Archive for the 'Animalia' Category
Ако можеха да говорят #5
Дъжделива пролет, хладна някаква такава. Ни е да се разхвърляш, ни е да си пуфтиш с полар всеки ден. Все повече заприличваме на луковици и всеки следобед половината ми люспи са в раницата. Има едни създания, обаче, за които времето е райско! Изобщо не бива да се заблуждавате, че са бавни и флегматични. Приказката “Докато го хвана … и се шмугна в храстите” е на 100% истина. Enjoy!
“Е, как може да се гризе така безогледно! Оставил ми е само проводяща тъкан! Съ-се-ди!”
“Добре, че тренирах за височини по стената на 6-етажната панелка, та сега ми е лесно… Малко лизгаво, обаче”
“Стига си шавал! Наште казаха да не слизаме от това листо, чак до следващия дъжд”
“Ооо, късорог пубер! Само ще погледна отдолу…”
“… обърнатото хрупане не е толкова вкусно. Охлюгургитирам! Губя ценна слуз”
“Младежи! Постоянно искат да си пробват лепливостта на слузта. Ама така е, като са ги оставили да пасат на самотек…”
“Ей, Смърф! Ела да се раздвижиш, вместо да фъргаш плюнки по младежта! Демонстрирам – подмушване… ”
“Отдолу не става, ще ми се контузи темето. С приплъзване тип “горен етаж”?…”
“Разположете рогцата успоредно, право напред и … приплъзване! Nice and gently! Готов съм за Пистата!”
“Ей, фитнесджията! Ти ли си сервирал закуска на пистата! Ми разсейващо е,… някак неколегиално!”
“Аз пък се чудя на зиг-заг дали по-бързо ще я мина. Много добро сцепление има, а и масаж на крака!”
“На мен все ми се пада най-оглозгания външен коридор!”
“Няма страшно, дребен! Наблегни на листа от ирис – пълни са с фибри и микроелементи! И на тренировките! Показвам приплъзване с коремоного претъркаляне – тип “Матадор”!”
“Оле! Диви и рогати смЕ”
“Проучване на петурата за приземяване. Жилкуване подходящо. Наклон – приличен! Политамее!”
“Абе, като ти гледам размерите и обема на изпасания треволяк… Трудно ще е това излитане”
“Къш бе, ципокрил досадник! Какво ти разбира хитина на теб от мекота и грация!”
“Колегата добре се вихри по петурите, ама … аз съм си най-добре на земята. Не съм някой … Жан Клодлюв Ван Дам”
Свят голям, мокри треви, синеоки локви… Бързат в сочната зеленина, преди да се е измъкнало слънцето от облаците и да превърне тревите в чироз.
А докато текат всички тези разговори, на пътечката пред входа се чува доволно примляскване…
Кой пък не харесва зелени джанки?!
Ако можеха да говорят #4
“Андре! От кой гарбидж взе този слънцезащитен лосион?! Не мога да си намокря главата!”
“Има ли някакво значение, Хортензия! Главата ти никога няма да стане впечатляваща като моята…”
“Защо не си взех допълнителни кесийки!? Сега ще плащам свръх-багаж,… ако успея да отлепя от тая.. писта?!”
“Изобщо не си мисли, че отзад не те виждам! Чувам как ти щракат… зъбите!”
“Ззззлузззай, зя, пицззз! Кат ми видизззз музззтазите в тазз конфигуразззия – безззззжжжзз да те няма!!”
Ако можеха да говорят #3
“За една целувка, мила моя, всичките звезди ще ти сваля”
“Да, да! После да ни се излюпят попови петолъчки и комети! Хайде, нема нужда!…”
“Как па веднъж не прибра прането тоя моя! Не знае, че пран, изоставен потник се скапва за една зима…, не е като едно време – непран издържаше поне за 3 поколения!”
“Прическата ми може да е странна, но пък поне зъбите съм си ги запазила от бабино динозавърско време!”
“Добре, че снощи си направих ноктопластика! Никога не знаеш кога ще се наложи да позираш в авангарден ракурс…”
“А бе не забелязва ли, че юг не е натам! И не става само с махане!…”
“Да ти се намират орехи за баклава? Или ще се излагаш да я правиш с фъстъци?…”
Неволи с “недвижима” собственост
“Къде ли е моята къща?! Тая не ми прилича много… Ееей, да не може да се поизлезе пролетно време! Дъждът още не измил слузта по пътечката и … къщата ти станала мезонет!!!”
“… Дали пък моята не е похлупена отдолу?!”
“Да взема да я заобиколя тая, а? Задният ми двор беше доста разкалян… Може да си го позная”
“Със сигурност не е моята! Гледката от покрива беше съвсем различна”
“Трябва да се помисли на спокойствие. Най-добре – завит в марулев лист, че от мислене се огладнява!… А аз имах ли изобщо къща?…”
(на малкото Дениче и Рошлето, с поздрави от един друг Helixodenix )
Swan Lake
Благодарение на превърналият се в рутина (явно) занаят на авиокомпаниите да се занимават с изгубени куфари и да намират собствениците им, разхождащи се (в най-добрия случай) едно денонощие в състояние на кипяща сярна киселина, насипана в прекалено вталена колба, остатъкът от снимките е спасен. Както и непомрачимите ми впечатления, трепета от докосването до красотата, една вълшебна приказка, от която трудно се излиза… Но която е изпълнена с толкова нежност и топлота, че дори липсата и е съпроводена не с тъга, а с благодарност, пълнокръвен спомен и усмивка…
Read more »
Гларуси в ефир
“Да имаше поне една хамсийка вътре!… Тая диета ще ме довърши”
“Карагьоооооз! Пресен, пресен!”
“Сега следваща стъпка в степ-гимнастиката за млади гларуси! Плавник на покрива, крилата прибрани!”
“Тцц, ще си счупя маникюра! Кой ги прави толкова хлъзгави тез покриви?!”
“Няма ли кой да поизмие тук? Ей, младежа с маркуча! Докога ще давиш тия хилави петунии?!”
“Как не внимават тия хора, така да солят цацата! Изгоря ми езика!”
“Друго си е качествения фризьор. Водорасли, сол, вода хвърчи.., а перчемът все по-гот стърчи!”
“Ей, конфетик! Болгарский понимаеш? Искаш ли да се погушкаме, да ти почистя пухоядите?”
“Ама, моля ви се! Имах запазено място тук някъде, за вечерната прожекция!”
ППЖ #18: Животинки на припек
“Виж сега, Жельо! Колкото и втренчено да ме зяпаш, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи…”
“Ох, не! Няма да гледам много е високо!”
“За по-високо място май ще трябва да чакам комбайна”
Член на гастролиращия ансамбъл на дудукистите направи кратко представление на малката сцена на театър “Цикорато”
“Чудя се защо никой не вдява колко много нежни прегръдки мога да дам … да не ми е името слънчев паяк ако лъжа!”
“Казвах аз на фризьора да внимава с перхидрола ама той… като видя грива и давай, давай…”
“А, не, не, мамо! Това… не е сина на комшията! Това е сянката ми”
“Хей, вие там – Ниво#2! Пратете една капачка бира, че голема жега, бе!”
“Разговори, разговори… каква досада! Ше взема да го клъвна тоя син пощенски гълъб!”
На една слънчева рожденичка с пожелания да е нестандартно-рошава в мислите и решенията си, рошаво-впечатляваща в интерфейса и РОШСКОШНО слънчева, припечна, привличаща, обична и раздаваща се!
Целувки, Рошле!!! :******
Клюнчести в ефир #3
“Никога няма достатъчно големи за мене! Изродиха се сортовете тикви…”
“Да имате нужда от бърза поща? Мъжът ми по погрешка изкълва един RJ-45 за вашия вход… Та ако сте вие…”
“Хей, хеей! Аз да не съм ви… тесто за калцоне!!?”
“Минах на диета – само зрънчо и снакс! Белким ми изчезне едната двойка крака.”
“Мама ме е учила винаги да си мия краката преди лягане”
“Лещи модел “КАМАЗ” може да намерите в магазин “Совите са това, което си искат!”
“Извинявай, комшу, ама това е част от холната ми гарнитура – не някой екзотичен червей!”
“Обърни се към слънцето, де! Да не искаш да хвана рахит?!”
Bug report
Не знам дали съм споменавала някъде из “Вещеризми”-те, че случайностите са все закономерни Днешният весел ден беше решил да започне с мокри изпълнения в парка. Мисля, че не само шефът ми ще започне да ми вика “Гери-пръскачката”
Read more »