Archive for the 'Приказки от Шарколес' Category

Слънчева обич

dandelion

Някога много, много отдавна, когато Времето било още свободно и необвързано с Ден и Нощ, и принудено да се съобразява с техните надбягвания, Земята била обгърната от пухкава облачна пелена. Сред всички облачета с раздърпани или сресани коси, с удължени личица или кълбести коремчета, ефирни или плътни, растяло едно пухкаво облаче, с рошава усмивка и закачлив нрав. Реело се то над света, над струните на реките и над облещенооки езера, растяло и се дивяло на красотата. Превърнало се в голям и силен облак, с мощни мишци, и къдравобял перчем. Една сутрин, докато Облакът се опитвал да подмами Луната да остане още малко да поиграят на жмичка, Слънцето изплувало от морската шир, румено и прекрасно в чистотата на своята младост. Разпуснатите му коси плиснали пътеки по гърба на морето, а то от гъдел ли, от щастие ли, накъдрило мокропламнали вълнички…

sunrise

Облакът, застинал в захлас, забравил за Луната, за това, че звездите до една изчезнали, че полята се изпъстрили в златно, реките и дори облещените очи на езерата блеснали в милиарди искрици! Стоял, втрещен от красотата на Слънцето, дори не забелязъл, че страните му са пламнали в руменина!
- Небеса! Тя е съвършената красота на този свят! Единствена и неповторима! – възкликнал Облака, влюбен до полуда в Слънцето.

cloud

От този ден, Облакът започнал да преследва златокосата господарка. Гонел Слънцето от мига, в който то отваряло очи и косите му се люшвали над земната шир. Гонел го в обедната мараня, и привечер, когато планините, полегнали на хълбок, протягали уютно склоновете си, за да приютят побягналото Слънце. Първоначално Слънцето много се разсърдило на Облака, задето го преследва. После започнало да играе с него на криеница и всичко живо по земя и вода, се радвало на приказните гледки, които изписвала в небесата тази любовна гонитба.

04_KM5195cg

Любовта на Облака, обаче, ставала все по-силна, все по-поглъщаща и обсебваща. В неговата ненаситност, земята, така жадуваща за благодатните лъчи на Слънцето, започнала да линее. Облакът постоянно се стремял да докосне Слънцето, да го обвие, да го приюти завинаги в пазвата си, за да бъде само негово! А и от жажда страдали всички, защото вместо да освободи част от своята влага като благодатен дъжд, Облакът растял и растял все повече, за да може да държи по-силно Слънцето в прегръдката си, и така сушата бавно, но постоянно отхапвала късчета зелена плът…

sunset

- Това не може да продължава така – мислело си Слънцето – Как да озаптя моя любим?! Трябва да разбере, че не може да съществувам само и единствено за него! Какво биха правили пеперудите, ако не изсуша крилцата им, когато излизат от какавидите? Как биха си намерили пътя птиците, литнали на юг? И как ще узрее гроздето, и руменоликите ябълки. Кой ще позлати листата и ще свири на арфа с лъчите на мъглата…

niebla

Помислило Слънцето, погледало своя любим Облак, голям и силен, с мощните му и ласкави ръце, с топлата и пухкава прегръдка, и решило какво ще направи. Протегнало лъчи към Облака и му казало:

- Любими мой! Виж как линее земята! Как са жадни за моята светлина и твоята живителна влага всички земни твари. Листати, космати и крилати същества, буболечки, фиданки, тръни и цветя, риби и водни кончета. Нима ще ги оставим така, светът да загине, заради нашата любов?! Любовта е дар, не окови! Не стъпва на руини, нито на пустиня и нещастия. Тя лети свободно, не вирее в чертози, пък били те и най-ефирните и прекрасни дебри на твоята небесна прегръдка! Дари им част от своята любов, мили мой, дай им живителнага влага, така както аз ще им дам светлина и топлина! Нека попият любовта ни и я носят завинаги с живота.

cloud

Облакът се спрял, вслушал се в думите на Слънцето, свило се от болка сърцето му и … тежко прокапали първите капки дъжд – наситени с горест, със сладка нега и обич. Протегнал се и обвил Слънцето в обятията си, а слънчевите коси се спуснали с цялата си прелест към поляните, обсипани с глухарчета. Смесили се лъчите с капките и там, където докосвали всяко глухарче, то се превръщало в пухкаво малко облаче, с корона от сребристи, ефирни лъчи.

dandelion

- Нашите рожби! – въкликнало Слънцето. Облакът, доста по-ефирен и втален от преди, без мощните мишци, с леко посивял перчем, с поразпокъсана роба, се усмихнал в най-лъчезарната дъга…

09_pict1747ucg

От онзи ден насетне, глухарчетата, пръснали се по земята, станали символ на любов. Наричат ги “слънчева обич”. Когато откъснеш глухарче, си намисляш желание и трябва много силно да вярваш, че ще се изпълни! Духнеш ли да пухкавите семенца, лъчите на слънчевата обич намират любимия човек и душата ти се слива с него завинаги.

Бохелфия’2012

red one

Здравейте, скъпи почитатели на красотата! В това пролетно време, какво ти пролетно – направо си скочихме от ботушите в джапанките. пътьом захвърлихме палтата, прескочихме саката и си тръгнахме по презрамки! И кой да бъде с вас в този труден момент на, все по-скоростно приближаващи се, празници, имени и рождени дни и балове, ако не вашата съветничка в света на изящното! Вашата репортерка от дамската притурка на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Здравейте, дами, домакини, госпожици, лели, стринки, роднинки, всички, на които все е имало поне един случай да посрещате гости и да се тюхкате, че нямате подходящия екстра-супер-изискан сервиз, в който дори и питие с емблемата на рахитично чифтокопитно от мъжки пол, би могъл да мине за шик.

Read more »

Яйцето на Дракона

sunset

Слънцето обливаше в лава рехавите корони на дърветата. Още неуспели да разтворят листа, клоните се протягаха към неспокойното небе като обагрените в златист огън пръсти на магьосник. От онези същите, които преди ера минаха по ръба на Острова и оставиха след себе си просеки в гората, посипани с миризлив прах и мазни петна.

Read more »

Криеница

дъбовете

- Тук ли си днес?
- Че къде да съм?! Нали ако изчезна всички ще писнете в един глас.
- Хайде пак на криеница? Намери ме!
- Ей, че си упорита! Не разбра ли, че от мен не можеш да избягаш!

Read more »

Маршът на Ентите

утро

На щурм, на щурм, със гръм и шум!
Към Гербергард! Към Гербергард!
Та бил макар с бюджет прекрасен
Във пропастта е пътят ясен
Че народът як и търпелив
Бюджет заслужи не страхлив
Със зид от малък дефицит
А дяволът – в детайла скрит
Петарка за науката не дава
Студентски такси тайно повишава
Че колкото по-прост електората
По-леко управляваш му съдбата

феодален дъб

Затуй вървим, вървим на рат
Със клони, камъни и сопи
Със знания, със хъс и опит
Когато кротко правдата си дирим
Намираме все вашите секири!
Но вече няма – в лист и ствол
От корена е гняв пробол
Сърца кипят – вървим на рат!
Към враг без ум
Със гняв на щурм!

/неизвестен поЕнт от Трета епоха (Герберларий)/

Есен и неговата рода

autumn leaf

“Ама, че странна работа! Обърка се света, омесиха се сезоните като латинките в лехата на баба ми! – мърмореше си тихо дребосъчето, докато лъкатушеше между купчинките опадала шума – До преди седмица виелици, а сега – тревата по-зелена от майската. Сухо стръкче няма къде да намериш, леглото да си застелеш!” Read more »

За Найденчо и останалите амурчета

лилия белла

Какви горещини, какво слънце тия дни, уважаеми по-читатели на Шарко-Нюз! А първият учебен ден винаги е изпълнен с толкова спомени! Не ви ли напада една такава слънчева носталгия на 15-ти септември, лека като паяжина, забравена от кръстоносец между клоните на изсъхналия бял равнец? Вашите училищни спомени, цветята, всички приятели накуп. Не ви ли се иска изведнъж да споделите избилите отвътре вълнения? Затова съм тук при вас, добре познатата ви Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Като казахме вълнения и срещи, време е да ви кажа къде се намираме днес и с кого ще се срещнем.
Read more »

Flower Dance Week

lilium

Здравейте, скъпи читатели! С вас е отново репортерката на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! В тези невероятно дълги дни, когато над Шарколес се разнасят уханията на липи и на узрели дуди, капещи най-прахоснически и образуващи сладки петна по алеите, в жарките следобеди, когато двуногите създания с мъка се тътрят след работа по стъпките на дебелите сенки, и замаяно търсят някоя по-запотена бутилка подръка, дойде време Цветята да се развихрят!
Read more »

Отдаване

sunny chestnut

Време е за последната крачка. Колко невидима е границата между двата свята, а как ясно виждаш действията, които ще извършиш. Като че ли си хвърлил взора си минута-две напред, насред пътеката, която с рошави клони напъпил майски сняг, издърпва слушалките и те включва в една друга музикална пиеса. В млечно-зелената увертюра, която разтегля ъгълчетата на устните като резен диня и предчувствие за лято.
Read more »

Почивният ден на Жижи

001_pano_niebla

Стъпките и закачливо следваха подскокливата и сянка по пътеката, вчесала на среден път тънкоснагите дъбове. Самата Жижи беше стройна, дългокрака, с ръст горска печурка и 3/4, или по размерните единици на стандарт ФорестГномп – строен миньон. Късокосместа, пъстроока и чевръста, Жижи се отличаваше и с благ характер, привличащ цял рояк обичливи мъници около нея, винаги готови да я закачат и разсмиват.
Read more »

Next Page »