***
Отронени цветове
Нецелунати устни
Като копнежа по Теб…
Уж ме напуска
И тъкмо повярвам
Че не свършва света
С нецелунати устни
Цветчета в пръстта
Отново е лято
И жадно, и сляпо
Копнея за Теб
Все така…

/Flo, 06.2011/

Здравейте, скъпи читатели! С вас е отново репортерката на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! В тези невероятно дълги дни, когато над Шарколес се разнасят уханията на липи и на узрели дуди, капещи най-прахоснически и образуващи сладки петна по алеите, в жарките следобеди, когато двуногите създания с мъка се тътрят след работа по стъпките на дебелите сенки, и замаяно търсят някоя по-запотена бутилка подръка, дойде време Цветята да се развихрят!
Read more »

“Исках да Ти кажа…

Не излизай тази вечер късно!
Луната пръска сребърни лъчи
С тях бърза облаците да разкъса
Да грабне иска Твоите очи!

Не оставяй Твоя прозорец отворен!
Че палав нощен вятър вее
Алчен като сладък грях несторен
В ръцете Ти ще иска да се сгрее

Не забравяй лампата да свети!
Че нощем пърхат гладни пеперуди
Нектарните Ти устни ще усетят
Ще Те изпият със наслада луда!

Кажи тази нощ да не бърза съня!
От спомена пусни ме да изплувам
В ръцете и в очите Ти да се топя
И дълго… дълго, пак да Те целувам!

/Flo, 09.2003/

Можехме и да се разминем, без да се познаем. Ако я нямаше намесата на добрата Светлина, която винаги, в най-подходящия момент, огрява пътя ми. Без да е натрапчиво ослепителна, нито монотонно оммръзваща. Просто кратък отблясък, колкото да се отрази в очите ти. Тогава разбрах, че ще се срещнем. Не минаваше и ден, в който да остана далеч от теб. Когато дойде мига да те видя, не помня как препускаше утрото, нито как успях да преплувам следобеда. Пак с твоето вълшебство, витаещо над мен като мараня над изрусели треви.
Read more »

Да очакваш какво ще ти се случи, когато отвориш поредната Му книга, е най-безполезното занятие, с което може да занимаеш мислите си. В момента, в който докосваш корицата, трябва да освободиш ума си, да разтвориш гънките, в които ежедневната реалност е успяла да надипли простичките, човешки преживявания. И едва, когато мислите ти спрат да се щурат като водомерки по повърхността на езеро, и успееш да проследиш потрепването на листата в отражението, да потърсиш себе си сред редовете Му.
Read more »

Те са съседи. Добри и обичливи! Когато единият тръгва на разходка, успява да намери начин да уведоми другия за това събитие. В резултат асансьора ехти и не само за стринките, кротко бъркащи обедната супа, ами и за всички домашни любимци, от белия пудел Блеки до ротвайлера на петия етаж, става ясно, че Альо и Нана (старчоците следват нотариалните документи и им казват Алекс и Маги ) излизат по работа.
Read more »

~ * ~ * ~
По-добре да си тихия дъжд…
Когато беше буен порой
Дълго чаках натежалата ръж
Да намери след Тебе покой

Ако ръмиш – ще остане само роса!
Достатъчно малко – да не ме удави
Достатъчно много – за глътка нега
Преди деня без Теб да ме остави

/Flo, 06.2011/

Планираната преди повече от месец операция по налазване из тепетата, вчера беше осъществена. За съжаление на отсъстващите поради летни грипове, пътувания, драми и други артистични изяви, събрахме толкова слънце и радост, че трудно ще мога да ви ги предам изцяло. Но поне част от тях съм сигурна, че ще ви сполети до края на тази галерия

И така, след два часа сладки приказки, неусетно се изсипахме в Пловдив. Пече сериозно, не се лигави като времето в шоплука, хем е лято, хем не съвсем. Лю и Дени ни посрещат на автогарата и поемаме към центъра. Пътьом не устоявам на изкушението и вадя Дейна. Обожавам го това особено настроение, което носят нашите градове, различни от София. Събота е, слънце, свежест след дъжда, зеленина, ароматът на бъз и подранилата тук липа направо те отнася! Плисват цветове от лехите, от влакчето, подканящо към кофичка сладолед, от роклите на спокойно разхождащите се хора и от чадърчетата, пазещи сянка на бебоците. Завладява ме едно такова чувство, все едно съм си в родния град. Омагьосващо спокойствие и усмивка, която не може да кажеш от какво точно ти се е появила.
Read more »