Еньовден
* * *
Щурец ли подхване ноти да дири
Нощем на жадни за обич да свири
* * *
~ ~ ~
Мак ли пламти сред косите ми луди
Палав копнеж във плътта ще пробуди
~ ~ ~
~ * ~
Мисъл за мен ли в съня те споходи
Върше, реки и жита ще пребродиш
Ще ме откриеш – самодива наречена
С тебе и твоята ласка облечена
/Flo, 06.2013/
Назови ме
Назови ме Пролет!
Вади ще стопя в нозете ти
Бедрата ми разлистили
Лято назови ме!
Зноят в класовете трепкащи
В косите ми ще сресваш
И Есен твоя съм!
С ябълки съня ти ще посрещам
В змей да те превърна…
В зима ме намери
С пръсти, в джоба ти преплетени
С кръв, кипнала от жад неутолима
С плът, която не от студ трепери…
Ако искаш име ти да ми дадеш
Назови ме Зима…
/Flo, 12.2012/
Mais ou menos
Много е – времето, когато те няма
Малко – зноят на лятото
Много са – листата, неразрошени
От твоята страна на пътеката
Все по-малко – търпението ми да дочакам
Ръката ми да свие гнездо в твоята
Колкото времето трупа сребро
И спомени в туптящо слепоочие
Все повече се сливаме в едно
И секундата без теб е денонощие…
/Flo, 11.2012/
Стаята
Когато те няма до мен
Сякаш съм в стая – огромна, кънтяща
С десетки врати – всички до една отворени
Търся се в празнотата и не се намирам
Течението заскрежава мислите в спомени
Само топлината ти любяща
Връща уюта на времето – в шепите ни спящо
И на дъха ни взривява покоя
Искам да намеря ключа – да го претопя
Ще ни стигне ли зноя?
Ключът, който вратите отваря
Страхът – да не те загубя някога…
/Flo, 09.2012/
Missing…
Нежност е, цветът на вълната, когато целува брега
Ласка – крилото на чайка, обагрено в залез
Въздишка е, вятърът с аромат на смокини
Нетърпение – песъчинки, заиграли се в боса следа
Желание – морза на звездите под фара запален
Така ми липсваш! Заплитам в красота
Всеки миг без теб – по-бързо да минава…
/Flo, 08.2012/
Обещание
*~*~*
Ще те дочакам, както капките след дъжд
Когато крачка правиш от подслона
Едва пристъпил смело – изведнъж
В смях и бисери обсипват клоните
Ще те посрещам всеки път с прегръдка
След болка – нежна, лудешки шумна – в радост
Като лоза, обвила всяка твоя стъпка
В спиралата към следващата младост
Ще те намеря в сънната тъма
Със сладостта на спомен напоена
Във фибрите на въздуха ще те вплета
За да те чувствам винаги до мене…
/Flo, 07.2012/
Verde
Жива съм – дъщеря на Дракона!
За жарта на слънцето копнея
За свистенето в крилата – уловили вятъра
За зеленото, взривило цветовете
Покоя грабнало в тръстики кипнали
Пашкула ми на ларва, страховете
Зелен дъжда е и капките увиснали
Сутринта по клепките на макове
Крилата съм, обичана, обичаща
Отново жива – дъщеря на Дракона!
/Flo, 06.2012/