По кожата ми драскат жилки скрити
Есента не е сезон за влюбване, не е!
Спят дълбоко някъде убити
Мечтаещи за слънце цветове
И корените ми са нейде там в пръстта
Разкривени от страст и от борби
Все още свежи, топли и с мъзга
Все мислех, че и Ти си там, уви
Надежди заслепени
Ти бродиш бодро по повърхността
Отпиваш жадно от бутилки с надпис “Ново”
И не знаеш, че отекват в дълбина
Стъпките ти – тежко и сурово
Далеч, далеч от корен и роса…
Време е!
Да посадя отново луковици есенни
Да почувствам крехък пукот на кора
Да знам, че кълнът ще пробие стари плесени
И да не чувам стъпки от повърхността

Счупен стрък не покълва – оголяла душа
И лесно не изплуват ни вяра, ни мечти
Но утре пак е ден! Ще се родиш от пепелта
Кални стъпки по слънцето не оставят следи

/Flo, 09.2019/