Archive for the 'Meninhas' Category

Мъници в акция #2

китна малка госпоица

“Къде се запиля този фотограф? Имам личен ангажимент на люлките след 5 минути!…”

Read more »

Альо и Нана

усмивка всичкозъбие

Те са съседи. Добри и обичливи! Когато единият тръгва на разходка, успява да намери начин да уведоми другия за това събитие. В резултат асансьора ехти и не само за стринките, кротко бъркащи обедната супа, ами и за всички домашни любимци, от белия пудел Блеки до ротвайлера на петия етаж, става ясно, че Альо и Нана (старчоците следват нотариалните документи и им казват Алекс и Маги ;) ) излизат по работа.
Read more »

Доброта

Alex and doggy

Фон Отворкова

Всичко хубаво на този свят е розово :D

Повече за страхотния ден на гости на Лю и Бате, за двете малки слънчица и още няколко по-възрастни, ще разкажа утре. Сега отивам да търся крем за изгорял гръб, че не намерих толкова голяма закачалка. :lol: А пък в момента ми се въртят в главата първите строфи на една народна песен… :)

У Любини слънце грее
То не било ясно слънце,
най ми била сама Дени -
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови…

"Ще ме снимаш или само ми губиш времето?!"

Изкушение

hidden rose

Последните няколко дни са изпълнени с някакво особено усещане. Дали защото сред цялата напрегнатост на седмицата ми, нагнетена сякаш от това, че е с един ден по-малко, се усети за пръв път от толкова време някаква подреденост. Някакво витаещо спокойствие като прорез чисто небе, което си сигурен, че е там, под облаците! И ще изплува в окото на залеза…

last sunrays over the hills

Някакъв полъх, който е кацнал като пухче от глухарче още от разходката през Шарколес сутринта и е останало да се повози на шала ми. Без да подозира, че е източник на кротката ми усмивка и на един особен поглед навътре, сякаш по следите на следващия цикъл на живота, скътан в семенцето…

dandelion

И след целия този ден, със задачи, които сякаш някой друг успява да подреди около мен, когато си тръгвам, не усещам тежестта в очите си. Все гонят небето и поелите към мястото за нощувка врани. Или невидимите следи в облаците, оставени от крилата на пискливите бързолети. Дори автобусът успява да дойде навреме, както и тази вечер. Успях да седна, поставих на коленете си тежките чанти, едната с полузадрямалата с изтощена батерия Дейна. Тогава усетих светлината. Идваше от седалките от другата страна, където баба и дядо пътуваха с внучетата си. Момченце и момиченце, на около 10 и 5-6 години. Очите ми така и си останаха приковани в момиченцето. Толкова чиста, невинна и неописуема красота се излъчваше от това дете! Приличаше на едно друго момиченце, което снимах преди няколко години…

elisa

Гледах тези огромни, ококорени теменужени очи и не можех да спра да се усмихвам. Като че пиех светлина, родена в най-дълбоките недра на пещера от проникнал слънчев лъч… Детето усети, че го гледам, очичките му засияха, усмихна ми се с две палави трапчинки и се скри сред пухкави руси вълни.

По едно време се качиха три какички, нацъмбуркани с финтифлюшки. Започнаха се едни безкрайни кикотения, а момиченцето се поизправи и ги загледа с усмивка и интерес. Какво ли ще стане и с теб, ангелче? Сигурно ти се иска в момента да си голяма като тях, или да носиш такива обеци, да се смееш така безгрижно и демонстративно? Как ми се иска да ти кажа с поглед “Толкова си красиво и чисто, дете! Запази тази светлина и добро в себе си. Ти излъчваш радост и свежест. Бъди щастлива!”

sky in two eyes

В първия момент не мога да опиша какво изкушение ме разтърси, да извадя апарата и да се опитам да “хвана” излъчването на това сладко същество. Пък ако ще да се извинявам после часове на бабата и дядото. После ми мина. Самото изживяване, докосването до нещо толкова чисто и красиво остава много по-трайно от всичко останало. Не знам дали красотата ще спаси света, но добротата сигурно ще се справи… Ако (и дано!) оцелее.

Мъници в акция

01_pict1944u

“Ами да! Тази пролет съвсем са забравили да пръскат срещу майски бръмбари!”

02_PICT1775u

“Хич не ми се оправдавай, че не обичаш бебешки басвити!”

03_pict0207

“Пълна скука! Една безтегловност не могат да постигнат! Само ми разбълникаха пуканките…”

04_pict7616u

“Тате, тате! Хвани ми онова, черното, че съм нещо вързан в ръцете…”

05_PICT8210u

“Аз КАЗАХ ли, че е забранено да снимаш сестра ми!!?”

06_PICT1960

- Дали в това езеро има коркодили?
- Ми… ако има, какво ядат? Тука идваме само ние, и баби и дядовци…

07_PICT1961

- Да, де! Пък сега е жега и сме само ние…
- Верно! Бързо! Залегни!

08_pict7819

“Ама защо все аз трябва да играя мама снежен човек!?! Другият път ще си обуя сините панталони пък…”

09_pict3843u

“Джо, подай ми револверите! Оседлай мустанга чер!!! “

10_PICT8220u

“Дай да те хвана, малко жабче! Аз съм принцеса и … кой знае, може да ми хрумне да те целуна. Или да те занеса на учителя по френски?…”

Памук

01_PICT8149u

Обичам съботите. Неделите все едно са си едни работни дни за мен. Опитваш се да напъхаш в тях всички СС (сервизно-слугинажни) задължения, които през седмицата с почти садистично задоволство отлагаш. Но съботата си е изцяло моя. Стига да не вали, това е денят, по-точно следобедът, в който мога да погледам и послушам света като невидим свидетел. … Е, едва ли точно невидим, при положение, че дългия обектив винаги предизвиква любопитни погледи от почти всички, с които се разминавам в парка. И всеки път не устоявам на изкушението да щракна поне по една снимка с пухкава, лепкава, розова или бяла къделя.
Read more »

Стратег…

PICT8233u


… или поет?
Страст е стрелата
Изпратила взора напред

Дечурлига

01_Alex_pict1355u

Дали съм споделяла, че освен птичета и всякакви останали живинки, обожавам да снимам деца!? Дечурлигата са невероятни! Никога не позират като паметници, истинско предизвикателство е да ги хванеш на фокус (особено по-енергичните дребни фарфалаци). Но пък винаги излизат естествени и заразително усмихващи. Единственото неудобство е, че най-често, съпровождащите възрастни в парка гледат накриво. Затова, с дълго оръдие, отдалече, да не се притеснява обекта и субектите наоколо! Е, другият вариант е да снимаш малките сладури на роднини и приятели. При всички положения, веселието е гарантирано, особено ако си представим какви мисли текат “зад кадър”. Enjoy! :D

02_3215

“Какво да правя като тиквата беше заета!? Аз изоббщо не съм от тая приказка, пък!!!”

03_4809

“Всички нинджи, ей, така, се правят на невидими!”

04_pict5338u

“Оооооооооранжево небето, орааанжевите маааами, оранжеви чертички… зад мене се редят!”

05_2977

“Толкова е интересно навън, какви облаци има! А тая пък… какво е седнала да щрака!?”

06_KM3290g

“Ооо, я не ми се перчи, а си виж розовите гащи! Момичетата не играят с футболни топки! Ясно?!”

07_pict0836

“- Блу-1, не мислиш ли, че малко преиграват с изтърсака?
- Естествено, Блу-2! И вуйчо – излага се с тая розова кичария!”

08_pict3065u

“Още малко и ще мина на такова – само с две гуми!! Добре, че излязох от онова там, с четирите…”

09_pict0850u

“Мамо, мамо, тати май го е страх от високото!!?”

10_Alex+Ani_pict1361u

“Какво и стана на леля?!… Сигурно е от слънцето. Добре, че ми слагат шапката навреме!”

Um deseo

05_pict3858u


Искам да е лято
Винаги
Под всяко дърво в парка да има сладолед
И хвърчила
И понитата да са свободни
Искам да си имам кученце – с пухкави лапички
Когато вали, да ми дават да скачам в локвите
Искам да видя дъгата
И баба, на село, как храни кокошките
Искам цяла поляна глухарчета
И още една – с горски ягоди
И люлката със синджирите да не спира
Мама да ме сресва с нейната четка – с бодлички
Да се смеем повече
Да съм толкова голяма – като сега
И пак да е лято!…

Next Page »