Archive for March, 2012

Разказ за феите

lomo self

* * *
Нося в ръцете си забравата, любими,
За болезнените часове, които си изживял!
И да намажа твоите рани,
С мехлема собствената ми болка излекувал.

Моите жестове са вълните на Соренто…
В името си нося буквите на цвете…
От зеленикавите ми очи един художник
Взе светлина да нарисува вятъра…

Давам ти, каквото имам: спяща звезда,
Плаща от следобедния мрак,
Златното слънце, трепкаща вълна.

Давам ти, с мен, света сътворен от Бога!
- Аз съм онази, за която тъгуваш
Феята от разказа: “Имало някога…”

/Флорбела Ешпанка, превод Евелина Малинова/

Мандала

в сърцевината на хибискуса

Дори без докосване
Сетивата настръхват
Без целувка – в лава
Устните изпръхват

Без прегръдка покоя
Дори ражда жарава
Бяга разум от зноя
А сърцето – в омая

Прибой всяка мисъл е към теб устремена
Дълбае във липсата дефилето към мене

/Flo, 03.2012/

ППЖ #18: Животинки на припек

пролетни жабешки неволи

“Виж сега, Жельо! Колкото и втренчено да ме зяпаш, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи…”

златоочица без бънджи

“Ох, не! Няма да гледам много е високо!”

bug

“За по-високо място май ще трябва да чакам комбайна”

дудукист он да флай

Член на гастролиращия ансамбъл на дудукистите направи кратко представление на малката сцена на театър “Цикорато”

паяк в готовност за прегръдка

“Чудя се защо никой не вдява колко много нежни прегръдки мога да дам … да не ми е името слънчев паяк ако лъжа!”

блонд кобилка

“Казвах аз на фризьора да внимава с перхидрола ама той… като видя грива и давай, давай…”

котки на калъп

“А, не, не, мамо! Това… не е сина на комшията! Това е сянката ми”

мравешки синдикат

“Хей, вие там – Ниво#2! Пратете една капачка бира, че голема жега, бе!”

09_pict2194cg

“Разговори, разговори… каква досада! Ше взема да го клъвна тоя син пощенски гълъб!”

На една слънчева рожденичка с пожелания да е нестандартно-рошава в мислите и решенията си, рошаво-впечатляваща в интерфейса и РОШСКОШНО слънчева, припечна, привличаща, обична и раздаваща се!

Целувки, Рошле!!! :******

Em Quatro Luas

mel

Em Quatro Luas

(Aldina Duarte / António Zambujo)

През прозореца времето изтича
Един спомен търси забрава
За желанието да остава
В прегръдките ти – влудили сетивата
Слети, медитиращи
Напуснали телата

Желанието, на забрава осъдено
Всяка нощ до тебе осъмва
В съня ти нашепва и бди
Над сиянието на кожата ти фина
Рози две, и мед, и вино
Над морето – четири луни

Миналото ще загърбя
Смелост да потърся
Да се преродя – отново да те имам
Дори носталгията да се връща
И в нея щастието също
Заради теб ще преоткривам

/превод Flo, 03.2012/

По ръба на зимата

по(д) ръба на ледовете

Ледът блести като заоблен гръб на изплувал да си поеме въздух делфин. Гладък, мокър и все още опасно хлъзгав при някоя замаяно невнимателна крачка. А нейните са все едни такива… напоследък. Свикнала е да не гледа къде стъпва. Усещането за сигурност иде от съвсем друго място – далеч над нивото на размекнатите междуплочия, маркирали неправилните квадрати, по които подскокливо се носи пролетта. Неудържима, разтапяща, предизвикателна и млада.

primavera

Не е само пролетта, която прави крачките и подхвръкващи. Като че ли самите лъснали звезди я придърпват с невидими нишки звезден прах. Стъпка подир стъпка, отхрущяват токовете на ботушите и в следите зад тях бликват езерца. Назад е зимата – над нея е нежността на небето. Топят се ледовете на самота и безразличие – очите и преливат от нега и нежност. Всеки поглед е магия, уловена в ефирната аура на споделеност… Над глезените и се плъзва вятър – обезоръжаващо гальовен като разглезена котка. Топлината му плъзва нагоре, обвива и разсъблича крачките и, по-нежно дори от връхчетата на тревите през май.

майско разнотревие

Последните преспи оставят мокри следи по ръба на палтото. А на ръба на зимата, едно щастливо момиче се плъзва по раирания гръб на улицата. През синеоките локви колите са платноходки. Усмихнато сини са стълбите на подлеза и нотите, които изпява всяка капка от капчука. Лазурни са бръчиците в ъглите на усмихнатите му очи, когато я погледне. Всяка стъпка е пролет, всеки дъх – отдаване, всяка усмивка – покана да грейне друга насреща. Щом ръката и е в топлата му длан.

betula