Разказ за феите
* * *
Нося в ръцете си забравата, любими,
За болезнените часове, които си изживял!
И да намажа твоите рани,
С мехлема собствената ми болка излекувал.
Моите жестове са вълните на Соренто…
В името си нося буквите на цвете…
От зеленикавите ми очи един художник
Взе светлина да нарисува вятъра…
Давам ти, каквото имам: спяща звезда,
Плаща от следобедния мрак,
Златното слънце, трепкаща вълна.
Давам ти, с мен, света сътворен от Бога!
- Аз съм онази, за която тъгуваш
Феята от разказа: “Имало някога…”
/Флорбела Ешпанка, превод Евелина Малинова/