Не може така, пък, не съм съгласна слънцето да си замята най-безотговорно лъчистите расти накъмто тропиците и да си играе на “Прескочи камила” някъде из дюните! В това време подгизнахме, чинките направиха шкембета от преяждане с дъждовни червеи. Охлювите се закатериха по дърветата, скоро очаквам и да започнат да работят като опрашители (въй! или олигавители) по заместване, че пчелите не смеят да си подадат антенките навън. А ние още си носим кожусите и ботушите, полу-повярвали на думите на синоптиците, че е пролет (и така било нормално). Отказвам да повярвам и ако не мога да докарам слънцето за ушите, поне мога да се опитам да ви разтегна усмивките до там

Усетих, че тая рубрика нещо съвсем съм я забравила, а това време много вредно, води до меланхолизъм и приспивност. Затова, я, да видим какви находки са се насъбрали през изминалите месеци Започваме с една кучешка серия и пак нещо, свързано със слънчице. Кой не обича да се припича…

… ама на някои им е указано как точно и къде! Други се крият в сенките… Aми то с тая цена

Като стана дума за цени, въртележките много поскъпнали напоследък, брей!

… “Ау, колко скъпппо! А за куче?” — “Ох, откажи се, бе, Елайза, и без това ми се повръща от въртенето!”

Понеже ние по-рошавите не можем да пуснем пост без пейка, ето една, на която има ясни инструкции за ползване!

Че и се спазват (пакетчето семки “Пенелопа” е изцъкано от двойка сомнамбули, за убиване на времето).

Отиваме в зоопарка (е, няма да кажа къде е, че съм израсла там ). Обикновено табелите дават надлежна информация за животното в клетката. Е, те такова животно, обаче, нема!

Pavo cristatus е паун, но кроткият звяр вътре… явно си беше разменил перата за кило плешка с кост

А има и табели, на които е оставено място за креативността на българина…

Накрая, не мога да се сдържа да не покажа два кулинарни шедьовъра. Пак идат празници – на труда, на св. Георги, абитуриентски балове. Сега е момента да блеснете сред родата, събрала се в умиление да изпрати завършилия тийнейджър, с ей, тази салатка “Русалка”…

А има и нещо сладичко, препоръчва се за съпрузи, татковци, чичовци, вуйчовци и пр.

Мда, и с клечка за зъби оформете… И да не вземете да забравите някоя от вълнение! Аз така забравих веднъж да извадя клечките от едни разполовени кремвирши, запечени с яйце. Пък попадна в порцията на свекърва ми… Случайно!

Ще взема да се абонирам за този кулинарен вестник Посгряхте ли се? Ако не сте… отивайте да месите тестото за дупетата!

И специално за тези, които си го пожелаха — това последното НЕ Е моят отговор на предизвикателството за палавата еротика

Нали знаете какво е в една къща да влязат майстори? А какво става, ако те полази ремонт в офиса? Все пак по-добре да са ти в работата, а не у дома може би, въпреки че от майстор до майстор има голяма разлика. В момента мазето на лабораторията ни прилича на разровен мравуняк, но с всеки ден все повече започва да придобива черти на обитаемо помещение. Дойде ред на поставяне на дограма. Гледат майсторите, мерят, броят джамовете (а те са доста нестандартни)…

… та в тази стая са предвидили два прозореца, само дето… за пръв път сигурно ще им се случи да монтират дограма върху рисунка Какво достижение на живописта, a!? Как да не се хванеш за главата!

П.П. Дали пък не е добра идея така и така има нов джам… с бургията, та по рисунката, по рисунката… Нека има светлинааа!

П.П.2. Мда, последна сводка от майсторите – зад рисунката е една от колоните на сградата, дебела колкото тези на Рилския манастир. Да живее неона :’(

Е, стига май работни дни за седмицата! Кой каквото недосвършил, ще го свърши догодина Време е за порция смях, затова и реших да поразровя папките с перли, дето ни ги насипват непринудено разни писмена по улиците и неписани случки от ежедневието.

Всички знаят колко е важно веднъж и завинаги българина да се откаже от струпването на боклука на една камара. То и това в приказката, че едно дядо събирало всички видове смет в една каруца и раздавал сливи, и как една мома събрала едва шепа смет, па хитрия старец я гепил за снаха, никак не отговаря на съвременните изисквания за разделно събиране на боклука! И за да е по-твърдо набито в главите къде точно!, и какво се слага, хората пишат указания…

А някой киноман и листата събира разделно, че и пише по чуждоземски…

Като стана дума за полиглоти, надписи с предупредителна насоченост ни гледат от сергиите или дори на стълбите, преди да се приберете у дома (и слава богу ).

Табелите никога не са само това, което казват. Уж за един лев, уж цветята вътре, пък…

Особено много трябва да се внимава с такива, които ултимативно настояват да направите нещо! Както се казва “Не става само с яденеее! Трябват и … агнешки глави”

Други пък настояват да тръгнете по следите на вкусотията, без при това да има някой наоколо да ви напътства с “Топло-тооопло-еее, .. студено! Изтърва баклавЪта”

Лятно време, жега, скъпи шезлонги, ама безплатния плаж… е само за мацки с жабешки бутчета…

Насред пазара се натъкваме на …

Какво ли му е достъпното?! Достъпно за мерене, за сваляне, в смисъл все едно го няма ли… :/

Ха, преди седмица ме изхвърлиха от едно такси. След един час чакане на нещо (считай голямо, задушно, мръсно, нередовно, и платено) и дълбока вяра в явно хакнатата електронна система, която не спираше да твърди, че емен-емен нещото ще дойде … вдигнах отчаяно ръка. Е, да ама с мен се намъкнаха още две изтормозени жени и както си бълбукахме коя къде ще слезе, оня ми ти изискан мъж с геврека ревна:

– Марш! Всички вънка! Айдееее! Аз да не съм ви маршрутка, бе!

А иначе, добри хорица са таксиджиите, праведни… джентълмени, обичат животните…

И накрая, ако в обикаляне по пазарите случайно огладнеете (човещинка) и решите да нападнете някоя улична сергийка за хот-дог… поне се уверете, че дог-ът е отвън и още мърда

За какво служат табелите? Освен за предупреждение, привличане на вниманието, реклама и каквато и да било друга форма за предаване на информация, също така и за въздействие върху емоциите. Далеч не винаги положително, но в повечето случаи предизвикват усмивката ми и (естествено) няма начин да си останат незаснети.

Понякога даже няма нужда от табели, картинката сама си е шедьовър. Ето как, примерно, изглеждат “Дверите на науката” в един научен институт. Кадифе и великолепие! Дано да изтупват прахта от ресните поне веднъж на пет години :/

А ето и един позакъснял поздрав по случай деня на труда.

“Глас народен – глас божий!”

В тази връзка, народът ни не пропуска да попита, да изкаже мнение на публично място, да изисква или направо … да си предупреждава! Така де – длъжни са да го чуят!

И накрая един мил подарък от ученици по случай рождения ден на Министъра на образованието и науката! Истинска есенция на родното образование.

Еeeех, ако поне 1/3 от пожеланията се сбъднат, ще си имаме най-благия, най-ухиления, дрогиран, дълголетен, пиян и многодетен министър в новата ни история. И както се казва в писмената на децата:

PZ oт Ger4eto