Коледа
Радвам се, че иде края на 2013-та. Тежка година беше, но предпочитам да гледам напред. Не помня откога паричката от питката на Бъдни вечер не се беше падала у мен.
Бъдете здрави, мили хора! Искам да си пожелая, и на мен, и на всички, които познавам и обичам, да се вглеждаме по-често в очите на другите. Да се вслушваме повече в думите, промълвени и недоизказани. Да отворим сърцето си, да споделим и да попием споделеното с доброта.
Вечер често пътувам в автобуса с едно непознато момче от нашия квартал. Симпатично, кротко, лицето му винаги излъчва непоклатимо сериозно изражение. Очите му изглеждат спокойни и съсредоточени, но дълбоко в тях тлее онзи синкав пламък, от който обикновено лумва животворен огън. Отправих едно от желанията си тази Коледа за него – да видя лицето му озарено с усмивка.
Изпращам отминалите дни с топлината на любовта, все по-силна, все по-нежна и съграждаща добро. И се усмихвам на светлинките, играещи по елхата. Колкото и да не обичам празниците, хубаво е на Коледа.
Прегръщам ви! Обичайте (се)!
П.П…. попадането на парата у мен, съчетано с “нов апартамент” и “здраве”…, случайно да не ви намирисва и на вас за предстоящ ремонт през 2014-та?!!