Archive for the 'Сезони' Category

Среща при фонтаните

01_DSC4172_rt

Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.

Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.

02_DSC4156_rt

А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.

03_DSC4192_rt

Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…

04_DSC4207_rt


- Трябваше да я вдигна тая коса!… Ся ще се измокри!
- А, що бе, екстра е! Тамън малката ще те гепи, докато и даваш шишето…

05_DSC4209_rt


- Еее, най-сетне! Що закъсня, бе, брат? Фанелката ли си глади?
- Е ми… фотосесия, пичове!

06_DSC4210_rt


- Донесе ли оная джаджа?
- Е, как! … Само да се сетя ся как се слагаше, че не ми е waterproof iPhon-a…
- Остана само пресни картофи… Добре, че взех тоя чадър, че за другия няма място…

07_DSC4218_rt


- Аре малко вляво!… Абе ваше ляво! Дръж така… Бетон сте!

08_DSC4219_rt


- Мнооо отдолу стана тоя кадър!
- Верно, ще стана…
- Абе, брат, мани ги тия ръце от там! Нема да ни бият дузпа, я?
- Земи млъкни и пусни .. дамите! Да минат!

09_DSC4213_rt


- Хм, селфистикчета,… батковци трета група детска градина! Я да ходя да видя гълъбите…

10_DSC4176_rt2


- Гълъбо, моя Гълъбо! Океаните за теб ще прекося!… Я, ко’й тва? Червей!??!

11_DSC4177_rt


- Ама чакай,.. има припев! Глей я как марширува, като морски пехотинец!

12_DSC4193_rt

Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци ;)

Юни

01_DSC3753_rt

Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…

02_pDSC3679_rtcg

До онзи ден сняг, сега гледаме да сме по-близо до водичка…

03_pDSC3760_rt2cg

Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни! :roll:

04_DSC3894_rtcg

Беборани засмяни се пуснаха по голи петички (ох, да ми падне някое… по-наблизо 😛)…

05_DSC3769_rt

А младите майки… по сламени шапки… :roll:

06_pDSC3763_rtcg

Сутрините са още свежи, следобедите – жарки! Мислите и усмивките – сребристо сини…

07_pDSC3777_rtcg

Дядовците – разсеяни! Каска – налична, колелото – вкъщи ;)

08_pDSC3768_rtcg

… а някои си карат и гонят гълъбите!

09_pDSC3774_rtcg

Привечер ухае на мед,.. на липи. Цъфнаха храсталаци, къпинаци и шипоци!

10_DSC3757_rt

А “Езерото на феите” никога не е било толкова наситено с живот, цветове и красота…

11_pDSC3920_rtcg

Юни!…

Намигване

DSC3621_rt


Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

Последен сняг

01_DSC1909_rt

Малко кадри от последните снегове (надявам се :roll: ) за тази зима. Не, че е била толкова тежка, но съм свикнала с друго да свързвам март. Е, който го влече, се надпреварва с идващата пролет.
Read more »

Зелено

01_Pano_DSC06059 - 03_DSC06057

Ама, че дата си избрах и аз за този любим цвят! Да, да…, снежно е! Бяло е! И е Ден на влажните зони. Но не ми е снежно вече на мен. Копнея за ей, тази изумрудена свежест! Да потъне с дъха ми дълбоко, да ми даде жадуваната глътка нов живот. Толкова невинен, толкова чист и съвършен!
Read more »

Хрониките на Жижидик-19

01_pano_08_rt

(Из записките на Кухненския Корабен дневник):

20-ти ноември. Очертаваше се Втори Ден за размисъл. Време – преобладаващо, с висока, рехава облачност, филтрирана светлина и температури, подходящи за загащване на раницата. Но – Ден Втори за размисъл (и стрийт) се превърна в:

Ден първи

Read more »

Заключено…

10_DSC1245_rt


Хладни утрини
Жеги по обед
Печени кестени
Жерави в полет

Сандалите в скрина
Мушмули, нар
Листата на злато
Грозде – кехлибар

Плажното масло
Хваща кора
Търсиш пътечка
В шумящи листа

С усмивка изпращаш
Поелото ято
Заключваш рапанче
До другото лято

Жълтици

04_DSC0256_rt


Не се скъпи, Есен!
Пусни ме още седмица поне
Плащам в злато
В щурча песен
Докато морето слезе
От палавите рамене…

New Life

03_DSC09707_rt

Като че ли началото на есента не е точното време да се сещаме за ново начало. Сенките се удължават, сутрините стават хрупкаво-хладни, а прозорците се затварят нощем и оставят последните представления на щурците без публика. Следобедите са окъпани в медена светлина, а целият квартал омайно ухае на печени чушки. От съндъчетата се подават четвърта и пета реколта летни цветя – с попрегорели от жегата листа, но възродени цветчета…

01_DSC09700_rt

02_DSC09702_rt

Натежават лозите, изрусели кичури замятат липи и тополи. А някъде там, дълбоко зад защитата на млади тъкани и спечени обвивки, се крие Новият живот. Обвит в надежда, загадъчен и непредвидим.

Семенца в купичката, колкото една капка. Орех – заровен от сойка, с ядка като младо мозъче, надяващо се птицата да е зле с паметта и напролет да пусне лист. Лъскави плодове от кестен, шептящи си уговорки, че никой няма да ги раздели, дори да се разпукне бодливата утроба, която ги е отгледала… Или спасени стръкчета, намерили нов дом…

04_DSC09716_rt

Нежност, кротко заспала в цевите и сега избуяла в кипналия хлорофил…

05_DSC09725_rt

Заспала обич, която пак е намерила шепата готова да ѝ върне топлината и уюта на почвата.

06_DSC09720_rt

Заруменяла младост, протягаща милиони власинки, пипалца, правещи първия си досег в новия свят, в друго време, на друго място, но пак под нежността на същото слънце.

07_DSC09723_rtgrn

Няма сезон, спасен от нашествието на новия живот. Когато и да дойде мига да се събуди, трябва да му се даде шанс. Лъч, по който да се ориентира. Ласка, която да му даде сили…

И радост – да посрещнеш слънцето в него, когато разцъфти.

08_DSC09712_rt

Лятото

01_PICT6585_rtcg


Първи изгрев в розе
Първи поглед във синьо
Първо чисто небе
Палав ден като кино

02_DSC05843_rt

Първа хапка от диня
Слънчоглед, мараня
Първа зряла смокиня
И скорци в суетня

03_PICT6594_rtcg

Първа печена чушка!
Първа сол от море
Пак си млад!
Пак си пушка!
Просто лято
с очи на дете

04_PICT1517u

Някои остаряват като катедрали
Други като галоши
Трети изобщо не остаряват – Феите!
Срещу бръчки – прашец от пеперудени крилца
Червилце, руж – топнат пръстче в изгрева
Слънцето им е в косите
И в душите – Лято!

Честита да си, Систър! :*

Next Page »