Искам да избягам със нощта
Там, където няма други звуци
Да ме буди само твоя шепот
Отмаляло топла във ръцете ти
Луната любопитно ще надникне
С ореол, поруменял от гледката…

Копнея да посрещна изгрева
С теб, на топло под завивките
Усмихнат слънчев лъч ще се откъсне
Ще влезе през прозореца
Ще скочи във леглото ни
Да го стоплим между нас
… и да го пуснем

/F & К, 02.2013/

С наближаването на края на престоя ни в Зивай, все повече чувствах как часовете и минутите се ускоряват. А заедно с тях – моето желание някак да забавя времето. Или поне да успея да намеря равновесието вътре, в себе си. Сигурно всеки се е чувствал така раздвоен между желания и реалности, като че ли по течението между два бряга. Единият, в който рутината и ежедневието са ти изградили персоналната килийка, с лепкавия восък на задължения и отговорности, и меда на удовлетворението, на радостта, която просто изпълва думата “у дома”… И другият – далечен, прекрасен, ефирен, като криле на водно конче, осъзнало крехкия, но запомнящ се завинаги, миг щастие, синевата на любовта, безметежността на полета…
Read more »