Archive for the 'Aqua' Category

Молитва

01_DSC04668_ascg


Майко на живота!
Дарителко на свобода
Утолила всяка жажда
Възкресител на пустиня
И душа…

02_DSC3031_cgrt

Ти – преобразяваща се и вечна
С хилядите лица във всяка капка
С хилядите чертози от вълни
С хилядите преспи
Победителко на канари
Господарката на пещери и ледници!

03_DSC1963_rt

Дай ми твоята сила
Пречисти ме в твойта прегръдка
С мен скочи от урвите
Отнеси и плавеите, и калта
С пяната ти да отпия глътка
Да отмия на живота пепелта

04_DSC3038_cgrt

Нейната песен…

DSC1395_rt


Гледай ме дълго…
Да запомниш всяка извивка
Всяка капка и блясък
Да се разтвориш в светлина
Дарил ме е създателя
С твърдост на метална отливка
Родена
Сред огнения плясък
Съживена
С целувката на слънце и вода

DSC1400_rt


Не мога да докосна лицето ти
Освен с капките, от вятъра понесени
Не мога да те хвана за ръка
Но ще ме носиш с тебе – като песен
И спомен за любов и красота…

/Flo, 07.2022/

Среща при фонтаните

01_DSC4172_rt

Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.

Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.

02_DSC4156_rt

А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.

03_DSC4192_rt

Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…

04_DSC4207_rt


- Трябваше да я вдигна тая коса!… Ся ще се измокри!
- А, що бе, екстра е! Тамън малката ще те гепи, докато и даваш шишето…

05_DSC4209_rt


- Еее, най-сетне! Що закъсня, бе, брат? Фанелката ли си глади?
- Е ми… фотосесия, пичове!

06_DSC4210_rt


- Донесе ли оная джаджа?
- Е, как! … Само да се сетя ся как се слагаше, че не ми е waterproof iPhon-a…
- Остана само пресни картофи… Добре, че взех тоя чадър, че за другия няма място…

07_DSC4218_rt


- Аре малко вляво!… Абе ваше ляво! Дръж така… Бетон сте!

08_DSC4219_rt


- Мнооо отдолу стана тоя кадър!
- Верно, ще стана…
- Абе, брат, мани ги тия ръце от там! Нема да ни бият дузпа, я?
- Земи млъкни и пусни .. дамите! Да минат!

09_DSC4213_rt


- Хм, селфистикчета,… батковци трета група детска градина! Я да ходя да видя гълъбите…

10_DSC4176_rt2


- Гълъбо, моя Гълъбо! Океаните за теб ще прекося!… Я, ко’й тва? Червей!??!

11_DSC4177_rt


- Ама чакай,.. има припев! Глей я как марширува, като морски пехотинец!

12_DSC4193_rt

Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци ;)

Rubén

01_DSC0071а_rtbw


Rubén
/Tonina & David/

Името му е Рубен
Извървях километри за любовта му
Всяка сутрин,
всеки ден
питах едно и също

Винаги му казвах
ще ме отведе до бездната
Всичките ми мечти
ще избледнеят

02_DSC05980_rtbw

Не ме оставяй сама!
Ти си моят наркотик
И не искам да спра да пия
…, и да пия…

03_DSC0403_rtbw

Времето минава
И любовта му си отиде
Не я намирам!
Цветята са изсъхнали

Оставих му писмо
На същото място, на крайбрежната алея
Да си спомни
как го молех…

04_DSC05897_bwasgr

Рубен, не ме оставяй сама!
Ти си моят наркотик
И не искам да спра да пия
…, и да пия…

05_DSC07873_asbw

Всеки е по пътя си
Търся съвет от приятелите
Оставям писма на същото място,
на крайбрежната алея
С надежда някой ден
Да ме прочете…

06_PICT1338_rt

Не ме оставяй сама!
Ти си моят наркотик
И не искам да спра да пия
…, и да пия…

Залежала коледна стока

01_DSC1850_rt

Аз като ви разправям, че пролетта идва на 1-ви януари, вече трябва да сте се убедили, че съм права! Не знам коя поредна година, януари отново започва с неприлични жеги! Днес с тая синева, и слънцето, и неделята,… и следпразнично! А и нуждата от въздух и движение,… изсипаха поне три квартала в Южния парк! Деца, кучета, тротинетки, велосипеди, мами, баби, лели, шуранайки, баджанаци, снахи и свекърви, тичащи, търкалящи всякакви ръчни возила! Шарен свят напъплил и се разхвърлял, като че ли досега не са ходили на разходка, заети да празнуват.

Read more »

Морето…

01_DSC08492_rt

Върнах се… уж. И не съвсем! Странно нещо е това Морето. Толкова огромно, необятно, обсебващо. Втурва се в теб преди още да си го доближил. С прилива на всички детски спомени за плясъка и пяната на вълните, за аромата на водорасли, за приятното чегъртане на черупчици и камъчета под босите стъпала. И с писъците на чайките.

02_DSC08528_rt

Като го видиш ти иде цялото да го поемеш в себе си! Няма други такива мигове в живота с по-отворени сетива от тези, в които пристъпваш за прегръдка след дълга раздяла с любимия… И с Морето – най-любимото сред любимите.

03_pano_03_Balchik

Гледаш с душата си, слушаш с очи, уханията поемаш през кожата си, целия си мозък си му отдал. Нима можеш от раз да поемеш всички разцветки на това “синьо”. Всяка сутрин започваше с тази гледка. И час по час, докато си бях в стаята, излизах да видя как се е преоцветило. Кога смогва небесния художник да топне връхчето на четката и с небрежно мацване да добави зелено. Да пръсне златисто и да извае релеф и шарки по залез.

04_DSC08632_rt

Един единствен ден времето позволи на облаците да потанцуват над тази сцена. Да се огледат кипро във водите, да оплетат вятъра в крилата на гларусите, колкото да объркат урока по летене на малките. И за тях ще стане дума, че те пък са една отделна вселена – пернатите властелини!

05_pano_11

А когато маранята се изпружи по хълбок и разлее жарта над залива по пладне, морето се изпъва под нея, сивозеленикаво, металическо почти, сякаш да отблъсне горещината и задуха. Да спре водните капчици, устремили се към включване в кръговратния си бяг.

06_DSC09215_rt

Мислиш си, че всичко си запомнил? И че лесно ще можеш да си тръгнеш?! Ей, тъй, както рибарят оставя лодката за през нощта – добре завързана, сигурно закрепена, както са спомените ми за всички нюанси, аромати и усещания. Нищо общо няма, освен че са еднакво цветни и прекрасни и тази лодка, и другата до нея, и новите лъскави яхти, и старите коритца с очукана боя… Всичко е в мен и напира да струи през кожата ми. Свири в ушите ми, както вятъра в реите. Гъделичка притворените ми клепачи, когато се опитвам да заспя. Измества останалите мисли, хваща ги и ги размята като плавеи с всяка следваща вълна.

07_DSC08630_rt

Само морето може така да се раздаде. Всеки път да ми дава толкова много, да идва и остава с мен. И при следващата ни среща да е все така великодушно и любящо. С най-сладката, солената целувка. А аз си мислех, че съм се върнала… :)

BW след дъжда

DSC05603_asbw

Искам и аз да мога така! След дъжда да вдигна глава, да поема резлива, дълга глътка, пълна с чистота и аромат. Да поема всички цветове в една капка.

DSC07584_asgrnbw

Всички движения на облаците, всяко трепване на тревите, всеки стон, недоловим за останалия свят, с който капките се приплъзват между власинките на маковете…

DSC07996_asbw

Искам и аз така – да мога да събера всеки стон на душата ми в капка. Зряла и фокусирана, готова да се откъсне и да ме лиши от толкова много емоции…

DSC08000_asbw

… и да разчисти пътя на следващите.
Искам го този пречистващ Дъжд!…

Декември

01_pict7786u

Всяка година по това време ми е тясно, неспокойно. Не се свърта в черупката всичкото ми негодувание, че слънцето не ми стига. Дере по ръбовете натегнатата пружина, че още нещо има да се случва. Нещо, което е било записано някъде, от някой невидим дух със скрибуцаща перодръжка по гигантски папирус от лед, разпрострял се из Космоса.

02_pict9524u

Read more »

Водата разказва #3

01_DSC05485_bwas1

Винаги ми подава Ръка и ме прегръща в дълбините си, за да ме извади от моите. В Нейните винаги е и по-светло, и по-чисто, и по-вкусен е дъха на пръски и мехурчета.

02_DSC05492_bwas_illook

Винаги можеш да намериш познато Лице, което да ти каже “Успокой се! И морето не е все бурно, нито реката все пенлива!”. Вземи глътка, две, колко поискаш…

03_DSC05490_bwasillook

Колкото капичици успеят да хванат окото, кадъра, устните… Всяка една не е за изпускане, нито една – не стига за пресищане.

04_pict1337_bwas_ilook

Усмихвам се на покатерения Гориляк. Колко пъти се връщам при теб – същество, изваяно от случайното съчетание на вискозитет, земно притегляне и светлина!

05_DSC05493_bwas_illook

Всичко е в Теб! И лъчите, отразени и погълнати. И плътността на раздиплените състояния, оставили следи в спомените. И формите, които искаш да докоснеш, а са неуловими като морско конче…

06_DSC05498_bwas_ilook

Приемам те, пречистваща и вдъхновяваща. С изненадите и с познатото, което ваеш, да ми напомниш, че и променливите неща се връщат накрая в своето русло – двете ми събрани шепи.

07_DSC05626_bwas_ilook_cg

Пия от теб, втечнена светлина! Сила е твоето постоянство. Надежда – бистрата ти непредвидимост. Щастие – да мога да се връщам при Теб.

Като…

река

Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!

Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега

Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!

Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа

А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…

/Flo, 01.2016/

Next Page »