Archive for the 'Сезони' Category

Заключено…

10_DSC1245_rt


Хладни утрини
Жеги по обед
Печени кестени
Жерави в полет

Сандалите в скрина
Мушмули, нар
Листата на злато
Грозде – кехлибар

Плажното масло
Хваща кора
Търсиш пътечка
В шумящи листа

С усмивка изпращаш
Поелото ято
Заключваш рапанче
До другото лято

Жълтици

04_DSC0256_rt


Не се скъпи, Есен!
Пусни ме още седмица поне
Плащам в злато
В щурча песен
Докато морето слезе
От палавите рамене…

New Life

03_DSC09707_rt

Като че ли началото на есента не е точното време да се сещаме за ново начало. Сенките се удължават, сутрините стават хрупкаво-хладни, а прозорците се затварят нощем и оставят последните представления на щурците без публика. Следобедите са окъпани в медена светлина, а целият квартал омайно ухае на печени чушки. От съндъчетата се подават четвърта и пета реколта летни цветя – с попрегорели от жегата листа, но възродени цветчета…

01_DSC09700_rt

02_DSC09702_rt

Натежават лозите, изрусели кичури замятат липи и тополи. А някъде там, дълбоко зад защитата на млади тъкани и спечени обвивки, се крие Новият живот. Обвит в надежда, загадъчен и непредвидим.

Семенца в купичката, колкото една капка. Орех – заровен от сойка, с ядка като младо мозъче, надяващо се птицата да е зле с паметта и напролет да пусне лист. Лъскави плодове от кестен, шептящи си уговорки, че никой няма да ги раздели, дори да се разпукне бодливата утроба, която ги е отгледала… Или спасени стръкчета, намерили нов дом…

04_DSC09716_rt

Нежност, кротко заспала в цевите и сега избуяла в кипналия хлорофил…

05_DSC09725_rt

Заспала обич, която пак е намерила шепата готова да ѝ върне топлината и уюта на почвата.

06_DSC09720_rt

Заруменяла младост, протягаща милиони власинки, пипалца, правещи първия си досег в новия свят, в друго време, на друго място, но пак под нежността на същото слънце.

07_DSC09723_rtgrn

Няма сезон, спасен от нашествието на новия живот. Когато и да дойде мига да се събуди, трябва да му се даде шанс. Лъч, по който да се ориентира. Ласка, която да му даде сили…

И радост – да посрещнеш слънцето в него, когато разцъфти.

08_DSC09712_rt

Лятото

01_PICT6585_rtcg


Първи изгрев в розе
Първи поглед във синьо
Първо чисто небе
Палав ден като кино

02_DSC05843_rt

Първа хапка от диня
Слънчоглед, мараня
Първа зряла смокиня
И скорци в суетня

03_PICT6594_rtcg

Първа печена чушка!
Първа сол от море
Пак си млад!
Пак си пушка!
Просто лято
с очи на дете

04_PICT1517u

Някои остаряват като катедрали
Други като галоши
Трети изобщо не остаряват – Феите!
Срещу бръчки – прашец от пеперудени крилца
Червилце, руж – топнат пръстче в изгрева
Слънцето им е в косите
И в душите – Лято!

Честита да си, Систър! :*

Ще се събудя…

Трудно е. Бавно и тежко пълзи термометъра, опитвайки се да ме убеди, че е пролет. Като мравка по стъбло със стичащи се дъждовни капки. Ами още не мога да повярвам, че е тук. Не мога да преглътна зимата, студа, това което ми носят. Като да се опитваш да преглътнеш сълзи и да си поемеш дъх, едновременно. Като да се опитваш да цъфтиш, а светлината да ти липсва, като да се давиш от жажда, и от липса на въздух в същия миг. Като да си ослепен от самота зад телените мрежи, всред тълпата.

Събирам си всичките пълзящи и трептящи в мен топлинки – да дам живот на ятото, което се е запътило да се завръща. Да дам сили на луковиците, които избухват в цвят и питат “Защо е толкова студено? Къде е тя?”

Има някаква гавра във всичко това – да ги има цветята ѝ, връзката със сухи чушки на балкона, опустелите саксии – като зимни гнезда, жиците на простора – без дрешка. Нея я няма, а те са тук. И лалетата, колкото са оцелели стоически… А бяха толкова много преди години.

Знам, че е нещо естествено, част от кръговрата, животът си продължава и ще продължава и когато аз се смеся с пръстта. Но ми трябва нещо, в което да вярвам непоколебимо. Толкова неща са преходни, стопяват се, изчезват като че не са били – усмивка, ласка, любов, блясъка в очите. Искам поне да вярвам, че Пролетта винаги ще я има. И сега знам, че се е свила на кравайче в някое бледо лале, като в какавида. Само малко слънце ѝ трябва, да я погъделичка…

Да ѝ каже, че и само едно стръкче живот да има останало, заради него си струва да отвори очи. Да разгъне, пласт по пласт всяка болка – от най-тежките, с ръбати и остри краища, които раздират, до най-тънколистните, примамващи към мазохизъм. Да остави слънцето да ги изцели, да изглади бръчките, да те стопли от луковицата до върха.

Тя си е там. И тук, и навсякъде. Във всичко красиво, което ми е дала. Във всичко нежно, в което усещам ласката ѝ. Като Пролетта…

Празници…

IMG_20201222_120833_asdr


Понеделници, делници
Автобуси, маскен бал
Ръкавици, раници
Мътен поглед недоспал
Магазини и пазари
Торбички, чанти и товари
Оперативки, нес-кафета
SONIX, ZOOM-ове, отчета!
Мечтание… да падне нет-а
Празници, пазари, лудници
Полудели пазаруващи на глутници
Бъдник, свещи, тиква и тамян
(до вчера блажил си без свян)
Къкри боб, елха, паричка
Всичко ти – една за всички
Методично завиваш сарма
(знаеш, че пак ще дояждаш сама)
Празници, празници
Баници, зелници
Мечтание за тишина
… и делници!

П.П. А синигерите запяха!

Декември

01_pict7786u

Всяка година по това време ми е тясно, неспокойно. Не се свърта в черупката всичкото ми негодувание, че слънцето не ми стига. Дере по ръбовете натегнатата пружина, че още нещо има да се случва. Нещо, което е било записано някъде, от някой невидим дух със скрибуцаща перодръжка по гигантски папирус от лед, разпрострял се из Космоса.

02_pict9524u

Read more »

Битката на титаните

DSC06147_as


- Не давам да плъзнеш сянка горчива
В моето късче небе!
Нито да яхнеш залязваща грива
Когато бог те позове!

Няма да пусна сивите пръсти
Следа от дим да изпредат
Нито крилете на птици чевръсти
На слънцето пътя да спрат

- Жарта на деня е всесилна, могъща
Махни се или в огън изгори!
Нощта неизбежна е, спирала вездесъща
В утробата ѝ Ден ще се роди…

В маранята

IMG_144539_j

***
Заплита вятърът
В надиплени къдели жарта
Мак сред осили

IMG_144738j

Странници нетрайни
Помисли потайни
В сенките крие ръжта

Палавост желана
Нажежена до бяло
Вятър попива жарта…

IMG_2018_194903j

Злато в пастел
Крилете на закъснелите птици
Инкрустирано лято

Лаленце се люю-лее

01_PICT7182u

Ежегодна любима обиколка из нашия парк! Няма такова “зелено” като новоизлюпените листа на липи и брези! Няма такова “ароматно” като облъхнато от цъфнали люляци утро!

02_PICT7170u

Нито по-цветно – от лехите с рошави лалета (е, като изключим тресящите се от подскачащи хлапета надуваеми замъци :) )

03_PICT7175u

Няма по-нетърпеливо – от дечурлига преди подаване в ръчичките на първата за сезона фунийка сладолед ;)

04_PICT7192u

… нито по-щуро-подгизнало-щастливо – от ретривър, оставен на самотек на брега на подскоклива река.

05_PICT7181u

Няма по-усмихнато – от келешче като мен – най-сетне успяло да измъкне бирата и Дейна изпод зимните завивки…

06_PICT7186u

… по-хубаво – от младо девойче в нашенска носия!

07_PICT7195j

С две думи – пролет и слънце! :D

Next Page »