Archive for the 'RTFM' Category

За цветните заигравки

01_Pano_01_Barakovo

Когато се сдобих с Дейна, най-трудно ми беше да свикна със суровия формат на файловете. Ей, богу! Адски трудно ми беше, особено с Уф!raw. А тогава и някак браузерите за снимки не отваряха суровите файлове на минолтата (.mrw), та така години наред снимах в “raw + jpeg”. Големи папки с много снимки, от които триех доста, и пак оставаха… доста.

След това, Сан Антонио ме открехна на AfterShot и нещата тръгнаха вече в друга плоскост. Не от раз, да не си помислите, че един овен и мАке може лесно да се съгласи и да пропусне “Ти па ке ми каеш на мене!”. В началото настройките на AfterShot ми бяха чужди, после плъгините на гимпа (особено G’MIC) ми се струваше, че правят картинките прекалено ярки, безсрамно кристални и … някак изгладени. И така до ден днешен си ми остават някои съмнения.

DSC07241_as

Сега експериментирам(е) с RawTherapee. Много мощна програмка, с адски много настройки и възможности, гъвкавост, лекота и радост от експериментите. И само с ок. 600 стр ръководство, което се чете като романче :D Не, че съм го прочела цялото. Но когато имаме материал, ще разкажем за основните операции с това малко чудо за цветна терапия.

DSC08041_rt_nogmic

Сега в жегата, малко заигравки с HDR-плъгина на AfterShot, който дава възможност да си разцъкаш дори един кадър. Може да го разслои на три различни, с различна експозиция и да ги събере по разнообразни начини, в зависимост от настройките и … натюрела и настроенията на автора ;) За изкушените – RTFM в това видео (линк).

Enjoy :)

DSC08197_ashdr

DSC08287_ashdr

DSC08308_ashdr

LOMO-ефект с GIMP

Историята на ломографската техника на снимане започва в началото на 80-те години на XX в. ЛОМО е съкращение от “Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО “ЛОМО́”), най-голямото руско предприятие за оптична техника. През 1983 г., предприятието пуска на пазара в ограничени серии филмовия фотоапарат ЛОМО ЛК-А (LOMO LC-A), който е компактен, малоформатен апарат, с автоматично управление на експозицията и 32мм обектив. Снимките, които прави този апарат се отличавали с уникална визия, контрастни и ярки, леко блърнати и винетирани по периферията. По-късно през 90-те, група вдъхновени от ломо-снимките австрийски студенти, представят руската камера на много изложби в Европа, САЩ и в Русия. След 2005 г. започват производство и на собствени камери от този тип. Мото на ломографската техника е “Не мисли, просто снимай!”. Идва от това, че ломо-камерите са с просто устройство, не проедполагащи някакви крупни познания или трудности при самото снимане. Ефектите на подсилен контраст, интензивно оцветяване и понякога размазване на фокуса идват от спецификата в обработката на филма.
Read more »

Да се вей Huawei (E220 on Debian Lenny)

01_pict3975u

Последните седмици работа са вече зад гърба ми, с всичките си препускания, пот и зор. Като се изключат разни служебни пътувания, които (като се има предвид каква ми е работата) са си пак разтоварващ и зареждащ екшън, от две години не съм излизала май в пълноценна ваканция. И както се казва по-добре късно (лято) отколкото още по-късно (догодина). Утре поемаме към Морето :D
Read more »

Джина Хю и 40-те панорами

01_peniscola

След дълго заиграване с ножички, гланцови блокчета, тонове лепило, триене и замазване на шевове, време беше да се седне и да се прочете най-сетне като как, аджеба, да изоставим “бабешкия метод” за правене на панорами и да натоварим с тази задача палавия дух hugin. :D
Read more »

Джина Хю на море

Не става дума за джина от “Хиляда и една нощ”, макар че всяка нощ близо до брега и до въздишките на вълните си е една приказка. Пък и нито една конференция не щат да я организират с такава продължителност, освен може би ако се направи Световна конференция на приказката ;) И как, кажете ми, да се съсредоточиш в сесиите и докладите, като по време на кафе-паузите пред теб се ширва една такава гледка…

pano_sea1

Преди време стана дума за “ръчен” шев и кройка на панорами. Тогава споменахме една програмка, hugin, която на шега или не, си я нарекохме Джина Хю. Досущ като колегата от лампата, и този джин прави магии – реже, лепи, стъкмява, оправя перспективи, изравнява хоризонти, изобщо прекроява си пространството (и времето), както му каже Аладин (т.е. вие). Тази вечер ми беше забавно да го изпратя да се рее над един изгрев, за да видя как ще съчетае неспирния ритъм на вълните и ето как се справи :D

pano_sunrise2_rectilinear

И не, няма да ви досаждам този път с ръководства как да го викате и командвате, защото за написването му ми е обещана помощ от един фотохалиф ;) . С присъщото му търпение и мъдрост, той все се опитва да обуздае моя хаотичен ентусиазъм и да го насочи към по-задълбочено запознаване с многобройните заклинания, които управляват Джина Хю. Така че, ще му дойде времето и на това ръководство.

А засега ви казвам довиждане и до нови срещи! Налага ми се да замина за топлите страни за известно време, че тук нещо заваляха дъждове, температурата падна под нивото на моя любим диапазон (25-35C), а и не ми пускат топлата вода вече повече от седмица <:О Така, че и аз като една голяма бяла птица, подобна на Ака фон Кебнекайзе, поемам на юг. Ако има кандидат за Нилс Холгерсон, за предпочитане висок, брюнет, симпатичен, който не страда от морска болест, но пък страда от излишък на чувство за хумор - да заповяда :P А, да! И там се надявам да се е простряла паяжината, най-малкото и там изгрява същото слънце и няма да ме остави да забравя изпращането на много целувки и прегръдки! :D

pano_sunrise3

Gimpнастика за начинаещи: рязкост

За ефекта, който могат да окажат нивата и кривите върху вашата снимка, обикновено може да гадаете. Е, има и такива майстори, дето са сигурни как ще изглежда творбата им след подръпване на черни, бели и сиви точки, но … къде пък остава очарованието от изненадата ;) Това, обаче, което веднага може да ви стане ясно, като си погледнете снимката, е дали има или няма фокус и къде е той. В днешната GIMPнастика ще се занимаем с въпроса какво е рязкост на изображението и как да се справим, ако искаме да я увеличим (навсякъде и избирателно).
Read more »

Gimpнастика за начинаещи: избирателно оцветяване

us_35

Днес ме е обзело едно такова лежерно, отпускарско настроение, само за занимания с любим спорт :D . Сетих се, че отдавна се каня да споделя един небуквален превод на ръководството на The GIMP за избирателно оцветяване – много приятен и ефектен начин да направим една снимка да изглежда по-специална.
Read more »

Gimpнастика за начинаещи: нива и криви

Сигурно сте чували много от хората, които обичат да снимат да казват, че не искат “да пипат” изобщо снимките си, защото им се струва, че по този начин една снимка би загубила автентичността и настроението, което носи. За някои снимки това може да е вярно, ако са така добре експонирани, че наистина няма какво да им се пипне. Но опитът показва, че в повечето случаи, задаването на настройките в апарата, неазвисимо дали автоматични или ръчни, не винаги води до появата на екрана на същата картинка, която така ни е впечатлила, когато сме я заснели. За разбирането на това, какво не и достига на една снимка и за правилната и корекция (в разумните граници) допринася хистограмата на изображението. Интерпретирането на хистограмите е задължително условие за успешната обработка на една цифрова снимка, защото графиката може да подскаже дали снимката е недоекспонирана (тъмна) или преекспонирана (светла), дали е необходимо увеличаване или намаляване на контраста и как точно да се направи корекцията, като тези знания допринасят не само за подобряване на уменията ни с компютърната постобработка на снимките, но и в умението да снимаме.

Read more »

Уф!raw закачки

Случвало ли ви се някога да искате да направите една и съща снимка да изглежда по различен начин? Сваляте файла на компютъра, гледате я и си казвате “Ама, не! Това беше още по-ярко!” или пък “Ох, по-мек беше някак си тоя цвят. По-топъл! А ето тези тъмните петна ги нямаше пък!” Мда, понякога ми се случвало да съжалявам, че съм направила снимка, в която да има изгорели участъци. Затова и предпочитам да снимам на самата граница, дето се вика с половин крачка в посока към “тъмната” снимка”, която така и така да мога да оправя после (за разлика от прегорялата). За това какво представлява ufraw вече си говорихме, но темата няма как да е приключила. За мен тази обработка на суровата снимка все още си е някакво тайнство, като магия някаква! И като към всяко чародейство, пристъпвам хем с желанието да го разбера, да вникна в детайлите му, хем и с малко скептицизъм в това дали се налага изобщо да го използвам?! Дали всеки път да си “измагьосваме” кадрите с него? Все пак, шест месеца след онази публикация, все още продължавам да подкрепям мнението на Ясен, че е по-добре кадъра да е добре експониран при заснемането му, така че да не се налага много-много да пипаш в ufraw.
Read more »

Пано-мания

Има някаква особена тръпка в заснемането и сглобаването на панорами. Дали е от чувството за простор и свобода, което те обзема като успееш да побереш в една рамка дълбочината на небето, докосването до хоризонта и промяната в цветовете. Но сигурно не е само въздушната перспектива, която гъделичка възприятията, разтваря дроба и те кара да се заиграваш, припомняйки си гланцовите блокчета, ножички със заешки ушета и лепило “Рила” :) Защото тръпката гони и когато лепиш нещо съвсем различно от пейзажи, например… графити.

Read more »

Next Page »