Забелязали ли сте, че в края на годината и особено в дните между празниците, времето и събитията сякаш влизат във фуния. Ускорението става толкова голямо, като че всичко недовършено и неизказано изведнъж решава, че няма начин да не се случи точно в този момент! Е, и тази година, фунията не успя да ме подмине. След като от няколко седмици надничам в един сайт и проверявам дали най-сетне са получили една машинка, на която бях метнала око, вчера събитията просто ме заляха.

Read more »

/I touch the flame and I can’t look away, Capercaillie/

Read more »

В ден като днешния се чудиш, дали понякога на природата не и идва да събере от всички сезони по малко, да остави вятъра да го обърка и да ни го изпрати, за да ни гледа реакциите. А само преди ден си мислех, че тази година, периодът, в който небето е затворено, е по-дълъг от обикновено. Седмици наред дори не посягам към апарата. Уж има светлина, а ми е тъмно. Уж обичам мъглата, а ми липсва слънцето.
Read more »

rain-soaked
olive branches droop,
ground fogs rise

cold midnight
pounding rain–
only ghosts about

Not a leafbud
in a blue oak grove–
shadowless winter noon.

/Michael P. Garofalo/

/photo I. Stoyanov/

“Заменям вампирско наметало, с леки следи от употреба, за чифт фейски елитри (по възможност златисти и без точки). Гр.Др.”

“…Sail away tomorrow… “

Ако се носиш сред пуст океан
Без вятър платното ти развял
Бъдещето – твоят хоризонт
е все едно да търсиш светия граал
И чувстваш, че няма “утре”
Поглеждаш под теб – водата блести
Там е само отражението ти
Все още няма място
Което да те приюти

Read more »

Първо трябва да го посадиш – с детското гребло
Да го напояваш – на капчука с песента
Да оформиш короната му – с мисъл за добро
Да имаш постоянството – да ваеш под дъжда
Да бъдеш мъдър – да откриеш в полет
Онези пориви, преди да ги извършиш
Натрапчиви, обсебващи до болка
Да имаш смелостта – да ги откършиш

/Flo, 12.2011/