То кажи-речи човек като остарява, всяка година все по-драконски му започва. Още не освестил се от пиратки, баклави и бенгалски огън, януари те връхлита с всички екстри, тази година придобили особено зъбат вид. А-ха да започнеш да се бориш с първи прочит на приказката “Аладин и 36-те sheet-а на годишния отчет”, за който си си предвидил поне седмица, и … на вратата ти цъфва бригада майстори. Не, че не съм си поискала нова дупка, ама бях решила да е мъничка, някак си… почти хобитова. И нищо друго! Ама то като се почне с едно, никога не свършва. Де да имаше дракона само по 2-3 прешлена, ама след него се вие гръбнак, че и опашка, дълги и назъбени като заскрежен простор.
Read more »

Палави мисли-предвестници! И вие ли жадувате за пламъчетата, които докосват бузите щом се осмелиш да целунеш? За същите тези пламъчета, чието докосване е като разлистени от горещ дъх мигли, когато потърсиш челото ми…

Раковини в изящно съвършенство. Десетки нежни ушички, напрегнати да чуят далечния тътен на лятна буря. Жадни да задържат всяка следваща капка, търкулнала се по ръбчето на устните.

Обичам тази мандала! Очите потъват в търсене на сърцевината, прегръщайки лист по лист, оставяйки го да се изплъзне след докосването – някак с нежелание и мъничко с нетърпение за следващото докосване. Замаян поглед, който губи очертанията на устните, но не и извивката на усмивката.

Грудките спят още. Положили главици една на друга, скрити в уютната тъмнина на мазето. Един слънчев лъч е достатъчен да събуди сладката нега. Една нежна ласка на вятъра, едно почукване на зеления кълвач в двора… Очите ти греят посред виелицата. И ръцете ти винаги са топли дори и в снега. Пламъчета играят в усмивката ти. Шшшт, ще събудиш гергините!

/за всички горещи цветни души – гуш!/

Твоята ласка
Вятър, целунал вода
В очите ръми

Посяти мечти
С вкус на устни е хляба
Узряло лято

Танцът на дъжда
Не заспивай без мене
Както вятъра

Очаква снега
С копнеж по синевата
Спомен за лято

Усмихна ме синевата, грабнала първия ми взор тази сутрин. Обичам първи януари! И потрепващите клони с тайнството, скрито в пъпките им – видимо само за посветените. За тези, които усещат всяка минута от узряването на деня. Обичам мириса на топящия се сняг, канонадата на капчука, по пладне успяла да заглуши смеховете на дечурлигата на пързалката.

Обичам всяко стръкче нов живот и ласката, напъпила в мен, която кара душата ми да звънти. Добро е, когато обичаш! Светло е, когато хиляди капчици надежда чакат слънцето да ги издигне високо. Обичаш ли да летиш? И най-мъничкото и крехко същество обича нежността и ласката. Обичам те! И Теб, и Неговата усмивка, и радостта от присъствието на Другия. Обичам да обичам!

Януари! Небето се отваря! Чакането свърши за кипналите в леда мехурчета светлина. Ако е добро и светло вътре, добро ще сияе и напред. Обичай! Обичта е пеперуда, кацнала на разтворената длан. Ако я стиснеш, за да бъде само твоя, ще унищожиш крехката и красота. Любувай и се, остави я да отлети, за да дойде пак. С нея ще дойдат и птиците. Следвам стъпките в снега. И сенките на оцелелите стъбла. Топлина има навсякъде, във всяко сърце. Обичам да я откривам за теб, за другия, и за него, който пътува сам в автобуса с помътнели стъкла. Обичам те, моя реалност! Ти си тук и сега!