Дъжделива пролет, хладна някаква такава. Ни е да се разхвърляш, ни е да си пуфтиш с полар всеки ден. Все повече заприличваме на луковици и всеки следобед половината ми люспи са в раницата. Има едни създания, обаче, за които времето е райско! Изобщо не бива да се заблуждавате, че са бавни и флегматични. Приказката “Докато го хвана … и се шмугна в храстите” е на 100% истина. Enjoy!

“Андре! От кой гарбидж взе този слънцезащитен лосион?! Не мога да си намокря главата!”

“Има ли някакво значение, Хортензия! Главата ти никога няма да стане впечатляваща като моята…”

“Защо не си взех допълнителни кесийки!? Сега ще плащам свръх-багаж,… ако успея да отлепя от тая.. писта?!”

“Изобщо не си мисли, че отзад не те виждам! Чувам как ти щракат… зъбите!”

“Ззззлузззай, зя, пицззз! Кат ми видизззз музззтазите в тазз конфигуразззия – безззззжжжзз да те няма!!”

“За една целувка, мила моя, всичките звезди ще ти сваля”

“Да, да! После да ни се излюпят попови петолъчки и комети! Хайде, нема нужда!…”

“Как па веднъж не прибра прането тоя моя! Не знае, че пран, изоставен потник се скапва за една зима…, не е като едно време – непран издържаше поне за 3 поколения!”

“Прическата ми може да е странна, но пък поне зъбите съм си ги запазила от бабино динозавърско време!”

“Добре, че снощи си направих ноктопластика! Никога не знаеш кога ще се наложи да позираш в авангарден ракурс…”

“А бе не забелязва ли, че юг не е натам! И не става само с махане!…”

“Да ти се намират орехи за баклава? Или ще се излагаш да я правиш с фъстъци?…”

“Къде ли е моята къща?! Тая не ми прилича много… Ееей, да не може да се поизлезе пролетно време! Дъждът още не измил слузта по пътечката и … къщата ти станала мезонет!!!”

“… Дали пък моята не е похлупена отдолу?!”

“Да взема да я заобиколя тая, а? Задният ми двор беше доста разкалян… Може да си го позная”

“Със сигурност не е моята! Гледката от покрива беше съвсем различна”

“Трябва да се помисли на спокойствие. Най-добре – завит в марулев лист, че от мислене се огладнява!… А аз имах ли изобщо къща?…”

(на малкото Дениче и Рошлето, с поздрави от един друг Helixodenix )

Благодарение на превърналият се в рутина (явно) занаят на авиокомпаниите да се занимават с изгубени куфари и да намират собствениците им, разхождащи се (в най-добрия случай) едно денонощие в състояние на кипяща сярна киселина, насипана в прекалено вталена колба, остатъкът от снимките е спасен. Както и непомрачимите ми впечатления, трепета от докосването до красотата, една вълшебна приказка, от която трудно се излиза… Но която е изпълнена с толкова нежност и топлота, че дори липсата и е съпроводена не с тъга, а с благодарност, пълнокръвен спомен и усмивка…

Read more »

“Да имаше поне една хамсийка вътре!… Тая диета ще ме довърши”

“Карагьоооооз! Пресен, пресен!”

“Сега следваща стъпка в степ-гимнастиката за млади гларуси! Плавник на покрива, крилата прибрани!”

“Тцц, ще си счупя маникюра! Кой ги прави толкова хлъзгави тез покриви?!”

“Няма ли кой да поизмие тук? Ей, младежа с маркуча! Докога ще давиш тия хилави петунии?!”

“Как не внимават тия хора, така да солят цацата! Изгоря ми езика!”

“Друго си е качествения фризьор. Водорасли, сол, вода хвърчи.., а перчемът все по-гот стърчи!”

“Ей, конфетик! Болгарский понимаеш? Искаш ли да се погушкаме, да ти почистя пухоядите?”

“Ама, моля ви се! Имах запазено място тук някъде, за вечерната прожекция!”

“Виж сега, Жельо! Колкото и втренчено да ме зяпаш, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи…”

“Ох, не! Няма да гледам много е високо!”

“За по-високо място май ще трябва да чакам комбайна”

Член на гастролиращия ансамбъл на дудукистите направи кратко представление на малката сцена на театър “Цикорато”

“Чудя се защо никой не вдява колко много нежни прегръдки мога да дам … да не ми е името слънчев паяк ако лъжа!”

“Казвах аз на фризьора да внимава с перхидрола ама той… като видя грива и давай, давай…”

“А, не, не, мамо! Това… не е сина на комшията! Това е сянката ми”

“Хей, вие там – Ниво#2! Пратете една капачка бира, че голема жега, бе!”

“Разговори, разговори… каква досада! Ше взема да го клъвна тоя син пощенски гълъб!”

На една слънчева рожденичка с пожелания да е нестандартно-рошава в мислите и решенията си, рошаво-впечатляваща в интерфейса и РОШСКОШНО слънчева, припечна, привличаща, обична и раздаваща се!

Целувки, Рошле!!! :******