~~~
Утро разтваря
Сетивата на деня
Ще те чуя ли?

В коприна и мед
Раздипля се пладнето
А пчелите спят

Пазя пламъка
Нощта ще роди утро –
прероден залез

/една приказка от Thich Nhat Hanh/

Имало едно време една красива река, лъкатушеща между хълмове, гори и ливади. Тя се родила като жизнерадостен ручей. Изворът и винаги танцувал и пеел, докато се спускал от висините на планината. По това време, реката била още твърде млада, но постепенно се укротила, когато се спуснала в низината. Искала да намери път към океана. Станала пълноводна река, научила се как да изглежда красива като прави грациозни извивки между хълмове и ливади.
Read more »

Мислех си, че първия ден след пристигането ни, ще мине в спане до обяд, с наваксване на осемчасовата разлика. Нищо подобно! Въпреки плътно спуснатите щори, ослепителният ден успя да проникне, пък дори и само с приятно нагрятия възДух. Понеже веднага спрях климатика в стаята на хотела (тия хора са луди! във фоайето беше 18 градуса и преходът от външните 45 направо удря в главата), топлината успешно си проправи път през барикадата от безумно много на брой възглавници, до леглото, достойно по размери за Санта Клаус, барабар с впряга!
Read more »

* * *
Все същият си – като водата!
Чиста, естествена, утоляваща
Все същата – жаждата ми!
Благодаря Ти, че смени рехавия съд
От който се страхувах капка да не изтърва
С две шепи спуснати – по течението на река

/Flo, 07.2011/

Скоро не съм препрочитала тази много любима книга, но първото за което се сетих като видях къде се намира мястото на следващата ни конференция, беше въртящата се в не много ласкавата прегъдка на циклона, къщичка на Дороти. Вярно, че по това време, през май, имаше и тревожни новини за смерчове в Канзас и околията, та честно казано, със страх си мислех, че ще ми се наложи да отпътувам и аз в тая посока, пък макар и само за една седмица. Е, за мое (и ваше ) успокоение – вече съм тук, в Лоурънс (Lawrence), небето е като излъскано, а слънцето безмилостно пържи червените покриви и тухлите на сградите, направени така, че да пресъздават историческия дух на древни замъци (не много успешно). Във всеки случай – ветрец има, колкото да ти грабне потта, която веднага ти избива от тези 40+ градуси (по целзий, все пак).
Read more »

“Няколко души ми разказваха една история за хора, които са чули вълшебна музика в два часа сутринта, в първия ден на Новата година. Нещо повече, всички твърдяха, че хората са я чували отново на всеки осми ден след това. Описвали са много точно кога и къде са я долавяли.

Някои се смееха, приемаха случилото се за измама на вятъра, но аз не съм склонен да го приема или отхвърля без доказателства. Небето и земята са пълни с мистерии. Всички ние знаем историите за танцуващите девойки, които всяка сутрин сипят роса от небесната шир.

Може би в душите, които наблюдават от коридорите на небесата и виждат покоя на този свят, извира музика, призвана да дарява радост. И може би ние, които не успяваме да я чуем, сме оглушали от собствените си страдания.”

/Кобаяши Исса/