Archive for March, 2011

Лагуната

01_aqua_8604

Мигът, в който преглъщах тъгата от последната целувка – единствената, за която Те помолих – продължи дълго. Цяла една ледена епоха. Белязана с разрушенията на лавини, с разцъфването на скрити под кората багри, които носеха бледия привкус на някогашно “аз”. Опити за забрава, в която болезнените пори вакуум, останали след раздялата, се сливаха в кънтящи пещери. Време, в което чувството за вина остави завинаги бразди в съзнанието, като просеки по пътя на ледниците.
Read more »

Harvest Moon

harvest_moon

/Cassandra Wilson/

Come a little bit closer
Hear what I have to say
Just like children sleepin
We could dream this night away.

But there’s a full moon risin
Lets go dancin in the light
We know where the musics playin
Lets go out and feel the night.

Because I’m still in love with you
I want to see you dance again
Because I’m still in love with you
On this harvest moon.

When we were strangers
I watched you from afar
When we were lovers
I loved you with all my heart.

But now its gettin late
And the moon is climbin high
I want to celebrate
See it shinin in your eye.

Because I’m still in love with you
I want to see you dance again
Because I’m still in love with you
On this harvest moon.

Веселие на квадрат

01_choku_geri_1987

Еее, добре! Много съм търпелива (хм… древните да не се подхилкват под мустак ;) ), ама не мога да понеса чак завист да спохожда и да трови умовете на добрите хора. Убедихте ме, изнасям ги отделно, още повече – разсейвате се покрай разни торти и купони, а това съвсем, ама хич не подобава на лиричността и специалното настроение, което витае над Флорбела и разцъфналата степ. :)
Read more »

Charneca em flor



Olhos a arder em êxtases de amor,
Boca a saber a sol, a fruto, a mel:
Sou a charneca rude a abrir em flor

/Florbela Espanca, Charneca em flor/

01_flo_pict3744u

~ * ~
Вълнението от болезнени неща
Изпълва гръдта ми с магичен чар…
Върху изгорелите калуни израстват рози…
В моите очи сълзите пресъхват…

Тревога! Разтворени крила! Какво нося
В мен? Чувам тихите устни
Да ми нашепват тайнствени думи
Които ме вълнуват като ласка!

И в треската, в която горя
Събличам покрова, монашеските си одежди,
Вече не съм, Любими, Тъжната сестра…

Очи горящи в опиянението на любовта,
Устни с вкус на слънце, плод и мед:
Аз съм дивата степ, избуяла в цветя!

/Флорбела Ешпанка, 1930, превод Евелина Малинова/

Един следобед с цвят лилав

01_PICT8300u

“Слънцето грабнах – мое е!
На сладки дълбини във зноя
По клепките звезди да нарои”
Тъничък гласец, да наруши покоя
В следобед пролетен се осмели

02_PICT8298j

“Ама че странна привичка
Във чашка искаш да сбереш
Лъчите дето са за всички
Егоистка! Ама как ще разбереш”
Побърза да се включи мъхната сестричка
Нацупено прпотрепваща с венче

03_pict5165u

“Напече ви и станахте бъбриви
Послушайте ме, да ви споделя
Предадоха ми, че сме най-красиви
Ако през през нас премине светлина
Да я оставим да поеме цветовете…” –
И преди да довърши, братовчедката засвети!

04_PICT8302u

“Аз пък, когато порасна
Така ще разтворя венче
Че когато слънцето угасне
Да светя и на звяр, и на врабче” –
И малката грозновата, невзрачна главица
Лъчи засъбира по всички космици

Haiku train

01_PICT8402u

* * *
Краят на спомен
Е начало на мечта
Бягат траверси

02_PICT8406u

Бягат траверси
В косите на релсите
Греят сезони

03_PICT8467u

Греят сезони
Вятър омесва багри
В пулсиращ ритъм

04_PICT8431u

В пулсиращ ритъм
Прелита животът ни
Еднопосочен

05_PICT8389u

Вие сте ;)

Възел

PICT8269u

~ ~ ~
Толкова слънце – не остана място за тъга
Дори да наранява неспособността Ти
Да овладееш думите
Толкова обич – дори понякога срещите с Теб
Да ме карат не да вярвам, а да се съмнявам
Във себе си
Толкова нежност – че и пролетта хилава, закъсняла
Не смогва да отмие цвета на очите Ти
В моите
Толкова възли в мрежата – наречена живот
От която измъкват се само прашинки ръжда
С капките
Толкова мъчителна – борбата да изхвърля отровите
Не бих позволила отново да се преродят
Ще послушам дъжда
Без да си до мене
Този път…

/Flo, март 2011/

Памук

01_PICT8149u

Обичам съботите. Неделите все едно са си едни работни дни за мен. Опитваш се да напъхаш в тях всички СС (сервизно-слугинажни) задължения, които през седмицата с почти садистично задоволство отлагаш. Но съботата си е изцяло моя. Стига да не вали, това е денят, по-точно следобедът, в който мога да погледам и послушам света като невидим свидетел. … Е, едва ли точно невидим, при положение, че дългия обектив винаги предизвиква любопитни погледи от почти всички, с които се разминавам в парка. И всеки път не устоявам на изкушението да щракна поне по една снимка с пухкава, лепкава, розова или бяла къделя.
Read more »

Стратег…

PICT8233u


… или поет?
Страст е стрелата
Изпратила взора напред

ППЖ #16: Чай

01_tea_PICT8167u

~ * ~
Drink your tea slowly and reverently,
as if it is the axis
on which the world earth revolves
- slowly, evenly, without
rushing toward the future;
Live the actual moment.
Only this moment is life.

/Thich Nhat Hahn/

02_tea_PICT8081u

Next Page »