Archive for the 'Сезони' Category

Просто… есен

DSC05672_dt

Просто сезонът е такъв – нито е хептен есен, да си сложиш палтото и да знаеш, че няма да си като сварена скарида в собствен сос следобяд… Нито е лято, да знаеш, че може да ходиш бос и вятърът няма да ти хапе месцата и да ти напомня правилото за буквата “Р”…

DSC05700_dt

Но пък един от тези сезони, когато въздухът става бистър (за разлика от мислите ти), а взорът си избира измежду хилядите нюанси на жълто и зелено, обсипали пътечките вселенски.

DSC05706_dt

А може и да е сезонът, в който обикновено боли. За загубен близък, за изгубен вкус към живота, за погубена надежда, за изгубено търпение, или просто за чувството да си … изгубен.

DSC05679_dt

Добре, че все се намира по някоя добра душа, която да те погали с венчелистче-дума, с цветче-усмивка, с лъч-мисъл насочена единствено и само за теб – нещо, което винаги ти е липсвало, нещо което си изгубил в най-безценния миг. Защото за това са приятелите.

DSC05757_dt

Да ти напомнят, че имаш да посрещаш и следващите пролетни напеви и цветове. Животът е хубав!

Юли

01_PICT6740_dt


Жарко – като открадната целувка
Загадъчно – като пътека в злак
На брега видях забравена обувка…
Разбрах, че Лятото е тук! И пак!

02_PICT6585_dt


Полепва залезът по длани на смокини
Солта рисува изсъхваща кора
Търпението чакам да отмине
Да се слея с идната зора…

/Flo, 07.2024/

03_PICT6706_dt

Park tulipifera

01_DSC04254_dt

Не е да нямам снимки – имам! И още как, и още колко… Но да можех толкова и време да имам, че да ги споделя. Че и както искам… Ще се чака пенсиониране явно. Само че тя пролетта ще се оттече (и в прекия смисъл), докато се накумя. Затова – насипвам малко пъстрина и свежест от една “бирена” серия из Южния парк.

02_DSC04257_dt

Традиционно си снимам любимите лехи в началото на май, обаче нали всичко бърза та се къса тая пролет – ей, на! Докато се усетя и лалеената феерия за малко да замине.

03_DSC04255_dt

А имам какво да се види. Има на какво да се възрадва душата, да се усмихне и да поеме всичката тази копринена красота.

04_DSC04261_dt

… На фона на която, с кеф да издебваш всякакви Майстори на спорта…

05_DSC04287_dt

… влюбени…

06_DSC04288_dt

… баби и дядовци на всякаквовъзрастови внуци…

07_DSC04291_dt

08_DSC04293_dt

Дори и наперени батковци (заголили бляди зимни бедра) могат да се поспрат, да се порадват на гледката ;)

09_DSC04294_dt

А отговорни татковци внимават къде капе разтопения сладолед, има ли лавка за царевица, ох – лалета! и… да не сгазят някое четириного…

10_DSC04297_dt

Има и скептици, въздържали се от първо лятно разхвърляне… Друго си е да си имаш някое горнище!

11_DSC04298_dt

… други си идват от Малибу и лятото си ходи с тях!

12_DSC04300_dt

Някои направо си откриха плажния сезон (децата дали вече нагазиха в реката или може още да се поизпънем…).

13_DSC04229_dt

Много има още, ама ще си ги запазя. Може пък някой ден, Музата ми за приказки и фейски сладкодумия да се събуди, да скокне над всички и да извърчи като новоизлюпен синигер “Я колко цветно и топло, и светло било тук!!”…

14_DSC04296_dt

Пролет и… бира

01_DSC04174_dt

Няма угодия! Друга година като се запилее нанякъде, като се замотае и я чакаме чак до юни да ни се яви… Пролетта! А сега ни връхлетя с устрема на рояк гладни пчели, надушили бъчва сладко от вишни. Като се развихри, разви цветчетата, издърпа стръкчетата на тревите, и дори успя да изтегли към слънцето ей, това – близо 60-70 см стъбло!

02_DSC04138_dt

Че да увеси на него най-страхотно оранжевите камбанки, които може да си представи една зажадняла за снимане душа, която си броди из малката градинка под балкона!

03_DSC04166_dt

Гледам и не вярвам на очите си! В градинката ни се спотайвала грудка на Нейно Величество Fritilaria imperialis (Императорска ведрица)! Няма да описвам как ревниво дебна някоя хищна “птица” да не и смъкне камбанките, докато си разхожда трътлестия дакел…

04_DSC04168_dt

А че сега и ей тези бледи, прекрасни лилиоподобни красоти наглеждам.

06_DSC04178_dt

Раздиплила се е една копринена красота! И не мога да свърша нищо тези два дни, защото ме тегли навън постоянно. Намирам си работа я да простра, я да прибирам пране, дори само да сглобя някоя паянтова щипка и … в следващия момент, вече усещам тежестта на любимия обектив, уютно разположил се върху предлакътя ми :D

07_DSC04179_dt

Докато аз клеча в лехата с лалета и гледам да се вардя от гъмжащото семейство на някакви дребни, земни пчелички, които са решили да презимуват в градинката, и сега усърдно се опитват да превърнат всеки сантиметър, свободен от посадъчен материал и горски ягоди, в холандско сирене,… ей, ти я Мая!

08_DSC04171_dt

Видна квартална хубавица, Мая е на отглеждане на всички, но най-вече на една от съседките ни, която има 3 кучета. Като тръгне с цялата кавалкада от една немска овчарка, и две по-мънички, Мая подтичва заедно с тях и оглежда терена… Да няма изненади! Работа трябва да се върши!

09_DSC04172_dt

И сега сякаш ме пита защо клеча … като ягодите не са узрели все още! А останалите тревки не стават за ядене.

10_DSC04186_dt

Сутрин, сладураната обикновено посреща всеки, излизащ за работа от входа, с невинно мяукане изпод най-близката кола на паркинга. А често познатия звук идва някъде отвисоко… От клоните на джанката :)

11_DSC04173_dt

Сега е сита и доволна, само леко любопитна. Подушва въздуха, потрепват мустачките, пошавва леко с ушета и продължава покрай пътечката между липите…

12_DSC04183_dt

И тях не ги подминава лудетината Пролет! Раздипля с невидими пръстчета тънките листенца. И със закачлива усмивка предвкусва мига, когато всеки ще слиза от автобуса и замаяно ще се спре … зашеметен от дъха на липи.

Ееее, обичам да е Пролет! Дива, луда, бърза, ненаситна, разпиляна, жужаща, цвърчаща и зелена! Е, и да съм с бирата из тревите – в свобода и безвремие…

Равноденствие (по Башо)

01_DSC6764_rt


Temple bells die out.
The fragrant blossoms remain.
A perfect evening!

02_DSC04071_dt

Mountain-rose petals
falling, falling,
falling now . . .

03_DSC03787_dtcg

Silent clouds of stars
Why so scrawny, cat?
starving for fat fish
or mice . . .
Or backyard love?

DSC6927_rt


Must springtime fade?
then cry all birds . . .
and fishes
Cold pale eyes pour tears

/Matsuo Bashō/

Стари ленти – чернобяла зима

01_PICT3475_dtbw

Да побързам да пусна още от Зимата, преди да е избухнала зелената бомба! Да да, не се подсмихвайте – ще си избухне независимо дали сте се сетили поне веднъж да посетите зимните пейки в Шарколес.

02_PICT8278_dtbw

Или сте имали оная смелост, еее… отпреди десетина (или 15?) години, когато преследвахме заскрежените клони и листа. И на минус 15 се гушеха минолтите зад ципа на якетата и се вадеха, колкото да щракнеш два-три кадъра, и пак се прибираха. Преди да ти замръзнат и чорапите в ботушите.

03_pict7474_dtbw

Сегашните са някакви остри зими, сухи… Няма ги тези накити, които Щерката на Зимата разхвърля след всеки нощен бал.

04_pict0012_dtbw

.. Нито пък Малък Сечко си забравя виличката за чийзкейк по первазите на балконите…

05_PICT8891_dtbw

Да не говорим, че клюнести ледени пеликани хептен влязоха в Синята книга (Книга на изчезналите и застрашените от изчезване създания от Леденото царство, издателство “GlobalWarming”)…

06_PICT3524_dtbw

Тази зима само веднъж чух песента на капчуците – веднага след последния сняг. Подкупващо усмихващата мелодия, в която усещаш скокливите стъпки на косовете и дъха на кокичета, изпод снега.

07_PICT6129_dtbw

Обичам го това време… Когато чакам чудото на следващия ден. Когато радост е всяко събуждане и усмивка – всяко късче синьо небе. И когато трябва да се разделя с отминалото време и предния сезон с целувка.

08_pict7082_dtbw

Есенно лято по Шишман

01_DSC02101_dt

Или лятна есен,… както и да го наречем важното е, че този топъл вятър, който ни накара да хвърлим якетата, който плисна усмивки по улиците, който завихри палитри по тротоари и улици и пребоядиса настроенията…

02_DSC02071_dt

… е нетипичен! Неочаквана някаква такава ваканция. Всяко утро си казваш “Е, хайде още малко, още ден, два… А може и седмица да се задържи така!” Има още пътеки необходени, още рокли неразмятани, още коси нецелунати от слънце. И още сладоледи… неопитани! ;)

03_DSC02075_dt

И с удивление си намираш цветовете, които цяло лято някак си пропуснал. И детайлите, които после изплуват заедно с усмивка и спомен за мелодия…

04_DSC02080_dt

А пък е жега! Истинска лятна жега та чак гюрука да свалиш. Да се изфукаш… Докато не ти декорират предното стъкло…

05_DSC02085_dt

Вървиш и попиваш с всички сетива – това вибриращо и бълбукащо разнообразие от образи, звуци, форми и цветове.

06_DSC02079_dt2

07_DSC02092_dt

Време за чудо и приказ! Време да се забавиш след работа, да пиеш по бира или кафе, … да пориташ след училище…

08_DSC02097_dt

… да срещнеш сродна душа.

09_DSC02102_dt

Изненадващо, неочаквано, като топлия вятър…

Първа есен

DSC01657_dt


В последния ден на Лятото
Бързаш
Подреждаш дома
Мидички и камъчета
Мисли
Летните дрехи криеш назад
Да не го повикат пак
Не се печеш вече…
Печеш чушки
Смокините лепнат
А мислите летят
С птиците
Не е честно!
Нищо не свършва
Така внезапно
…, както лятото
И нищо не срещаме
Така трудно с песен
Като нея –
Първата Есен…

Писма от Дневника #1

01_DSC8108_dtcg

В зеления тунел е толкова хладно, почти бих казала – студено. Сякаш окъпаната нощ не иска да повярва, че все пак утрото е настъпило. Тънките пръсти на слънцето разравят мокрите корони на дърветата и достигнали до сплъстените, влажни кичури, изпридат от влагата тънки струи пара.

02_PICT3377g

Ароматът на булчинския венец се опитва да надделее над всички останали, докато накрая примирено поляга над влагата, намерил място някъде между острия дъх на загниваща, окосена трева, натрапчивия сладникав мирис на орлови нокти и далечния привкус на първите цъфнали липи.

03_DSC8124_dtcg

Бюстът на Пейо, черен и лъскаво мокър, ме следи насмешливо с релефните си очи и съжалява, че няма ръце, за да ми покаже, че има още много хляб да ям (черен, faz favor!) и вода да пия (по 2 л. минимум!), докато стиховете ми станат толкова леки и изчистени, колкото ми се иска…

04_DSC7751_rtcg

Тежки, сладки, огромни капки се стичат от зелените пръсти на тревите, които чак сега са се съгласили да ги освободят от нощната си прегръдка. И ако слушах Hevia в този момент, сигурно щях да чуя как се търкулват капките – от най-горния лист, който не трепва, към по-долните, и с добавянето на още и още капки, скоростта на тупването им расте… Докато накрая цопнат в чакащата ги, небесносиня локва, която от радост разтваря обятия в концентрични, затихващи прегръдки…

05_DSC5617_rtcg

/Flo, 8 юни 2001 г./

Предвестници

DSC04390_rtcg


Под стъпките ми хруска есента
Пред взора ми – отстъпва зимата
По-леко от вятъра
По-свежо от кокиче в леда
По-меко от косите на мъха
Е моето докосване…
Скорците дойдоха!

DSC1850_rt

Next Page »