Може и вие да го усещате, ако не сте още – отворете широко прозореца и вдишайте сребристата трепкаща свежест на дъждеца… Усещането за Пролет!

Разбира се, цикламите и синигерите ги разбират далеч по-добре и по-бързо от нас тези неща. И са се усетили да се разкрасят навреме. За нас остава онова особено гъделичкане под кожата, като се покаже слънцето. Едно такова ти става вихрено, напиращо отвътре, дяволито, примамващо и ти иде да имаш сега едно такова нещо и да хукнеш подир вятъра.

И аз съм така! От днес! Не, може би от около седмица, обаче, не го разбирах докато не Го видях. Красив, примамлив! И първото докосване вече ме отнесе светкавично! Как да го обясня… като да си мечтал винаги да Го вземеш в ръце и да направи за теб света триизмерен, да му даде дълбочина, да те докосне до близкото, да изпрати останалото отвъд. Е оставаше ми само да си взема шапката и…

… да бъдем Заедно! Да се разходим, да издебнем Пролетта отдалеч.

Да хвърлим по едно око на ъгълчета в пикантен цвят и аромат…

Ахх, моят любим! Той е… светъл! Не, не, не е чак блондин, де. Но много светъл, сияен, бляскав…

Много сговорчив! Пъргав, чевръст и лек.

И остър! Вижда всичко, усеща ме, реагира на мига.

Еднакво добър надалеч и нависоко…

… и без да изпуска какво се случва из дебрите на малкия свят в краката ни.

Той е прекрасен и кристален, когато е в цвят…

… и не по-малко изискан в черно-бяло!

Много светкавично реагира ако дебне интересност срещу теб…, както и зад теб

Моята нова Любов… се казва Тамрон!