Като…
Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!
Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега
Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!
Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа
А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…
/Flo, 01.2016/