Archive for July, 2010

ШегITе на сътворението

01_pict1294

Едва ли има по-велик програмист на планетата от Природата (или Създателя Бог). Както и няма по-съвършено изградена мрежа от тази, наречена Живот. Създателят е успял да прекодира мрака и да създаде светлина. Да сглоби хардуера на живите същества, комбинирайки CPU-то на клетъчното ядро, с надеждния, (почти) безпогрешен RAID на двойноверижната спирала, съвършените батерии на митохондриите, бързия пренос на протеиновите сигнали и всичко това, разположено в уютното дъно на ендоплазматичната мрежа и цитоплазмата. Впоследствие, както се случва от онзи първи ден на светлина, та досега с технологиите, апетитът идва с експеримента. Появили се дву-три-четириядрени и многоядрени процесори от архаичните типове Volvox и след това Медуза и Хидра, малко по-късно и Червей ;) Създателят решил за разнообразие на едните да даде специални батерии, с които да могат да трансформират слънчевата светлина. И понеже тя била навсякъде, нямало нужда да се местят в пространството, та така се появили зелените, стационарни създания. С всеки следващ модел, ставали все по-съвършени, все по-интересни и по-впечатляващи…

02_pict3142u

На други конфигурации, Господ дарил мобилността, за да могат да търсят и намират източника на енергия. И тук настъпвали все повече изменения в стандартния интерфейс, защитни периферни устройства против студ, или за издържане на горещини. Усъвършенствали се механизмите за пренос от единичните неврони и ганглии към все по-широколентовите кабели на нервите. Но всичката тази информация трябвало някъде да се съхрани, така се появил харддиска на мозъка, и неговата оперативна сестричка RAM-та, свързана с инстинкти и разум.

03_pict7798a

Появявали се, разбира се и бъгове в системите. Както се вика, Бог за седем дни създал света, а после цяла вечност оправя бъгове. Та често някои от тях водели до несъвършенства и непоправими сривове, след което съставните хардуерни части се освобождавали и отново попадали в кръговрата на динамичната технология на живота. Други бъгове пък давали предимства – къде със създаване на по-нестандартен и атрактивен интерфейс…

04_pict3609u

…, къде с възникване на по-високоскоростна връзка с ресурсите, с по-добра енергийна обезпеченост, с увеличаване обема на харддиска или RAM-та. Стигнало се до там, че най-накрая Създателят решил, че за по-лесен достъп до неговия ресурс от знания и мощ, трябва да си направи mirror на зелената планета. И създал той конфигурацията на сървър с подходящ интерфейс, мощни високоскоростни процесори, обемен харддиск и чевръста RAM, усъвършенствани рецептори и богат набор USB-изходи, за връзка с околния свят. Нарекъл го Човек.

05_pict3341u

Веднъж появил се, човекът започнал да оцелява, да се самовъзпроизвежда, и не само това! Стараел се да се самоусъвършенства. И както светът се развива по спирала, така и човекът започнал да създава и твори, подобно на своя Създател. И подобно на неговите творения, започнали да се появяват на бял свят машини, макар и близки до живота, все пак лишени от емоционалното, високоволтово натоварване на душата.

Отначало по-простички, свързани с провеждане на елементарни аритметични действия, машините претърпели скоростна еволюция. Градивните им клетки ставали все по-миниатюрни и все по-натоварени с функции. Възникнала нуждата от специални езици, на които човекът да се разбира с машините. И не само езици, ами и вградени транслатори, които да предават точно командите и да задвижват сложните и фини механизми. И появил се на белия свят unix и BASIC, че после и DOS. Така лека полека, се появила ниша, в която удобно се наместило едно малко и меко зрънце. С развитието на връзката на човека и машините, зрънцето растяло върху златна купчинка, заемало все повече пространство, израстъците му хвърляли уютна сянка, която все повече хора използвали и попадали в плен на липсата на избор, на зависимостта от този “уют”, с всичките му несъвършенства.

06_error_message

Така все повече и повече люде започвали да черпят благата и използват машините, но не всички знаели как точно да го правят. И започнали едни страдания, понесли се вопли ту към Създателя, ту към неговата черна противоположност, в равни количества:


- Ох, боже! Пак заби! Дори и safe mode не мога да пусна?!

- Господи, по-синьо небе няма и в рая!

- За какъв дявол иска да се рестартира сега?!?

- Боже мой! Няма място на диска, за да ми изтрие файла!?

- Access is denied! Сменете юзера! Ей, това си е моята машина! Гаче искам при свети Петър да вляза!

- Абе няма ли чалъм да разкарам тоя ухилен кламер по дяволите!?


В добавка над планетата се плъзнала една паяжина, изградена от ефирни нишки информация, изблик на знания, емоции, мнения, състояния и събития, която много скоро се превърнала в неделима и жизненоважна част от ежедневието на човека.

07_pict3107

Но връзката с паяжината чезнела понякога, което се превръщало в повод за вайкане и съмнения за намеса на тъмните сили. Воплите от несъвършенствата я, на машините, я на човешките способности да си комуникират с тях, съвсем провалили мирните дни на кроткия Създател. Какво мислеше той за неговия наместник на земята, каква стана тя!

Надигна се Бог от облачната си постеля, понамръщи се… разписа няколко страници заплетен код, вкара базите си от данни за машинно-човешкия разговорник, добави намръщени веждички, насипа доволно количество чувство за хумор, накрая допълни с бърза реакция, гъкавост и търпение. И създаде… Системния Администратор!

08_ibb.chervarium

Дали след това Създателят блажено се е усмихнал и отпуснал морна беловласа глава, лишена от грижи по земните му подопечни? Митовете мълчат. Едно е ясно – днес е Денят! В който да се обърнете към вашия Сисадмин и да му благодарите. За това, че макар и да не го виждате наоколо постоянно, знаете че благодарение на него получавате писмата си, проверявате домашните на детенцето през skype-а, грижите се за счетоводството си, пишете си статиите, консултирате се с колегите си отвъд океаните, съхранявате работата си, обменяте я, учите, и се радвате … особено ако е в добро настроение :P

09_sail_away

Да сте живи и здрави, момчета и момичета! Винаги вдигнати сървъри, по-малко сривове, повече разумни потребители! Наздраве и безавариен празник! :D

П.П. Специално тъмно пиво за NeeAnn, с благодарност за чудесната снимка! ;)

Жега

01_ice_pict0012ubw

Ще я познаеш по лекото гъделичкане на вадичките, плъзващи палаво по прасеца, докато автобуса успее да отлепи, пуснат най-сетне от хипнотично нажеженото око на сфетофара, а ти си направил безумната грешка да запълниш освободената седалка, на която от Младост до тук, се е разполагало само слънцето…

02_ice_pict8683bw

Ще я усещаш по овлажнелия чаршаф, който поставяш между бузата и нагорещената кожа на ръката ти, докато се чудиш дали не може да се побере матрака на балкона. И сигурно би пробвал, ако не бяха дебнещите пълчища комари, с всепробиващия ултразвук на крилцата им, способен да проникне и да те извади и от най-съкровените дебри на съня.

03_ice_pict9916u

Ще се учудиш какво количество течност може да погълнеш, а жаждата ти да не свършва. И да ти иде да изсипеш половин бутилка в някоя напечена дупка в полуразмекнатия асфалт, с отпечатък от ръбче на джапанка, за да спасиш врабчетата, подскачащи с разтворени човки.

04_ice_pict8728bw

Ще я откриеш в плавното слизане на нощта, чакана, жадувана като съня, който седмица не може да те сполети. В лекия полъх на вятъра, довял отнейде мириса на озон, откраднат от пазвата на планината, ревниво скътала няколкоминутната глътка, с която великодушно я е удостоил някой къдрокос летен облак.

05_ice_pict9949bw

Ще я чуеш, когато още в първите дни на август засвирят щурците. Само тогава ги има! И денем – с монотонното жужене на цикадите, сливащо се с потрепването на хоризонта. Ще я видиш в пукнатините на земята, нарисували лятната карта, в пепелявото-синьо на следобедното небе, в издигащата се на талази топлина от покривите и улиците привечер. И по промъкващите се в запалената ти, лъснала от пот глава, еретични мисли за белотата и чудните накити на Снежната кралица :D

ППЖ#9: Портрет на пълната ми противоположност

ages


Не винаги съм слънчево сияние
Взривяващ смях и радост споделена
Среднощен час – въпроси и страдания
На сутринта – отново преродена

Понякога и грешна съм била
Жестока и добра до безпощадност
Минута-две – съсирена тъга
И двойно повече – за обич жадна

На ревността съм пила от отровата
Самобичуваща се, търсеща вина
Година-пет – на любовта в оковите
И цял живот – обичаща сама

Днес – капка, утре – паяжина сложна
От раждането и дорде човек е жив
Портрет на пълната му противоположност
Единствено е неговия негатив…

/Flo, 07.2010/

ddragon_negative_bw

The long day is over

01_norah_PICT4777


Feeling tired
By the fire
The long day is over

02_norah_pict3846


The wind is gone
Asleep at dawn
The embers burn on

02_norah_PICT5397


With no reprise
The sun will rise
The long day is over

/заедно с Norah Jones/

Изненадки, а?…

“Внимавай какво си пожелаваш!”

01_pict3471

Случвало ли ви се е да ви изненадат в най-подходящия момент? Късмет или не го наречете, ама на мен често ми се случва. Така и тази сутрин, докато се чудех как да разбълникам утайката от неприятни емоции, отлежаващи на дъното на светлата ми душа от вчера, засякох един предмет на бюрото си, който със сигурност не е бил част от работния ми интериор до тази сутрин! Кутия… каква ти кутия – цял кашон! Завързан изискано с алена панделка.
Read more »

Бъбриви буболечки #2

01_pict1699u

“Ха, така! Само шийката … да изравним тена! Няма само торните бръмбари да са с шест крака в модата!”

02_PICT3170

“Да ви се намира клечка за зъби? Един хитинов главогръд ми е заседнал….”

03_pict5911

“Случайно да е минавал насам един молец? Може да съм го изпуснала… с тая мазилка нямам видимост”

04_pict1754u

“Тц, лесовъди! Бива ли да садят дъбовете на такива непосилни разстояния!”

05_pict3119j

“Нещо ми се струвам бляд тая сутрин… май съм объркал китката :roll:

06_PICT5104a

“Зи! Природата те е надарила с достатъчно на брой фасетки, да зззззззабележиш, че няма място и за двама ни!…”

07_pict1679u

“Най-сладкото винаги е скрито на дъното! Само да можем да катурнем тая топка…”

08_pict1901u

“Задни пропелери – готови! Докинг станция – освободи пипалата! Пет секунди до излитане!”

Под дъжда

01_rain_pict3158u

Цял ден се канеше да завали. След като седмици наред небето води борба с парцаливите рояци облаци, успявайки да накара вятъра да разкъса робите им, а върховете на тополите да ометат парчетиите сивкав плат, тази мрачна сутрин светът осъмна под похлупак. Сякаш гигантска медуза беше обхванала в купола си къщи, улици и дървета, и най-сетне в ранния следобед, матовата и плът се разтече.
Read more »

ППЖ#8: Вятър

pict7633a


Не можеш в мрежа да го уловиш
Нито зад стени да го затвориш
Единствено ако криле му подариш
Със полет ще ти отговори…

Привечер

PICT2623


~.~.~
Вечерта е ленива кокетка
Сладка глътка е всеки лъч на залеза
Пищят бързолети
Здрачът замята коприна
Пулсираща, върху загорелите и рамене
Излъзваща се през пръстите на облаците
С аромат на липи
Гъст като сироп за реване

/Flo, 07.2010/

PICT2900