Archive for the 'Сезони' Category

Наистина дойде!

Forsythia

Не е онази зелена бомба, която избухва за седмица! Нея ще я видим тепърва. Тази година Тя е Пролетта, която идва плаха, сякаш се чуди коя да е следващата и стъпка и дали няма росата да се превърне в слана. Онази, която дойде през някоя от миналите нощи, когато дори на звездите някой беше подменил партитурата и напяваха тихо “Let the Sunshine in”!

Баба Марта за догодина

Успя за един следобяд да усмихне цветчетата, да призове пчелите и да ни смъкне мартениците. Да дари всички с топлина и да извлече от недрата на ежедневието им, всичко детско, палаво и усмихнато.

южен парк

"Голям човек е дакела!"

захарен памук

Натъпках зимните дрехи навътре в гардероба, прибрах ботушите, дето почти ги износих за един сезон само. Изнесох хилавите останки от презимувалите цветя на слънце и пуснах Светлината да се гмурне в недрата на мислите ми.

великденско клише - козунак с яйца

Светли празници, приятели! Слънцето да не слиза от усмивките ви и доброта да пърха в дома ви! Внимавайте с количествата и калориите, а ако случайно изпотрошите яйцата на децата, признайте си, че сте взели дървеното от скрина! ;)

Чакана и обичана

Hoya lanceolata

С всяка година сякаш се старае да ни наруши детски чистата вяра в съществуването на четири сезона. Все повече се заиграва със снежинки и все ми се иска да Я смъмря, да Я дръпна за опашката (ако успея да хвана някоя разлудувала се сврака) и дори да И пиша закъснение… Но как да смъмриш любимия си сезон!

Hoya lanceolata

Поне едно нещо беше ясно – успяваше да ни засипе както със сняг, така и с недвусмислени, успокоителни знаци! И през снежните парцали се чуваха песните на синигерите. А сутрин, докато робокоп-ски се добираш до спирката, колкото да установиш, че температурите са с минус отпред, пак успява да ти намигне някоя цъфнала иглика. Да им завидиш на ботаническата упоритост!

Hoya lanceolata

С подобна упоритост и слънцето използва всеки миг да ти върне доверието в астрономическите мерки и теглилки, пък макар и с досада, че някакво си там парче скала (любимо на влюбените) има наглостта да го засенчи.

Закъсняла или не, Пролетта е тук. Да си пожелаем търпението да я дочакаме да се настани удобно… в лехите, под прозорците, в ухилените лазурно локвички кал, в аромата на фрезиите, които ‘някой’ е забравил на бюрото ви… И в онова дръпване, сладко и разцъфващо, което усещаме някъде под диафрагмата, всяка година, с всяка нова пролет… с всяка любов.

Spring haiku

plums

Трябва да отида днес -
Утре сливовият цвят
Ще е отлетял
(Ryokan)

mosses

Като малък поток
Лъкатушещ през мъхове
И аз ставам чиста и прозрачна
(Ryokan)

ducks

В началото на пролетния дъжд
патиците, които не бяха изядени
квакат щастливо
(Kobayashi Issa)

Котаци

Котаракът се събуди,
протегна се, и тръгна
по любов.
(Бусон)

Коледа

питка

Радвам се, че иде края на 2013-та. Тежка година беше, но предпочитам да гледам напред. Не помня откога паричката от питката на Бъдни вечер не се беше падала у мен. :)

Бъдете здрави, мили хора! Искам да си пожелая, и на мен, и на всички, които познавам и обичам, да се вглеждаме по-често в очите на другите. Да се вслушваме повече в думите, промълвени и недоизказани. Да отворим сърцето си, да споделим и да попием споделеното с доброта.

Вечер често пътувам в автобуса с едно непознато момче от нашия квартал. Симпатично, кротко, лицето му винаги излъчва непоклатимо сериозно изражение. Очите му изглеждат спокойни и съсредоточени, но дълбоко в тях тлее онзи синкав пламък, от който обикновено лумва животворен огън. Отправих едно от желанията си тази Коледа за него – да видя лицето му озарено с усмивка.

Изпращам отминалите дни с топлината на любовта, все по-силна, все по-нежна и съграждаща добро. И се усмихвам на светлинките, играещи по елхата. Колкото и да не обичам празниците, хубаво е на Коледа.

Прегръщам ви! Обичайте (се)!

П.П…. попадането на парата у мен, съчетано с “нов апартамент” и “здраве”…, случайно да не ви намирисва и на вас за предстоящ ремонт през 2014-та?!! :roll:

Къде се дяна лятото?…

Шарколес

В търсене на Лятото

ipomoea in blue


- Ало? Добър ден!
- Добър да е!
- Извинете, бихте ли ме свързали с Лятото?
- Извинен сте. Откъде се обаждате, господине?
- Ало? Не ви чувам много добре… слушалката ми е потна.
- Откъде сте, казвам?!
Read more »

Еньовден

poppy mariposa

* * *
Щурец ли подхване ноти да дири
Нощем на жадни за обич да свири
* * *

California poppy

~ ~ ~
Мак ли пламти сред косите ми луди
Палав копнеж във плътта ще пробуди
~ ~ ~

oriental poppy

~ * ~
Мисъл за мен ли в съня те споходи
Върше, реки и жита ще пребродиш

Ще ме откриеш – самодива наречена
С тебе и твоята ласка облечена

/Flo, 06.2013/

Лятото

sunshine

Лъчите на слънцето успяха да се промушат през дланите на чинара и да плъзнат сребрист контур по краищата им. Макар, че това далеч не беше крайната им цел, която всъщност се опитваше да се престори, че сънят изобщо не я е изпускал, откакто я загърна в прегръдката си, замаяна и обърната надясно. С ленива грациозност, тя се обърна да изгледа светлоликия нахалник, дръзнал да заплита рано-рано разноцветни звездички между ресниците и. Погледът и попадна на тревата зад нея, изпомачкана на някои места, неуспяла или непоискала да замени споменът за него срещу глътка утоляваща роса.

dew drops

Същите тези капчици, които самия той сега нейде беше изтичал да събере, че да утоли жаждата на любимата си. Да намокри бузите и, да се усмихват и сияят очите му, докато гледа как се слепват на кичурчета лъскавите, черни косъмчета на веждите и, докато огънят и не ги изпари. Така бяха те двамата – допълваха се, чувстваха, дишаха, съществуваха в едно. Тя – жаркото слънце, той – жива вода.

звезди и слънца в капка вода

Тя се протегна сладко, извивайки гръб и се изправи на лакти. Кожата и усещаше играта на сенките. Вятъра носеше дъха на липите – ефирен, изкусителен, неустоимо сладък. Като че нейният любим го беше измагьосал по свое подобие. И нея превърнал в замаяна от пищното великолепие пчела.

ох, Tilia

А жуженето тепърва ще започва. Тепърва предстои да се чуе монотонното припяване на цикади по пладне, когато маранята разлива контурите като вода. Или цвърченето на щурците и плахото примигване на светулките. Ще изчезнат глухарчетата, с които се кичи пролетта, ще светнат незабравки, маргарити, рошави гергини… Тя тръсна весело коси. Все успяваше да я разроши така, че съвсем да заприлича на неговото малко цвете. Онова, което обичаше да разтваря за него най-сладките си дълбини, същото – което той обичаше да разлиства и да намира неподозирания себе си.

пеперудена идилия

Защото с всички е така. Все мислиш, че се познаваш, докато не се появи Лятото. Онова същото, което говори с шепота на вълните и косите му ухаят на озон, на прах, окъпана от първите едри капки, предшестващи пороя. Лятото на живота ти, чиято страст стопява прегради, чиято ласка разлиства оголели отдавна клони. Разцъфва те, разпява те, усмихва те в слънчогледи. Прегръща те и те отнася като вълна.

la mar

А сънят и пак беше с дъх на водорасли. И песъчинки, полепнали по кожата на гърба му, когато го прегърна на брега. Бавно, нежно се сливаха с пулса на морето, вълна след вълна… Над нея леко вибрираше зеления купол на гората. Слънцето погъделичка, зачервеното и от съня, ухо и като чу, че в него все още припява прибоя, завъртя глава закачливо и се шмугна в сенките. На рамото и фина паяжина заплитаха солени следи… С формата на устните му.

rapana

Време беше да става. Изтръска поизмачканата рокля, намести тъничките презрамки, смъкнали се по смуглите рамене. Намери пътеката и се усмихна. Зимата е зряла красавица, Пролетта е девойка, Есен е заруменял веселяк. Колко ли хора по този свят, обаче, не знаят, че Лято не е в среден род. Дори не е в никакъв род, просто е… в множествено число, винаги равно на 2. И другото му име е Любов.

Преди дъжда

sunshine

Ресите на брезите треперливо отмерват такта на дъжда преди още да е дошъл. Има нещо закачливо в потрепването на връхчетата им – напористо изпреварили листата, голи и гъвкави в предизвикателната си младост. Едно странно спокойствие се провира през клоните на люляците, с гранки, предвесници на опияняващ екстаз. Прошумолява над назъбените листа на глухарчетата и се емва към надвисналото небе – да покани капките на танц.

dew

Спокойствие уж, но само докато усетиш ритъма на живота, който от седмица сякаш заглушава тътена на автомобилите. Така дълго чакан, толкова нетърпимо напиращ в пъпките, наляти до пръсване, че когато най-сетне се случи, не остава друго освен да стоиш замаян срещу бухналите облаци на сливите и ароматът да придърпва ъгълчетата на устните ти.

нямам насищане да снимам цъфнали дръвчета :)

После вече всеки може да я види и усети. Но тази, най-ранната, най-първата, плахата Пролет, която прави първите си крачки в следите от разтопените преспи, винаги ми е най-мила. Като усещането за любов преди още да си го признал на самия себе си. Когато е само полъх, само спазъм, който те обгръща за миг и преминава като вълна, като електричество през тялото ти и някъде там, в гърдите се свива в неразцъфнала пъпка. И всеки път топлина плъзва от нея, когато мислите извайват лицето му, ръцете с цялата жадувана нежност и връщат думите, които плуват по повърхността на спомена като прашец в капка нега.

entre dos flores

А после… друг е спазъма, друга е тръпката. Когато цветът се разтвори остава сиянието, топлината от взаимност, хармонията, в която се усещаш като част от самия живот. Всеки нов лист допълва представата за истинското зелено, всяко облаче е покана да го възседнеш и погледнеш от високо, и всяка фраза в трелите на косовете те кара да усетиш аромата на влажните коси… на тревите и дърветата.

luz & agua

Чакаме дъжда – аз и Пролетта (в мен). Усмихнато ми е, спокойно и разнежено, като в уютна и топла прегръдка. А дълбоко там някъде в гърдите ми, пролетните сокове кипят и бълбукат с ритъма на пороя…

По ръба на зимата

по(д) ръба на ледовете

Ледът блести като заоблен гръб на изплувал да си поеме въздух делфин. Гладък, мокър и все още опасно хлъзгав при някоя замаяно невнимателна крачка. А нейните са все едни такива… напоследък. Свикнала е да не гледа къде стъпва. Усещането за сигурност иде от съвсем друго място – далеч над нивото на размекнатите междуплочия, маркирали неправилните квадрати, по които подскокливо се носи пролетта. Неудържима, разтапяща, предизвикателна и млада.

primavera

Не е само пролетта, която прави крачките и подхвръкващи. Като че ли самите лъснали звезди я придърпват с невидими нишки звезден прах. Стъпка подир стъпка, отхрущяват токовете на ботушите и в следите зад тях бликват езерца. Назад е зимата – над нея е нежността на небето. Топят се ледовете на самота и безразличие – очите и преливат от нега и нежност. Всеки поглед е магия, уловена в ефирната аура на споделеност… Над глезените и се плъзва вятър – обезоръжаващо гальовен като разглезена котка. Топлината му плъзва нагоре, обвива и разсъблича крачките и, по-нежно дори от връхчетата на тревите през май.

майско разнотревие

Последните преспи оставят мокри следи по ръба на палтото. А на ръба на зимата, едно щастливо момиче се плъзва по раирания гръб на улицата. През синеоките локви колите са платноходки. Усмихнато сини са стълбите на подлеза и нотите, които изпява всяка капка от капчука. Лазурни са бръчиците в ъглите на усмихнатите му очи, когато я погледне. Всяка стъпка е пролет, всеки дъх – отдаване, всяка усмивка – покана да грейне друга насреща. Щом ръката и е в топлата му длан.

betula

Next Page »