа, която произведат вещерските работилници, трябва да се пробва и да се притежава (т. нар. ТГ1 – технологични гъзари). А други пък, искат да използват докрай възможностите на старите инструменти (ТГ2 или технологични геронтофили). Всеки стар чарколак бива старателно прибиран, оглеждан, пробван и дори и да не става, в един следващ момент може да потрябва. Характерно за тях е още, че умеят да правят чародейства с всякакви подръчни средства, стига да знаят точно каква магия правят

Всички bash магове намират своето място в този континиум между ТГ1 и ТГ2. На голяма почит са и специалната група вещери, кодиращи заклинания. Те са тези, които могат да накарат куп железа, пластмаси и жици, да вади картина и глас по определен, въздействащ начин.

Освен изброените групи, има магове омагьосващи с думи и рими, с цветове, с танц или звук. Но…, хм, знаете ли. Ще ви издам накрая една малка тайна. А тя е… няма разлика в мъжката и женска магия. Е, може вещерите да са малко по-търпеливи от вещичките или заклинанията им да са с по-малко думички Но най-хубавото е, че и едните и другите магьосници (ако владеят изкуството наистина) могат да предизвикат радост, смях, или поне усмивка. Да те накарат да се почувстваш обичан, нужен. Да те направят щастлив и по-добър. Въздействието е важно, резултата. Има ли го, значи магията е факт. Какво значение магьосник или вещица са я направили. Важно е, че нещо добро и силно е задействало химията в нас. Нали?

На някои им е трудно да започнат да разказват, хм, много често и на мен ми се случва. Ама този път, като никога ми е трудно да спра! Явно в този град наистина има някаква магия, лека като омара в юнска сутрин, едва завоалирала върховете на липите. И дълготрайна като аромата на коледни курабийки по вълнената жилетка, забравена на стола в кухнята на Бъдни вечер.

Та като стана дума за Бъдни вечер и Коледа, я, да се разходим под вълшебните светлинки на това кътче, както обещах, ама и както се оказа, никой не ми напомни Добре, че паметчицата ми все още е по-трайна дори от отворена кофичка данон, забравена в хладилника.

Всяка вечер, след пет часа, се връщах да си оставя тетрадките и рисунките в стаята, и въоръжена с Дейна и широкоъгълна усмивка, се изтъркулвахме от Музея.

Изтъркулвахме е точната дума, защото той е на едно баирче. Не ме питайте как го изкачих на отиване, след всички перипетии с метлите и предвид непознатата топография. А пък на връщане не беше по-леко, де – рано сутринта на 18-ти, с куфар, пълен с шоколади, по снега…

Улиците на Женева изненадват с много неща, но първото, което ме впечатли бяха тези огромни дървета, изникващи на тротоара, между сгради, или посред някои кръстовища.

Всяка вечер бързах да изляза и да хвана точно онази особена, индигова светлинка, между деня и нощта. Така характерна за зимата, с едно особено сияние, което сигурно и студа засилва. И с това наситено синьо, разливащо се между облаците, точно като капка мастило във вода.

На такова небе, жиците винаги придават особен чар, така добре известен и вещо използван от един (много познат вам) noire-класик магьосНик

Веднъж като се спуснете по една от основните улици в града, няма как да се загубите. След почти кръглото кръстовище на Rive, просто душата ти пее “Нека бъде светлинааа!”

Всяка лампа е превърната във феичка, от свитата на Снежната кралица. Някои с корони, по чиито лъчи изригват фини, блестящи стрели. А други – само с якички от светещи гирлянди.

Спомняте ли си какво казваше Ам Гъл на ошашавените Фродо и Сам сред мъртвите блата? “Don’t follow the lights“! Хаа, тук е много възможно да се изпозагубиш, ако не следваш съвета

На всяка улица, която пресича главната, те чака пак сияйна изненада. Когато за първи път минах оттам, след първото кръстовище занемях…

След второто едва не изпищях от кеф, а на третото – хм, вече бях подготвена

На едно от кръстовищата излизаме на малко площадче, където проблясва огромна елха. Лампичките по дърветата са като изящни бодли, а окото на часовника блести, като че медената питка е глътнала на Джейми вълшебното фенерче и е помолила зайчето с карираните уши да я метне до камбанарията, че не може да долази сама

На същото площадче, всеки прозорец се бори за първенство кой е по-по-най-блестящ и ефектен…

…, а като погледнеш надолу, виждаш че стъпваш по едни светещи павенца, лежерно разпръснати тук-там сред “нормалните”. На всяко е изписано някакво пожелание, на какви ли не езици!

На друго кръстовище блесва църква, цялата завита в блестяща роба. Друг впечатляващ навик тук е по Коледа, всеки фонтан да се превръща я, в градинка със студоустойчиви цветя, я във фонтан от светлини. Какъвто беше и случая с този, пред църквата.

Ако си мислите, че в града не се строи и няма кранове и тежки машини – лъжете се. Строи се, но всеки строеж е завит с пословичното старание на онези мармоти с шоколадите. А крановете… ами те са си просто едни огромни… елхи

Дърветата пък, по Коледа се сдобиват със светещи ябълки!

Ако сте се уморили, ще хванем трамвай. … ако успеем, че от толкова искри магия наоколо, и те се превръщат в болиди от втечнена светлина…

Ако ли пък не сте се изморили, ще хвърлим един поглед и на реката, опасана с фина блестяща верижка, и приютила разноцветните потрепващи отражения в неспокойните си коси.

Като стана дума за коси, ако видите някоя принцеса, да подтичва с увиснал на ръката пухкав маншон, смъкнато чорапче над пантофката и чорлав вид… да и кажете да се успокои и да ходи да си прибере коронката от тая жица! Бива ли пък и принцесите да се заиграват с метли?! Белким всички каляски станаха на тиквеници покрай Бъдни вечер?!

Еееей, ама то е Бъдни вечер! Има-няма почти Коледа! Дали ще е с питката с паричката, аромата на постния боб и зелника, който никой не може да направи като баба… Или ще е някъде там, край елхата и светещите павенца на приказното градче… Нека е щастлива!

Да е светла и спокойна, за да повярваме, че спасител може да стане всеки човек – стига да помисли малко и за другите. Весели празници, мили хора! :***)

Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла

Продавачът, млад изискан вещ господин, ми разреши да ходя навън да пробвам, ама … все пак, да не взема да драсна нанякъде, де Веднага се възползвах, да надникна къде се е запътил оня ми ти червеношапков дядо със страст към екстремните спортове като керемидно катерене и бънджи в комин.

Вълшебната пръчка модел бурканче тутакси беше закупена и дадена на Дейна, да се заиграва и да свиква с нея. Естествено, сетихме се и двете за Зори и нейните намеци за разни “гьолчета”. Е, вярно, че докато бяхме в магическия магазин, слънчицето, което така мило беше решило да се появи и да ме изпрати, вече си беше отишло.

Докато още е светло се опитахме да хвърлим един поглед на другия бряг на реката. Така и не ми стигна времето и него да го пообиколя. Е, … другия път.

Но това, за което най-много се радвам, е че мога да си приближа пернатите гадинки

Гълъби и гугутки, врабчета и синигери, тичащи дечурлига, мислете му какво ви чака! И мен ме чака малко време и много щракане, докато свикна с тази така чудесно изглеждаща (и работеща) консервна кутийка.

Добре дошла, Бий!

Какъв по-страхотен финал на тези две седмици в градчето на приказките! Невероятно беше и … има още много за разказване. За Градината на маговете, с техните чудновати растения и билки. И за Музея и неговите животни. И за Коледното настроение. Та… сигурно пак ще се върна (дали с картинки тук, или наяве догодина… пак тук, ще видим ). Може пък и да има продължение?!

Предната вечер се разделихме точно в момента, когато посиняла реших да си отскоча до колибката, за да се поосвестя. Май не съм споменала, че къщурката ми е в самите основи на Музея, с голям прозорец, премрежил око с метални щори и ред рехави храсти. Прозореца е на кръстопът и ако не ги спусна вечер (щорите, не храстите), всяка кола или автобус превръщат стаята в купол на цирк! Такива щрихи започват да се гонят по стените, все едно съм сред стадо зебри в саваната по време на ураган.

В неделя следобяд, обаче, щорите си бяха вдигнати, аз пиех трета поред чаша черен чай, а погледа ми от време на време се промъкваше зиморничаво през решетките, с надежда че храстите се свеждат единствено от чисто любопитство към асфалта, мокър от снега сутринта. Така, заредена с топъл оптимизъм, грабнах пак Дейна, добре че и тя беше успяла да си възстанови температурата, милата, и пак навън. Улиците – празни като София през августовска неделя! От време на време само по някой забързано ме подминава в подозрително позната посока – средновековното градче.

Там всички лампи и прозорци сияеха, постоянно се стичаха нови и нови хора, цели семейства, с бебета в колички, възрастни хора, облечени здраво или пораздърпани тийнейджъри, гологлави и с шапки, шарена усмихваща се тълпа. И никакви сблъсъци по тесните улички, явно “Pardon” в съчетание с невинна усмивка има определен магически ефект за плавното приплъзване на двупосочните потоци, като намазани с масло вурстчета във френска франзела.

От време на време тълпата се разреждаше да направи място на някоя Medieval-Art каручка, с казан топло вино и гласовити продавачи. Достиженията на съвременната химична промишленост и измагьосването на пластмасата доста улеснява носенето на бокали по пътищата.

По едно време хаотичното движение на хора и животни взе да придобива посока и подредба, подобно на железен прах по магнитни линии. В случая – от двете страни на главната улица.

Изсипаха се едни момчета в лазурносини униформи. Въпреки приликата, не можеше да е, включен в програмата, десант от незабравки. Оказа се местната полиция, която учтиво ни караше да дадем заден, за да не вземе да замирише на опърлен шушлкяк, не дай си боже – перчем.

В тоя момент, настана суетнята на старта и аз, от моята стратегическа позиция, се наложи да тегля един екс на топлото вино, че да мога да снимам. Ама един екс-магистър ми беше споменал, че този тип отвари са особено подходящи преди стрелба и аз нали съм любознателна… Определено екс-а стана причина за екс-перименти със зъркелите на Дейна и това се отрази на лежерно-веселяшкия контур на някои хора, предмети и животни от следващите кадри… <:О

Шествието започна с барабаните! Как ехтят, с какъв синхрон се справят тези юнаци! Може би има някаква връзка с началото на битката, когато е трябвало скоростно да се алармира населението за атаката. В следващия момент, се зададе един от главните рицари. Голям симпатяга, ама аз май повече съм фокусирала на коня като гледам…

След първите рицари, се зададе големия флаг на Женева, със страховития орел, епископския ключ и изгряващо слънце, символизиращ мотото на Женева още от средата на 16-ти век “Post tenebras lux” – “След тъмнината, идва светлина”. Как да не се сетиш веднага за приликата с Урсула, а

Специално на шествието, хората хвърлят монети във флага, опънат по средата на улицата. Отзад върви едно момченце с касичка (котлето, с жълто-червен капак) и от време на време навиват флага на руло и събират монетите Разбира се, флага, а и всяка група от процесията, са съпроводени с факлоносци – от всякакви възрасти и калибър.

Забравих да кажа, че процесията беше официално открита от величествен мъжки глас, може би кмета на града (добре, че в София не ни се налага да правим такива процесии…). А след това всички пяха и химна, който между другото е песен, свързана именно с L’Escalade. Някъде четох, че се пеят само 4 куплета, а всъщност били 68! Май можеха да я пеят, докато трае цялата процесия. А това може би е и самият кмет, ама … хм, може би той и неговия близнак на един кон. Двойният образ си е чиста проба доказателство, че се намирам в приказно място, където раздвояването на личността е плод на недобросъвестно прилагане на магия за телепортация, когато конят ти е инат (ама пък какъв кон!)!

Следващата снимка е знаменателна, скъпи ми Контеси, Царици, Кралици и всичките, напоследък пострадали от заразата ВВВО – “Вирус на Въздишане по Виртуални Образи”. Това са … не един, не двама! ЦЕЛИ четирима Магистри накуп! Каква осанка, каква строгост и изисканост в облекло и маниери. Какво кавалерско излъчване! Дори и по време на шествието, не забравят да си задават въпроси, да обменят мисли, да се изслушват търпеливо. Притворил очи, единият с лекота плъзва мъдрия си вътрешен взор над стелещия се дим от факлите, и емоционално завишените нива на заобикалящите го аури.

Забележете, уважаеми Височества, че брадите им са старателно подрязани, като жив плет покрай сладкарница “Неделя”. Вероятно заради нахлузването на накъдрените лигавници, които всъщност не са никакви лигавници, ами отразители на мисловното поле – ако някоя мисла не дай си боже тръгне надолу, да се отрази и веднага да поеме правилната висока нота!

Я, за разлика от тях, какви полегати якички (и улегнали мисли) имат войниците примерно! И никакво единомислие, обмяна на идеи, всеки дзяпа на другата страна. Защото бдят за реални опасности!

А други просто си изглеждат великолепно и внимават в ритъма. Като знаят какво следва зад тях…

Само не разбрах, защо тази милата флейтистка беше готова а-ха да заплаче. Ама какво се чудя – и аз съм същата фога. Само да запея някой македонски трилър и … веждите на /\, чевермето на бузите на мах и “ЖЕна ке уморам, дечиня ке гледам…”. Чувство се иска за тези неща, отдаване на душа.

Ей, на, младото си е младо! Това си е оживяла феичка от приказката за Питър Пан.

Следваха пак конници и ако съдя по хитрия поглед, или са джебчиите, или ще да са банкерите на града. Оня ден един немски фотомагьосник ми каза какво значело HSBC – Hilarius Shopping Before Christmas

Имаше и някои с вродена пиротехническа страст. Внимавай, момче! С тия винени пари наоколо – фръкнахме като шишарки в кюмбе! Само дето ще миришем несвойствено.

А че и отзад се зададе една колона секирджии. Винаги съм се чудела, на уроците при КалЕна Оракулиян фон КристАлен, магистърката по ВИП магия (Въведение в Имагинерното Пространство, а.к.а. Пророкуване), как ли изглеждат оживели валета… Това, докато се учим да гледаме на карти, де.

Аах… този замъглен, сведен поглед и това огнено перо! След тази снимка, Дейна направо блокира на режим “разглеждане” … пламна ми перушината!

За малко и в буквалния смисъл. На сцената се яви самата мадам Катерин, с един котел бонбони, с които доста старателно замерваше публиката.

После ни полазиха и всичките жители на древния град, барабар с овчиците – еей, душички! Оцеляха, значи!

Ето пак една фея, вече в трансформация. Колежката, няколко стъпки по-назад, я обучава на магически похвати за справяне с конска сбруя – иначе казано оглавник. Знанието доста помага на един следващ етап… от магиморфозата.

Към края на процесията следва един много важен занаят. Производството на отварата на истината.

Ама има и друг бленд, дето се вари тука. Аз си мислех, че всички се греем еднакво – с онуй вино. Ама тези две колежки са разцъфнали като кокичета по Трифон Зарезан, че и на цвят го докарват доста близко до цвета на някои мъжки носове на същия ден. Кехлибарената течност подозирам, че не е отвара от жълт кантарион, глог и мента.

Селяни, благородници, войници, домакини, лозари, ковачи, овчари, графове – цялата пъстрота на живота се изсипа пред очите ми. Накрая дойдоха и дечицата. Мъничките зъзнещи, малко замаяни от пушека, огньовете и суматохата наоколо. По-големите – горди, че са такава важна част от събитието. И наистина, най-много овации събраха тези сладури.

И си мислех как по-ценно няма от това да намериш тази магия, която да е способна да събере всички – млади и стари, няколко поколения в едно цяло – с една мисъл, с едно настроение, с една усмивка. Всички заедно в името на живота и доброто.

След това шествието е обиколило улиците на града и най-накрая всички са се върнали пред катедралата, за да запалят огромния огън. Аз, обаче, силно се съмнявах в способностите си да издържа още два часа без крака, затова реших да опитам да ги задвижа. С което постигнах доста добра прилика с някогашния ми модел метла. Летях като светкавица през опустелите улици, и се усмихвах.

И сега пак е среднощ, и пак се усмихвам, спомням си така ясно отсечения ритъм на барабаните, припукването на факлите, силуетите на конниците, с развяти пера на фона на огньовете, дима, който зимния вятър грабва и увива около пиките… Бях щастлива. Една щастлива вещичка в приказен свят. Кой може да ни помогне да си го върнем, ако не ние самите.

Мащам се, че утре кутиите ме чакат. Ще вземат да ми се привидят червеи с по няколко глави! И току виж сте поискали пак продължение

(… хм, а дали следва?)

Леле, каква я мислех, пък тя каква стана дълга и широка! Как можаха да ме пратят назад във времето с цели… чакай да сметна… цели 4 века!!! Хмм, такааа! Нищо не се разбра… я, втори опит

Да започна по-отдалече, малко за целите на посещението ми в Музея за история и природа на магията. Музеят разполага с невероятна Колекция от стари материали, събирани и съхранявани най-прилежно в кутийки, с лъскави закопчалки. Какви материали ще питате? По тясната ми специалност – разкриване на тайните на магическите свойства на съдържимото в телесната празнина на плоски червеи. Простичко казано – красотата е навсякъде по тоя шарен свят и във всяка нейна проява се крие по щипка магия. Точно толкова, колкото ви е необходима, че да видите съвършенството в косматите и пъргави крачка на хлебарките

И така денят ми минава в блажено ровичкане сред високите лавици с кутийки, вадене с треперещи ръце на скъпоценни земни твари, които други магьосници са разглеждали благоговейно преди мен. Още от времето, когато баба Яга е била фея и не си е и помисляла, че ще изкара старините си в мезонет с такава нестабилна кокоша платформа.

Та през цялата седмица, нямах възможност да видя града по светло и макар да си мислите, че ние вещичките сме с преобладаваща нощна активност, трябва да ви кажа, че феичките далеч ни превъзхождат! Цяла седмица след залез слънце припалвах крачка и с вълшебната си пушка в ръце (Дейна Макс-зуум, 5-ти калибър) се отнасях из светлините на града. За тях уж мислех да ви разказвам в тази втора част, ама днес е такъв ден за Женева, че … магическото осветление ще го оставим за по-нататък (да ме подсетите, че мозъкът ми се е съсухрил като молец в памучни чаршафи).

Сега наистина ще се върнем четири века назад, няма само на мен да ми спретват този номер. Подозирам, че Бойния водач на Конфедерацията нарочно ми е избрал точно тези дни за визитата, като се има предвид колко пощурявам от карнавали, шествия, мускети (и мускетари), пики, знамена, оръдия, пушкала, факли и пр. емоционални изригвания.

Преди мнооого, много години, през нощта на 11 срещу 12 декември 1602, докато Женева кротко спяла, французите решили да ги нападнат. В центъра на замисъла бил Дюкът на Савой, Шарл Емануел I. Дали от типична за аристократите скука през зимните месеци или от желание да грабнат сърцето на някоя белолика дама с геройства, а може би им се е набивало в очите спокойствието и кроткото трудолюбие на местните хора, или пък има замесена някоя религиозна драма, но в два през нощта, войските се спуснали по поречието на р. Арв и атакували защитната стена на Женева. Нощният пазач, обаче, бдял и вдигнал светкавично тревога! Цялото население на града се събрало под тревожните звуци на камбаните на катедралата Сент Пиер.

Битката била кратка, но славна! Всички като един се борили кой с каквото може – с пики и мечове, с вили, с чук и ковашки маши, но нито един савоец не успял да премине от другата страна на стената. Затова и празника се нарича L’Escalade, заради неуспешния опит да се изкатери и преодолее защитната стена.

Една легенда за това събитие разказва как Катерин, майка на 14 деца, сварила огромен котел супа. В сюблимния момент, изляла котела върху главата на катерещ се савойски войник, с което съвсем ошашавила нападателите. И ако това не е вещерски похват, тури му пепел! Като нищо може тая супа да е имала я шип от крак на петел, я свинска опашчица, я косми от ухо на прилеп. А много е вероятно да е бил пълен и с течен шоколад! В чест на този непредвидимо успешен начин за справяне с нападатели на крепостни стени, по това време тук се приготвят едни шоколадови котли, пълни с марципани и всякакви лакомства

Удържаната победа е безкрайно скъпа на всички женевци и тези три дни градът изпада в еуфория и тържества! Какво ли само не може да се види по улиците вчера и днес! Вървиш си, кротко зяпайки съвременните достижения на магьосниците на времето, отдалечаващи все повече часовниците от пясъчния им прадядо и превръщащи ги в навигационен уред, подходящ за среднокалибрена подводница. И изведнъж…

Ама се е забързал мосю, големи крачки с тез чернобели чорапки и цвички, а копието му подскача на рамото, готово всеки миг да наниже някой от по-разсеяните и умрели от студ гълъби. Тъкмо решавам, че е случайност, все някога на някой маг му се отвинтва тайната запушалка и аурата му блесва незащитена от маската на матрична еднообразност…, и на следващата пряка едва не оглушавам. Ехти околността, та чак кафето в чашката ми си закъдря менискуса в ритъм!

Набиват крак друмърите, и аз … друма по тях. Викам си, това ще да е някоя зараза, дето е олабила запушалките чак на толкова магически създания накуп. Пътьом се поглеждам тревожно в една витрина, ми… нищо, същата матрична незабележителност. Дейна също си ми виси отпред, не се е превърнала все още в магическа пръчка, със звезда на върха. Излазваме двете баирчето, па студ, студ – от устата ми пара като от ауспуха на Чавдар по пътя за Бояна. А пък зад ъгъла… невероятна гледка! Попадам точно в онази далечна и паметна 1602!

Древното градче беше оживяло! Всеки си гледаше работата съвсем съсредоточено. Войници обикаляха с копия и брадви на рамо. Жени сновяха да подклаждат огньовете. Счита се, че съществена роля за победата на битката са имали именно те! Какви котли само! И какви черпаци! Нищо чудно да са еволюирали после в боздугани! Крали Марко няма начин да няма някой швейцарски роднина.

Имаше си и ясли с добитък. Добре се бяха грижили за тях явно, щото слама отказваха с пренебрежително мълчание, а и проявяваха завидно търпение.

Интересно, обаче, този цър-пър дали има нещо общо със замисления вид и липсата на апетит на рунтавелите от предната снимка? Това там отзад, на шиша, не ще да прилича на коледен пакет на KFC…

Каква съсредоточеност, обаче! С ясното съзнание, че това е един нормален ден от битието на града, с нищо не подсказващ, че нощта ще дойде на върха на вражеско копие.

Като стана дума за оръжия, какво е едно селище без ковачите си? Ето как трябва да се предава занаят – чиракът натиска педала на газта (да се чете “духалото”) до посиняване, а майсторът през това време обяснява.

Ама докато едни работят и се потят, други… използват момента за закачки. Ееей, от кои времена все това същото дяволито пламъче в очите кара живота да хвърля искри!

Искрички, които се превръщат в огньове, те – в огнища, около тях се изгражда дом, а в дома – заиграват такива едни малки създанийца, от които хем нямаш мира, хем мира за какво ти е, ако ги няма!

Напълниха ми душата, да ви кажа право! Скоро не съм се радвала така на заразителния ентусиазъм, на единомислието, на удоволствието да следваш традицията, да се запазиш, да обичаш миналото си, да познаваш корените си. Разчувствах се, сгорещих се, а пък… плющи един вятър! Завира се под шала и ремъка на Дейна, търси да прилапа и последната ми топлинка, досущ като упорита котка, решила че под мишницата съм скрила парче бекон от супата… дето нямаше как да не опитам! Тези хора наистина си готвеха в огромните котли, при това страхотно!

Цялата околност на Катедралата е осеяна с такива лавки за горещи напитки – супа, шоколад и греяно вино. Е, вчера опитах супата, ама тази вечер топлото вино с аромат на канела не ми се размина . Необходимо се беше, защото към вятъра се присъединиха най-изгладнелите снежинки, които са ме връхлитали последните няколко зими – да не видят и те струпване на хора. А то беше грандиозно! Чудех се аз къде са изчезнали спокойните граждани на Женева в неделя, а те всички се бяха изсипали по уличките около стартовата позиция на “пирона на програмата” – празничното шествие на L’Escalade.

(е, стига за тази вечер, че канелата ме хвана … следва продължение)

Мине се не мине някой и друг месец в блажено спокойствие и вземат, та дойдат празници. Не знам защо така е решил тоя свят, ама по Коледа и Нова година всички ги избива на търговия с разни куклички, с адски неугледен вид, с чорлави косички изпод черни широкополи шапки, смъкнати чорапи, островърхи обувки и задължително с гърбица и метла. Забравих брадавицата на носа… Вещици им викат. Е, да ама не знаят, че ни една магия по Коледа няма да хване корен, ако не прелита някъде там над облаците по някоя истинска… магьосница да я наречем, че вещицата вече я свързахме с тоя нелицеприятен имидж, който освен това е тоооолкова демоде (с изключение на обувките, де)!

Та по повод празниците, магьосниците стават едни такива изнервени и взривоопасни. Рязко нараства вероятността от сблъсъци над местна почва, превишаване скоростта на управление на возилата, поради покачване на адреналина на колежките, и вероятност от катастрофи с резултати от експерименталната дейност на пироманиаци и потребители на шампанско.

По тази причина, Конфедерацията на магьосниците, Отдел “МРАЗ” (Магическо Разстройство и Аберации на Заклинанията), предлага пакет оферти за пътувания на вещи в занаята особи, за обмяна на опит. Последните седмици взех доста ниско да прелитам над главите на колегите от Лабораторията по отвари, сутрин гледах така, сякаш някой ми е сипал в кафето барут и всяка среща в коридора заплашваше да го превърне в пробна площадка за гаубици. Та решиха да ме изпратят на такова пътуване. Къде? Ами… на едно място, хем спокойно откъм типичното за матрицата лудо магитронно поле, хем достатъчно наситено с добрата стара приказна магия, джуджета, феи, рицари и замъци. Градът на приказките – Женева!

Преди пътуването трябваше критично да прегледам летателните средства. Оказа се, че моята нова метла, японски модел “Mae-Ashi-Mae-G” не е пригодена за спокойната и уравновесена швейцарска атмосфера, и може да предизвика непредвидении турбуленции. Еее, сега се сетих, ква метла имах на времето – “ОгинМаке”! Не и се опъваше никаква атмосфера, палеше от раз и опашната и перка вдигаше пушилка като трабант по селска улица. Да не говорим пък колко се вчервяваше корпуса и, като печка тип “цигански барон” в пределска хижа на студентски празник. Абе, младост! Е, да ама … са ме пратили на обмяна на опит в чужбина! Всеки етап от вещерската трансформация си има своя чар

Хубаво, де, трябваше да се съглася с предложеното ми возило от Дирекция за вещерски превози “ГПВ” (Глобусът е Пред Вас). Оказа се, че то не е едно, ми чак две превозни средства ще сменям, понеже с едно не могат да се преодолеят разликите в небесните стандарти, а и не му стига горивото. Инак метлата си я биваше, мощен пропелер, с удобни седалки, малко тесновато. Мерлин не би се побрал, да не говорим за брадата му… Макар, че до мен седеше един вещер, който почти я докарваше на размер. А и явно растителността в ушите му пречеше да чува, та крещеше по телефона, че ще лети за Токио. Дано не го посрещнат с чаена церемония – отиде си сервиза!

Условията за полет бяха страхотни! Като се ширнаха отдолу тия ми ти планини, като че някой колега е втечнил земята и са се вплели лазурно, кафяво и зелено, без да се омесват (най-трудните отвари така се правят – за сходство в характера примерно, 3 пъти в седмицата се пие, по една ракиена чашка )

Пък после е плеснал с ръце, тинтири минтири и айде – замръзнали са вълните коя къде свари.

Облачета се заиграваха да подражават на шарката, ту полегнали меко и равномерно, като домашно плетена бебешка пелена, ту кипнали накъдрено и пухкаво като бордюр сметана върху реване.

Обаче, и най-хубавите неща си имат край, та и нас ни приземиха подскачайки (еей, добре, че сандвича си остана в раницата, инак… нямаше да се води суха храна вече). После си намерих мястото за следващия полет и зачаках. И чаааках, и чаааках… А един младеж се правеше на невидим зад гишето. Зер, не знае милия, че отварата за невидимост отдавна е забранена за употреба и сега за тая цел се използва обикновено перде, кухненски модел, с чайничета и ягодки. Та този образ, от време на време обещаваше, че ей, сега… емен-емен до 15 минути ще излетим.

Накрая ни стовариха от рейсчето пред самата следваща метла. Ма тя.. се оказа малка като детска играчка, че и още я пълнеха с гориво.

Много нафта глътна това чудо, ако че беше малко. За пръв път ми се случва да летя и да нямам ама никаква видимост. Че може ли пък чак така?! Аз тука вещица с опит, идвам на официална служебна визита, да не мога да видя накъде отиваме! Само опашките на метлата пред погледа ми и … едното колело.

То пък и едни облаци като наизлязоха! Гъсти като козина на ескимоско куче. Да ти иде да удариш един лакът на прозорчето и да погалиш гърбовете им и ивиците, с които ги шари слънцето.

Така в тези … тежки метеоролгични условия, кацнах в градчето, в което не бях идвала никога. Конфедерацията беше сигурна, че няма да се загубя, разчиташе на моята перфектна географска ориентация, преминала развитие от широко известния едно време “женски топокретенизъм” до метода “Витоша ми е все от юг!”. А най-вече разчитах на записките и образите, които услужливо беше запечатил в съзнанието ми един вещ млад колега.

Слава богу, успешно се добрах до железницата, после до трамвая, прегазвайки с колелцата на куфара поне трима – толкова забелязах поне. Ако е имало и още трупове… все някой ги е прибрал, надявам се. Много чист град! По пътя само успях бегло да забележа ферията от светлини, която се надявах ако не този ден, поне на следващия да изследвам отблизо

(следва продължение)

Ако предишната част, посветена на ефирни сънища с птици (големи бели, малки цветни и комбинации), ви е донесла само приятни емоции, надявам се да си ги запазите и сега. Ще ви трябват! Още с обръщането на следващата страница от Съновника, насреща ни цъфва едно многокрако, космато, антенесто и членесто същество, което в 77.8% от случаите бива веднага посрещнато с крясък “Хлебарка!!!”. Мдаа, следващите страници са посветени на…

Сънища с буболечки

Тук се налага да поясня термина “буболечка”, преди да сте решили, че в този кюп са само кошмаро-причинители! Това не са само гадинки с “фасетни очета, един билюк крачета”, както пеят класиците на турбо-поп-фолка. Според “Речник на магическите създания” (Феникс Хипогрифин-Скорпиловски, 1277 г., изд. “Еднорог Змей Горянин”), буболечки са всички създания, имащи членести крачка, в това число тъкачи-многосменнички (паяци), закачливи щипконосци (раци, скорпиони, щипалки), бръмбари-смукачи, комари-кръвопийци, но и също така феерични пеперуди, работохилици (мравки, пчелички), многокраки маниаци (стоножки), параноици-подслушвачи и чеда на компютърни бъзикачи… охм, тези последните две са дописани в полето на речника, види се от някой спасил се от кладата съвременен КибЕр (КИБернетичен вещЕР).

Доста голяма група сънища, за които е известно, че ако видите буболечка насън, това е знак за неприятности, които трябва да превъзмогнете. Хубавото е, обаче, че всички огромни буболечки са измрели отдавна в предишните ери, така че едно е сигурно – проблемите или неприятностите, с които трябва да се справите, са малки!

Пчеличка ако видиш насън, значи непостоянство, показва склонност да се подскача от цвят на цвят. Види се, чака те смяна на партньора. Освен това (или пък именно заради това), видиш ли да лети насън пчела, дълго време ще се радваш на добри доходи. Внимание да не разсърдиш стария партньор, обаче, защото ако те ужили пчела насън, чака те пълен емоционален (и финансов) крах.

Видиш ли калинка в съня си, значи в скоро време път те чака и то по щастлив повод. Предвестник за сдобиване със съответната административна и духовна половинка за тези, които още не са си ги намерили. За останалите – внимавайте с тестените храни, може да покачите килца в следващите месеци. Тълкуванието има връзка вероятно с древната песничка “Лит Мара на пазара – купи ми симид!”.

Ако сънуваш гъсеница, това означава, че си в младежки стадий на развитие, още не си постигнал целите си и скоро ще се наложи да вземеш решение накъде да продължиш и в какво точно да се превърнеш. Справка може да се потърси в “Корелация на формата и шарката на пеперудените крила върху избора на професия” (Буба Йо, изд. “Калибри”).

Водно конче видиш ли насън или го хванеш, предстои ти сбъдване на дълго пазено в тайна желание. Внимание! Ако водното конче е синьо, зелено, кафяво – сънят е спонтанен, осъществяването на мечтата си е твоя заслуга. Ако е ярко жълто, сънят не е сън, ами изпратено съобщение от клиника МЪРФИ – да си в готовност да си прибереш озаглавената мечта от отдел Пласмент и Реализация.

Да видиш муха в съня си, е знак за чувство на вина, с други думи – внимавай, ставаш досаден. Това говори за вероятност да се провали някой бъдещ план. Какво да се направи в такъв случай? Практикува се сдобиване с домашен любимец жаба. Въздържайте се да я целувате – от всяка жаба читав принц не става. В краен случай, изсушено жабешко бутче под възглавницата също действа мухобойно.

Паяк ако сънуваш, значи различни неща в зависимост от пола. Паякът е символ на женската сила. Ако си жена – усърдието да си оплетеш паяжината ще бъде възнаградено. Ако си мъж – беля голяма! Може да чувстваш, че някой буквално изпива силите ти! Още на сутринта се огледай откъде започват да те оплитат и си плюй на петите, докато все още не са омотани. Обикновено на мъжете трудно им се отдава бягството, че паяжините са символ на изобретателността

Да видиш пеперуда в съня си, е знак за зрялост, за желание да се задомиш и най-сетне да си “кацнеш” на … мястото. Внимание, не се отнася за случаите, когато сънуваш нощна пеперуда! Тя означава, че още ти се живее и нямаш намерение да се отказваш от развлечения по малките часове.

Е, тук на това място на страницата, трябваше да има илюстрация на текста “ако сънувате хлебарка”, но уви, някой толкова е бил обхванат от блатофобия, че е изрязал картинката! Поне се е запазил текста! “Ако видиш хлебарки в съня си, означава че имаш нужда от промяна! Трябва да пречистиш духовния си и емоционален образ. Като начало може да се започне с тренировка на усмихване с очи.”

Ами толкова, за сънища с буболечки, мили невинни деца и изтерзани от кошмарите на ежедневието родители! Лека нощ и дано винаги сънувате приятни, слънчеви, цветни и жужащи сънища!

Кои са те – системните администратори? Особена категория магьосници, забележими тогава, когато връзката изчезне или екранът е черен, и веднага след справяне с проблема отново превръщащи се в невидими. Непредвидими, също като проблемите, които всеки момент могат да им сервират девайси и софт. Всеки миг различни – за да имат достатъчен набор решения за справяне с всякакви ситуации, дори и с подръчни или нетипични средства.

С особено умилително чувство към всяка джаджа, през която може да премине, макар и един бит информация, независимо от възрастта и степента на разпад. Наред с тази консервативност (”с елементи на геронтофилия”), те винаги следят изкъсо новините в развитието на технолъгиите, понеже по подразбиране са любознателни и всяка нова дистрибуция, чарк, скрипт и кръпка трябва да се пробват. Ненаситно любопитни – все трябва да “надзърнат под капаците” и да разберат “принципната схема”, да намерят устройството, брънката, кабелчето или редчето в кода, което създава ситуациите. Винаги готови да помогнат, не само защото просто има някоя забила машина, прецакан маршрутизатор или изчезнал кабел, не само защото им виси на главата някой отчаян юзер с изпарила се поща (естествено “младото и крехкото” се обслужват с особено внимание и предимство ). А просто, защото всичко в подопечния им локален мрежови вилает трябва да работи добре.

Такива ли са админите около вас? Мисля си, че за да бъдат повечето с такъв поетичен образ, във всеки от тях трябва да е вграден с цялата си естественост и пълнокръвност по един Балабан. С неподлежащото на предвиждане поведение, готовност за реагиране на изненади, проницателност, незамъглена от зъркелите и човъркащо любопитство. С всичките си “особености”, с “представата за плаващо работно време”, в което мисълта ти тече и не е възможно да се вкара в рамки.

За тези, които са чели тази невероятна книга, става ясно, че все още съм под шокиращото и въздействие. Не съм си представяла, че съвременният ни свят може да бъде така леко, елегантно, полу-шеговито, но и безпощадно разчленен на основните си части. Не бях виждала досега нашата действителност така добре зашамарена и запратена върху листа, заедно с цхазъма, с нахлупените капаци, с “организираната реалност”, която така великодушно крепи емоционалния ежедневен уют на охлоса, лишавайки го от способност да мисли различно, … или изобщо да мисли.

Но покрай днешния празник, се сещам най-вече за тези нахитряли “усери”, които неволята е научила да не се задоволяват да гледат картинката, а да рискуват да бръкнат в дълбокото. Тези, които захвърлят “зъркелите” и се стремят да разсъждават и разчупят стереотипите. Хакерите на всяка капсулирана система, автокефалните, генераторите на случайни събития, които “не дават на историята да прекрати течението си”, защото светът се развива и еволюира, биологически и духовно.

Съвсем се отплеснах, а ми се щеше просто да поздравя всички приятели системни администратори с празника! Да им пожелая повече безаварийни дни, добре вдигнати сървъри, здраво опънати кабели, послушни комутатори и маршрутизатори, безбъгови дистрибуции и навременни кръпки. Бих добавила и пожелание за потребителите ви,… но имам питане

Има различни потребители. Послушни симпъл-юзери, които се задоволяват да гледат екрана на смъртта и търпеливо да чакат админа да намери време да мине, и които просто отказват да прочетат (камо ли разберат) какво точно им казва съобщението за грешка. Има и непокорни – нетърпеливковци и любопитковци, “разбиратели”, които често ги повлича да хванат отвертка и да надникнат под капака, защото искат да се научат да се справят сами. Или забиват нос във форумите, които чичко Гугъл им изсипва, готови да пробват някоя от предложените панацеи, макар, че понякога рискуват да забъркат още по-големи каши от самия проблем

Сигурно има и още много категории, та затова питането ми е – какви предпочитате да са вашите потребители, господа системни администратори (настоящи, бивши или просто с мерак да се занимават с този тип магьосничество)?

И наздраве!

Какво ли не може да открие човешкото въображение, ако изведнъж се окаже оставено на произвола на собствените си прищевки. Докато сме в реалния свят (пак с уточнението, че твърде често границите между магия и реалност са много трудно установими и слава богу, че съществува цветната магическа реалност), винаги се намира нещо, което да спъва въображението ни. Да го държи в границите, било на принципите и нормите на заобикалящия ни свят, било от рамките на собственото ни възпитание. И много рядко може да видиш някой с отнесен поглед, зареян някъде навътре и нагоре, който в този момент хич не може да чуе, че запотена контрольорка му иска билет в превърнатия в сауна мерцедес номер 76…

Та по време на бдителна будност, въображението ни си остава абсолютно в плен на ежедневието. Затова пък, когато ни упои нощта (някои щастливци успяват да се поотпуснат и в следобедна сиеста) и попаднем във владенията на Господарката на смарагдовия сън, въображението ни се отскубва от клетката си, изпълзява, полита, гмурка се, отприщва се цялата му енергия, която е сковавал деня! Тогава е неговият миг на свобода! Тогава се раждат невероятните приключения, посещават се неземни светове, случват се лелеяни желания или шокиращи изненади. Но много често въображението и неговите палавости в съня си остават, за далеч по-мудното и изоставащо съзнание, неразбираем низ от хаотични форми, действия, цветове и събития.

Тогава още в древния свят се е появила и нуждата от преводач, от посредник между въображение и разум, между сън и съзнание. Кой друг да се наеме с тази задача освен вещерското войнство! Нелека задача, твърде тънка и трудна дисциплина във вещерското обучение. Затова и намирането на друга оръфана книга на тавана на баба ми, с пленителното заглавие “Съновник за начинаещи вещици“, направо ми отвя всякакви други търсения сред паяжините (като например стария ми ученически дневник, в който бях отбелязала точно кога съм изпитала онова особено парване и дръпване, някъде там зад гръдната гост, което било сигурен белег за появата на най-първата любов )

Книгата е разделена на няколко части, в зависимост от типа на сънищата. Изключително помагало, както за още неопитните млади вещици, така и за по-улегналите, които от дългото време, прекарано на метлите, постоянно подлагани на вятърни своеволия, започват по някое време да страдат от СКЛЕРОЗИС (Синдром на Кратковременна Липса на Елементарен Опит, Знания И Способности). Бързам да споделя някои от основните раздели в разгадаването на сънищата, преди някоя по-оперена блюстителка на вещерския ред да ме е хванала за фитилчетата, че издавам тайни на занаята

Сънища с животни

Ако сънувате животни, това значи че въображението ви е било под голям стрес, сънят е единственият му отдушник и като такъв служи за отприщване на най-древните инстинкти и безгранични, понякога безпощадни щения. Четем следното…

Птици ако сънуваш – сигурен знак, че искаш да си свободен, щото натрапчиво чувство те обладава, че някой постоянно ти подрязва крилцата. Ако сънуваш пеещи или летящи птички, радост и хармония те очаква. От птица до птица, обаче, има разлика! Особено внимание с категория Големи Бели Птици!

Ако видиш бухал в съня си – значи не се чувстваш уверен в умствените си качества. Спасението е да повярваш в себе си. Трудна работа, постоянство иска и някое от средствата, както следва: (1) три пъти на ден по две капки отвара за поумняване; (2) курс по висша математика и квантова физика (поне ще ти докаже, че си неспасяемо в златната среда по ум и разум, да не се напъваш за още); (3) прави това, в което си най-добър (това особено важи за някои много напористи млади вещици, които обичат да се пробват да правят всичко).

Ако сънуваш врана летяща – някъде те чакат да споделят клюка с тебе. Ако е бяла врана – огледай се, дали не се правиш на интересен повече, отколкото трябва! Умна птица, бъбрива, хитра, символ на вредни навици. За отърваване от хапане на устни, чоплене на пъпки, гризане на кожички и пресукване на бретон, виж раздел “Билки и корени за изкореняване на вредни навици” в “Рецептурник на отварите“. За отърваване от прекалена бъбривост – три пъти на ден “Дързост и красота” 2315-ти епизод.

Ако видиш гълъб в съня си, значи в мир със себе си живееш. Очаквай поща, мейл или посещение, ако е бял гълъб – посещение от изгора, ако е тъмен – свекърва/тъща. Внимание, да се прави разлика, гугутката не е гълъб! Ако има черна ивица на шийката, гугутка си сънувал, значи скоро тайна среща с нов любим ще имаш. Да се внимава да не се забравят на таквиз места после обеци, часовници, нашийници (да се чете герданчета, колиета, бел. авт.)

Голяма Бяла Птица ако сънуваш въображението ти още е у дома, в плен на домашния уют и под влияние на семейните символи (и прякори). Внимание, да се прави разлика в различните ГБП! Гъската значи плодородие – заплождане чакай, ако не ти, то куче, котка, хамстер, гупи или костенурки, каквото си си завъдил. Патка ако сънуваш – изпускаш важна възможност да използваш настроенията на благоверния. Сега е момента да го хванеш да смени тапетите или да купи нова миялна машина. Лебед ако видиш насън – готви се за изненада! Сигурно ще ти искат милно-жално парлама-позволение за участие в среща с приятели, с кодово название УКШМТ (уроци карти, шах, мешана табла).

Паунът в сънищата значи успех и издигане в кариерата. Повишение чакай и промени. Добър знак, ако се внимава за прекомерно повишение на самочувствието. Препоръчва се до седмица след като си се оперил като паун насън, да се тренира рязко сядане на табуретка – тренира глутеусите за евентуално внезапно падане. Масаж на носа със сок от чорбаджийски чушки помага против навирване на последния.

Да видиш щраус в съня си, означава че нависоко се рееш, живееш в свой си свят извън реалността. Особено вредно за начинаещи вещици и вещери с едва получени лицензи за метлоуправление. За приземяване се препоръчва: (1) готвене – препоръчително с дълги подготвителни мероприятия (яхнии, картофени ястия); (2) курсове по народни танци за напреднали.

За тази вечер ви стига, мисля аз. Очаквайте следващата ни среща в смарагдовия сън, с други животни и природни феномени. Приятни и цветни чуруликащи сънища!