rain-soaked
olive branches droop,
ground fogs rise

cold midnight
pounding rain–
only ghosts about

Not a leafbud
in a blue oak grove–
shadowless winter noon.

/Michael P. Garofalo/

~ ~ ~
Внезапен порив
Последният лист реши
Да си отиде

/R. H. Poulin/

~~~
That snail –
one long horn, one short,
what’s on his mind?
- Buson

/на скъпият ми приятел Дедов, с пожелание за разнообразие в мислите и консенсус в действията )

The nature of man
the moongazers vanish
more quickly than the moon

/Kobayashi Issa/

/една приказка от Thich Nhat Hanh/

Имало едно време една красива река, лъкатушеща между хълмове, гори и ливади. Тя се родила като жизнерадостен ручей. Изворът и винаги танцувал и пеел, докато се спускал от висините на планината. По това време, реката била още твърде млада, но постепенно се укротила, когато се спуснала в низината. Искала да намери път към океана. Станала пълноводна река, научила се как да изглежда красива като прави грациозни извивки между хълмове и ливади.
Read more »

Ти си аз и аз съм Ти
Неразривно свързани сме явно
Ти отглеждаш цветето в Теб
Аз да бъда красива
Преобразувам лошото в мен
За да не трябва да страдаш Ти
Аз подкрепям теб, а Ти – мен
Тук съм – да Ти донеса покой
Тук си – да ми донесеш радост

/Thich Nhat Hahn/

~ ~ ~
Walk and touch peace every moment.
Walk and touch happiness every moment.
Each step brings a fresh breeze.
Each step makes a flower bloom.
Kiss the Earth with your feet.
Bring the Earth your love and happiness.
The Earth will be safe
when we feel safe in ourselves.

/Thich Nhat Hahn/

* * *
Бъди пъпка, кротко стояща на плета
Бъди усмивка, частица появило се чудо
Остани. Няма нужда да тръгваш

/Thich Nhat Hahn/

Вятърът на пролетта
Носи за цветчетата раздяла
В съмнения не никнат
Клони и листа
/Доген/