Archive for the 'Aqua' Category

Като…

река

Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!

Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега

Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!

Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа

А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…

/Flo, 01.2016/

Прочистване

knot

Ако душата ти е стегната на възел
И всяка минута по-силно придърпва телта

ice drawings

Ако всяка мисъл с невидими игли
Оплита взора в мрежа от съмнения

bubles

Ако не усещаш бълбукащите мехурчета
Които само чистата радост от живота
Може да ти даде

aqua

Ако усещаш реалността си изкривена
И пътят назад е останал в плен на геометрията

fountain

Ако разбереш, че и спомена, така скрит в сладките дълбини утаена нега
Ще изтече в бездната на фантазмите ти!

stars & the ocean

… и дори звездите спасителни се лутат и не достигат бреговете ти
Изронени от търсене на несъществуващи истини

dew drop

Хей! Погледни през прозореца!
И ако не се виждаш отразен в синевата и необята на една капка роса
Вземи го измий!

through the shower

После постой под душа
Ако нямаш търпение да дочакаш лятната буря ;)

Missing…

sunset

Нежност е, цветът на вълната, когато целува брега
Ласка – крилото на чайка, обагрено в залез
Въздишка е, вятърът с аромат на смокини
Нетърпение – песъчинки, заиграли се в боса следа
Желание – морза на звездите под фара запален
Така ми липсваш! Заплитам в красота
Всеки миг без теб – по-бързо да минава…

/Flo, 08.2012/

waves

В очакване на нимфите

Езерото с лилиите

Водата разказва #2

чешмичката в парка

Вдън дебри зелени, работни, засмени
Създания щъкат добри
Гномфертити си имат – царица умница
И замък под стари върби

Нефертити и огледалото

Царицата сутрин, преди да закуси
Със изворна чиста вода
Лежерно измива брадичка игрива
Оглеждайки кръшно снага

Факир

Нощта ли долази, пристигат талази
От весели шумни тълпи
Факирът ще блесне, магии донесъл
В чалмата от тайни земи

черепа

Оркестър мелодии стари подкарва
Цикади пригласят в захлас
Гол череп с фагота стартира фокстрота
И слонът поема със бас

слонче

Бал пролетен вихри се, пърхат конфети
И стрелкат се знойни искри
Когото успеят, в сърце да уцелят
Целувка във миг ще дари

водна целувка

Вдън дебри зелени, танцуват на смени
Бълбукат до ранни зори
Горилчо едничък, на клона самичък
В гората се взира и бди!

горила

(на Рошавото с пожелание по-скоро да ни дойде Лятото, че да се разплискаме като водните човечета :D )

Жега

aqua

- Госпожо! Госпожо! Госпоожо, ето от тук, от тук ще стане най-страхотната снимка! Ей, сега ще ви пусна още една пръскачка…. Само внимавайте – да не ви измокри! Професионален е, нали? Не! Никон ли е?
- .?!… :mrgreen: – следва фееричен отскок назад, преди обективът да се срещне със свистящата струя…

aqua blur

Min’ha agua

minha aqua pura y bela

* * *
Все същият си – като водата!
Чиста, естествена, утоляваща
Все същата – жаждата ми!
Благодаря Ти, че смени рехавия съд
От който се страхувах капка да не изтърва
С две шепи спуснати – по течението на река

/Flo, 07.2011/

Лагуната

01_aqua_8604

Мигът, в който преглъщах тъгата от последната целувка – единствената, за която Те помолих – продължи дълго. Цяла една ледена епоха. Белязана с разрушенията на лавини, с разцъфването на скрити под кората багри, които носеха бледия привкус на някогашно “аз”. Опити за забрава, в която болезнените пори вакуум, останали след раздялата, се сливаха в кънтящи пещери. Време, в което чувството за вина остави завинаги бразди в съзнанието, като просеки по пътя на ледниците.
Read more »

Любовта на реката

01_river_pict5654u

Тънката корица на снега, не пропуснала да се вледени през студената мартенска нощ, изхрупа под краката на монаха. По пътеката нямаше натрупания пласт ланшна дъбова шума, примесена тук-там с борови иглички, който обикновено омекотяваше звука, съпровождайки всяка крачка със скриптящо образуване на трапчинка в рохкавата смес от почва и сняг.
Read more »

Кабир

01_kabir_PICT2753


~ * ~
“Капката, сливаща се с морето
Всеки може да види
Рядко някой вижда
Морето, погълнато от една капка!”

02_kabir_pict5756


~ * ~
“Когато настъпи Денят –
Този, за който съм живял
И за който бих дал живота си
Денят, който го няма в нито един календар –
Облаците – натежали от любовна нега
Ме обливаха с дива щедрост
В мен преливаше душата ми напоена
Около мен – дори пустинята раззеленя.”

03_kabir_pict3666


~ * ~
“Не съм индус
Нито мюсюлманин!
Аз съм това тяло
Игра – на пет елемента
Драма на духа
Танцуващ в радост и скръб.”

/Кабир/

Next Page »