Все ви се е случвало поне веднъж да казвате “Кой ме събра с вас!?”. И някак все е било с положителен привкус. То и с опасните връзки май е така. Самата пикантна глътка осъзната опасност вече води до заинтригуване, после до проба, анализ, повторен опит, накрая постепенно до пристрастеност. Така стана и с моето ново хоби – сладкарството. Сега да не си помислите, че оттук-насетне това място влиза в списъка на кулинарните блогове? Определено не. По-скоро от време на време ще ви представям по някое от многото момичета, които сътворяват чудеса, а на всичко отгоре правят и страхотни снимки. А съм доста далеч от това … все още Най-много да ви добавя някоя засукана магийка, която е важна за крайния резултат.

Любим момент от около година ми е измислянето на торти за рождени дни на колеги и приятели. Опитвам се да намеря това, което най-много пасва на натюрела на рожденика, да го смеся с някоя негова специфична черта, да получа уникалната торта и да я украся подобаващо, разбира се. Май дотук най-успешен опит се оказа тортата за рождения ден на любимия ми Шеф, във вид на сколекс на свинска тения…

За моя рожден ден бях замислила ефектната и контрастна “Devil’s Food Cake” на David Lebovitz. Снежнобяла глазура отвън, отвътре – наситен шоколадов блат и крем! Някак си да съчетае контрастите в моята натура … Ангелче отвън, дяволче – в чревцата (и очичките)

Подготвях се няколко дни, ужа накрая изглеждаше фасулски лесно и бързо, ама се изложих с рязането на блатовете. Накрая реших да я оставя за моите домашни любимци, въпреки, че са поставени на строога диета. Да обясня защо връзките към кулинарните блогове са “опасни“. Водят до опиянение от … аромата на ванилия, до пристрастяване към звука на миксера. До пълно умопомрачение, когато експериментираш и дегустираш, за да прецениш за следващия път какво да добавиш, какво да махнеш, за да намериш съвършенството. Е да де, ама аз само дегустирам, а всички около мен дебелеят С оглед здравословното състояние на семейството, тази огромна дяволска торта, която наистина е адски черна и дяволски вкусна (шокоманиаците да се попият, че окапаха клавиатурата), ще им бъде последната торта поне до Великден

И така след като я спретнах нея, вчера вечерта по никоя доба, разчистих всички шоколадови останки по масата и смених тотално концепцията. Така се роди вариация на една рецепта на Ани Шакарян, за което снимките на Ани имат съществена вина. Друг виновен сигурно е Дачи, с възродените приказки за принцеси, скитосващи по горите. Днес “Шведската принцеса” премина с колосален успех и много мъркане от страна на колегите

Сега като гледам се заформя поредната ни сбирка и след като така се издадох, че тортата е от мен, трябваше да обясня и ЗАЩО търсим заведение, където можем да си внесем торта отвън Т.е. отвътре – от душа и сърце. Охх, олекна ми. Друго си е на рождения си ден да си признаеш … сладките прегрешения. Пък дори после да няма отърване от рожденици

С всяка година сякаш се старае да ни наруши детски чистата вяра в съществуването на четири сезона. Все повече се заиграва със снежинки и все ми се иска да Я смъмря, да Я дръпна за опашката (ако успея да хвана някоя разлудувала се сврака) и дори да И пиша закъснение… Но как да смъмриш любимия си сезон!

Поне едно нещо беше ясно – успяваше да ни засипе както със сняг, така и с недвусмислени, успокоителни знаци! И през снежните парцали се чуваха песните на синигерите. А сутрин, докато робокоп-ски се добираш до спирката, колкото да установиш, че температурите са с минус отпред, пак успява да ти намигне някоя цъфнала иглика. Да им завидиш на ботаническата упоритост!

С подобна упоритост и слънцето използва всеки миг да ти върне доверието в астрономическите мерки и теглилки, пък макар и с досада, че някакво си там парче скала (любимо на влюбените) има наглостта да го засенчи.

Закъсняла или не, Пролетта е тук. Да си пожелаем търпението да я дочакаме да се настани удобно… в лехите, под прозорците, в ухилените лазурно локвички кал, в аромата на фрезиите, които ‘някой’ е забравил на бюрото ви… И в онова дръпване, сладко и разцъфващо, което усещаме някъде под диафрагмата, всяка година, с всяка нова пролет… с всяка любов.