Archive for February, 2009

Копнеж

Много дълго вече ме лъгаха птиците – с разпяване и суетня. Искам пак на брезите ресниците и светлината обратно – чиста и добра.

Да не се сковават пръстите свити, и дъха да не рисува сенки в мъглата. Да не напират сълзи щом гледам слънцето в очите, а то използва да наднича във душата.

Искам пак цветовете да се върнат – млади, ненаситни, диви. Да слязат облаци да ги накърмят, преди да полетят нетърпеливи.

Пак тревата стъпките ми да погълне и вятър тичинките да целува. Последен сняг пътеките да върне и шарки пак по тях да залудуват.

Не искам пак да ме забрави светлината – стъбло на кестен – жилав, непокорен. Сребриста и дръзка се стеле мъглата – копнеж понесла от небе до корен…

Gimpнастика за начинаещи: нива и криви

Сигурно сте чували много от хората, които обичат да снимат да казват, че не искат “да пипат” изобщо снимките си, защото им се струва, че по този начин една снимка би загубила автентичността и настроението, което носи. За някои снимки това може да е вярно, ако са така добре експонирани, че наистина няма какво да им се пипне. Но опитът показва, че в повечето случаи, задаването на настройките в апарата, неазвисимо дали автоматични или ръчни, не винаги води до появата на екрана на същата картинка, която така ни е впечатлила, когато сме я заснели. За разбирането на това, какво не и достига на една снимка и за правилната и корекция (в разумните граници) допринася хистограмата на изображението. Интерпретирането на хистограмите е задължително условие за успешната обработка на една цифрова снимка, защото графиката може да подскаже дали снимката е недоекспонирана (тъмна) или преекспонирана (светла), дали е необходимо увеличаване или намаляване на контраста и как точно да се направи корекцията, като тези знания допринасят не само за подобряване на уменията ни с компютърната постобработка на снимките, но и в умението да снимаме.

Read more »

PF – пътуване отвъд хоризонта: светлината

Може и да не беше съвсем правилен този подход, да започна от Ummagumma, а после да скоча изведнъж в края, с The Division Bell, но нещо ме подтикваше да го направя. Бях в една такава трескава жажда, ненаситна да чуя всичко наведнъж и в същото време с осъзнато усещане, че удоволствието трябва да се изпита търпеливо, да се поеме хармонията на всеки звук. Исках да проверя дали тази безтегловност, в която изпаднах ще продължи да ме държи или ме чака някое ново звуково изригване. Като че ли спонтанното ми решение се оказа правилно! И досега, това си остава албумът, който е постоянно с мен, любимият ми!

Грабна ме още с първите глътки на Cluster One, когато изведнъж силата на звука в слушалките ми се стори адски недостатъчнa, за да усетя акордите на пианото. Толкова ефирни, сякаш над него прелита пеперуда и от време на време каца на някой клавиш. Още от първото прослушване възприех този албум като едно цяло. Нямах начин да разделя отделните песни, защото никога дъха не стигаше и не сепваше точно в края на една песен, за да си го поемеш пак в началото на следващата. А и къде е края в композиция, с прецизно подредени, по точно определен и неразменим начин, вагони от пъстро стъкло. През тях струи Светлината и ту заслепява, бурна, млада, искаща и питаща в What Do You Want From Me, ту се стича нежна, изкушаваща, меко разливаща топли вълни в струните на Marooned.

Ту залюлява вълшебна въртележка (Poles Aprt), играе си с теб, подмамва те, танцува по лицето ти, кара те да зажумиш и да се смееш, да искаш да си я вземеш обратно. Или те укротява, поглъща те, потъва в теб, като рентгенов лъч, преглежда те клетка по клетка като вътрешно око, търсещо раните, лекуващо болките. И притворил очи, хипнотично я оставяш да съединява късчетата в износената си отвътре навън душа…

Китарата, този глас покъртително нежен и завладяващ, събужда копнежи, владее ума, разкъсва черупката ти и те изстрелва към тази недостижима, но желана Светлина, връщайки ти живота с цялата му красота, ярост, любов и болка. Връща надеждата, зеления цвят на тревите, връща думите, ръцете в твоята, топлината на нощта…

Колкото и пъти да го слушам, винаги се намира по някой звук, акорд, въздишка или ритъм, които откривам отново. Както всяка пролет, всеки цвят ми се струва различен, съвършен дори само заради това, че е прероден живот. Албум-Светлина – пролетно прераждане в зрелостта.

Водата разказва…

“Защо ме обичаш? Попитай вълната,
защо се стреми към брега,
защо във брега се разбива
вълната попитай”.

Един мъдър човек беше казал, че ако знаеш защо обичаш някого – това вече не е любов, а просто добро отношение. И тя наистина често е твърде необяснима, и с такова неуловимо начало! Виж, краят – винаги се усеща. Но кога започва? Случаен поглед, случайна среща и сякаш започват да пъплят под кожата палави вълни. Като неясни духчета, заиграващи се с кръвта, която ту нахлува, ту се отдръпва от лицето и сърцето ти, когато се сетиш за Него или за Нея…

И така капка по капка, магията те завладява и преобразява, до момент в който си в състояние напълно да забравиш себе си. Да вършиш всякакви щуротии, да харесваш неща, които дотогава не си или да сияеш от щастие, когато откриете заедно хармонията в една капка, в един лъч, в едно небе и пътека… Една щура, невероятна игра, която може да събере и много различни същества – невестулка и пингвин, например ;)

Хора, дето никога не са пяли – им иде да запеят. Такива, които не са се усмихвали – им се иска да прегърнат целия свят. И както не сме се сещали много-много за поетите, изведнъж започват да изпълзяват от дебрите на позабравените ученически спомени Яворов и Дебелянов, Лермонтов и Бърнс. Или Винисиуш Гимараеш с “Няма те без мен – и аз без теб не съществувам!”…

Няма грозни, няма недостатъци, няма гърбави носове, нито лунички, нито бирени коремчета. Всички сме изящни, всички сме красиви. Нали казват, че любовта е сляпа. Не, не е, даже напротив – тя отваря всички сетива само с едно докосване. Всички сигнали се сливат в едно усещане и то е близостта на любимия човек. А неговият образ хич не е само нос или очи, нито само дума или усмивка. Когато една жена се оглежда във влюбени очи – тя е статуетка, ефирна и нежна като гейша…

Уви, не всичко е цветя и рози, поети и гейши. Любовта е толкова крехка, колкото и да ни се струва, че е непобедима и вечна. Няма нищо вечно в нашия свят. Случва се някой да сгреши, случва се да те изоставят, да излъжат доверието ти, да се подиграят или просто да станат безразлични. Да ти иде да виеш от болка и яд и пак, защо, за бога!?! Защо пак дълбоко в себе си чувстваш, че имаш две души, като две птици – едната, от които се мъчи да забрави за Него, а другата иска да се откъсне и към Него да полети…

Няма абсолютни рецепти за излизане от такива мъки, нито панацеи за вечна любов. Но оцелели – дал бог! В такива случаи моята изпитана рецепта е … мъдрост ;) Вглеждаме се в себе си. Дали пък тази любов не е била прекалено обсебваща? Дали не ме е накарала да се чувствам зависима от нечий поглед, от мислите му, от думите, от вниманието му и в един момент, не съм ли станала досадна с моето внимание? Събираш си мислите, изравяш си позабравените собствени положителни качества, спомняш си хубавите неща, които си творил, които са носили радост на толкова много други хора, които си оставил далеч зад теб, заслепен от една-едничка аура. Мда, не е лесно, търпение, мъдрост и постоянство се иска … като слоновете :)

Така е устроен човек, че по подразбиране да обича, да иска да обича. Да жадува да сподели живота, радостите, болките, успеха и паденията, и всекидневните неща, и великите открития с някой друг. Закъде сме ние, хората, без искрената и топла прегръдка…

Пък скоро след една отминала любов, може да пламне нова. Любовта е феникс. Може пак да ни изстреля по същата стълба нагоре, високо горе, където струята на фонтана се задържа за миг! Колко дълго трае една любов? Колкото този миг, колкото една целувка?…

А тези, които успяват да останат винаги изненадващи, с млади сърца, с отворени очи, винаги различни и винаги жадни един за друг, биха казали, че може страстта да е останала там, нейде на върха, но изворът на нежност и обич да не пресъхва и да прави живота им пълноценен, чист и изпълнен със светла радост. Те биха казали “Завинаги!”.

Очакване


Очаквам птиците да се завърнат
Вярвам в пътя им и в трелите – още неопитни
Не очаквам да видя очите ти
Ако ме озарят – денят по-ведър става
И меко пристъпя нощта…


Очквам да зърна калинките
Стаени в екстаз по върховете на тревите
Не очаквам ласката ти
Ако дойдеш – с нея обгръщаш ме цяла
И топя се – до дъно, до бяло…


Очаквам след лятото пак да е скрежно
И утре – пак изгрев да кърви
Не очаквам постоянно да ме слушаш
И в жажда да ме видиш да гориш
Да ме искаш пак така и утре…

Не очаквам да ме забравиш завинаги
Вярвам – няма да можеш…
/Flo, 02.2009/

Рецептурник на отварите #3: Принцесешки цярове

В тази разпарцаливена от ползване и оцапана, с петна със съмнителен произход книга, има рецепти за забъркване на толкова много различни смески, които са в състояние да сменят настроения, да объркват или пораждат чувства, и чиито изпарения се вият около котела на живота ни, в цветове, от които трудно може да предугадиш съставките или въздействието (докато не се кламбичне поредната изненадана жертва). Та, с такова разнообразие, не е за чудене, че в наръчника могат да се намерят и разни рецепти за специални групи пациенти (или ползватели, или пострадали ;) ).

Като се замислите, в достигналите до наше време приказки, във всяко царство-господарство, от най-скромните до най-изисканите палати, около царе, царици, принцеси (и особено принцове, изпаднали в мисловна недостатъчност), винаги се е навъртала по някоя магьосница. Е, вярно – те се отличават с огромно разнообразие от персонажи, по целия градиент от зли вещици до феи-орисници. Сетете се само как злата вещица, смъртно обидена, успява да омагьоса вретеното и тъкмо, когато Спящата красавица решава да се пробва да свърши една такава типично женска работа като преденето (представете си, че вещицата не е била достатъчно ВЕЩа и сбърка да омагьоса някой гаечен ключ!) – пада и заспива тутакси! Ами то, от тогава сигурно идва израза “Хванала се принцесата на работа…”. Ако си беше седяла в двореца, да слуша музика или да се учи да танцува – нямаше да я сполети такава дълготрайна поспаливост. Или да беше наглеждала поне придворния готвач – да се учи да вие баници, примерно!

Да не говорим за злата вещица в “Снежанка“! Там не само, че е успяла да проникне в самия дворец, но и да стане кралица! Което пък показва, че мъжете изобщо не са способни да различават вещиците от принцесите. И че всяка интелигентна вещица е в състояние да завърти главата на един мъж, пък било то и коронована. Не, че и принцесите не го могат – уха, и още как. Обаче те са си разглезени! На тях не им се налага такова нещо, мъжете им идват на крака, там турнири се правят, лами се гонят, ябълки се крадат, жива вода се търси. За сметка на това пък, те после им отвъртят главите с какви ли не капризи. Интересно, но в приказките никога не се поставят за разискване интересните въпроси “Вещица ли е феята-орисница на Пепеляшка?“, примерно. Или “Теория, практика и обратимост на превъплъщенията на злия магьосник в “Котаракът в чизми“.

Но да се върнем на рецептурника. Та, … в момент, в който принцесите или други царствени особи изпаднат в затруднение, последна помощ се търси в магическия свят. Как ли?! Когато се повторят няколко пъти сричките “маг” и “вещ”. Значи положението наистина трябва да е трагично, че да може да помогне само МАГия или нещо МАГьосническо, или да се прибегне до услугите на някой човек с ВЕЩина в занаята (ВЕЩер или ВЕЩица).

Така се случило и преди много много години, когато в едно царство, принцесите започнали да плачат. Историята показва, че винаги, когато се използват рецепти за билкови смески, които не са произведени и изпитани в лаборатория ЦИКЛОПИ, се стига до пагубни последствия. Когато се случило това нещастие, принцесите безконтролно започнали да губят цвят и сияние, да изпадат в потресаващи депресии, а ежедневните количества сълзи заплашвали да повишат нивото и солеността на Световния океан, т.е. още по онези времена сме щели да претърпим глобална климатична промяна. Кралските съветници си събрали умните главички и решили да повикат вещерите на помощ. И явно те са помогнали, защото все още Венеция не е потънала, а пък в рецептурника намираме записани рецепти с кодово название “Принцесешки цярове”.

В увода към тази глава четем: “Крехкият принцесешки организъм не е свикнал и е напълно непригоден да издържи по-големи дози грубост, глупост, неразбиране, безразличие, арогантност и сарказъм. Затова съставките на хапче “Разочарование” довеждат до трайно депресивно състояние. Средства за лечение – два типа: симптомагични и плацебовещерски”. Ето и извадки от позацапания текст, за случаи като “Приятел в нужда се познава!” ;)

Група А – Симптомагични средства за лечение: изискват постоянство и търпение; бавнодействащи, могат да се прилагат и в съчетание с цяровете от Група Б.

A1) “Огледалце, я кажи!”. Необходими атрибути: огледало, по възможност розово, с дискретен размер, за да улесни честата употреба – не повече от 10 пъти дневно. Не се препоръчва сутрин, веднага след ставане. Принцесата се оглежда, повтаря мантрата “Ама аз съм била красива! Какви хубави очи имам. Какви хубави…” и т.н. за всичко, което вижда. Така, докато огледалцето се мъчи с неподлежащия на отговор въпрос дали има по-красива на света, принцесата постепенно започва да проглежда и да усеща какво пагубно въздействие могат да имат сълзите върху лицето и.

A2) “Let’s face the music!”. След като лицето е започнало да се прояснява, е време да помислим за душата. Лечението залага на факта, че всички принцеси са музикални по рождение. Необходими са: принцеса – 1 бр. (може 2, 3 … до 5), вещица – 1 бр. (мощност на полето около 220 волта, средносилна), грамофон, тонколони (поне 2 бр.), висящи кристални топки за атмосфера и усилване на ефекта. Музиката трябва да е ритмична, мелодична, жизнерадостна и да е танцувална. Ако към необходимите неща за лечението държите да включите принц, може да добавите и комплект тапи за уши, в случай че накрая лечението премине в караоке.

A3) “Гладолечение”. Не много прилагано, но общо-прочистващо симптомагично средство. Не се препоръчва за принцеси на възраст 1-21 г. и с тегло между 35 и 45 кг. (то се предполага също, че в тази крехка възраст едва ли са имали съприкосновение с принцове, включително и зловредни, че да глътнат пагубното хапче ;) ). През целия период се пие само лимонада! Ако Негово Величество може да си позволи да наеме Джин от Далечния Изток, да не забравя да надникне в лампата и да извади бутилката тоник, дето върви с пакета услуги.

A4) “Busy people have no time to be unhappy”. Лечение най-подходящо за принцеси тип “Пепеляшка”. Цели организиране на непрекъсната заетост, за да не и остава време на принцесата да си мисли за безчувствени короновани глави и да рони сълзи. Това не означава да пратите девойките на полето да копаят тютюн (да не забравяме онова вретено ;) ) или до огнището (много е демоде! а и климатика не се пуска с ръжен). Заетостта трябва да включва практикуване на някое любимо хоби, което ще заеме цялото време на принцесата, и ще и подейства възпитателно и организиращо, но от друга страна – ще върне вярата в способностите и! Това може да е градинарство, колекциониране, занимания с изкуство или пък – грижа за домашни любимци! :D

Група Б – Плацебовещерски цярове : изискват повишено внимание при прилагане и дозиране; бързодействащи, много да се внимава за странични ефекти! Съставка на всички е водата, стичаща се по листата и клоните на различни видове растения.

Б1) “Ревоспирин”. Основна съставка: вода, стичаща се по листата на върбата (плачеща, разбира се, не се чудете – основен принцип в подготвянето на отварите е “клин – клин избива”). Помощни съставки за 100 мл ревоспирин: 1 мг мравчена киселина (неминуемо попада с капките), 10 мг сок от мента (дава добър ефект, затяга синусите).

Б2) “Ведрозовин”. Основна съставка: капките от борови клонки. Боровата вода е известно средство за промивки на очите. Помощни съставки за 100 мл: 1 мг борова смола за аромат, 1 с.л. боров мед за вкус (за вътрешна употреба само, в противен случай ще предизвикате пристигане на пълчищата от дворцовия пчелин). Прилага се външно (без помощни съставки) и вътрешно (за прочистване на вътрешното око).

Ефектът е тотално “проглеждане” на пострадалото създание, за осъзнаване на несправедливостите, които принцката половина може да причини и широко отваряне на очите му за намиране на друг обект на нежни чувства, по-добър и по-подходящ от предишния. Евентуално ефектът на тази течност може да се повиши ако последните (поддържащи) дози борова вода се събират заедно с някой друг, под склопа на достатъчно голямо борово растение ;)

Б3) “Вивалавидавин”. Основна съставка: водата, стичаща се в тих есенен ден по листата и узрелите гроздчета на дивите лози. Помощни съставки за 100 мл: сокът от 10 зърна, 1 с.л. карамел. Действието е общоукрепващо, тонизиращо, животовъзвръщащо (може би някой древен вещер се е възползвал от истината, намирана във виното).

На това място в рецептурника има бележка в полето: “Усилване на действието в комбинация с шоколад!”. Подозирам, че бележката е оставена от някой млад магьосник, който е бил поканен да спаси местната принцеса, но за беля взел, че неразумно се влюбил в нея! Така може би е решил да прибегне до една модификация на Вивалавидавин – да облицова животоспасяващите глътки в подходяща принцесешка опаковка :D

От тогава, този трик явно се е изплъзнал от страниците на Рецептурника и редовен номер на принцовете, които искат да направят принцесите си по-жизнени и усмихнати, е да им подаряват бонбони. Така че, принцеси! Дори и да усетите тръпчиво-ароматния гроздов привкус в бонбоните – няма страшно! Не е поредната доза разочарование, а скритата съставка, предназначена да ви върне усмивката. :D