ОБЯВА

Първа многопрофилна клиника МЪРФИ
(Мечти – Ъндърграунд, Раждане, Фабрикуване, Изпълнение), търси да назначи секретар(ка).

Изисквания за кандидатите:

1) Опит (най-малко от детско-юношеска възраст) в улавянето на цветни, неориентирани завихряния, с пожелателен заряд, без ясна времева и топографска ориентация, или т. нар. протомечти (или неозаглавени такива).

2) Владеене на необходимия инструментариум за подготовка на следните типове административна документация:

• – молба-декларация за пускане на процедура за озаглавяване на мечти
• – кръщелни мечто-свидетелства
• – мечтобиография
• – епикриза на мечтозагубването
• – уверение за осъществимост
• – удостоверение за унаследяване на мечти от потомци по серебрена линия (най-малко до осмо дясно коляно)

3) Изисквания за външен вид:

• – достатъчно дребен ръст (тип “строен миньон”), необходим за незабележимо промъкване и в гномски дупки, с цел придобиване на опит (вж т.1.)
• – атрактивност, убедителност, ведър и отзивчив нрав, предразполагащ към оформяне на мечто-уловителна аура
• – тегло – достатъчно, за да е възможно осъществяване на краткосрочни командировки за обмяна на опит с компании като Глухар-Jet и БътерфлайAir. За кандидати с по-големи габарити ще се намери място и в авиокомпанията КБНТ (Кацнал Бръмбар на Трънка)

4) Отлично познаване на литература, свързана със зараждане, възпроизводство и осъществяване на мечти, от приказки на различните народи, през Урсула ле Гуин, до Клифърд Саймък, плюс “Невробиология на приматите”.

5) Възрастови изисквания – няма.

Все пак, напомняме, че кандидатите трябва да са на достатъчна възраст, за да различават протомечта от дамски каприз или мъжки мераци, и на възраст не по-голяма от тази, на която са склонни да осъществяват всяко детско желание.

Молбите за кандидатстване подавайте на адрес:

Шарколес
Клиника МЪРФИ
Пътека “Карпино-Кверцетум педункулифлоре”
До: Флоржиня де Лесидрен-Кестеньеда

Нали знаете какво е в една къща да влязат майстори? А какво става, ако те полази ремонт в офиса? Все пак по-добре да са ти в работата, а не у дома може би, въпреки че от майстор до майстор има голяма разлика. В момента мазето на лабораторията ни прилича на разровен мравуняк, но с всеки ден все повече започва да придобива черти на обитаемо помещение. Дойде ред на поставяне на дограма. Гледат майсторите, мерят, броят джамовете (а те са доста нестандартни)…

… та в тази стая са предвидили два прозореца, само дето… за пръв път сигурно ще им се случи да монтират дограма върху рисунка Какво достижение на живописта, a!? Как да не се хванеш за главата!

П.П. Дали пък не е добра идея така и така има нов джам… с бургията, та по рисунката, по рисунката… Нека има светлинааа!

П.П.2. Мда, последна сводка от майсторите – зад рисунката е една от колоните на сградата, дебела колкото тези на Рилския манастир. Да живее неона :’(

Каква е цената на капка вода? Има ли нещо, с което да сравниш чувството, че издишвания въздух е дори по-горещ от вибриращата навън мараня. Нещо друго, което да бъде по-жадувано, в момент, когато усещаш вадичките да гъделичкат кожата ти, като че си състезателен кон на предпоследна бара…

Има ли по-жадувана глътка след завихрящите ритми и магията на танца, когато музиката спре, а твоето сърце не спира да пулсира някъде там, в пламналите скули. Около тях чувстваш затоплени дори прашинките, които хорото е накарало да избухнат под краката ти…

Колко ли земи и пустини не биха прелетяли чаплите, да намерят онези местенца в блатата и речните плитчини, създадени точно за техните статуи, с вперен в безвременния бяг на водите взор…

Не може без сладката глътка и заека, надвесил главица над изворче в някоя букова гора, с едно ухо, следящо отражението в огледалото с рамка от рошав мъх, а другото нащрек – да не изтърве случайно звук от меки лапи по ланшната шума…

Няма по-ясно усещана липса на човешкото съзнание от тази за капка вода. Жажда наричаме чувството, което ни изгаря, далеч от прегръдката на любимия…

Жажда подгонва стадата по пътя на дъждовете, кара охлювите да се свият в най-дълбоките витки на черупките си, принуждава дървета да се лишават от пищността на зеленината и превръщат листата в бодли. Сълза на велика богиня, плът на живота, незабележима част от нас, когато е близо, безценна – когато ни липсва… Най-сладката глътка, побрала вселена – съвършената капка живот…

Вчера в приятно следобедно време се състоя късно-лятното преброяване на локалния състав на нюзгрупа soc.culture.bulgaria. Сайтът, където обичайно документираме поредицата срещи, не пожела да си задейства новия интерфейс за качване на снимки, така че реших да приютя събитието тук Наред с щрихите, които ще нахвърля по-надолу, трябва само да кажа, че остава неописуемо с думи и картина цялото настроение, смях и приказки, и отлитналото, не е ясно как, време.

Място на събитието – “Кривото” на улица Будапеща. Изчезналата бутилка риоха бързо се намери, след като беше заплашена от конкуренцията на домашна сливова.

“Ако ти поискам – ще ли ми дадеш!” (Кольо тълкува угрижения лик на Prof)”

Опит за визуализация на понятието “латентен евреин”. Информация на ухо – Prof има верния фото-отговор на въпроса на Стефан

Започва драмата с многострадалната бутилка риоджа. Ако тя горката само знаеше каква съдба я чака от Валенсия до Кривото, щеше да предпочете да оцапа нечий куфар. А бяха подготвени хората, profесионален тирбушон имаше в началото…

Оппа! Оказва се, че и това не е “ключът” към испанските лозя…

“Я, да дойдат танковете!” – нее. Следва се традиционния батален съвет
“бой, бой, па с ножа!”…

Наложи се да признаем, че сме си донесли питието, че то е “с история”, че ние така, по съвет на тарана сме решили, че няма нищо нередно, де… И се оставихме в ръцете на “Кривото”.

Зор, зор голям! И по-нежни ръце не помогнаха, въпреки явното желание…

Добре, че един младеж спаси честта на отбора по латентен алкохолизъм, с метода
“ако не навън – навътре”!

Разгеле! Заслужена наздравица! Фотографите пресъхнАхме, докато ни сипят

Накрая, естествено, сирене и бира

На присъстващите, благодаря за страхотното настроение и за уловените моменти (а и за това, че ме пощадихте с палачинките )!

На отсъстващите, поздрави! Вземете пък се престрашете да минете другия път, току-виж ви хареса

До скоро!

Искам да не свършват дните с безкрайните следобеди, със слънцето неналудувало се, жарещо, накарало сенките да трептят.

… да не помътнява кристалния цвят на небето, и пеперудите да заспиват с мокри крила

Да ме събужда звука на косачките и гъделичкащото, осезаемо ухание на окосена трева.

Да се гмуркат облаците в синеоките локви на окъпаните алеи…

Искам да те задържа, Лято Лекодрехо! А ти все бързаш, немирно! Изплъзваш се като капки по жадни листа, като семенцата, нетърпеливо надянали перушинести хвърчилки…

Искам да те запазя в пашкулче на гъсеница – дълго, дълго да има още да я гали слънцето, преди на пеперуда да се превърне и да ме напусне…

“Попитали веднъж един майстор на ветрила:

- Пратенико на вятъра! Защо рисуваш само птици? Няма ли красиви цветя наоколо? Виж как са цъфнали вишните?”.

Старият майстор погледнал към малкото прозорче, с отчупено в горния край стъкло, в което надничало късче любопитно небе и казал:

- Някога, много отдавна, исках да полетя като птица. Мечтаех да се рея високо над горите, първо мен да къпят дъждовните капки, преди да срещнат земята, да се гмуркам в облаците и дъга да багри перата ми. Тогава измайсторих крила, бях толкова горд с тях, че нямах търпение да ги пробвам. Покатерих се на най-високата пагода в града и … полетях! Беше миг, само един миг, но по-сладък от първа целувка. По-разтърсващ от първия вик на новородено, но и по-кратък от светкавица… Оттогава не ми остана друго, освен спомена за мечтата ми, макар и сбъдната само за един-едничък вълшебен миг! Нищо друго няма пред погледа ми, освен крилете на птиците. Нека и ветрилата ми да ги носят! Така, дори аз да не мога да полетя пак, толкова нежни ръце ще докосват моите птици и с трептенето на ветрилата ще повикат вятъра. Ще се реят сред цветове и аромат, и облаци и небе, ще слязат да ги поемат в прегръдката си. С всяко ново ветрило пак мога да летя! Мечтата си човек не може да изостави, дори и тя да реши да му избяга! Ще я гони, ще я пресреща, или търпеливо ще я чака, но никога не може да я забрави…

Спогледали се посетителите, избрали ветрила с чудно красиви жерави и керванът поел пътя си. По него вятърът завихрял златисти прашинки и чакал ветрилата да го призоват…”

Честит Рожден Ден, LeeAnn – Пратеничке на Вятъра!
Продължавай все така да не оставяш мечтите си и въображението да бездействат!

Целувки! :***)

Днес ме е обзело едно такова лежерно, отпускарско настроение, само за занимания с любим спорт . Сетих се, че отдавна се каня да споделя един небуквален превод на ръководството на The GIMP за избирателно оцветяване – много приятен и ефектен начин да направим една снимка да изглежда по-специална.
Read more »