Мислех си, че първия ден след пристигането ни, ще мине в спане до обяд, с наваксване на осемчасовата разлика. Нищо подобно! Въпреки плътно спуснатите щори, ослепителният ден успя да проникне, пък дори и само с приятно нагрятия възДух. Понеже веднага спрях климатика в стаята на хотела (тия хора са луди! във фоайето беше 18 градуса и преходът от външните 45 направо удря в главата), топлината успешно си проправи път през барикадата от безумно много на брой възглавници, до леглото, достойно по размери за Санта Клаус, барабар с впряга!

И при предишното ми идване в САЩ, преди 9 г., ми идваше на ума една дума, която да описва атмосферата – огромно! Като се започне от разстоянието до стара Европа, през безкрайната шир на равнините, извивките на Мисури, та чак до размерите на стаите и леглата в това, също така огромно подобие на замък, наречено Oread Hotel.

Някои може би си спомнят как разказвах с възторг за замъка в Смоленице при предишната ни конференция Този нямаше нищо общо, естествено. Само да вметна, събитието беше поредната ни работна среща по систематика и филогения на цестодите (тениите ). Да, бе, знам, че звучи много cool! То така смяташе и полицая на митническия контрол в Атланта:
- Ааа, червеи значи! Ми ОК, щом все пак има и хора дето се интересуват от такива неща, че чак да си правят конференции… (ще рече “Щом ви влече”…) Знаете ли, аз имам два паразита вкъщи!
- ?!?
- Аха, две дъщери! Смучат ми кръвта, а аз си ги търпя с кеф… Нещо храна да носите в багажа си? Цигари?… Паразити?
- (замислям се дълбоко, след първите два отговора “не”) Аъъ…не, този път – не!
През същото това време, докато нашето гише се огласяше от кръшен смях, на съседното горкият ми шеф го тарашеха най-старателно, понеже… той носеше приличащия на базука постер

И така от понеделник до четвъртък, плътно от 9:00 до 18:00, се водиха дискусии, представяха се презентации в много топла, семейна атмосфера. Че как иначе, при положение, че общо в света сме около 70-80 мераклии за тази дейност, а в Лоурънс бяхме около 50. Хотелът и занятията бяха разположени в кампуса на Канзаския университет. На горната снимка е уличката, по която се придвижвахме до залата за презентации. Която пък е на следващата снимка, т. нар. Spooner Hall.

Може би най-старата сграда в университетския кампус. Построена през 1894 г. и дълго време служила за библиотека. Сега е място с експозиции и сбирки по естествена история, геология и антропология. А от другата страна на уличката се кипри красивата сграда на Природонаучния музей.

По залез Spooner Hall “влиза” красиво в централната порта на Музея Който е виждал и сградата на Природонаучния музей в Лондон, може да потвърди впечатлението ми, че американците са се постарали да поизкопират някоя и друга куличка, арка, колонада или животинските барелефи по фасадата

Няколко думи за градчето. Лоурънс е шестият по големина град в щата Канзас, основан през 1864 г. Известен е най-вече с това, че е дом на Канзаския университет, създаден през 1865 г. За година в университета се обучават около 30 000 студенти, към тях се добавят преподаватели, докторанти и става една доста богата на цветове и шумна компания!

А това пиле е буквално навсякъде в кампуса и в града! Само лютеница марка “Jayhawks” не успях да открия. Това е всъщност митична птица, талисман, измислен в далечната 1848 г. Думата обединява две птици – синята сойка (кресливо и крадливо перушинесто) и американския ястреб-врабчар (символ на сила и напереност). Посланието било “Не обръщай гръб на тази птица” …

Лоурънс е известен и с още нещо – т. нар. Downtown. Това си е всъщност тяхната Главна, която се нарича Massachusetts Street! Ама Главната на Пловдив е много по-хубава, съвсем отговорно го заявявам! И ако в този наш прекрасен град, сградите в центъра следват сходна архитектура, тук се редуват ето такива псевдо-готики…

… със сравнително ниски сгради без покриви. Но се стараят да изравнят нивото на последния етаж.

На мен, честно казано, тази улица много ми приличаше на сцена от уестърн. Винаги ми ставаше смешно като си помислех как ей, сега по асфалта ще изтопурка на црън мустанг некой Олд Шетърхенд (строен и напет като тогава.. когато още не е бил измислен бургера!)

Такъв, обаче, не можа да ми оплакне окото. За сметка на това, на няколко пъти пробвахме производството на местната пивоварна – Free State Brewing Company, създадена едва през 1989 г., като първата легална пивоварна в Канзас.

Така като гледате това смръщено небе, сигурно се съмнявате в онези 45 градуса дето ги споменах. Истината е, че имаше само един ден, в който подготовката за летен порой ни завари на излизане от кръчмата (ми, който не си седи кротко в хотела… хората дори два телевизора са сложили в стаята!). Небето изведнъж притъмня и се юрнаха да се заплитат едни плитки в зловещи цветове.

Вече прокапваше предупредително, а ние фото-маниаците продължихме най-нагло да щракаме.

Последните метри бяха на бегом между капките, но тъкмо се скрихме под козирката на хотела и се завихри такова феерично великолепие, че и помен нямаше да остане от апаратите ни, ако ни беше заварило. И това продължи да блъска и вее цяла нощ. На другия ден – ни помен от дъжд, дори локви липсваха

В Лоурънс всички улици са прави и се пресичат перпендикулярно. Прерия бол! Накъдето искаш, натам си прокарваш улицата! Около основната улица на ларгото, са разположени ето такива кукленски къщурки. Имах чувството, че съм попаднала в приказка, а това са декори, които малко по-силен вятър би могъл да ги отнесе като …e, знаете в коя приказка

Градчето е много приятно. Видя ми се тихо и спокойно, може би понеже всичките тези хиляди студенти бяха ваканция. Представям си какво става по време на учебната година Ако някой има интереси в областта на недвижимите имоти, моля! На следващата къщичка има и телефон за връзка

Безспорно, най-приятното време за разходка из градчето е вечер! Диша се нормално, ветрецът носи лека прохлада, заедно с рояците светулки (които не можах да снимам ). Из тревите безшумно щъкат скункси (леле! или скунксове?! ха, сега де ). Явно са някаква по-рядка канзаска порода с по-здрави нерви, понеже един ни пощади, при положение, че едва не го настъпихме. Извън главната улица улични лампи на практика… няма! Но пък беше пълнолуние

Още един горещ ден си отива от тази равна, додето поглед стига, земя. Само дърветата къдрят леко бретона на хоризонта. Гледам слънцето и му се усмихвам за сладки сънища. Както го правя сега и за всеки един от вас, който търпеливо е стигнал чак до тук. :*

В следващия епизод на този канзаски сериал ще се наслаждаваме на цветя и други чеда на природата и пак на снимки от високо